Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво може да означава, когато мъжът предлага да имат още едно дете след една година?
Какво може да означава, когато мъжът изрази желание за близнаци, докато жената е на хапчета?
Какво може да означава, когато мъжът изразява желание за още деца, въпреки че жената не е съгласна?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво може да означава, когато мъжът предлага да имат още едно дете след една година?
-
Какво може да означава, когато мъжът изрази желание за близнаци, докато жената е на хапчета?
-
Какво може да означава, когато мъжът изразява желание за още деца, въпреки че жената не е съгласна?
-
Какво може да означава, когато един мъж не желае да разкрие на децата си за другата жена в живота му?
-
Какво може да означава, когато един мъж не се развежда от предишната си съпруга, въпреки дългогодишна връзка с друга жена?
Изчетох всички мнения по темата,търсейки отговор на въпроса които ме вълнува.Не знам дали този раздел е правилно място за публикуване на моята история и предварително се извинявам ако съм объркала мястото.На 28 год,съм,не съм Българка но живея в Бг от почти десетилетие.Преди три години в нета се запознах с мъж,и както се досещате почнахме да се увличаме във виртуалните ни разговори.При един такъв разговор ми поиска номера и му го дадох.Не съм очаквала да ми се обади,бях в тежък период,раздяла с четиригодишния ми приятел,и период в които баща ми изчезна безследно.Един ден,прибирайки се от работа,той се обади,каза че бил в града ми,и ако имам възможност да пием кафе.Видяхме се,и бях очарована от видяното.Съвсем на бързо започнахме връзка,обясни ми че и той е приключил седем годишна връзка и търси истинска любов,обич и сериозни отношения.Минаха шест месеца от връзката ни,виждахме се един път седмично,но въпреки това се влюбих като глупачка.Страдах от недостатъчното внимание което ми оделяше,все се оправдаваше с липсата на време и бизнеса му.Мина и година,за него все още не бях на първо място,околу нас витаеше сянката на бившата му приятелка.Колкото повече време минаваше ,толкова по небрежен ставаше към мен.Нямам думи да Ви опиша в какво кълбо от нерви ме превърна,от усмихната и лъчезарна,станах вкисната и нещасна,но нали го обичах и бях готова за него на всичко.Не пестех нищо от себе си,давах му всичко,той взимаше и си заминаваше.Питах го защо никога не ме води в неговия град,не ходим в тях,а винаги в нас.Отговора беше смешен.Както и да е,приех и това,обичах го с цялото си сърце и беше смисъла на живота ми.За мен беше достатъчно да го видя и за една минута.Усщах нещо странно в държанието му към мен,не винаги се обаждаше когато го търся,и въпреки че още в самото начало на връзката ни го питах дали е семеен,одричаше,пак и знаех за връзката с другото момиче,което не спираше да го търси.Станах адски изнервена,номера му нямаха край,трябваше да се боря и с бившата приятелка.Спрях да се виждам с приятелите ми,стоех само в нас и чаках да се обади,и така до деня в които припаднах в къщи,с разклатени нерви,42 кг,и постояннна тревога.Почна се обикалянето на лекарските кабинети,изследвания и изводи че физически съм напълно здрава.Ситуацията ставаше от зле по зле.Стигнах до момента в които вече не можех да стоя сама в къщи и се нуждая някой да се грижи за мен.Исках не исках се прибрах в родината ми,там пак обикалянето по лекари и заключението страхова невроза.Не стигаше че майками си имаше нейните проблеми,сега трябваше да се грижи и за мен.Превърнах се двегодишно дете напълно зависимо от майка си.Няма да описвам ада в които попаднах и все още не знам как се спасих.Единствената подкрепа която получих от него беше че съм изперкала и е най-добре да влезна в лудницата.Не знам как минаха тези думи през мен.Простих и това,и когато вече се почувствах по-добре реших да се прибирам в Бг.Писах му в скайп че вече съм подобре,но все още изпитвам страх да съм сама в къщи,и след като вече сме толкова време заедно искам да се съберем.Каза че не може .Почнах да си давам сметка че има нещо нередно,на моменти ме обичаше и ме искаше за себе си,но пак и не искаше сериозен ангажимент.Далече от него и вече със по ясна глава си дадох равносметка че нещо намирисва в цялата история.Обадих се на моя приятелка,която имаше позната живееща в града му.Никога няма да забрвя тази сутрин когато приятелката ми звънна в скайп и ми каза да седна на здрав стол.Тези думи ме срязаха.Господинът бил семеен,с две деца,а бившата му приятелка е момичето с което е изневрялал на жена си седем години и е знаел целия град,включително и жена му.Това беше върха,не знам колко дни плаках и колко кг бях свалила.В скайп му казах че вече знам истината,одричаше каза че не ставало въпрос за него и че това е лъжа.След няколко дни натиск от моя страна си призна и естествено обяснението че с жена му не се понасят,и са заедно заради децата,и естествено че и секс не правят.Почнах да го ненавиждам,не можех да проумея че има такива хора.Единствената връзка която имах с него беше по тел и скайп.Настояваше да се прибера,че щел да се разведе и ще бъдем заедно.И се прибрах,преместих се в друг град,исках да започнем на чисто.