Познахте ли си изоставеното дете?!

Аз като редови гражданин плащам данъци и спазвам законите на тази държава и в общи линии решавам проблема на държавата с издръжката и като в същото време спазвайки правилата отнемам грижата на дуржавата да ме превъзпитава... а между другото гледаме с една жена и двете си деца, които ми създават достатъчно проблеми за да се нагърбвам и с проблемите на държавата, създадени от други редови граждани, които не плащат данъци, не спазват никакви правила и освен да искат не могат нищо друго ...

извинете ме но аз лично логика не виждам  примерните граждани освен да са примерни да плащат и за непослушанието на непримерните

Ако държавата с всички свои институции и инструменти не може да въдвори ред ... ние ли с двете си ръце ??!

Да, съгласна съм.
Да кажем, че силно се подкрепи приемната грижа.
Много силно и много активно.

Овъргаляхме се в цитати!
Разбира се, че не всеки става и не всеки иска да е приемен родител. Обаче, извинете, от 4 милиона (груба сметка) само около 300 приемни семейства Къде да ги дянат другите деца Държавата и сега се грижи за изоставените колкото може и виждаме какъв е резултата Не може само да гледаме отстрани и да чакаме държавата да ни оправи!! С тоя подход никога няма да има гражданско общество в България.
Немо, по твоята логика, децата ще плащат греховете на родителите си. За мен това е най-големия абсурд!

Е, какво предлагаш?
Като подход, имам предвид, извън лаленето по форуми?
Подскачане пред парламента?

"Държавата да ни оправи" нас не, но тези деца, обект на дискусията, именно държавата им е майка.
И ако приемем условно, че ние сме държавата, отново до последното мнение на Бояна дойдохме.

Предлагам да не списувателствате толкова, ами да вземете да отидете до отдела ви Закрила на детето по местоживеенето ви и да се запознаете с процедурата за приемен родител! Или за осиновител! От толкова пишещи поне един да се заинтересува и реално да предприеме нещо, ще е огромен успех!

Lioness, няма да коментирам отправеното питане към мен, за да се концентрираме в същността,
а не в поредната недомислица на списващите.

Мисля, че всички сме съгласни, че проблем има. А решението му далеч не е в призив към алтруизма в нас.
Алтруизмът е губеща позиция спрямо подобни проблеми. Благородството следва да проявим не отваряйки
широко вратите на своите крепости за приемане на изоставени деца, а недопускайки тези деца да бъдат
изоставяни, което ще е по-доброто решение. А за тези, които желаят да станат приемно семейство, или
да осиновят дете - за съжаление винаги ще има възможност. За съжаление, защото никое дете не е
изначално застраховано от това, че с майка му и баща му нищо фатално няма да се случи.

Задействането на каузата за приемни грижи е лекуване на симптома, а не на заболяването.
 

Благодаря ти, но аз, конкретно съм наясно много отдавна, че не ставам за приемен родител. И за осиновител.
Вече го споменах.

Асса, благодаря ти.

Това е така откак света светува .. и ще е така и занапред ... недей си мисли че е нещо ново 

ООФ и аз като Немо! Защо се тръгва  по тая плоскост Защото превенцията на изоставенето не е наша грижа, нали?
Отказвам да приема, че едно изоставено дете е симптом. Ако от днес нататък няма нито едно изоставено дете, сиреч заболяване няма, какво правим с хилядите симптоми?
Ясно е, че въпроса има две страни : 1. Какво правим с вече изоставените и 2. Как да предотвратим изоставянето на деца. Много ясно, че ние като хора можем активно да помогнем да се отговори адекватно на първия въпрос, като лично се ангажираме с неговото решение. Щото предотвратяването на изоставяне е толкова абстракна история, тя касае държавата, социалните, фондациите, организациите с нестопанска цел, но не и нас лично!
Нищо лично, както се казва, ама защо аз да се прецаквам, като може някой друг да се погрижи!

Немо, моите родители явно са били светци, макар да нямам такива наблюдения

Трудно ми е да изчета цялата тема, но поне от това, което успях оставам с впечатление, че е някакъв вид упрек, вменяване на вина у всички, които прочетат заглавието. Изобщо не съм наясно защо авторката е поставила темата точно по този начин и какво цели. У мен се промъква усещането, че всеобщото приказване и показване на разни репортажи и подобни теми е призив към това хората да се почувствата виновни, че не са си изоставили децата, че си гледат децата и по случай, че има много изоставени деца по домовете, я да вземем всички да осиновим по едно! Получава се така, че или децата са като на прИмоция на половин цена, че имаме много залежала стока, или се гледа на тях като на кучета, пак кампанийно оплакани и предложени за спасение. И честно да ви кажа, на мен ми е гнусно. Аз не съм си изоставяла децата, нито трябва да разпозная в някое от децата във филма (признавам, гледах го оттук-оттам) свое дете. И изобщо, все повече избягвам всякакви репортажи, филми и прочие материали, свързани с изоставените деца, защото все го избиват на прикрито обвинение към драгите зрители, че си гледат техните си деца, а не са се втурнали да стават приемни родители  или осиновители. Дори подозирам, че повечето журналисти, правещи такива материали просто си правят душевна гаргара колко благородно са постъпили. И дотук! Ама, като гледам, не са се юрнали да стават приемни родители! Както винаги - не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря.

 Нито съм съгласна да гледаме на хората, които осиновяват деца като на някакви спасители.а В края на краищата, мотивинте на осиновяващите са да тези, че хората искат да бъдат родители, а не просто да спестят мъките на някое дете. Какво сега, паметник ли да им издигнем, че са осиновили? Това да не е някакъв подвиг, заради който е трябвало да се откажат от нещо или да се преборят със себе си? Искали са - осиновили са!
 Някой каза за претенациите - ами, да, какво лошо има в това осиновителите да имат претенции? Всеки е способен на толкова, колкото е капацитетът му! И моля ви, не изкарвайте чужденците целите в бяло и как те милеели за децата, а виж, тук ние как сме с големите претенции! В края на краищата този, който осиновява иска да се чувства добре и да е в мир със себе си и затова е по-добре да си каже "претенциите", отколкото да осинови дете, чийто произход и прочие да не му е на сърце и да се превърне в неудовлетворен и студен родител.

Относно процедурите за установяване на статуса на децата се е изписало много.а За мен не е нормално масово децата по домовете да са в нищото - хем имат биологични родители, хем реално растат без родители! Просто трябва да се направи така, че да няма "даване за отглеждане" или новородени с месеци, а после с години да престояват в болниците или социалните заведения и да не могат да бъдат осиновени, защото родителите не са подписали! Но това е работа на държавата, а не моя или твоя!

Опасявам се, че неразбирането е от твоя страна.

Аз разбрах това, което искаш да кажеш, макар сложено в рамките на твоите ограничения.  

От една страна, гражданската позиция е не просто похвална, а задължителна, и ти (по форумски поне) се втурваш към поредната кауза с голям ентусиазъм, който е достоен за възхищение.

От друга страна, този, който вика най-силно, не винаги е прав; ето например, би било добре, преди да си чешеш, чупиш или там каквото правиш клавишите, да поръзсъждаваш върху откровеното безумие на идеята да се криминализирало това, да оставиш дете в дом.  Не е лошо, ако наистина те интересува, да се осведомиш за мисленето и подхода на други общества: може и да ти е полезно, поне като база за някакъв анализ.  Вероятно е да откриеш, че проблемът е свързан с борбата с бедността, неграмотността и липсата на равнопоставеност на някои хора/групи и ако е така, че няма как да го разрешиш с преселване на целия етнос в затвора.

На съвсем друго ниво, има много по-човечни и прозорливи начини да се отгледат тези подхвърлени деца, но това съвсем не е темата. Ти си видяла домове в България и най-вероятно имаш добра представа.  (Да кажем, че и аз имам някаква представа, от работата си в приют в Тайланд, там горе до т. нар. Златен Триъгълник, където има бедност и мизерия, която е малко по-трудна за описване, но ще спомена, че има племена (да, племена), които живеят в планините в колиби с пръстен под, без течаща вода и без ток. Които най-често си оставят децата в приют.)

No comment.

Какво означава това "без коментар"! Щом си си направила труда да цитираш поста ми, поне имай доблестта да напишеш нещо смислено, а не нищо не значещото "без коментар"!

Тези, които имат желание - нека се ориентират към първия проблем (вече изоставените).
А останалите - или ще са безразлични (което далеч не означава, че тяхното безразличие
е с 0 ефект, напротив даже), или ще се насочат към проблем номер 2 (да не се изоставят).
Впрочем, мисля, че с изтеглянето на вниманието към проблем 1, ние всъщност задълбочаваме
проблема. Защо ли? Защото всяка колебаеща се родилка ще предпочете да изостави
бебе с по-голяма вероятност, ако знае, че за него ще има подобаваща грижа. Все ще се
намерят хора, които да поемат отговорността, която тя не желае да носи. Отговорността
за живота на нейното дете. Е, ако има някаква превенция (да и се обясни туй-онуй) и/или
някаква санкция (глоба, затвор, обществено-полезен труд, изплащане на грижите) по-
малко вероятно е да изостави детето.