Как се справяте с "ужасните" две години?

  • 10 065
  • 134
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 7 947
Определено темата не е за теб, но понеже ти пишеш - ми прави впечатление някак.
Чак пък знаеш как тя не се чувствала добре... Crazy

# 121
  • София
  • Мнения: 15 226
Всъщност, прави сте. Моля за извинение и трия написаното, което не е по темата.

# 122
  • Мнения: 7 947
Е, ние го прочетохме, защо ще го триеш - това си ти, няма лошо.

# 123
  • София
  • Мнения: 15 226
viliko Обърнахте ми внимание, признавам, че съм в грешка и толкова. Няма нужда да занимавам всички с моята грешка и това да се пренася на още страници.

# 124
  • Мнения: 7 947
Нещо различно ли казвам?

# 125
  • Мнения: 1 192
Дайте сега за ужасните 29 и 33 ...  hahaha

# 126
  • Мнения: 7 947
Да, на 29 е съвсем различно от на 23, определено. Аз да ви кажа...

# 127
  • София
  • Мнения: 15 226
Дайте сега за ужасните 29 и 33 ...  hahaha
Хубава шега, но с ужасно много истина. Grinning Вижда се и тук, че ако има база за конфликт са нужни двама души, за да може той да се осъществи. Същото е и при отношенията с децата. За да се преодолеят нервите на детето родителят трябва да е спокоен. В противен случай става по- лошо. Как родителят да бъде спокоен е въпрос на друг разговор. За мен решението е достатъчно почивка и удържане в съзнанието на факта, че детето е на 2 и все още му е трудно да се справи с емоциите и реакциите си. Като му дадем пример ще успее. Иначе ще стане като в разменените между мен и Little wingels реплики, които се виждат в нейният пост /имам предвид своите реплики/. Има ли смисъл да си тровим взаимно нервите с това? И то със съществата, които обичаме най- много.
Дали ще ни помогне рецепта от книга, съвет от форумка или друго е все едно. Важното е да успеем да запазим присъствие на духа.

# 128
  • Мнения: 7 947
Да, но например тук в спора - ти не си виновна за думите на другата страна, нито тя е отговорна за твоите думи. А когато говорим за собственото си дете - именно сме отговорни. И е лесно да се каже - запази спокойствие, но когато жената отчита това поведение на детето като своя грешка и пропуск - е съвсем различно.

# 129
  • София
  • Мнения: 15 226
Да, но например тук в спора - ти не си виновна за думите на другата страна, нито тя е отговорна за твоите думи. А когато говорим за собственото си дете - именно сме отговорни. И е лесно да се каже - запази спокойствие, но когато жената отчита това поведение на детето като своя грешка и пропуск - е съвсем различно.
Е, различно, разбира се, поне доколкото сме непознати и доколкото сме възрастни хора, но приликите са това, че подобен "диалог" може да продължи и да става все задълбочен, ако и от двете страни има желание и настроение за това.
При децата не винаги първопричината е в родителите- има много други- растящи зъби, лошо време и тн, но ако и родителят е под влиянието на такива негативни за него фактори ситуацията става много по- сложна. Говоря от съвсем личен опит. Една и съща ситуация може да се развие много позитивно или много негативно. Хубавото е, че при децата ние сме водещият фактор и можем да дадем друга насока на действието.

# 130
  • Мнения: 7 947
Точно това казвам. Ние сме водещите, ние сме отговорните, поне аз мисля, че аз съм отговорна като родител за възпитанието на детет оси. И в даден момент, когато един родител не се справи - често се случва да обвява себе си за тоя неуспех и тогава за задоволява капризите на детето неосновано всъщност.

# 131
  • София
  • Мнения: 9 517

- Това е недопустимо, неприемливо и не се толерира никога и при никакво положение. Ясно ли е?


А аз да питам, наистина ли използваш тези думи като говориш с дете на 2 г. и 9 м., имам предвид думата толерира? Ако да, мислиш ли, че то я разбира?
Как би могъл да се научи да я разбира ако никога не я е чувал? Всяко дете се научава да разбира онова, което чува. Не говоря на бебешки и не променям речника си, защото съм майка.

Не говоря на бебешки с нито едно от децата си и когато разговарям с големия си син използвам точно тези думи, но забелязвам, че детето на 5 г. и половина не  разбира думата "толелира, а какво остава за едно дете на 2 години?   

# 132
  • София
  • Мнения: 15 226
Не говоря на бебешки с нито едно от децата си и когато разговарям с големия си син използвам точно тези думи, но забелязвам, че детето на 5 г. и половина не  разбира думата "толелира, а какво остава за едно дете на 2 години?   
Нали преди толерира си казала, че е неприемливо и недопустимо, какво значение има дали разбира думата "толерира". Нали схваща посланието. А и идеята, която се опитах да дам не се състои в думите, а в схемата. Всеки си има свои думи, които използва- едни избират бебешки език, други като Вилико избират по- прости и разбираеми думи, трети, като мен ги мързи и говорят както им дойде.
Не знам защо ви скандализира толкова този пример.

Точно това казвам. Ние сме водещите, ние сме отговорните, поне аз мисля, че аз съм отговорна като родител за възпитанието на детето си. И в даден момент, когато един родител не се справи - често се случва да обвява себе си за тоя неуспех и тогава за задоволява капризите на детето неосновано всъщност.
Точно вината е най- големият проблем на родителите, според мен. За всяко нещо можем да се обвиним, а и много често го правим. Но ползата е никаква. никой не може да е във върховна форма във всеки момент или да знае всичко. Опитваме някакви неща, понякога действаме по инерция, после се налага да опитаме други неща и така. Свръхчовека няма да го отгледаме ние- това е ясно.

# 133
  • Мнения: 543
Ние сме в точно тази възраст. Не бих ги нарекла "ужасните 2".
Синът ми  ужасно палав и буден, но също така в повечето случаи успявам да го разубедя, ако е решил да извърши нещо опасно за него. Преди всичко трябва огромна доза търпение, на всеки му избиват балансите, не сме роботи. Говорим заедно, той ми обещава неща, които трябва да изпълни, аз също обещавам и изпълнявам. За да ме суша, аз слущам също. Много рядко се водя и от изречението: Добрият родител не предпазва от удари, той превързва, лекува  рани. Понякога на детето не му стига предупреждението, че ще го заболи, ако направи еди какво си, за това го оставям да се сблъска и убеди сам, но винаги предепреждавам и преценявам евентуален риск.

# 134
  • ВАРНА
  • Мнения: 210
и ние сме почти на две  и сме големи инатчета,докато не стане на нейното.

Последна редакция: пт, 25 юни 2010, 16:22 от lora

Общи условия

Активация на акаунт