Публикувана: 25 май 2010, 05:13 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2010, 09:42 ч.

Изнервящи ли са за вас и децата дългите разходки?

9 800
250
1

Отговори

1
...
12
13
14
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как обикновено прекарвате времето си на открито с децата си? Колко дълго могат да издържат децата ви на открито?
Какви са ползите и недостатъците от дългите разходки на открито с децата?
Какви са някои ефективни стратегии за управление на времето, когато сте с децата си на открито?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как обикновено прекарвате времето си на открито с децата си? Колко дълго могат да издържат децата ви на открито?
  
  Проучването показва различни стратегии, използвани от родителите за прекарване на време на открито с децата им. Някои родители предпочитат по-дълги разходки, докато други избират по-кратки и спокойни дейности. Важно е да се има предвид, че издръжливостта на децата варира значително при прекарване на време на открито; някои се уморяват бързо, докато други могат да останат активни през целия ден.
- Какви са ползите и недостатъците от дългите разходки на открито с децата?
  
  Ползите от дългите разходки на открито с деца включват физическа активност, изгаряне на енергия и изследване на околната среда. Те могат да бъдат стимулиращи за децата и да им предоставят възможност да се забавляват. Въпреки това, някои родители отбелязват, че дългите разходки могат да бъдат изнервящи и да предизвикат умора както за тях, така и за децата.
- Какви са някои ефективни стратегии за управление на времето, когато сте с децата си на открито?
  
  Различни стратегии могат да се използват за ефективно управление на времето, когато сте с децата си на открито. Някои родители предпочитат по-кратки и спокойни разходки, докато други се наслаждават на по-дълги разходки. Важно е да имате предвид възрастта и нуждите на децата, както и личните предпочитания на родителите.
- Какво е мнението на хората за дългите разходки с децата?
- Какви са преживяванията на родителите с деца на възраст 1-3 години по отношение на дългите разходки?

# 180 29 май 2010, 16:29 ч.

Мнения: 5 940

На мен пък никога не ми е било скучно с майките в градинката Grinning

А ежедневието ми по време на майчинството се промени почти тотално, от единия полюс на другия, от среща с много различни хора всеки ден до с пет-шест майки отново ежедневно.

# 181 29 май 2010, 16:32 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Вероятно отегчението се натрупва с времето.
Вече 2,4 години съм сама с нея по градинките и площадките, "програмата" ни рядко търпи промени.
Усещам се, че това лято, например, съм по-малко ентусиазирана да върша миналогодишните занимания.

# 182 29 май 2010, 16:47 ч.

На морето!
Мнения: 6 573

Аз също не съм от най-общителните майки по площадките, още повече, че сме в нов квартал. Когато излизаме аз се въртя около него, говорим си, не ни е скучно. Не се закотвям на пейката и така няма как да скучая- детето определено ме забавлява, но и аз вече нямам търпението да ровим из пясъчниците и да играем както преди.

# 183 29 май 2010, 17:22 ч.

Мнения: 50 636

Докато бях по майчинство и основно с децата вкъщи, см еправили много големи разходки, вкл с много вървене пеш или примерно само в близкия парк, но с колелета и т.н., вкл носех храна и и грачки навън
По кафета никога не сме били, но с други майки-да
Откакто съм на работа, нямам много време, разходките ни често са до магазина, да заведем някой някъде на участие или на гости, тоест- никакви Tired

Липсват ми дългите разходки и прекарването на деня навън

# 184 29 май 2010, 20:20 ч.

Мнения: 9 806

Въпрос към не чак толкова общителните майки: означава ли това, че децата ви си нямат постоянни другарчета или по-точно казано такива, с които контактуват ежедневно и т.к са една компания?

# 185 29 май 2010, 20:48 ч.

Мнения: 2 478

Цитат на: Франческа Салиери в сб, 29 май 2010, 20:20

Да, така е. Синът ми все още не търси контактът с връстници, а играе сам или с мен. Но принципно не му пречи да общува с децата без аз да влизам в приятелски отношения с майките им Laughing

# 186 29 май 2010, 21:28 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

Мойте са още малки да имат кой знае колко активни отношения с другите деца, но вече забелязвам, че си имат 2-3 познати дечица на които им се радват като ги видят. Не, не означава. За да общуват децата помежду си не е нужно и майките да общуват.
Аз също не седя на пейката. А пък книга е абсурд да успея да чета с две търчащи в различни посоки деца. Mr. Green

Ако успея за два часа да изпуша две цигари и да седна за 5 мин съм доволна. Laughing

# 187 29 май 2010, 21:42 ч.

Мнения: 9 806

Да поиграят с някое непознато или малко познато дете- да, не е нужно да общуват и родителите.
Но при постоянните контакти е неизбежно и майките да общуват.

