Публикувана: 25 май 2010, 14:32 ч.
Последно мнение: 25 юни 2010, 01:07 ч.

Как се справяте с "ужасните" две години?

10 098
134
1

1
...
4
5
6
...
9
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представляват "ужасните две" и как да се справим с тях?
Как мога да помогна на дете, което не иска да се облича, яде или спи?
Какви са най-ефективните методи за справяне с дете в периода на 'ужасните две'?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представляват "ужасните две" и как да се справим с тях?
  
  Терминът "ужасните две" се отнася до периода на бебешки пубертет, когато децата проявяват неподчинение, отказват да слушат и изразяват силно желание за независимост. За справяне с този период родителите могат да приложат различни методи като отвличане на вниманието, предлагане на избор, последователно обяснение, дисциплинарни мерки или игнориране на нежеланото поведение. Важно е да запазите спокойствие и търпение, избягвайки повишаването на гласа си и ненужните конфликти.
- Как мога да помогна на дете, което не иска да се облича, яде или спи?
  
  За справяне с дете, което отказва да се облича, яде или спи, родителите могат да използват различни стратегии. Например включването на детето в избора на дрехи може да направи процеса по-приятен. За хранене предлагането само на едно ястие и избягването на прекомерни опции може да помогне. За сън създаването на рутина и спокойна среда преди лягане може да улесни процеса. Важно е да запазите търпение и да избягвате принудата над детето.
- Какви са най-ефективните методи за справяне с дете в периода на 'ужасните две'?
  
  Най-ефективните методи за справяне с дете в периода на 'ужасните две' включват отвличане на вниманието, предлагане на избор, последователно обяснение, дисциплина или игнориране на нежеланото поведение. Важно е да запазите спокойствие и търпение, като избягвате повишаване на гласа си и ненужни конфликти. Освен това включването на детето в семейния живот и домакинските задачи може да помогне за установяване на по-послушно поведение.
- Какви са някои методи за справяне с избухванията на децата?
- Какви са някои методи за справяне с избухванията на деца на обществени места, включително 2-годишни?

# 60 31 май 2010, 00:08 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 535

"Последно" и при нас е вълшебна дума. Само че аз я съотнасям не към времеви граници, а към брой пъти. Примерно, още 3 спускания на пързалката: "1, 2.. и сега последно и тръгваме". Това според мен дава на децата по-голяма предвидимост и сигурност за това кога какво следва отколкото времевите рамки (още 1 мин, 5 мин). В допълнение, аз давам и право на избор - "още 3 пъти или още 5 пъти?", "5 пъти на пързалката или на люлките?". Усещането, че до някаква степен децата имат думата в ситуацията, според мен ги прави доста по-кооперативни. Все пак многото възможности за избор могат и да ги объркат, особено като са по-малки. Та понякога може да се окаже по-удачен вариант възрастният да прави избора вместо тях.

# 61 31 май 2010, 03:58 ч.

Мнения: 801

Защо си мислиш, че са две години? Дано!
Започва на 2 и няма да спре, докато единия от вас не умре. На две се осъзнават, през останалата част се отстояват и завоюват нови територии и престъпват все по- големи табута.
Тестването на границите започва на две, но няма да спре и винаги ще бъдеш провокирана по един или друг начин.

Радвай се детето ти порасва и става индивид, който има собствено мнение и иска да пробва как ще реагираш на това и онова. Тества границите си (колкото повече граници отпадат, толкова по-дързък ще става).
Едни забрани ще отпаднат, други ще трябва да браниш със зъби и нокти (детето ти има нужда от ясни правила и граници, кое може и не може). Ти си водача на глутницата, не го забравяй.

Важното е да не поддаваш на детските оръжия (плач, мрънкане, тръшкане) и когато нещо е забранено, то си е и остава такова, постоянството важи и за ритуалите и дневния режим. Не позволявай на друг да подронва авторитета ти, отменяйки твое нареждане.

Ако крещи излез от стаята или го изгони в неговата, докато не се успокои не трябва да получава внимание (така или иначе няма да чуе какво казваш). Ако се тръшка на улицата или не ми е чул предупрежденията, го прибирам.

