Според мен пък си е напълно нормално бабите да помагат с децата. И мен баби са ме гледали и аз се надявам някой ден да помагам на децата внуци да гледам. Иначе честно казано си е доста трудничко сам да си гледаш детето. Имам доста приятелки, които и една вечер не могат да излезнат някъде сами без детето, понеже бабите са им далече. А при ниска заплата е абсурд да платиш на бавачка.
- Публикувана: 20 май 2010, 11:22 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2010, 09:25 ч.
Сами си гледаме детето
Според мен пък си е напълно нормално бабите да помагат с децата.
От помощ до помощ има голяма разлика.
Аз пък, като остарея някой ден, не бих искала да се занимавам с внуци.
И майка ми, и свекърва ми гледат децата. Не виждам нищо лошо.
Сбъдваща мечти, бабите и дядовците на децата ни ги гледат с удоволствие, приеми че за някои това е огромна радост.
Сбъдваща мечти, бабите и дядовците на децата ни ги гледат с удоволствие, приеми че за някои това е огромна радост.
Не е ненормално, а необичайно за нашите географски ширини. Все още. Предполагам, традиционни схващания, за които трябва повечко време да се преосмислят. И аз не намирам, че е повод да се тупаш по гърдите задето се справяте сами-по-естествено от това, здраве му кажи. Какво означава да ги гледат баби? Ако е да прекарат няколко часа седмично заедно без присъствието на родителите или седмица при баба на село, то това няма нищо общо с отглеждането и е приятно и полезно за всички.
Така е, а го мисли защото родителите му култивират тази логика. Става затворен кръг.
Звучи много сладко 
Манталитет български. Българина мисли, че родителите са му длъжни до живот да му помагат - финансово и физически и всякак. Включително и да му отгледа децата.
Но я, някоя баба да надигне глава...
Ами ние не си гледаме "сами" децата. Имаме огромна помощ от родителите на мъжа ми, плюс детегледачка. Не виждам как бихме се справили "сами" при работата, която имаме и въобще кому е нужно всичко да става по трудния начин, не знам. На който не му се гледат внуци, така или иначе не гледа - ето моите родители не са ги гледали дори и 1 час досега. Така че "европейски" баби и дядовци има и у нас, на мен са ми се паднали едни такива. 
Но за хора, които имат желание, е истинска радост да са с внуците си и няма аз да съм тази, която ще им отнеме това щастие 
Под гледане не разбирам отглеждане, а да останат децата уикенда при тях или да ги заведат някъде извън града баба и дядо - всички са доволни накрая. Бабите и дядовците са безценни според мен.
Но за хора, които имат желание, е истинска радост да са с внуците си и няма аз да съм тази, която ще им отнеме това щастие Под гледане не разбирам отглеждане, а да останат децата уикенда при тях или да ги заведат някъде извън града баба и дядо - всички са доволни накрая. Бабите и дядовците са безценни според мен.
Децата имат нужда от контакти и с бабите и дядовците си.
Ние сме в чужбина... сами си гледаме детето, но изобщо не ми иде да се бия в гърдите заради това, че сме го лишили от контакти с бабите.
Понякога гледаме снимки и стари видео-материали... и от време на време ми приплаква "Мъчно ми е за баба, искам да идем да я видим", "Кога ще идем при баба?"
Такива работи.
Иначе аз не страдам от липсата на помощ, с която бях свикнала в България. Не ни тежи, че няма кой да ни отмени за малко да си "повеем байряка" навън.
Боли ме само, че детето страда... но сме прекалено далеч, за да си идваме редовно.
Споделих. Олекна ми. Благодаря.
Ние сме в чужбина... сами си гледаме детето, но изобщо не ми иде да се бия в гърдите заради това, че сме го лишили от контакти с бабите.
Понякога гледаме снимки и стари видео-материали... и от време на време ми приплаква "Мъчно ми е за баба, искам да идем да я видим", "Кога ще идем при баба?"
Такива работи.
Иначе аз не страдам от липсата на помощ, с която бях свикнала в България. Не ни тежи, че няма кой да ни отмени за малко да си "повеем байряка" навън.
Боли ме само, че детето страда... но сме прекалено далеч, за да си идваме редовно.
Споделих. Олекна ми. Благодаря.
Аз този израз го разбирам така: "Похвалете ме, възхитете ми се, че си гледам детето без чужда помощ ".
Не винаги е в този смисъл казано, но обикновено се вмъква така завоалирано в някой пост, който цели да представи авторката мъченица, да покаже калко й е трудно, но тя геройски се справя.
