



Страшно много се разглези от морето,защото все му угаждахме,за да не пречим в станцията на почиващите и сега само вика мамо и се лигондри и цока на 30м.-просто не знам как да го отбия пристрастен е
.Асе -къде си за съвет?.
Да сте живи и здрави цялото ти семейство! 
Моля за съвет! 

.На детската площадка се държи добре,мина периода да замерва децата с пясък,но все още сипе в/у себе си,често я оставям и наблюдавам как реагира на провокации,разбира се веднага се намесвам ако прекали тя или др.дете.Общо взете не е много проблемна,лесно я прилъгвам и не се тръшка много много.
Да ви радват и обичат малките сладури. Ако можеш, включвай се понякога с някой раzкаz 


Вадила съм кърлежи, не се страхувам, дет´се вика, ама 4 наведнъж
В тоzи парк, той много хубав принципно, прилича на гора, има сърнички и елени в едно огрооомно ограждение. Зради това, предполагам има много кърлежи там. Повече няма да го пусна. Ей, толкова гадно скоро не помня да се бях чувствала. Уте сутринта ще търчим преz глава на лекар, няма да ходи на училище. Много ме шашна броят им, гадини мръсни и сега ме е страх
И почти се надявам да му иzпишат нещо, антибиотик ли, какво ли.. Макар че и малко се съмнявам, че ще го направят профилактично

Ще ми е интересно да разкажеш как премина. Галина е измислила много смешно име- казва на бибата "папа".
Засега не съм мислила да започвам с отучването...... 


Да, беше си гадно....
..
Тя я смучеше само и единствено zа спане, обаче, какато каzваш, беше невъzможно беz нея. Та просто една сутрин сменях чаршафи. И иzведнъж, ей така импулсивно (zащото тупах нещо) й каzах, че съм ги пуснала преz терасата и кучето (и при двамата все беше кучето
) ги е иzяло. Тя вzе да повтаря, ама чак весела още "бау бау.. биби... ам ам.. нямаааааа" и така, и така... Ту тя, ту аz. Тоzи ден иzляzохме и на обяд нарочно не се прибрах, zа да zаспи в количката (там или в колата единствено се получаваше понякога беz). Заспа някак, но тя принципно вече отдавна не спи там и спа малко. Обаче вzе да се усеща, че нещо става явно. После вечерта вече нямаше накъде (но бях твърдо решна тоzи път да се получи, zнаех, че мине ли една нощ, работата е в кърпа върzана). Трудно zаспа, ма не плака чак много, но ходих, гушках, ходихме на терасата да "гледа" zа кучето.. Абе zаспа трудно, но пък спа добре. Много бях щастлива, викам си "ее, супер". Обаче от другия ден, вместо на първия, сякаш наистина раzбра zа какво става въпрос. На обяд иzобщо не zаспа, вика ме, хленчи.. тъжна една такава
Накря я вдигнах беz да е спала хич. Вечерта много време отне, пак хленчи, вика ме, гушках.. Две или три вечери zаспива на ръце (никога не е било тя да търси такова нещо, никога, от както се е родила), абе тъжна си беше.. Втората нощ не спа хич добре, буди се, трудно zаспива.. Таzи нощ беше май най-лошата.. Даже на мен ми беше едно такова подтиснато, жал. Да я приспивам zа първи път на почти две години пък ми беше странно, че и леко притеснително, като zнам тя каква самостоятелна поспаланка си е и как със zаспиване и сън проблеми никога не е имала.. Но вече от там нататък вzеха да влиzат нещата в релси. Най-трудно остана вечерното zаспиване. Но това около.. четири вечери май бяха (хленч, гушкане малко, уговорки). И така. Сега обаче съм супер доволна, че вече не е "zависма"
Зспива си, абе.. пу пу
Но имаше около пет-шест дни.. преболедуване при нея. Тъжничка една такава
Трудничко е било все пак, значи....
Иначе в яслата вече не й дават биба за следобедния сън, но за сметка на това пък казват, че трудничко заспивала.
Сутринта нямаше никакъв секрет в очите и се надявам да сълзят само от хремата, но ми е чоглаво....
Нямаме роднини в северния край. Нямам и спомен откога използвам тази дума- май от много отдавна....
Но ми прави впечатление, че думи, с които съм израснала от съвсем малка, вече не са познати на по-младите ми колежки. Не знам, обеднява ни езикът ли, или какво.....


