Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Това чия мисъл е?

Не знам... записки.

Ето нещо хубаво на група Остава, а именно ШОКОЛАД!

Губя си времето в мисли,
имам ли нужда от тях?
Екранът блести във мен,
разказва за всеки от нас.
Гледам объркан пред теб,
объркан е целия свят.
Сладки пороци пред мен
по-сладки от шоколад!

Припев:
Дали ще се слееш със мен?
Дали ще се скрием в нощта?
Сладък е всеки момент,
по-сладък от шоколад.
Дали ще се смеем с теб?
Объркан е целия свят.
Сладък е всеки твой ден
пак сладък е целия свят.

Голи тела се докосват,
жадните устни не спят.
Екранът блести във мен,
разказва за всеки от нас.
Отново объркан пред теб,
всичко повтаря се пак.
Твоето тяло пред мен,
по-сладко от шоколад.

Припев:

Стойш пред мен, объркан смях,
по-сладко е от шоколад.
Стойш пред мен, объркан смях.
Сладък е всеки твой ден,
пак сладък е целия свят.

"И двамата ми дядовци са родени край Дунава.
Веднъж на младини единият седял на брега в затънтеното си село близо до Лом и гледал водата. Седял и гледал, седял и гледал, докато накрая минала баба ми на плаваща мелница, спускаща се откъм Унгария. Дали погледът на дядо бил много остър или сърцето на баба изведнъж натежало, но внезапно мелницата започнала да потъва. Всички щели да се издавят, обаче прародителят ми скочил в реката и ги спасил.
Най-много спасил баба.
Оженил се за нея."

"Без приятели-накъде?Може да не са готови да скочат вместо теб в огъня,но скоковете в огъня рядко се налагат,а нуждата от дребни услуги е всекидневна."
                                                                                                     "Не ме разсмивай",Богомил Райнов

"Никой не го интересува, ако си нещастен, така че може и да си щастлив." Синтия Нелмс
 
"По-добре е да претърпиш несправедливост, отколкото да извършиш такава. " Сократ

"Щастливият човек не е човек в определени обстоятелства, а по-скоро човек с определен начин на виждане! " Хю Даунс

Едно нещо характерно за нас Българите - казал го е Оскар Уайлд - Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.

"И не ви казвам,че човек не може да живее без любов-може и това е най-гадното."
                                                                                                         "Сияние на жена", Ромен Гари

"Не е щастлив човек, но затова пък е нещо изключително рядко - той е добър човек. Добър, но без късмет. Удивително, колко често тези неща вървят заедно."
Ъруин Шоу, "Хляб по водите"

Нека първо те попитам: защо ти е да знаеш какво точно изпитва другия?
Мисля, че това е свързано с желанието ти да получиш допълнителна сигурност. Така или иначе, единственото истинско нещо е онова, което чувстваш ти. Запитай се по-скоро дали ТИ се чувстваш желана, нужна, обичана - и бъди вярна на това свое чувство.
Да си представим, че някой те обича. Обича те силно, но ти не се чувстваш ни най - малко обичана. За какво тогава ти е обичта му?
Нека сега си представим обратното: някой те обича съвсем малко, а ти се чувстваш безпределно обичана. Нима ще го напуснеш заради това, което казва, че чувства?
Винаги съм вярвал, че най-прекрасният отговор на думите "много те обичам" е "аз също чувствам, че много ме обичаш".
Другото, което казваш - за демонстрирането на чувството, - според мен няма нищо общо със самото чувство.

Хорхе Букай - "Писма до Клаудия"

  много истинско.Благодаря че сподели   

И много вярно.

И на мен много ми хареса, затова реших да го публикувам и тук.Букай има доста добри попадения 

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.

Оскар Уайлд, "Портретът на Дориан Грей"

Хората са различни,но сълзите им имат еднакъв цвят!

ЦЕННОТО ВРЕМЕ НА ЗРЕЛОСТТА
(послание от Марио де Андраде - бразилски поет, писател музиколог)

„Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Няма много лакомства в пакета…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят, как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото, така или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?“