За наивността, приятелите, използвачеството....

Франческа първо да те успокоя - децата се променят, дъщеря ти няма да е все в тази роля.
Предполагам че си обяснявала до посиняване как да се държи, но най важното е тя сама да разбере че е използвана и да поиска да промени нещата, а това ще стане рано или късно. Най малкото след две години ще смени средата. Има дечица страхотни манипулатори, аз съм се сблъсквала с две такива. И синът ми беше изпаднал в ролята на безгласна пионка, но сравнително бързо се осъзна. Обяснявах, повтарях, обяснявах, на моменти се поскарвах, накрая забраних контакта с едното ( то с другото беше рядък ) и така. В началото се сърдеше защото детето идваше в къщи да му ползва компютъра и се държеше перфектно и непрекъснато му повтаряше как му е най добър приятел, а на другите зад гърба му се хвалеше как го използва и той шарана не можеше да се усети и мислеше че съм лоша. Чак по късно разбра че " приятели " които чупят и манипулират не са приятели а използвачи. Относно подаряването на играчки можеш да и обясниш, че това се прави с повод ( рожден ден примерно ) защото мама не е длъжна да задоволява капризите на чуждо дете, и ако много го иска това куче ще и го подарите на някой празник. Не че ще имат много ефект думите ти, но поне ще парираш изискванията на детето ти да копувате за другото. Можеш да говориш с майката на детето за неговите желания, но и това ми се вижда излишно. А по въпроса с позициите в игрите, пробвай да се включиш и ти и да уравновесиш нещата - децата намират присъствието на възрастните за интересно. Майка ми е седяла в средата на пясъчника заобиколена от армия бебета и по пораснали деца и ефекта беше поразителен. Аз самата съм се включвала в игрите на момченцата и беше доста забавно.
Не се притеснявай, добротата на дъщеря ти няма да и донесе само негативи.   

И моята дъщеря беше абдал. Все някой нещо й нареждаше, а тя безропотно изпълняваше, а после страдаше. Колко разговори сме имали, колко съм й обяснявала! Към края на детската, началото на първи клас, взе да вдява. И се очовечи. Сега рядко се оставя някой да я манипулира. Пак си е добричка и отстъпчива, но, когато усети, че се прекалява с търпението й, веднага идва при мен за съвет и разбор на ситуацията. И пак говорим, и пак разсъждаваме, и пак обясняваме... Но вече не страда толкова по изгубено псевдоприятелство.

Няма да е винаги така, децата са променят... до известна степен. С времето и разговорите помежду ви ще разбере много неща, ще се научи да отстоява по - добре своята позиция. Но и характерът на детето си казва своето, има неща, които трудно биха се променили, да не кажа невъзможно.

Според мен дъщеря ти има ниска самооценка, с която, за съжаление, не се е родила...разбираш ме.
Но ако толкова те притеснява поведението на дъщеря ти и това че е готова да лакейничи само и само за да бъде приета от връстниците си, най-добре попитай психоложката на форума за причините.   

И с моя син се случваше тази ситуация, но с децата пред блока. Той е на 6 години и няколко пъти му обясних, разбра ме и сам избягва тези деца. Моето мнение е, че няма от какво да се притесняваш, но продължавай да обясняваш. 

Франчи, освен в градината дъщеря ти има ли близки приятелки? Може би трябва да смените контактите...знам ли.
За ниска самооценка е трудно да се говори на подобна възраст. То възрастните имаме подобни страхове, камо ли едно дете.

Виждала съм подобен род "приятелски" отношения. Ако не ми дадеш това и онова няма да ти бъда приятелка. И другото дете милото, защото я обича, прави всичко за нея. Дори само като чуе думите - няма да ти бъда приятелка - и очите и се пълнят със сълзи.
Проблемът не е в добротата и отзивчивостта на дъщеря ти. Нека си остане мила в отношението с другите, просто и трябва време да осъзнае кое е истина, кога я лъжат, кога я използват.
Може да намериш някои подходящи приказки или филмчета за приятелството. Да се запознае с нови деца в друга обстановка.
Сигурна съм, че с времето ще намери истински приятели.

Няма ниска самооценка, просто детето се учи да оцелява в детския свят, който понякога е твърде жесток.