И голямата я отгледах от новородена, сега и малката в компания на дечица на сходна възраст.
В градинката до нас сме вече три големи компании, групирани по възрастта на децата.
Ясно е, че не с всички съм близка, но пък децата ни проходиха/прохождат заедно, дърпат си играчките едно на друго....
Малката си има две любими дечица на нейната възраст и смея да твърдя успешно си контактуват едно с друго.

# 188 29 май 2010, 21:51 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: Франческа Салиери в сб, 29 май 2010, 21:42

Да поиграят с някое непознато или малко познато дете- да, не е нужно да общуват и родителите.
Но при постоянните контакти е неизбежно и майките да общуват.

Не бих казала. С когото искам - общувам. С останалите - не. Без оглед дали синът ми общува с децата им или не. Това си е негова работа. Ако задърпа нечия играчка, общувам с него. Ако на него му задърпат играчката, общувам с отсрещното дете. Майка му ако иска може да дойде да си общува с мен, но аз не съм длъжна да го направя.

# 189 29 май 2010, 21:59 ч.

Мнения: 9 806

Не говоря за задължение, а за неизбежност.
Общуването с някого не означава приятелство. Това че, го поздравяваш, по-скоро говори за нормални човешки взаимоотношения между хора, които по някаква причина/принуда са събрани на едно място.
За мен е по-скоро липса на възпитание да срещаш някого всеки ден и да не се обърнеш с едно "добър ден" към него.
А пък и нали ние, родителите сме тези, даващи пример?
Градинките, парковете и площадките са първите места, на които детето се учи да контактува със себеподобни буквално от най-ранна възраст.

# 190 29 май 2010, 22:16 ч.

София
Мнения: 46 884

Всъщност зависи и много къде разхождаш детето, ако е на площадката зад блока предполага ежедневно да срещаш едни и същи хора и да създадете някакъв вид познанство най-малкото, ако обикаляш различни площадки или се разхождате в някои голям парк, повечето контакти са с наплъно непознати, които най-често няма и да видиш повече...но дори и с постоянните посетители, може да не се засичаш прекалено често и да не създадете кой знае какви приятелски отношения....
Иначе аз с някои се заговарям, с други не.. по-близки отношения пък със съвсем малко...

Иначе рядко ми доскучава като съм с него.... ако не срещнем познат или не се заиграе с някой конкретно обикновенно си общуваме или играем двамата, ако пък се заиграе, ги наблюдавам общо взето...не мога да си представя да си отворя книга и да почна да чета...то след малко ще вдигна поглед и него няма да го има.... Simple Smile

Ако все пак почне да ми писва леко на конкретното място и той не се е заиграл с някой кой знае колко, се преместваме на друго място или се разхождаме малко или отиваме да изядем по един сладолед или нещо такова.

# 191 29 май 2010, 22:16 ч.

Мнения: 3 034

Ами пак ще ти кажа, че не е неизбежно и толкоз. Поне тук не е. Laughing

А за мен едно "Добър ден" и дотам не е точно общуване, защото обикновено е последвано от отдалечаване в различни посоки и няма продължение. Тук всеки срещнат си казва "добър ден, как е" и продължава. Отговор дори не се очаква. Във Франция например след едно "добър ден, как е" е очакван подробен разказ. Въпрос на манталитет.

# 192 29 май 2010, 22:39 ч.

Мнения: 4 554

Цитат на: Франческа Салиери в сб, 29 май 2010, 20:20

Да, при нас означава. Дъщеря ми не е част от "компания", както аз не съм част от компания на майки от градинката. За сега не съм забелязала това да й липсва, защото едва от скоро може да играе в съвместна игра с деца и то ако са по-големи. Все още е във възрастта, в която децата си играят предимно сами. За нея е важно да има деца, а дали са едни и същи или различни, не е от толкова голямо значение.
Но знам, че един ден това ще се промени и ще й е необходима постоянна компания. Надявам се да се справи сама, защото аз няма да мога да й помогна особено.

# 193 29 май 2010, 22:49 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

Да, това имах предвид, че да кажеш Добър ден, да обсъдиш памперсите, яденето и спането не е общуване за мен. Или поне не ми е особено забавно. Имах предвид, че между майките в нашата градинка нямам близка приятелка, с която мога да си говоря за всичко. Не че имам много време за разговори де с двата гамена. Mr. Green

# 194 29 май 2010, 23:04 ч.

Мнения: 4 554

Да, и аз имам съшия проблем. Мога да си говоря с майките в градинката за всякакви общи приказки покрай децата, но това не може да замени нуждата ми от общуване и не може да замести контактите, за които вече нямам време, заради детето. За сега нямам решение на този проблем...

Препоръчани теми

Имат ли родените ви в чужбина деца българско гражданство?

АГ клиника Селена гр. Пловдив- 10!

Седморката на езиколюбителите

Откраднат живот - Тема 28 - В очакване на сезон 5

Причина:

Причина: