Публикувана: 24 май 2010, 21:46 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2010, 13:27 ч.

Умеем ли да бъдем бедни?

16 678
345
1

# 30 25 май 2010, 10:04 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Servallan в вт, 25 май 2010, 09:55

Може би пак от това, до къде стига бедността.

Ами аз съм написала думата мизерия, което не означава скромно живеене. Със сигурност има един праг, в който човешкото почти се губи, какво да говорим за енциклопедии и пр.
Освен това замислете се, че един човек, ако е роден в много бедно семейство, каквито и заложби и потенциали да е имал, загубват се в един момент, защото няма как да ги развие. Така, че не можем да говорим, че духовното състояние изобщо не зависи от материалното.
Аз дори за себе си мога да кажа, че макар да не съм преживяла мизерия като на война, доста тежки периоди съм имала и много добре знам до какво ми е било мислено тогава и че някои неща не се връщат никога. А съм виждала и в какво се превръща човек от нищета, интелигентни и невероятни мои учители съм срещала като пенсионери, направо ми е идело да заплача...

Голо здраве е жива болест, казваше дядо ми и е много прав.

Ментова, много често ме изпреварваш и пишеш вместо мен. Simple Smile

# 31 25 май 2010, 10:08 ч.

Мнения: 1 788

Ментова, права си, но в конкретния случай момичето не живее просто скромно, а е принудено да е скромно, поради невъзможност за повече.
Разбира се, не е без покрив над главата, но набавянето на основното като храна и лекарства й коства неимоверни усилия, т.е. лишения от много други неща.
Както и да е...

pasinet, ок - може би не съм те разбрала, че става дума за мизерия, т.е. някакъв съвсем долен праг на бедност.
Аз говоря за бедността, над прага на мизерия, но пак достатъчно осезателна...

# 32 25 май 2010, 10:21 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: Wild_rabbit в пн, 24 май 2010, 22:02

българинът си е селянин - и 1 лв да има ще го похарчи така, че да видят колкото се може повече хора. Ниско самочувствие, простотия и показност

Тотално вярно! Както и обратното - имам близка приятелка от детските години, чието семейство беше доста заможно. Ами не умееха да бъдат богати пък те, ужасна безвкусица, мърсотия и хаос беше винаги у тях. Та в тая връзка, май зависи колко ти е багажа в главата, за да умееш да живееш и в богатство и в бедност.
Що се отнася до мизерията, съгласна съм с виждането на Пасинет.

# 33 25 май 2010, 10:33 ч.

Варна
Мнения: 958

Цитат на: Servallan в вт, 25 май 2010, 10:08

Ти също си права. Защо понякога се чувствам бедна? Защото работя по специалността си, мъжът ми също, на едно доста високо ниво сме, но стандартът ни не отговаря на него, а откакто се сблъсках с истински здравословни проблеми, има моменти, в които набавянето на лекарствата ми коства неимоверни усилия. Има моменти, в които сме принудени да живеем много по-скромно от разбиранията си. И това е бедност, типична нашенска, некрасива, за която все по-рядко ми се иска да имам умения.

# 34 25 май 2010, 11:46 ч.

Мнения: 0

Моето мнение се покрива напълно с това на Pasinet.

# 35 25 май 2010, 11:48 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 13 476

По-страшни от бедността са само неизлечима болест и смърт на любим човек. За нищо друго по-страшно не се сещам.
Бедността си е гадно нещо, откъдето и да го погледнеш. Не мисля, че някой много умее да бъде беден, просто е принуден и няма избор. Това не е умение, а принуда. Изключвам някои субекти с особена психика, при които бедността е личен избор и житейска философия.

# 36 25 май 2010, 13:07 ч.

Мнения: 183

Цитат на: pasinet в вт, 25 май 2010, 10:04

Голо здраве е жива болест, казваше дядо ми и е много прав.

А безнадедно болен с неизмерно богатство по-добре ли е? Thinking

# 37 25 май 2010, 13:08 ч.

Мнения: X

Умея "да се простирам според чергата си".
Никога няма да си купя маркови дрехи на изплащане, за да демонтрирам стандарт, който нямам.