Дразни ме като го видя така употребен, това не е някакво геройство, наистина е трудно, но все пак нали датова раждаш дете - да си го гледаш или
Не винаги е в този смисъл казано, но обикновено се вмъква така завоалирано в някой пост, който цели да представи авторката мъченица, да покаже калко й е трудно, но тя геройски се справя.
Дразни ме като го видя така употребен, това не е някакво геройство, наистина е трудно, но все пак нали датова раждаш дете - да си го гледаш или
Малко пак смесвате нещата.Контакт с баба им е едно, отглеждане от нея-съвсем друго.
как да е....
кой както иска да си гледа децата-с или без помощ-важен е резултата.
хахаха, интерпретацията на роси-боси ми допада, мда, ей така подхвърленото-сами си го гледаме.Мен смях ме напушва при подобна реплика, все едно ме интересува колко на брой възрастни се грижат за хлапето вкъщи.
как да е....
кой както иска да си гледа децата-с или без помощ-важен е резултата.
хахаха, интерпретацията на роси-боси ми допада, мда, ей така подхвърленото-сами си го гледаме.Мен смях ме напушва при подобна реплика, все едно ме интересува колко на брой възрастни се грижат за хлапето вкъщи.
Децата имат нужда от контакти и с бабите и дядовците си.
Ние сме в чужбина... сами си гледаме детето, но изобщо не ми иде да се бия в гърдите заради това, че сме го лишили от контакти с бабите.
Понякога гледаме снимки и стари видео-материали... и от време на време ми приплаква "Мъчно ми е за баба, искам да идем да я видим", "Кога ще идем при баба?"
Такива работи.
Иначе аз не страдам от липсата на помощ, с която бях свикнала в България. Не ни тежи, че няма кой да ни отмени за малко да си "повеем байряка" навън.
Боли ме само, че детето страда... но сме прекалено далеч, за да си идваме редовно.
Споделих. Олекна ми. Благодаря.
Ние сме в чужбина... сами си гледаме детето, но изобщо не ми иде да се бия в гърдите заради това, че сме го лишили от контакти с бабите.
Понякога гледаме снимки и стари видео-материали... и от време на време ми приплаква "Мъчно ми е за баба, искам да идем да я видим", "Кога ще идем при баба?"
Такива работи.
Иначе аз не страдам от липсата на помощ, с която бях свикнала в България. Не ни тежи, че няма кой да ни отмени за малко да си "повеем байряка" навън.
Боли ме само, че детето страда... но сме прекалено далеч, за да си идваме редовно.
Споделих. Олекна ми. Благодаря.
Споделям на 100%.
Много ми е мъчно и на мен. Такава празнина не се запълва...
На мен пък хич не ми допада интерпретацията на роси боси , защото си е нейна измишльотина и опит да тълкува нещо казано от друг.
Що трябва да е казано за хвалба. Може да е просто в момент, в който друг не те е разбрал, ама как така не можеше да излезете с мъжа си сами, или как така се налага да напуснеш работа, защото няма кой да те замести в многобройните ти болнични, толкова ли няма кой да ти помогне за час два или ден два. И тогава казваш, че сами си го гледате и никой не ти вярва, защото повечето имат баби, когато им се налага и пак казват, че сами си го гледат. Така, че от сами, до сами има разлика и докато не ти се случи наистина да го разбереш от личен опит какво значи напълно сами, все ще си мислиш разни щуротии.
Раждаш дете да си го гледаш сам, обаче в държава като нашата си е наистина геройство да се получи. Кой както иска да го разбира, ако ще и да мисли, че се хваля. Приемам аплодисменти.
Що трябва да е казано за хвалба. Може да е просто в момент, в който друг не те е разбрал, ама как така не можеше да излезете с мъжа си сами, или как така се налага да напуснеш работа, защото няма кой да те замести в многобройните ти болнични, толкова ли няма кой да ти помогне за час два или ден два. И тогава казваш, че сами си го гледате и никой не ти вярва, защото повечето имат баби, когато им се налага и пак казват, че сами си го гледат. Така, че от сами, до сами има разлика и докато не ти се случи наистина да го разбереш от личен опит какво значи напълно сами, все ще си мислиш разни щуротии.
Раждаш дете да си го гледаш сам, обаче в държава като нашата си е наистина геройство да се получи. Кой както иска да го разбира, ако ще и да мисли, че се хваля. Приемам аплодисменти.
Според мен пък си е напълно нормално бабите да помагат с децата. И мен баби са ме гледали и аз се надявам някой ден да помагам на децата внуци да гледам.
Да помагат , да, но да отглеждат - не.
Препоръчани теми