Публикувана: 25 май 2010, 05:13 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2010, 09:42 ч.

Изнервящи ли са за вас и децата дългите разходки?

9 799
250
1

Отговори

1
...
13
14
15
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как обикновено прекарвате времето си на открито с децата си? Колко дълго могат да издържат децата ви на открито?
Какви са ползите и недостатъците от дългите разходки на открито с децата?
Какви са някои ефективни стратегии за управление на времето, когато сте с децата си на открито?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как обикновено прекарвате времето си на открито с децата си? Колко дълго могат да издържат децата ви на открито?
  
  Проучването показва различни стратегии, използвани от родителите за прекарване на време на открито с децата им. Някои родители предпочитат по-дълги разходки, докато други избират по-кратки и спокойни дейности. Важно е да се има предвид, че издръжливостта на децата варира значително при прекарване на време на открито; някои се уморяват бързо, докато други могат да останат активни през целия ден.
- Какви са ползите и недостатъците от дългите разходки на открито с децата?
  
  Ползите от дългите разходки на открито с деца включват физическа активност, изгаряне на енергия и изследване на околната среда. Те могат да бъдат стимулиращи за децата и да им предоставят възможност да се забавляват. Въпреки това, някои родители отбелязват, че дългите разходки могат да бъдат изнервящи и да предизвикат умора както за тях, така и за децата.
- Какви са някои ефективни стратегии за управление на времето, когато сте с децата си на открито?
  
  Различни стратегии могат да се използват за ефективно управление на времето, когато сте с децата си на открито. Някои родители предпочитат по-кратки и спокойни разходки, докато други се наслаждават на по-дълги разходки. Важно е да имате предвид възрастта и нуждите на децата, както и личните предпочитания на родителите.
- Какво е мнението на хората за дългите разходки с децата?
- Какви са преживяванията на родителите с деца на възраст 1-3 години по отношение на дългите разходки?

# 195 29 май 2010, 23:32 ч.

Между гори и планини
Мнения: 11 727

Цитат на: Франческа Салиери в сб, 29 май 2010, 20:20

Въпрос към не чак толкова общителните майки: означава ли това, че децата ви си нямат постоянни другарчета или по-точно казано такива, с които контактуват ежедневно и т.к са една компания?

Моето дете си има кръг от приятели от бебешка възраст. Тоест мои приятелки които имат деца с неговата възраст. Ходим на гости, каним на гости, лятото на плаж или пикник заедно. С тези майки кърмехме заедно в парка, заедно празнуваме РД на децата, заедно в една група в градината са. По пясъчници или детски площадки неходим. Намираме си спокойна полянка - децата да бягат наволя, ритата топка, скачат на въже (кой колкото може).... Така ми е по-добре, детето ми общува с деца, чиито родители познава, уважавам и знам, че децата са добре възпитани. Той е общителен, често играе и с други деца (от ДГ, плажа), но компанията от най-близки деца си остава непроменена.

# 196 30 май 2010, 08:06 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Топъл дъжд в сб, 29 май 2010, 23:32

Моето дете си има кръг от приятели от бебешка възраст. Тоест мои приятелки които имат деца с неговата възраст.

За мен това е един от най-добрите варианти и за майките, и за децата. От приятелките ми, с кито съм близка от преди да родя, само една има дете. Тя обаче живее достатъчно отдалечено от вкъщи, за да са невъзможи ежедневните контакти. Създадох нови приятелства за тези две години и половина вкъщи. Никога не съм била предубедена към хората. Това, че някой е със статута на родител на детската площадка, не изчерпва автоматично вътрешния му свят само с детето Simple Smile

Да, тези разговори са най-честите, но и това е нормално.
Не съм и вярвала, че могат да се създават приятелства в такава ранна възраст. Синът ми е до такава степен близък с едно момченце, което ни е съсед, че ако по някаква причина не могат да се видят няколко дни /пътува някой от двамата или е болен/ ги свързваме задължително по телефона Laughing

, чудим се какви номера да измислим, за да не се засекат, ако са болни, защото после не можем въобще да ги разделим. Много пъти сме съжалявали с другата майка, че нямаме фотоапарат, за да снимаме страхотни моменти на детска близост. Седнали един до друг-единият "чете" на другия и го гали по главата или се държат за ръчички, или измислят игри и се заливат от смях. Непрекъснато си повтарят, че са си приятели. Ако единият дръпне играчка, другият му напомня, че приятелите не правят така Laughing

В детската градина отначало казваше, че всички деца са му приятели, но постепенно свежда имената, които най-често споменава до две-три. Когато го взимам следобед, най-често играе с две деца, за които и говори. Но винаги, винаги другият Ивчо е най-предпочитаната компания и бърза да го види всеки ден. Миналата година, когато бяхме на море, непрекъснато говореше за него, оказа се, че така е и от обратната страна, защото ни звъняха всеки ден.

# 197 30 май 2010, 09:30 ч.

Мнения: 763

Ние сме изключение - на площадката общувам с родителите, но детето ми няма приятели от най-ранна детска възраст. при нас проблемът е частен, в смисъл - присадени сме - на едно място живеем, на друго се подвизаваме. Напоследък обаче деца от детската градина идват в парка, в който ходим и дъщеря ми беснее с тях, а аз си говоря с майките им. От наборите на сина ми, също има дечица с които се виждаме всеки ден. Поддържам отношения с майките - поздравяваме се, разменяме инфо за дг, ясли, храни - пазим си децата заедно. Не виждам къде е проблемът - имам нормални контакти, не фамилиарничим, не си споделяме животите. Ако си допаднем с някоя от майките - това вече си е на лична основа. Имам прекрасна приятелка, с която се запознахме точно покрай децата навремето.

# 198 30 май 2010, 10:14 ч.

Мнения: 9 806

Попитах ви, защото и ние като Шевролета "сме присадени" в новата градинка. В същия квартал сме, но доста далеч от старото си местообитание. Simple Smile

Та проблемът явно се явява при по-големите деца /над 4 г./- детето ми доста трудно се вписа, и всъщност все още не е, пред децата. Тя самата усеща разликата. Те имат общо минало Laughing

Явно моята представа за близък и далачен контакт с другите родители не се припокрива с вашата. За петте години и половина родителски стаж не съм имала близък контакт с родители, с които си обсъжадме консистенцията на детските изпражнения. Да, децата са неминуема тема на разговор, но с онези две близки до мен майки на дечица на възрастта на моето, общуването ни е на доста по-различно ниво.

# 199 30 май 2010, 11:54 ч.

Мнения: 2 478

Цитат на: Франческа Салиери в нд, 30 май 2010, 10:14

...Да, децата са неминуема тема на разговор, но с онези две близки до мен майки на дечица на възрастта на моето, общуването ни е на доста по-различно ниво.

Това е ключът, Франческа. "Общуването на друго ниво" е нещо , което правя с моите приятелки, които за жалост не живеят близо до нас и не посещаваме едни и същи места ежедневно.

# 200 30 май 2010, 20:47 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: Le Soleil в нд, 30 май 2010, 11:54

Именно. И определено не е "Добър ден". Peace

# 201 31 май 2010, 18:38 ч.

София
Мнения: 17 649

Цитат на: Франческа Салиери в сб, 29 май 2010, 20:20

Ами... да, в известен смисъл. Приятелите, с които контактува ежедневно са от ДГ.

# 202 1 юни 2010, 09:22 ч.

Мнения: 7 947

Приятели на детето ми са децата на моите приятели. И тези от детската, разбира се, тях обаче аз не познавам.

# 203 1 юни 2010, 10:13 ч.

Мнения: 2 220

Ама темата е за съвсем различно нещо

# 204 1 юни 2010, 17:37 ч.

Мнения: 4 615

Аз съм от майките, които са по цял ден навън. Сутрин 3 часа и вечер 3 часа. Детето ми не се изнервя. Вярно на мен ми идва малко в повече, но в противен случай детето ми ще е изнервено, неспящо, неядящо. 40 минути прекарва в количката (отиване и връщане до градината), час и половина тича и събира "съкровища" по земята в останалото време играе по плажа. Просто вие не сте свикнали на такъв режим, не лъжат останалите. Simple Smile

# 205 1 юни 2010, 17:49 ч.

Мнения: 6 788

Raffaella Sanzio, ти не си ли с две дечица?

# 206 1 юни 2010, 18:02 ч.

Мнения: 4 615

По-точно с 3 съм. Mr. Green

Доведено, осиновено и биологично.

# 207 1 юни 2010, 18:20 ч.

Мнения: 6 788

# 208 2 юни 2010, 10:47 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Raffaella Sanzio в вт, 01 юни 2010, 18:02

По-точно с 3 съм. Mr. Green

Доведено, осиновено и биологично.

А как си разпределяш времето - предполагам с малкото сте по плажа, а по-големите са на детска/училище? А вечер?

# 209 2 юни 2010, 18:11 ч.

Мнения: 4 615

Лудрес, за теб пиша. Вчера просто нямах шанс да довърша поста си, поради факта, че една малка "хала" вилнееше в ръцете ми. Щях да пиша на лични за да не спамя, но поради краткостта на предния ми пост и изпъкването ми като "л...о в бъзуняк" ще внеса известни пояснения.

Вилико, това е семейно-приятелска шегичка. Всъщност мъжът ми има 14 годишен син от първия си брак, та това ми е доведеното дете. Обичам си го като мое, предвид факта, че от 6 годишен ми е пред очите. "Синковеца" от подписа ми е на 4 лапи, държи се досущ като 3 годишен и сигурни сме, несъзнава, че е куче.Той е осиновеното ни детенце. Маги е Маги, любимата малка хала в семейството.

Препоръчани теми

Имат ли родените ви в чужбина деца българско гражданство?

АГ клиника Селена гр. Пловдив- 10!

Седморката на езиколюбителите

Откраднат живот - Тема 28 - В очакване на сезон 5

Причина:

Причина: