За наивността, приятелите, използвачеството....

Май няма какво да кажа много по темата, защото в другата вече писах. Но си мисля, че е добре да говорим с децата за ценностите. Моето 5 годишно дете е момче и при тях като че ли отсега нещата стоят по ясно. Няма интриги, няма "женски номерца". Но на няколко пъти се връщаше с подарък вкъщи (от друго дете). Веднага го поощрих и той да му подари нещо. Да има някакво равновесие.
Както писах и преди - за мен е мн важно и учителките в детската да взимат отношение в тези размени. Те не могат да се правят, че не забелязват.
Аз самата се опитвам да поощрявам това, че по-ценно е, когато човек нещо сам направи за някого. Що картички изработихме за рождени дни  Идеята вещи = приятелство никога не ми е допадала и поради това (да не кажа никога, но все пак) избягвам да възнаграждавам добро поведение с подаръци или след дълго отсъствие да се завръщам триумфално с такъв (не че няма, но първо е радостта от срещата).
Иначе подхода на chevroleta ми допада. Никога не съм имала скруполи да говоря "против някого" пред децата, ако това е аргументирано. Вероятно бих казала нещо от рода: "А, така ли, значи тя поиска да й подариш ... ?!? Знаеш ли, с Х и У сме приятели от много години, защото обичаме да прекарваме времето заедно, имаме еднакви интереси, помагали сме си много, говорим си - за мен това е приятелството."

И за мен темата е интересна и полезна.
Нашият син също е отстъпчив и добронамерен,но за сега в рамките на допустимото, но човек никога не знае-----------
Благодаря са съветите намирам добра логика в тях   

И дъщеря ми е като твоето дете, нямаме проблеми към момента, но пък благодарение на обсъжданото тук, осъзнах, че дъщеря ми никога и при никакви обстоятелства няма да прекрачи прага на детската градина, носейки нещо различно от любимия ѝ Прасчо. 

Изцяло подкрепям написаното от Judy по темата.

Последиците от клопката в поляризирането на детското мислене се проявяват задължително на един по- късен етап. Ако детето навикне от малко да мисли, че децата, които му създават дискомфорт са лоши, то никога няма да прозре обективната истина, а тя е, че просто хората са различни и с едни си пасваш, а с други- не. Тези, налагащите се деца, не винаги са такива, напротив, в редица ситуации те са търпящите чужда воля, но по една или друга причина намират отдушник, търсейки и откривайки такива, с по- слаба воля или самооценка, за да компенсират. Понякога са просто едни домашно разглезени деца. Друга последица от поляризацията е тази, че детето свиква да търси винаги външни причини, а тя, причината, си остава у него, в случая собственото му самоуважение и самочувствие, личната му реакция. Огромна част от възрастните хора и днес си страда поради подобен тип мислене /лош-добър, бяло- черно, аз- другите, като разбира се аз съм белия, добрия, а другите- обратната страна на луната/. Това вреди предимно на разсъждаващия по този начин. Децата мислят полярно ако бъдат научени така, това не е задължително.
Акцентирах от най- ранната възраст на хлапетата, по обсъждания повод, че ако са наясно какво желаят, то да си следват техния си път /с други думи, разбира се и с постоянно проясняване в тази насока/. Ако друг иска да вървят заедно- О.К., ако те самите харесат нечий друг път и желаят да съпровождат другиго- пак О.К., но когато те искат силно нещо, а другият с тях твърдо иска друго, то компромис те не следва да правят на всяка цена. Да, в някои случаи ще правят, но в други те ще искат с тях да се съобразят. Тънкият момент е да преценяват кога могат да направят този компромис и кога това не си струва.
Децата трябва от малки да могат да се занимават и сами и чуждата компания да не е единственото и най- голямо благо. Най- голямото благо са си те, за себе си. Ако не се чувстват уютно с другия, то е по- добре да се пренасочат към друга групичка, друго приятелче или дори да си играят самички. Поощрявайте ги да се запознават и да играят с различни деца. Постепенно те сами ще усетят разликите и ще си намерят тяхното си местенце и техният начин на реакция.
Моята майка не ми е забранявала да играя с конкретно дете поради отношението му към мен, нито ми е говорила открито против приятелка. Така само би създала у мен вътрешен конфликт, който едно хлапе не може да разреши, а само би натрупало негативи. Вместо това е обръщала вниманието ми към друго- защо послуша Х, ти какво искаше да направиш, защо не го направи. Още баба ми, когато сме играли у нас в лошите дъждовни дни и сме се поскарвали на какво да играем с децата въдворяваше реда и съветваше- играйте малко на едното, после на другото, хайде сега едната малко да е детето, после другата. Снощи малкият се качи на една пързалка- корабче с кормило и далекоглед. Друго детенце го сблъска и моят се покри. Веднага се намесих да си поделят "съкровищата" и настоях синът ми да продължи да играе с това, което бе започнал- далекогледът. Без друго другото дете беше на руля. Нямаха повече проблеми, разменяха, играха, не съм се месила. Лично аз намирам, че родителят следва да се меси в игрите на децата, когато са малки, защото в ранна възраст те още не умеят да отстояват себе си и да намират границата между компромис и безпрекословно подчинение. Възрастният също следва да спазва някакви граници- кога и как да се намеси и кога просто да седи в страни.
И нещо друго, което намирам за важно- не си губя времето, нито си хабя нервите да се питам какво правят другите родители. Аз гледам да си възпитам децата така, че те да са си полезни сами за себе си. Според мен за тях е добре да съзнават, че имат гръб, на който да разчитат и постепенно привикват сами да отстояват позицията си, без да са груби и нахални и без да имат за цел да командват и направляват общите игри.

Judy, последният човек с когото искам да кръстосвам шпаги в този форум си ти, защото като цяло нещата които казваш са моите мисли, изразени с твоите думи. И тук отново съм съгласна с теб. От това, което чета, никоя от нас не вменява на детето си, че онова дете е лошо, другото е добро. Аз също не си позволявам такива неща. Напротив - обяснявам на щерка ми, че именно защото двете момичета са равни, едното не може да се налага над другото. Не ми се връща назад в темата, но някой беше писал за добра постъпка-лоша постъпка. За мен също е важно дъщеря ми да си изгради защитни механизми срещу подобен род вмешателства. защото проблемът с Х лесно може да се разреши, но утре кой ми дава гаранция че няма да налетим на ново Х?
Всичко това, обаче са общи приказки, които като цяло всички приемаме /дори и ссф /.
Ние, тези неща си ги знаем, въпросът е какво правим в конкретната ситуация. Щото не на всеки е по силите да трансформира теорията в практика, особено когато става дума за собственото ти дете. Франческа е написала за промяната в поведението на Кати,аз знам как моето дете повяхваше като види нашата Х. Както си ходи весела и бъбрива и изведнъж се умърлушва и почва да се моли да я вземем първа. Боли от това, много боли.  Аз и затова си позволявам да пиша конкретни идеи - в никакъв случай не са съвети. Просто варианти, които при моето действат донякъде, с надеждата това да подсети останалите с такъв проблем какво могат да пригодят към своите деца.
Ето, дори сега си мисля дали пък да не взема да разкажа случката с двете приятелки на дъщеря ми. Тя знае, че си пишем майките, знае че понякога ви разказвам за нея. Мога да използвам случая да й разкажа за двете дечица, които искали играчки и ги връщали счупени, просто да си сверя часовника - да я видя докъде го е докарала в мислите си. Отскоро не говори за Х и ми се иска да разбера, наистина ли бурята е зад нас или просто някъде съм по прекалила и дъщеря ми се е усетила и е решила да ми пести някои подоробности.


И момичета,  дайте сега да тренираме с приятелите, след време от страниците на форум бг-баба, ще разкараме по същия начин и неудобните зетьове и снахи.  

Аз наистина се притеснявам в перспектива. Дали няма да  си остане същата податлива на чуждо влияние и в трудните и без това години на пубертета. Защото, тогава едно такова поведение може да доведе до големи проблеми и главоболия за детето ми.
Не искам и да си представям, какво би станало с един такъв тинейджър, попаднал на подходящи приятели.
Тук, давайки съвети, изхождаме от своя опит и най-вече от своите деца. И макар да са със сходни проблеми, те са различни и не при всяко сработва дадена идея.

Не споря въобще. Да ти призная повечето мнения не съм ги чела и дори нито цитирам някого тук, нито имам предвид нечие мнение. Просто описвам моя начин и толкова. Защото наистина е по- важно в перспектива какво се постига, а не как ще решим конкретният случай с една конкретна "приятелка". Затова предпочитам да работя в посока самочувствие на моето си дете по принцип и за напред, а не за решаване на конкретен проблем само- коя била принцесата и кой ще бъде на кормилото /образно казано вече/.
Добра постъпка- лоша постъпка и за мен е предпочитан акцент. Добро дете- лошо дете- не.
Големият ми, вече имам някакъв поглед, т.к. е на 10 години, посещава много и различни групи, формални и неформални. В резултат от приложения метод си намира деца около себе си, с които да си е по- близък, а в краен случай не му пречи да отиде на курса си по език и когато приятелите му не са там. Играта в квартала е най- полезната обаче, що се касае до реализиране на контакти. Събират пари за нещо в класа- той си преценява дали ще даде или не, не се чувства длъжен да го прави.

Дъщеря ми е от този типаж- лесно манипулируеми деца. В игрите премисля действията си, с оглед на това дали някоя от приятелките няма да й се разсърди. Това е и добре и не, според мен. Но  отсега да й говоря, че децата я използват- не ми се ще. По- скоро се опитвам да я накарам да разбере, че не може все тя да прави компромиси и да отстъпва, дори да изгуби приятел.

Аз като човек изпадал във всякакви зависимости - и от приятели, и от вредни навици, ...съм приела, че вероятността да се поддадеш е огромна и няма нищо общо със самооценката и самочувствието, а по-скоро със натурата и характера./Една любов също може да те вкара в положение на зависимост/.  Аз, например, съм по-мек човек и когато се срещна с прекалена за моите разбирания агресивност, нахалство, арогантност, обикновено първо се стъписвам. Трябва ми време да асимилирам какво се случва и да се намеря в тази ситуация....
За моите деца ми се иска да мисля, че им помагам и те да се намерят в този свят, да им  удобно и уютно на мястото, което са си избрали, като едновременно с това им действам като имуностимулатор на онези защитни механизми, които се надявам, да се задействат и да направят престоя в дадена подчинителна ситуация по-кратък и по-малко болезнен.
Аз ще продължа да реагирам, когато  виждам, че детето ми е нещастно, защото вярвам, че решаването на този проблем е добра ваксина за следващата аналогична ситуация. Но наистина си мисля, че зависимостите около нас са прекалено голяма напаст, за да могат да бъдат избегнати напълно.

Това все едно аз съм го писала ... и така беше до миналата година Сега като влезе "по-навътре" в пубертета Катя започна да защитава интересите си ..., но все още се поддава на манипулации Говорила съм, обяснявала съм ... забранявала съм (а от това най ме е боляло) ..., отговора беше: "Ама ти искаш да нямам приятели!" Надявам се като расте да става и по-уверена

Много лошо,че това положение е доста често срещано.
Дори днес бях свидетел на нещо такова.
При всяко дете ще проработи различен метод,така че всяко мнение може да е полезно.