Проблемът е следния. С приятелят ми сме заедно от 3 години, познаваме се и от преди това , но лубота ни пламна по-късно.След това всичко се случи много бързо, на 3тя месец от връзката ни бях бременна, искахме го и двамата, когато дъщеричката ни беше на 6 месеца, забременях за втори път. Сега имаме две прекрасни деца, на които ежедневно се радваме.Всичко звучи прекрасно, но...
Не живеем в България, по стечение на обстоятелствата, майка му заживя при нас и сме заедно почти от началото на връзката ни.Тя много ни помогна, но и много ни попречии...Не успяхме сами да се справим със задачата да сме родители.Отменяше таткото във моменти, когато беше редно той да бъде ТАМ.Оправданието беше, че той ходи на работа и че трябва да си почива. Освен това имахме и различия, спорове,тя наистина ни помогна много, но беше и много изнервена, започна да се кара със сина си за щяло и нещияло,казваше че е млада и и се искало да има и друг живот.От друга страна, това да бъде самостоятелна беше невъзможно и продължава да бъде на този етап, поради това че тук на тези години и без език е почти невъзможно да си намериш работа, да излезеш на квартира и т.н.Тя опита на няколко пъти, но все неуспешно.Преди месец при нас дойде и баща му. От този момент нататък започнаха истинските проблеми.Трябваше и той да търси работа,а не ставаше нищо, започнаха се пак обвинения към сина им, че не им помага, че не може да им намери работа. Живеем в двустаен апартамент, с 2 бебета сме,положението стана тягостно и напечено. С приятеля ми започнахме много се караме, изнервени сме и заради децата, двете са много малки все още, на моменти изнемогвам въпреки помоща, безсънието също си оказа думата.Отслабнах много , загубих апетит. На него също не му е лесно, по цял ден е на работа и върху неговите плещи тежи изхранването на цялото семейство.Преди няколко вечери пак се скарахме, казахме си много тежки думи. Допуснахме грешка, че го направихме в присъствието на родителите му.От този всичко се преобърна на 180 градуса. Отношението им към мен много се промени.Баща му ме нарече никаквица, че като ме е избирал е бил кон с капаци и че на такива като мен е можел да направи и 5 деца. Това е най-лекото, другото го спестявам, защото е срамно.Аз не останах длъжна, казах му да напусне дома ми,при което той тръгна да ме души. През цялото време, приятелят ми беше там....присъства на разговора, скочи едва тогава когато се стигна до физическо насилие.Преди това докато баща му бълваше , го помолих да ме защити, да каже нещо, той ми отвърна,че ще говорим на другия ден и че утрото е по-мъдро от вечерта. Почуствах се предадена в този момент.Все още се чувставм така. Никога, никoй в живота ми не беше постъпвал така с мен, мислеля съм си , че винаги ще скочи за мен, даже и в по-маловажна ситуация. Отидох при приятели същата вечер, след това се прибрах само и единствено заради децата си, най-вече заради малкия които кърмя и не може душицата без мен.На другия ден го попитах какво е решил да правим. Отговори ми , че ще помоли техните да се изнесат на квартира, че ще им помогне в началото да си стъпят на краката.Добре, но....мянаха вече няколко дена, а никoй нищо не прави, никoй не бърза да се изняся, когато го поитам нещо ми отвръща изнервен, че не може да стане на мига. Аз не издържам повече, искам да се махнат час по-скоро, задушавам се в собствения си дом. Необяснимо ми е , че вечер когато всички сме заедно, той се държи с баща си все едно че нищо не се е случило...
И да се върна назад...не сме женени.Още , когато забременях, бяхме отишли в мола и той ми каза, хайде да си вземем пръстени. Даже и мерихме, аз му казах обаче, че годежня пръстен искам той да ми го избере и да ми го даде както той прецени. Искаше ми е да е романтично, а не просто така....След това работите утихнаха, мислех си ,че ще ми предложи в най-скро време, родих , после дойде второто ни детенце. В началто се шегувах , че нещо се мотае, след това започнах по-дебели намеци, че ми се иска да ми предложи. Имало е моменти, когато даже съм плакала за това, че много мои приятелки се омъжиха или получича пръстени без да имат деца. Може на някои от вас това да се струва консервативно, но аз не исках този момент да ми бъде спестестен , казвах му го безброй пъти. Отвръщаше ми , че имаме две деца заедно и ,че този факт говори повече от пръстен. Та така стигнахме и до тук, когато баща му ме нарече\" никоя\" и че това не е моя дом, зашото сина му плаща за него.
Благодаря на всички, които го ичетоха до край.Трудно ми беше да обощия всичко накратко, опитах да буда обективна без да обидя никого и да създам у вас предварително мнение.Но въпросут ми е какво да правя. Обичам го, но егото ми е страшо наранено, загубих доверието си в него. Редно ли е да му простя и да продължа? Не са ли много знаците, че той всъщност не държи на мен, че ще има и занапред такива ситуации.Че не е редно да допускам да ме унижават, при това най-близките ми и , че с такива неща не бива да се правят компомиси, защото така човек загубва собственто си самоуважение. Кажете ми какво мислите ! Благодаря ви.
)