Изнервящи ли са за вас и децата дългите разходки?

Моят син будува около 5 часа сутрин, спи два наобед и 5 часа следобед пак будува. 3 часа е малко много, тъй като като се събуди го мия, храня, преобличам и излизаме. Тоест още поне 40 минути минават. Преди спане за хранене, къпане и нещо непредвидено ни трябва около час, значи остават около два, два и половина часа за разходка. В противен случай сме точно същите като вас - рев, рев, рев и заспива без вечеря, ако е наобед без обяд. Когато излизаме навън разходката е само за него - не го водя по кафенета, според мен това не е за деца. Цял ден навън - ужас, не знам как става, особено с такова малко дете. И кога да изпера, сготвя, изчистя и т.н.?

Разходки цял ден ни действат изнервящо на всички-и на децата,и на мен.Поне за следобедния сън се прибираме,защото малката не спи в количката повече от 15-20 мин.(а вкъщи поне 2 часа),и после до вечерта става  .Баткото също започва да преплита крачките ако не е спал ,и става доста раздразнителен.По тези причини,не правим такива разходки.Случвало се е,но това наистина е било изключение(когато сме били в друг град примерно).Иначе не причинявам това на децата,и на себе си.Разходката се превръща от удоволствие,в досада,и ''укротяване на опърничавите" .Може би има значение и възрастта на децата,но при моите на 1,и на 4 години,положението е такова.

Не може би.Има си , разбира се.Имат значение Много неща, които при различните семейства са различни.За едни това е съобразяване със сън, за други- с храна, за трети с нещо друго.Има деца, които се изнервят пък от стоене вкъщи и час игра навън не им стига.Всеки се съобразява с потребностите на неговото дете, разбира се.
Верж, дишай дълбоко. Имай предвид, че децата ми принципно не обичат да ходят пеша много-много.Даже голямата малко мързелива си пада.На теб може и да ти звучи ужасно, за твоите деца да е непосилно, но на моите-това им е "режима"Да ти кажа, свикнали са на преходи пак принципно заради големия град, ам пусто-тук съм се родила, така са се стекли обстоятелствата.Когато голямата беше малка например, и ходеше на ясла, сутрин пътуваше по час и половина за чслата, вечер се прибирахме два часа.Такъв период беше, точно трафика скочи главоломно, а местоработата ми и яслата се намираха точно на противоположния край от нас.Това дете игра не виждаше, а само пътуване в трафик.Много ми тежеше, детето заспиваше в маршрутката понякога, като забременях с малката, като надебелях-и аз самата едва се качвах и като излезнах болничен-спрях и детето от градина, защото пътя беше много, не си струваше.Тогава-тези над 3 часа пъд до сега, превърнати в игра в близката градинка бяха просто благотворни.Обикаляхме да набавим за бебето всичко, все с мен е била, и до Илиенци за количка ходихме/който знае как се пътува в 83 и колко часа отнема от край до край едва ли не-знае за какво говоря/, детето ми просто не става кисело.Като се умори, спираме, сядаме, пием сок, говорим си.Все пак много неща играят роля, наистина, дори това, че е момиче в случя и че се вживяваше в ролята на бъдеща кака, умората се изпаряваше щом видеше колички и започвахме да разглеждаме. Това, супер-хипер-активното момченце на приятелката ми не можеше да постигне.Просто нямаше Интерес.Интереса клати феса, скъпи. Понеже пеша много не държат, както казах-затова си има градски транспорт, кола, чак пеша километри не ходят.Например от нас автобуса ни спира точно където ми трябва, а самото пътуване им е интересно, не натоварва, обичат да пътуват.Сега ме карат на влак да ги качвам, а аз как мразя, ма на-ще се насиля, заради емоцията, вместо като бял човек да си пусна климатика в колата, ще сложим раница и ще се качим на влака.И да-цял ден ще сме навън.Само дестинацията не съм измислила.И да-накрая героите ще са уморени, но щастливи и доволни, просто ще си вземат един душ и ще паднат да спят.Знаеш ли, децата ми често се смеят на сън.
Когато се роди дребна, почти веднага отидохме на море за месец.Само тогава съм имала възможност за дълъг престой.Наемен работник съм, не съм с частен бизнес , не съм аз работодател и имам по кодекс 20 дена платен отпуск.Та-по време на болничния с малката реших да се възползвам и ходих с тях за месец.Е-няма такава идилия.Бебето в количката-навсякъде.Сутрин излезнем, то не бе морската градина, плаж, терариуми, полянки, пикници.Кокато всичко е спокойно, не бързаш, не се дразниш, не се нервираш-става някак леко и приятно.А голямата не е по вилнеенето-обича спокойните игри.Седеше по 2 часа на плажа да си рови в пясъка, да си строи разни неща, бебето си спи, аз си чета.

