Свобода... или ... Избор

ЧОВЕК Ето това имах в предвид когато казах/писах/ че човек сам прави своя избор дали ще приеме свободата.Всеки е свободен да сподели във форума това,което е научил по един или друг начин.Някои пишат от опит,други и от опит и от  прочетеното и приетото от книгите.Пишат всички,които имат какво да кажат,понеже искат да споделят.
Писаното до тук от някои съфорумки бе прието с  липса на такт и най-малкото добро възпитание.
Но дори ,когато е написано от човек доказал своите качества,пак не го приемате.Значи ли това,че слушате само себе си?Ако е така,то форума не е място за монолог,нали?
Няма как да получи човек  просветление без желание да се поучи от по-можещите и по-знаещите.В това няма нищо срамно,но  неприемането е по-лошото,то спира прогреса.Спира развитието на душата,а без развитие няма как да се достигне до себепознание и приемане,а от там и до прошката и любовта.
Но както вече е казано-когато Ученикът е готов ,тогава се появява  Учителят.
Пътят към  себепознанието е любов.До любовта се стига чрез прошката,тя е съзнателен избор,вярно е.Но чрез прошката сваляме товарът на болката и  полека лека в душата ни настъпва покой и лекота,защото тежестта  на болката ни е закотвила да тъпчем на едно място.Когато Прошката ни излекува,душата ни олеква и настъпва покой,предвесник на любовта.
Тогава  сме като току що прогледнали слепци,които са изпълнени с неимоверна радост и любов към всичко и всеки.Чувстваме се  леки и свободни.Прошката е и приемане,и избор,и свобода,и любов.Всичко е любов.Всичко е едно.

 Не би могло да се каже по-добре...   И  в любовта е истината. Човечеството има нужда от любов! Явно на много хора  тя им липсва. Те са самотни и вътрешно и външно... затова и  света е толкова агресивен и хората са агресивни един към друг. Родители  и деца враждуват помежду си, брат и се сестра се намразват, първи приятели стават върли врагове...Тъжно е ...

 daindi,    Много хубаво пожелание"....и се усмихвайте повече"     Аз се опитвам да се усмихвам всеки ден... и се старая дори  и в мрачни и дъждовни дни,/ които ги имаме в изобилие  тука на север/... да  си намирам поводи за усмивка...и за сега се получава. Дори и ако изпаднем  в неудобна или неприятна  ситуация, да  си кажем .." Е и  какво от това....това  не е края все пак!  " и ситуацията ще се подобри.  Пак стигаме до избора, как да реагираме ...да се гневим и бунтуваме, или просто да приемем каквото е и да  продължим напред. Ето и повод за усмивка  

 А за ника...    смених го, защото се оказа, че зимата  в студените минусови температури, обичам да се стопля с червено, а лятото да се разхладя с бяло винце...

Ето какво е усмивката! Текста е и музиката са уникални...

Лека нощ на всички  

Пропуснах този пост...а ми се иска да отговоря


Съгласна...форума и училището са две разлини места   И за писането от свое име. :

 За Прошката ми хареса , как си се изразил. А защо не и  "Прошката е съзнателен избор, който дава свобода"  

Този път наистина лека...    

Все тая, думите са бедни да изразят чувствата ми и колкото по-ясно изказано, толкова по добре за всички, които четат.

Чувствам необходимост да ви призная, че ме докоснахте. Докоснахте душата ми, мислите и чувствата ми. Благодаря ви!
 

Не отричам нито промяната, нито избора! Ако по-съсредоточено прочетеш цитата, ще разбереш, че промяната идва отвътре, а не отвън.



Винце, това за експериментите го разправяй на тия, които не те познават.  Техен си е избора да ти вярват. и като отидем при Свети Петър, да вземеш да ми кажеш най-сетне за какво е трябвало да ми прощаваш, че така и не разбрах  сигурно пак ще да е от моята глава



Това е, ralico, - решила си си вътрешния конфликт и си се почувствала свободна. Ама Краси нещо не иска да го чуе, та търси пътечка между избора и свободата...    Или се опитва мост да изгради...  Поне търси и пита - все донякъде ще достигне.