Намери си малък пясъчен часовник (3-5 минути), най- доброто наказание е седенето на едно определено място (например банята). На детето ще даде време да помисли, а на теб време да избегнеш нежелано насилие и крясъци.

# 62 31 май 2010, 10:36 ч.

Мнения: 6 510

Да се запишем и ние с хлапето(2.8год.)в отбора на "ужасните"две Wink

.Няма смисъл да изброявам ,но "симптомите"са същите,а приложените хитринки за справяне вече са споменати.Докато четях всичко изписано ми направи впечетление ,че инатенето е по-присъщо на първородните деца.Като,че ли при второ и трето дете всичко минава по леко(примера на батко и кака в къщи)или родителите са вече с голям опит и по-претръпнали в ситуациите Laughing

# 63 31 май 2010, 10:39 ч.

София
Мнения: 9 517

Ами ... май си зависи от детето, при нас не само че минава по-трудно, ами доведе и до бебешки пубертет при големия - тъкмо беше спрял да иска всичко и сега покрай сестра си, имам двама искащи всичко - вчера например в магазина ситната беше успяла да прибере в количката препарат за канали и млякото на баба (които не бяха в списъка), а големия - пакет шоколадчета и пакет шоколадови бонбони. Накрая си тръгнахме без препарата за канали и млякото на баба, но с един пакет шоколадчета, че със сина си не мога да се надговоря...

# 64 31 май 2010, 12:10 ч.

София
Мнения: 15 226

Цитат на: rila11 в пн, 31 май 2010, 03:58

Намери си малък пясъчен часовник (3-5 минути), най- доброто наказание е седенето на едно определено място (например банята). На детето ще даде време да помисли, а на теб време да избегнеш нежелано насилие и крясъци.

Няма добро наказание, а още по- малко, когато говорим за дете на две годинки. Наказанията и шамарите са за безсилните и преуморени родители. Възпитанието и отглеждането са възможни и без тях. Който е опитал го знае. Не сме в 19-ти век, все пак. А и останалите, вероятно са забелязали, че щом отношенията с децата станат война всички са губещи.

# 65 31 май 2010, 16:37 ч.

Мнения: 6 792

Цитат на: rila11 в пн, 31 май 2010, 03:58

Радвай се детето ти порасва и става индивид, който има собствено мнение и иска да пробва как ще реагираш на това и онова. Тества границите си (колкото повече граници отпадат, толкова по-дързък ще става).
Едни забрани ще отпаднат, други ще трябва да браниш със зъби и нокти (детето ти има нужда от ясни правила и граници, кое може и не може). Ти си водача на глутницата, не го забравяй.

Важното е да не поддаваш на детските оръжия (плач, мрънкане, тръшкане) и когато нещо е забранено, то си е и остава такова, постоянството важи и за ритуалите и дневния режим. Не позволявай на друг да подронва авторитета ти, отменяйки твое нареждане.

Ако крещи излез от стаята или го изгони в неговата, докато не се успокои не трябва да получава внимание (така или иначе няма да чуе какво казваш). Ако се тръшка на улицата или не ми е чул предупрежденията, го прибирам.

Намери си малък пясъчен часовник (3-5 минути), най- доброто наказание е седенето на едно определено място (например банята). На детето ще даде време да помисли, а на теб време да избегнеш нежелано насилие и крясъци.

Много ми хареса как си го написала, струва ми се всичко е вярно. Поне аз мисля така Wink

. Моето дете точно като изпадне в ония състояния е абсолютно безмислено да пробвам да успокоявам, да говоря. Затова чакам бурята да премине.

# 66 31 май 2010, 16:42 ч.

Мнения: 7 837

Цитат на: cafelate в пн, 31 май 2010, 10:36

Докато четях всичко изписано ми направи впечетление ,че инатенето е по-присъщо на първородните деца.Като,че ли при второ и трето дете всичко минава по леко(примера на батко и кака в къщи)или родителите са вече с голям опит и по-претръпнали в ситуациите Laughing

Малкият (на 2,8 г.), надминава в пъти брат си. Връщайки се назад, осъзнавам, колко по-спокоен е бил брат му тогава. Но, да, претръпва се и наистина не ми пука и минава с минимални нерви от моя страна. Прекрасно усещане. Simple Smile

# 67 31 май 2010, 16:47 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 535

А аз като чуя как дете, особено пък на 2 години, "мисли над поведението" си когато е наказано и ме напушва смях. Само детето не е до смях всъщност.