Не познавах никой в града,пак само него,само че сега моите чувства към него не бях същите.Вече не се интересувах толкова от него,не ми правеше впечатление дали го виждам или не.Исках нов живот за себе си,макар и без него.Осети че вече не е центъра на света ми,и както се досещате се промени за 360 градуса.Внимание,обич,обещания,почивки,подаръци и голями планове за бъдещето.И всичко беше наред докато цикъла ми не закъсня.Направих си тест,излезе положителен,звъннах му да му кажа.Каза,сега ще ти се обадя.Изчаках половин час,не се обаждаше,звъннях му,не отговаряше.Обади се следващата сутрин,и каза че отиваме на лекар.В колата на път към клиниката,ми каза че всичко е уредено и след няколко часа този проблем няма да съществува.Не знаех къде се намирам,не можех да повярвам какво ми каза.Вече не беше толкова мил и внимателен.Лекаря каза че след два дни влизам в тринаеста седмица,и ми остават само два дни за аборт,и най-добре е да задържа бебето,като има голям риск за мен.Никога няма да забравя как ме изостави пред клиниката,каза ми че това дете не може да се роди,и че ако реша да го запазя да не разчитам на него.Направих консултация с друг лекар,той потвърди думите на другия лекар,да не правя аборт.Бях в безизходица,изоставена,и все още със следи от страховата невроза.Опитвах се да мисля трезво,исках да запазя бебетои същевременно си давах сметка че аз все още не мога да се грижа за себе си,а камоли за още невинно дете.Направих аборт,няма да пиша за болката и угризенията за това решение.Въпросния изчезна,не се обади да пита даже как съм след шест дни прекарани в болницата и с тежко кръвене.Месец след това пак се появи на хоризонта,и да аз като поесдната глупачка го приех обратно,може би да съм и мазохистка.,не знам.Само че вече не означаваше нищо за мен,не отговарях по тел когато ме търсеше и му казвах че не съм свободна да се виждаме.Ставаше все понастойчив.След три месеца пълно пренебрежение от моя страна,се беше влюбил в мен!Чудех се дали да се радвам или да плача.Този човек,съсипа живота ми,не изпитваше грам угризения за това което ми причини,но беше влюбен и на мое место.Вече му се подигравах и ако искайте вярвайте се радвах че изпитва болка.От най-обичания мъж в моят живот,от първата ми истинска любов се превърна в един жалък човечец за мен.Исках да го съсипя,да го видя пречупен и страдащ.И в момента е такъв,само че на мен не ми пука за това.От девет месеца се виждам с друг мъж,запознахме се случайно пиейки си кафето в барчето на бензиностанцията.Реших че е време да си дам шанс и да продължа на пред.След едночасов разговор с новият мъж,и размяна на телефони,прибирайки се в къши след петнадест минути получих смс от него.Пишеше че е впечатлен от мен и че иска да се видим пак.Не му отговорих,не очаквах нищо,пак и не бях готова да допусна друг мъж до себе си.Обади се на следващият ден,видяхме се за кафе.Откровенно сподели че е семеен,че обича жена си и детето си,но след толкова години брак не изпитва никаква страст към жена си.,че между тях има приятелство и уважение но до там.Не че му повярвах,вече си бях научила урока,и му казах че няма смисъл да се виждаме.Е,да,но не.Звънеше ми настойчиво,и искайки да се видим пак му казах че си заминавам в родината ми за няколко време.Пак му казах че не мисля че ще се получи и е излишно да се заблуждавме взаимно.Не го приемаше.Поиска ми скайп,и не знам защо му го дадох.Така контактувахме докато бях в родината ми.Когато казах че се прибирам,ми каза че има работа в града които е съвсем наблизо до границата с родината ми.Настояваше да дойде да ме вземе.От разговрите ни в скайп,видях един здравимислещ,интелигентен и възпитан мъж.Не разбрах как се влби в мен,почнахме да се виждаме,аз не изпитвах нищо към него нито пак таех някакви надежи.Просто ми беше приятно с него.Не съм искала и не искам да навреда на съпругата му.Нито искам от него да ги изостави.Същевременно продължих с мъчението на другия.Не си мислете че съм злобна и гаднярка,аз не го търся,не му звання и не проявявам интерес към него.Той ме търси,и иска да сме заедно,казах му ,ок разведи се,и ще говорим но при тези усовия не.Шест месеца след връзката ми с другия мъж,осъзнах че той е прекрасен човек,никога не ми повиши тон,не ми направи забелжка,кара ме да се усмихвам и да съм щаслива.И да,вече го обичам,и имам нужда от него,но нямам никакви изисквания към него.Той е вече на друга вълна,иска да родя дете,наясно е че ще е трудно и за него и за мен,и че найголемия риск е за мен.Той винаги е държал на думите си,и не мога да си спомня някога да не ги е спазил.Знам че той е моят човек,и го искам,даже съм готова и на това,но се питам заслужавам ли това.Цел живот да бъда сама ,с откраднатите мигове и чакането да дойде.Говорихме на дълго и нашироко,питах го какво ще стане ако съпругата му разбере за нас,ако се роди дете,ще може ли да носи това бреме на плещите си.Каза че съм найголемото щастие в живота му,и че е готов да си понесе наказанието му.Аз не знам дали това е правилно или не,питам се как ще се чувствам ако съм на мястото на съпругата му,и отговор не намирам.Вие какво мислите?