# 38 25 май 2010, 13:30 ч.

Мнения: X

Съгласна съм с Паси.
Да, наистина - безнадеждно болен е зле, но независимо откъде го погледнеш. Независимо дали в бедност или в богатство. За друго се говори тук от някои хора. Например: 1. Болен с хронично заболяване, беден - ами лекарствата и изобщо начинът на живот, който е нужен за един болен, за да удължи живота си, зависят в голяма степен от финансовото състояние, сори, но факт. Лекарства, храни и хранителни добавки - огромно перо в бюджета. Тука не говорим за заболявания, които в световен план в момента са нелечими, а за масата други заболявания, с които можем да се борим и да удължим или просто да подобрим начина си на живот.
2. Скотския начин на живот, до който неизбежно довежда беднотията. Може и да нямаш здравословни проблеми, но ако не можеш - ти и децата ти - да спортуваш, да отидеш на почивка, да ходиш на кино, на театър, ако не можеш да си плащаш интернета, което за някои от вас звучи .. сигурно ви е далечно, но ей богу - има го, ограничаваш достъпа си на информация, ограничаваш социалните си контакти, т.к. не можеш да излезеш на заведение с приятели, не можеш да им отидеш на гости, защото не можеш нищо да занесеш, не можеш да поканиш гости вкъщи, защото нямаш условията... неизбежно това довежда и до духовна пустота.

Просто има случаи, в които няма как да се съхраниш здравословно и духовно.

# 39 25 май 2010, 13:53 ч.

Мнения: 62

Ооо, умея и още как Wink

Знам как се харчета безумни суми за няколко дни, знам и как се оцелява седмица с 3 картофа и 8 лева в джоба Wink

Владея го това изкуство и винаги, когато изпадна във финансов колапс, гледам да се забавлявам с немотията си. Последния път, когато преживявах 2 дни с 4 лв си купих най-отвратителните цигари на света (мистър кинг, да умрат члагарите дето ги пласират по клипови и села) и се смях с глас, докато изпуших едната до половина Simple Smile

Всъщност това са дребните аспекти на бедността - винаги съм имал собствено жилище, кола, вила и прочее неща, които няма да ми позволят да се класирам сред истински бедните. Но дни, в които съм без стотинка по една или друга причина, все още се срещат. Например гулял съм някъде 4 дни, синът ми има нужда от нещо и аз му давам каквото имам без да се замисля. И така татко си ходи безпаричен няколко дни Simple Smile

В общи линии, гледам да се наслаждавам и та тия ситуации. Вече евтини цигари не купувам, просто не пуша, същото се отнася и за другите ми пороци. Така се заблуждавам, че хем си правя почивки, хем после е по-сладко. Heart Eyes

Истината е обаче, че просто понякога така се получава и драмата не помага:)

# 40 25 май 2010, 14:02 ч.

Мнения: 1 224

Цитат на: 'Кафе с мед' в вт, 25 май 2010, 10:21

Цитат на: Wild_rabbit в пн, 24 май 2010, 22:02

Много социологически проучвания са доказали, че хора, които са имали по-висок стандарт и са "обеднели" разпределят парите си различно от хора, които са имали нсък стандарт и са "забогатели".Първите са склонни да икономисат от храна и топлина, но да си купият билет за театър или книга, докато вторите са готови да надхвърлят възможностите си за да си купят безвкусен и скъпоструващ предмет.Дори в пълна мизерия, човек може да съхрани себе си ("Доктор Живаго"), стига да не губи надежда.Докато има недежда за по-добро нещата са поправими.Докато болестта не е неизлечима не всичко е загубено.
Помня лукановите времена, купонната система, виденовата криза, банките гърмяха, парите се обезценяваха...Не знам дали съм била бедна, сравнено със сега съм била много бедна, но тогава такова беше всеобщото положение.Но бях щастлива защото всичко ми предстоеше, бедността не ми тежеше, бях богата с мадост и мечти.Но ако сега обеднея, това значи да изгубя всичко, което имам и съм постигнала...И макар винаги да съм казвала на мъжа ми ,че каквото и да се случи, важното е да сме здрави и заедно пък дори и в колибка (и си държа на думите), предпочитам да не се пробвам...

# 41 25 май 2010, 14:09 ч.

Мнения: 1

Самурайке, питай го тоя доктор как да съхраня себе си, като нито козметиката, нито филърите са по здравна каса. Rolling Eyes

# 42 25 май 2010, 14:19 ч.

Мнения: 275

Цитат на: Kаси в вт, 25 май 2010, 13:30

Давате ли си сметка, че милиард хора по света живеят по подобен начин, да не кажа, че и по-зле. За една седмица в Индия променихме мирогледа си с мъжа си. И винаги тази страна я давам като пример, защото там културата означава нещо много. И постиженията им във всички области на науката са плод не само на богатите касти. И се нагледахме на щастливи деца и хора, нагледахме се на болести и мизерия, на аромати и цветове... но нацията продължава да съществува, да се размножава, намира начин да се чувства добре в своето си битие.
Въпрос на лично светоусещане е приемането, примирението и/или борбата с бедността.