Знаете ли защо човек се страхува от свободата? Защото свободата е поемане на отговорност. После няма кого да обвиниш за грешките си. По тази причина "свободата на избор" става спасителен пояс. И много хора използват този пояс, за да не достигнат до свободата или по друг начин казано - да се спасят от свободата.

daindi, от всичките ми постове в тази тема, само това ли видя? Жалко! Предпочитах да видиш нещо по-съществено!


Винце, следващия път, когато си завираш фалшивите прошки под носа ми, направи ми услуга - напиши ми името с главна буква, моля те! Поне за пред хората!




Човек, да беше казал да се говори за прошка от самото начало, да не си търкам клавиатурата напразно! 
Ето едно последно търкане по темата:

“Аз съм убеден, че никой не може да "спаси" своя ближен, правейки избор вместо него. Всичко с което може един човек да помогне на друг е като разкрие пред него правдиво и с любов, но без сантименталност и илюзии съществуващите алтернативи.”
 

Ерих Фром

Много си права,за това и писах,че всеки има право на свобода,но дали ще направи избора си-да се възползва от свободата,това вече е личностно решение.И да,отговорността е качество ,което напоследък все повече липсва у хората-отговорност да поемат за своите мисли,думи и действия.

Но не някакъв си вътрешен конфликт бе  в основата на моята болка,а липсата на любов.В него момент насочвах агресията  и към себе си и към другите,понеже не знаех защо нито как,но не можех да обичам и самата аз страдах от липса на любов.Това се промени в момента в който приех себе си и другите,когато простих на себе си и другите,и когато започнах да обичам себе си и другите.

Много си права...   Само че дали ще те  разберат...Когато омразата  изчезне отвътре, защото тя разяжда като ръжда душата, товага може да се говори за любов и за свобода...

daindi, недей да  да обръщаш внимание на провокации...говоря от личен опит   Просто е  Mission impossible...

tonimar, ... ти да не си мазохистка?   Защо си причиняваш това бре  жена...



 И ние благодарим!  


Напоследък, от много дъждовни дни  , днес  тук  е слънчево, небето ярко синьо и безоблачно   ... и аз правя избор сега,  в този прекрасен ден, да не  го изгубя в седене  пред компютъра...

Приятен и слънчев ден в душата  на всички!

raliko, вътрешният конфликт е нещо, което е в дисхармония вътре в теб. Често човек не знае, не си дава сметка, не осъзнава наличната дисхармония (конфликт). Болката от липсата на любов е вътрешен конфликт. Всяка болка, всяка липса, всичко подтискано в себе си е вътрешен конфликт. Думата повече се използва в друг смисъл - като изразен, явен конфликт, но това не е единственото значение.  

Затова писах, че при конфликт между двама партньори и не само партньори (външен конфликт), трябва всеки от тях да погледне в себе си. Да си зададе въпроси, например: какво искам от живота? Това че човекът до мен ме дразни дали идва от "неговата глава" или от мен самия? Защо ме дразни, с какво ме дразни? Дали не с това, което той може, а аз не, защото подтискам в себе си? И т.н. ... Често се оказва, че не ни е виновен другия човек или неговата глава, а ние самите. Но докато не разберем това, докато не си дадем сметка за конфликта вътре в нас (проблемите в нас), няма да се разрешат и външните конфликти с хората.

Радвам се за теб!  



Винце, сигурна съм, че си ми простила на секундата мазохизма, съдизма или каквото и да е в твоите представи! Добре, че си ми толкова добричка и снизходително всепрощаваща! Това ми дава свобода на избор да бъда гадничка. Прошката ти няма да закъснее, знам!  

Всъщност аз по-скоро асоциирах проблема  липса на любов-в смисъл самота,болката  от нея няма нищо общо с  вътрешните конфликти.Дисхармонията  е винаги проблем,но в случая  ставаше дума по-скоро за причините и следствието водещи до себепознаването и приемането.Не всяка болка е следствие на вътрешен конфликт,понякога външния фактор е достатъчен за вътрешния дисбаланас.Но все пак сме във форум и е добре всеки да изказва мнението си.Моето не е миродавно.

Ще си позволя един цитат:
За да осъзнаеш и изпиташ истинската болка от самотата, трябва да си изпитал щастието да си обичал и да си бил обичан. Тези, които не са обичали, са блажените слепци, които едва надушват съсипващия спомен, който прогнива в сърцето на разлюбения.

Самотата в своята същност е страх. Страх и слабост… и когато човек се стреми към самотата, той се крие в своя страх, прикрива безсилието си. В отношенията никога няма сигурност – никога не можеш да си сигурен, че даден човек ще е до теб за цял живот… абсурдно е!! Да избереш самотата е лесен избор, но да живееш с нея… това е истинската болка… и там, затворен сам, когато няма споделяне, когато няма кой да ти обърне внимание, когато заспиваш изпотен, защото никой няма да мисли за теб в съня си… там можеш да откриеш спасение само в спомените… в едно прикрито желание да си върнеш стария живот… да се затвориш в „оковите” на любовта, защото там, макар и ограничен, ти знаеш, че на някой му пука… че някой го е грижа в този момент за теб. Страхът от загубата, страхът от обвързаността и зависимостта са частица от любовта – те правят това чувство така специално, те му придават онзи трепет, който свива стомахът ти, който убива глада, задушава те и краде съня ти. Ако не си готов да го понесеш, не си готов да обичаш… но тогава следва да се примириш със самотата, защото никой никога не би те предпазил от страховете ти…

Самотата изправя неизбежно човек пред избора: новото или старото. Дали миналото ще си остане минало, дали ще избледнее като жалък спомен от живота или ще се опиташ да се върнеш към него… към старата любов. Най-често в този момент си задаваме въпроси като: „Какво имах в старата любов? Какво ми липсваше, какво не открих в нея, какво бих искал да получа от една нова връзка… и какво тази нова връзка най-вероятно няма да ми даде, което аз съм имал в човека преди него?”. а в любовта…

Защото в крайна сметка „Един човек трябва да е обичал и да е бил обичан поне веднъж в живота си”… и ако го изгуби, не бива да лежи в самотата, не бива да жертва усилията си в опити да открие нова, по-красива любов, а да помисли по „теорията на самотата”, да открие отговорите на въпросите, с които заспива през първата истински самотна нощ от своя живот…

И още един :

Чувството за самота може да бъде с опасни последици, ако не вземем мерки и не го преодолеем.

Самотните хора се отдалечават от Бога и от другите, изпадат в изолация, в безразборни връзки, депресия. Една от най-честите причини за самоубийствата е именно чувството за самота. Въпреки тази мрачна картина самотата може да е инструмент в ръката на Бога, Негов вик към нас да привлече вниманието ни. В този забързан, агресивен и изкушаващ свят често можем да променим своите приоритети и да “избутаме” Бога на опашката след работата, служението, проблемите, мечтите… Затова и на Бог често Му се налага да ни припомня, че само при Него има думи на вечен живот (Йоан 6:68) и че има добри неща за нас (Матей 7:9–11). Така Бог може да използва самотата, за да ни даде почивка и да подредим приоритетите си. Ако приемем протегнатата Му ръка, няма да се чувстваме сами. И нека си припомним Неговите думи: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя. (Евреи 13:5) и Не е добре за човека да бъде сам, ще му създам подходящ помощник. (Битие 2:18) Бог е верен на обещанията Си! Не се съмнявайте!

  Нека заменим "конфликти" с "проблеми". Преди да се насочим към избор, свобода или обвинение, към търсене на вселенската любов и щастие - да си поогледаме собствения дом, да го изчистим и подредим доколкото е възможно. И тогава пак да се запитаме Откъде идва този конфликт с човека до нас (в случая - любимата/любимия) и как да се справим с него. Тогава вече отговорът може да е друг!

...
Виждам, че сте развили темата - конфликти, проблеми, болка... не са ми никак излишни. Искам животът ми да е цветен за да го усещам и живея. Не желая безоблачно светъл да е, защото ще изгубя способността да виждам красотата, добротата, смисъла, ще се размие всичко.
 Избор или свобода!? Защо ги противопоставяш, Човек?   Свободата е избор, винаги. Изборът може да бъде и неизбор, но пак е свобода.
Самотата, голямото щастие, любовта, и още куп други състояния, в които изпадаме, силни, все са кръстовища, на които се оглеждаме. Хич не е задължително едното да води надолу, а другото нагоре. Това зависи от нас самите, от избора, който правим и дали се чуваме...

Конфликтът е сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания и др. Терминът е приложим от момента, в който е започнал конкретния сблъсък. Терминът произлиза от английския синоним за сблъсък Conflict.
Когато сблъсъкът все още не е започнал, но съществуват предпоставки за неговото възникване, говорим за потенциален конфликт. С това означаваме, че вече съществуват ясни различия между определени интереси, действия, разбирания и др.
В зависимост от нивата и областите, където протичат, конфликтите могат да бъдат:
междуличностен конфликт
вътрешноличностен конфликт
емоционален конфликт
групов конфликт
организационен конфликт
конфликт вътре в общността
вътрешен конфликт (примери: гражданска война, политически конфликт)
международен конфликт
уличен конфликт
конфликт между общности
конфликт вътре в общността - обществен конфликт
идеологически конфликт
дипломатически конфликт
икономически конфликт
военен конфликт
религиозен конфликт
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B … 0%BA%D1%82  

Цитирам точно,за да не се получи разминаване.Аз също мисля,че между конфликт и проблем има разлика.Сами по себе си конфликтите създават проблеми,но да не ги бъркаме.
Всички конфликти си имат причина,и когато тази причина са интересите-те са обикновено  свързани с финанси.

Но има и емоционални конфликти,които нямат пряка връзка  с нас самите.Примерно ако една жена е забременяла против волята си,естествено е да не иска детето си-но детето няма вина за това.Или ако един човек има  психично заболяване-той не може да носи отговорност за действията си и това,че наранява околните е възможно изобщо да не осъзнава.Но на околните от това  не им е по-леко,нали.
Причините са различни,конфликтите оттам-също.Проблемите са тези,които  по някакъв начин ни влияят.
Но дълбоко в себе си всеки конфликт е свързан с любовта-към някого,към нещо.

Ако се научим да поставяме себе си на пиадестала  и започнем да се себеуважаваме,да се себеобичаме- няма да ни влияят чуждите  думи,действия,похвали или обвинения. Именно защото промяната е отвътре навън- не би трябвало да се влияем толкова много от чуждите интереси,тогава и конфликтите ще са много по-малко и сведени до минимум.Нека опитаме да мислим със сърцето си и да не се мъчим да разбираме околните,нека разберем първо себе си.
От това ще следват само положителни неща,като  прошката и любовта,към себе си и всички около нас.

Хубаво сте го ударили на философия...
Мисля, че се пропуска нещо. Когато става въпрос за междуличностни отношения, за каквито ЧОВЕК сподели, хубаво е хората да си говорят. Вглеждането на вътре е много полезно, но понякога докато ти си гледаш навътре, човекът до теб може да си отиде. Имам няколко такива случая около мен. Не можем да искаме хората да разбират какво правим и чувстваме - редно е да им го обясним. А това, един такъв разговор да протече без обвинения и горчивина, вече си зависи от всички онези неща, за които писахме - любов, прошка, отговорност.