Много позната ситуация.
Моята дъщеря е малко по-голяма, скоро ще стане на седем, а "най-добрите" й приятелки са във втори и трети клас. До скоро живеехме в къща, трудно ми е да обясня за какво изнасяне на играчки от нас в двора и пред дома ставаше въпрос... Купища! Те я поощряваха - "Вземи си и тротинетката", "Донеси количката на онова бебе", "Дай сервиза на куклите".... и тя мъкне!
След разговор помежду ни, им обясни, че днес играчки навън няма да има и наистина спряха да я търсят и играят с нея. Пострада детето известно време, поговорихме отново за приятелството, честните отношения и т.н. и престана да го приема тежко и драматично.

Но ми се късаше сърцето като я виждах тъжна и потисната...

баткото е същият, само че аз съм още по-издразнена, защото в стремежа си да задоволи желанията на своя "най-добър приятел" е готов да пренебрегне даже брат си, за да е доволен тарторът... ако "най-добрият приятел" каже, няма да играеш с този или онзи, детето ми обръща гръб на децата... "няма да ти бъда приятел" е най-често използваната хипно-мантра... а баткото ни толкова да държи на това дете, даже скоро нарисува портрет на семейството и включи и въпросния нахалник в него  

аз също обяснявам, обяснявам, обяснявам... друго засега на съм измислила, то какво аз да го мисля, детенце трябва да го осмисли, липсва му социален опит... с това дете бяха преди време в една яслена група, после и първа група в градината, в последствие аз записах синковеца в друга градина, с нови деца, има и по-големи от него, и сякаш поукрепна малко... надявам се с възрастта да се очовечи...

Оох, Франческа, много те разбирам!
Ние бяхме завъдили такава приятелка в детската градина. Момиченцето по незнайни причини беше оставено да "повтаря" групата. По-голямо от всички /и на години, и на размери/ тя се разпореждаше и налагаше на всички деца. Моята страдаше, носеше й играчки, искаше да й купуваме подаръци, предпочете да се скра с мени баща й, когато й забранихме да си носи играчката от дядо Коледа в градината, вместо въпросната девойка да й се разсърди.... Мога още да разказвам, но няма смисъл....По-добре ще ти разкажа, какви мерки предприех, може нещо да си харесаш и да ти свърши работа.
Опитах с разговори, опитах с кротки думи - дъщеря ми разбираше и се съгласяваше със всичко докато е вкъщи. В момента, в който  обаче остане очи в очи с хлапето, забравяше всичко и се подчиняваше. Започна да моли да я взимаме първа, не искаше да ходи на градина.....Тогава ми писна и започнах абсолютно подривна дейност /за ужас на ССФ  /. Абсолютно умишлено започнах да подкопавам авторитета на девойката. По онзи начин, женският.... Мъжът ми също се включи в "заверата". В подходящи моменти, правих подходящи коментари. Напимер дъщеря ми разказва нещо свързано с девойката и аз /усещайки благодатна почва/, абсолютно учудена правя коментар, че не разбирам защо девойката е направила едикакво си. Нещо от сорта - "Ми то няма много логика в това, странно че е постъпила така, нали уж казваш, че е умно дететенце! Излиза, че ти си направила нещата по-добре", "Хм, учуди ме, аз пък си мислех че Х ги знае тези неща, нали е по-голяма!", "Ееех, как не обичам така! Добре че ти не си го направила!" "Сериозно ли ми говориш?! Значи ти много по-умно си постъпила от нея, пък си по-малка! Браво!"
Освен това, бях обяснила на дъщеря ми, че приятелите не се използват и не се налагат един на друг. В детската радина единствено госпожата има право да казва какво да правят, защото се грижи за тях. Дъщеря ми и въпросната девойка са равни и не може едната да казва на другата каво да прави, затова ако нещо усети, направо да й каже: "Не ми се налагай, моля те!"
В един момент като че ли дъщеря ми се поуспокои. От вече близо 3 месеца не съм я чувала да иска да показва играчки на Х, не говори за нея и ходи доволна на градина. При нас много помогна и това, че дъщеря ми разбра че няма да е догодина в същата градина и че Х няма да е с нея.

Много са тегави тези отношения. Но съм се убедила, че и кротките си намират начин да манипулират другите. Това че дъщеря допуска такива отношения, освен белег на свенливост, може да означава и че играта "на чужд терен" й дава сигурност, въз основа на която да си прокара политиката. Ако не сега, то след време. Вярвай на инстинктите й - няма човек, който да се остави дълго време да го правят на идиот, без самия той да е идиот. Нищо чудно инструментариумът на дъщеря ти просто да се окаже по-различен и в съответствие с натурата й. Ти казваш, че е деликатна и тиха - така и ще ги работи хората, деликатно и тихо!  
Просто ти докато я подготвяш за авангард, на детето може повече да му идва да е "сив кардинал"!