Ейй, пак ме зачекна. С кой режим, бе жена?
Яденето спокойно може да стане и навън, спането - няма да умрем - ако се пропусне, но предпочитам да не се пропуска просто, когато може. Разбира се, че ходим на почивки, на планина и тн, но това са инцидентни случаи, не практика.

Jizzlobber - и при нас влака е голям кеф 

 
Eла да видиш мойта кисела краставичка... Каква им е разликата на твойте?

Така е. На едни им е по-удобно с изграден режим, на други без, на трети - с режим, който да нарушават от време на време. На едни им харесват дългите разходки, на други - не. В случая няма прав, няма крив. Всеки родител си гледа детето както му е най-удобно и както го чувства отвътре.

Jizzlobber, много ми хареса последния ти пост. Това е и моето виждане за прекрасна почивка. И няма по-хубаво от отва да видиш, че дори докато спят, децата ти са щастливи и се усмихват, преживявайки отново изминалия ден.

Дълга разходка хич не ми се връзва със седене в кафене.
Дъщеря ми отказа количката на 11 месеца, тамън като прохождаше. Така че бях принудена да се въртя все в района около нас, докато проходи стабилно и закрепнат крачетата. После- само пеша сме ходили. И то по много. На година и половина минавахме страхотни разстояния с "двойката". Без да я взимам на ръце. Като се поумори- спираме, почиваме и продължаваме. Гледах вниманието й да е постоянно ангажирано с игра- ритане на топка и подобни. И така- лека, полека, без да бързаме за никъде, всеки ден. Отделно, като се приберем, следобедният й сън траеше от 3 до 4 чАса. Предоволна.

Днес пак 2 часа и половина навън, за какво се тормозя не знам. В момента се дере от рев и нищо не е в състояние да я успокой, супер се изнервя. Хем беше спокойна разходка, и с количка обикаляхме, и пеша по площадки. На мен ми хареса, но тя полудя от преумора.

Трябва й тренинг явно.
Два часа навън в това хубаво време са съвсем нормални като количество време.
За мен е грехота да се завирам у дома, но не иска да спи навън в количката и я чакам да се събуди дасе мятаме на каляската.

Извеждай я за час, час и половина по няколко пъти на ден примерно - може и да й се хареса така, хем навън, хем не много и следва почивка вкъщи. Да не говорим, че вече в тия жеги - и аз няма да стоя с кеф 2 часа на 30градуса, пък и да тичам и да играя...

Вергилия,а ти сигурна ли се, че реве от това? И то при положение, че сте били с количка? Винаги ли е била такава ситуацията или това е от скоро?

сигурна съм ами. 

Вергилия, до сега по колко време сте прекарвали навън с нея?

ами чесно казано, както каза вилико - по много време, но на части. постоянно сме навън, но напр. - пазаруваме от пазара, връщаме се в нас, отиваме до кауфланд, пак така ... така само в движение не сме били с часове. като бебе по цял ден.
то си личи че се умори, седна в пясъка и само гледа в точка накрая.

Олее, милото - защо се пънеш тогава, видно е, че детенцето не понася явно. Защо пък и трябва да прекарвате часове накуп навън - като го извеждаш няколко пъти и като си играе , доколкото самото то иска - какъв е проблема?