Т.нар. тайм аут, т.е. отделянето в друга стая или на определено място, за мен има позитивен ефект само когато се използва като начин детето да се отдели от напрегнатата ситуация и да се успокои, а не когато му се внушава, че е наказано, за да "мисли" какви ги е свършило, още по-малко пък когато насила се води на съответното място. И чак след като се успокои, се разговаря с детето, за да се обсъди какво е сбъркало, да му се обясни какво и как се прави.

# 68 31 май 2010, 16:52 ч.

Мнения: 7 947

Когато моя син беше на 2 години - нито можех да му държа сметка за държанието, нито ми беше особено трудно да се справя - защото тогава са още лесни за отвличане на вниманието. По -скоро при мен третата година беше по-кофти.

# 69 31 май 2010, 16:55 ч.

Мнения: 6 792

Чека, а откога мислят децата? Не се заяждам, просто ми е любопитно какво мислиш?
Не мисля, че моето като го слагам в друга стая, целя да премисля и да осмисля, а все пак малко са се укроти от самата обстановка! И винаги след това кротване, което трае дали има и минута, следва обяснение, много прегръдки, усмивки и т.н, които са взаимни.
Не са чак толкова "трошливи" тези деца, колкото ги изкарвате.

# 70 31 май 2010, 16:56 ч.

Мнения: 7 947

Ооо, наказването в друга стая сам - аз го използвам. Ама откакто стана по-голям де, за да разбере какво става.

# 71 31 май 2010, 17:00 ч.

София
Мнения: 15 226

Цитат на: Лурдес в пн, 31 май 2010, 16:55

Не са чак толкова "трошливи" тези деца, колкото ги изкарвате.

Изобщо не са трошливи- децата могат да понесат много, но въпросът е какво искаме да стане с тях след това. Ако ги дисциплинираме с наказания и шамари и като възрастни ще признават тази граница, а останалите не. Вижда се по цялото ни общество- всички са склонни да спазват правилата, но само ако има жестоки санкции. В други страни е различно, предполагам, забелязали сте. Аз предпочитам детето ми да разбира устна забележка, а не да чака да го накажа или набия.

# 72 31 май 2010, 17:18 ч.

Мнения: 7 947

Между наказанието и боя има огромнаразлика. Не мога да разбера как ги слагаш под един знаменател newsm78

# 73 31 май 2010, 17:21 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 535

О, ни най-малко не подценявам мисловните способностите на децата. Напротив. Смятам, че децата много бързо схващат връзката причина - следсвие и не са им нужни 2-3-5 мин да стоят и да "размишляват", за да го осъзнаят. Децата, според мен, правят всичко друго, но не и да "мислят" над поведението си за времето когато са наказани.

# 74 31 май 2010, 17:23 ч.

София
Мнения: 15 226

Цитат на: viliko в пн, 31 май 2010, 17:18

Между наказанието и боя има огромнаразлика. Не мога да разбера как ги слагаш под един знаменател newsm78

Огромна разлика едва ли, но има разлика. Слагам ги под общ знаменател като носещи повече вреди, отколкото ползи. Разбира се, зависи от състоянието на родителя- ако е преуморен, неуверен и без самочувствие няма как да мине без тях. децата усещат слабите моменти, но пък тогава и двата метода са само, за да почувства родителят, че има някакъв контрол. реални резултати за мен няма. Всъщност зависи какви резултати се търсят. Детето ще е послушно у дома, а навън ще е послушно когато му бъдат прилагани тези методи.

И аз харесвам тайм аута, но не ми са налага да го прилагам често. Наказанието "да мислиш" говори само за себе си. За някои цял живот си остава наказание тази дейност. Laughing

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Адаптация в детска градина

Бебешки пубертет или кога е време да потърсим специализирана помощ?

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Причина:

Причина: