Интeресно. 
- Публикувана: 30 май 2010, 21:20 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2010, 11:00 ч.
Казусът "Дойчин Кръстев"
Тя и пресата не разполага с информация, така да се каже.
Какво се знае- блестящ студент с огромен потенциал, настанен в щатски политик с голямо влияние, следване, уговорено на среща в Москва, в даден момент, по някаква причина, неизвестна засега на никой, решава да си бие шута в неизвестна посока и бива открит след 16 години в пълна неизвестност, под чуждо име, тихо и кротко да си съществува като мирен и кротък американски гражданин.
Какво се знае- блестящ студент с огромен потенциал, настанен в щатски политик с голямо влияние, следване, уговорено на среща в Москва, в даден момент, по някаква причина, неизвестна засега на никой, решава да си бие шута в неизвестна посока и бива открит след 16 години в пълна неизвестност, под чуждо име, тихо и кротко да си съществува като мирен и кротък американски гражданин.
Ами какво, ако на него не му трябва това? Какво ако той/тя не иска да живее така? Какво е щастието? Да живееш по програмата на създателите ти или да следваш собствената мечта?
Всеки, средно интелигентен подрастващ се сблъсква с тези въпроси, изживява си търсенията и бунта и без да изчезва безследно, и без да потапя близките си в "мрак".
Ако това са му мотивите, нещо не му е наред с психиката. Не изглежда да е така, но ...
Да, всеки иска да грабне онова куфарче и да поизчезне, но не го правим, нали?
Американската мечта? Че той я е имал, да не би да говорим за 60-те?
И аз мисля, че има много повече - прекалено елитни приемни родители, елитни училища, кадърен младеж, далеч от корените си - има нещо гнило, но не е в Дания.
Защото някои от тях може да се окажат смели, като Дойчин.
Tова не е смелост. Това е егоизъм+егоцентризъм достигащи висините на садизъм - да хвърлиш близките си в мъката на неизвестността на безследно изчезнал. Има няколко теми и тук във форума "Търси се" или "Помогнете да намеря" погледни от другата страна на бариерара - това е ужас без край. Надявам се, все пак че близките му са контактували с него и не са се чудили дали е жив.
А относно това, че родителите били искали и изисквали от него и колко внимание са му обръщали можем само да гадаем. Но е факт, че са "пуснали" и другия си син зад граница да си вее д-то неконтролирано. Някак нелепо е да се смята, че щом родителите му са учени хора или някакви интелектуалци то са чели и катерили служебната стълбица вместо да си говорят с него.
тихо и кротко да си съществува като мирен и кротък американски гражданин.
А може би точно това е била неговата мечта, защото не е бил готов за бляскаво бъдеще и оправдаване на големи очаквания.