В темата за лидерите в настоящия форум един човек се опитва да докаже, че лидерството се възпитава и дава някакви примери като как става това.
 

Всички деца минават през различни ситуации и колкото повече и разнообразни са тези ситуации, толкова по- цялостно детето се изгражда като личност. Децата се осъзнават, сменят приятели сами с възрастта и опита, който натрупват. Родителят, обаче, има най- съществената роля в насоката на промените. Нищо не идва от самосебе си, няма нищо без причина и няма промяна /желана/ без намеса /целенасочена/. Какво съм правила, т.к. моето голямо дете бе кротко, не е имало стремеж непременно да се наложи, но пък и не е оставяло друг да му се налага и да зависи от нечие манипулативно отношение. Говорила съм с него, че трябва да знае то какво иска и когато другите деца не желаят да се съобразят с това му желание той да не се счита за длъжен също да се съобразява с тяхното, компромисът не следва да идва само от негова страна и когато другият не прави никакъв компромис, просто да го зареже. Оставял е деца сами да си доиграват, когато се усети юркан прекомерно, намирал си е или други деца или самостоятелна игра от съвсем малък. За мен приятелствата, истинските, не са онези от градината, курсът и училището, където децата са събрани и накарани от друг да бъдат заедно и да контактуват едно с друго. Те се завързват по- скоро в една по- свободна обстановка, където самото дете избира дали и с кого да е приятел, избира само. В такава обстановка и налагащите се постоянно не виреят по простата причина, че стават неприятни, а нормален възрастен не би заставил децата си да контактуват насила с тях. Ако детето от малко има здраво самочувствие, т.е. чувства се удобно със самото себе си, то не би следвало да има съществени проблеми в тази насока. Проблемът не е в децата, които лидерстват, а в онези, които се оставят да бъдат смачкани, те имат проблем със самите себе си и той наистина е добре да се установи и разреши в ранна детска възраст.

Много добре те разбирам, Франческа, дъщеря ми беше същата, отгоре на всичко вкъщи обръщаше плочата и се налагаше на брат си, който е по-малък и я слуша. Няколко пъти се намесих в игра на вън с едно такова момиченце, което иска да е "шефа", 2-3 пъти забраних да се играе с нея и се преместихме на друга градинка. Оттогава навън нямаме проблеми, даже имаме напредък - който не иска да включи в играта малкия бива игнориран от кака му. В градината имаше една такава "приятелка", но с много разговори и обясенния какво е приятелството, дъщеря ми се отърси от ролята на даваща вечно и нищо не получаваща и почти нямаме проблеми в момента, но беше мнооооого трудно.

Judy е много права - по определението на онзи човек описаните тук деца-манипулатори са лидери, защото "постигат целите си за сметка на другите"
И тази сутри водих поредния разговор за приятелството... Всичко изброено до тук вече съм ползвала, че детето ми вече завършва първи клас и сме със "стаж" - с временен успех Новите ми аргументи: бъди мила и добра с всички, но не се разстройвай, ако някой още не се е научил на приятелство, а с времето просто ще срещнеш/намериш тези, които го разбират като теб...
Освен това редовно й напомням, че и възрастните често постъпват грешно, вкл. със собствените си деца, а деца, чиито родители се държат не много добре с тях, после се държат зле с околните, защото не са се научили на друго.
Спрях да жаля чужд родителски авторитет. Казвам й, че лошите деца деца вероятно имат лоши родители, а лошите възрастни вероятно са били лоши деца. "Лоши" - по-скоро по нейното определение и тук го ползвам като обобщение. Иначе се стремя да търся по-толерантни изрази, въпреки всичко

Благодаря на всички за отговорите. Повечето от съветите ви съм изпробвала, но без резултат. Поне разбирам, че не съм сама в тревогите си.

Бебе фактор, не няма ниска самооценка- напротив често сравнява другите със себе си и доста трезво преценява, с какво ги превъзхожда и с какво те я превъзхождат /знания, умения../
Нана, дадох примерът с тези две деца, с които тя в последната година играе най-често. По принцип е плаха и неуверена в контакта си с другите деца, но има и такива случаи, в които се отпуска с някое дете, с което се е запозвала току що, все едно се познават отдавна.