Празничен е нашият СЕПТЕМВРИ- пълен с торти и с дни РОЖДЕНИ!

Деска,честито и от мен,да си жива и здрава и мнооого щастлива!

Алоха момичета  !
Идвам да надзърна какво си правите  .
Гледам едни снимки на големи деца, повечето  на плажа, кеф кеф 
Гледам снимките ви и във фейса, много са ви пораснали  и красиви децата  .
Не съм намерила Суити а ми се иска .
Ето за нас.
Ние сме добре, само аз си имам една нова дружка Дискова Херния се казва  за момента и пиша името с главни букви , но се надявам скоро да не контролира живота ми така явно.
Това е и причината да не влизам често тук.
Така се заплесвам като ви зачета и съм такава бърборана, че не мога да се контролирам  .
Piaf относно преживяването ти на улицата аз си признавам, че често ми се иска да раздавам правосъдие по скоро на майките, които блеят покрай детските площадки, а не толкова на агресивните им деца щото те са си  просто следствия.
Йосиф е герой само в къщи, навън е даже плашлив защото го ошамариха на една пързалка и той много се стресна.
В продължение на месец не искаше да ходим там и сега като отидем щом види момченце бяга и се крие  .
Наистина не разбирам как е възможно да осъзнаваш, че детето ти  е склонно да удря и да си седиш на масата и да си пийваш кафенце с гръб към площадката само защото си уверена, че твойто ще надделее в боя .
Ето пак почвам да се отплесвам...
Деси  малкичко на патерички, но от сърце те гушкам виртуално и ти желая да си най щастлива, много обичана и здрава  .
  darusha5K  каква убавица е станала наща снаха  прекрасно слънчице  .
Поздравяваме ви!
Момичета отивам да правя упражнения .
Имайте най хубав ден  !

Мерси, момичета, много сте мили  

Искам да ви кажа, че въпреки раzни малки кусури   , денят беше хубав. Но.. не zнам вие ходите ли по ресторанти или от сорта с дребосъците, но ние отдавна не бяхме го правили. Поне не и в ресторант както си му е реда. Е... това си се окаzа цяло иzпитание. Едвам искарахме час и половина, наядохме си и си отидохме. Защото преz цялото, ама преz цялото време или мъжът ми, или Крис бяха в галоп след Ана Мари иz ресторанта (ние седяхме на една тераса, много хубаво, обаче, тя влиzаше и вътре и иzобщо..). Плувнаха в пот, много е жега тука. Буквално една хапка и гаz след нея, така им мина вечерта. А това почти диване дори не пожела да седне да яде нещо. И е станала страшна манипулаторка - само щом се опитваха да я докоснат да я върнат, надаваше такъв нечовешки писък, така че всички хора се иzвъртаха към тях   Веданага я пускаха като опарени и тя с доволна и предоволна фиzиономия се впускаше в бяг наново   Та така мина вечерта. Скоро май няма да опитаме  

Миналата година лятото беше тооолкова лесно, никакви, ама никакви ядове. Само си седеше в количката и zвук не иzдаваше. Спеше навсякъде, иzобщо...

Ей, Мириамке, много ти се радвам! Престарала си се, обаче, в самоцензурата, и постингът ти е много кратък за такова дълго отсъствие. Искам те бъбрива и с онези дълги, дълги постинги! 

Ето ме и мен във Фейса.

Дискова херния, значи.... Сагата с горкия ти гръб има продължение, се оказва.... много неприятно....Нали се лекуваш? Дано скоро да се махне тази гадост от живота ти!

По темата за детските площадки- не разчитам на чужда намеса и гледам да съм наблизо и да пазя Галина, доколкото е възможно. Най-много се притеснявам, когато се бутат пред нея на стълбичката на пързалката. Изобщо не чакам някой да се сети да им направи забележка- или обяснявам, или дръпвам назад- някое от тях или Галина, според случая. 
Иначе тя не е от особено притеснителните. Много е оправна и си търси своето. Косьо и Зори бяха по-плашливи като малки. Сега е в период, в който иска всичко чуждо, а не дава нищо свое. В момента, в който види нещо интересно у някое дете, отива и започва да досажда " Дай, дай, дай". Аз не мога да я оставя да узурпира всичко, което й хареса- признавам си, че стоя наблизо и се опитвам да я уча да разделя играчките си, да постига компромис с другите деца, да иска разрешение да вземе нещо чуждо..... Много ми става приятно, когато отива до чуждо колело или играчка и не го взима директно, ами се оглежда да види някой възрастен около него и когато й кажат, че може да го взема, тя чак тогава посяга.

Сова, с малко закъснение да ти честитя и аз рождения ден! Желая ти много щастие, обич и радост! 
ние даже не сме и правили опит да седнем в заведение с Галина. Иначе големите сме ги водили в един ресторант в квартала, който е част от търговско-развлекателен комплекс. Хубавото е, че докато чакаме поръчката, те отиват да играят в една част с жетони и различни игрални машини, после идват само колкото да хапнат и пак отиват. Те са достатъчно големи, разбира се, за да седят прилично на едно място, ако се налага, но е нормално да се отегчат, и така си намират много добро занимание.

А пък малките точно навлизат в активната си възраст. Сега започват да пробват всякакви номера, търсят всячески да привличат вниманието към себе си..... Представям си дяволитата физиономия на Ан-Мари, когато за пореден път сте я оставяли да тича насам-натам.

Миленче, така си е. Крис не ми е проблем и на мен, раzбира се.. Но да ти кажа, преди и ние никога не бяхме ходили по zаведения с него на таzи въzраст, та не zнам как би било.. е, същото, предполагам. Никога  А тогава ходехме много, не като сега.. Но пък в БГ винаги майка ми (или в единични случаи някой друг) беше на раzположение.. е беше тогава  Но тук е по друг начин, няма как.. Ходим, когато ходим де, по раzни zаведения, където има къде да играят малки деца, а сега и навън, навън е сравнително лесно.. Но zа такива иzпълнения, както си му е реда да отидеш някъде.. явно не сме в момента, ама хич 

Мариям, привет    Намери ме и мен 

Деси, честит рожден ден на патерици!   
Стана ми забавно като разказваш за малката.  Ами нормално поведение си е за малко дете. Аз по-скоро бих се притеснила, ако стои до мен час и половина и мирува. С Оги на ресторант сме били само по време на почивката. Той обаче много огладняваше и поне първите 5 минути стоеше спокойно и си похапваше. След това започваше да си дърпа лигавчето, аз му го махах и той хукваше. Хубавото беше, че хората в ресторанта бяха горе-долу едни и същи и никой не се впечатляваше от неговото търчане. Аз пък не съм го и гонила. На никого не е пречил (е може би малко на сервитьорите, но те притежаваха завидно търпение). Така като се замисля обаче имаше и други малки деца, а самото моето търчеше свободно из залата. Останалите си седяха чинно при родителите. Не бих се опитвала да го спирам и да за му забранявам. Ще бъде мъчение за всички. Просто трябва да се ходи на места, където няма да има проблеми хлапето да търчи около масите.

Хаха, Стон, права си. То и аz иzобщо не го намирам ненормално, или нещо такова. Напротив, много си беше екстра тя  Просто исках да споделя, че беше много трудоемко zа нас и направо си беше чудо да се zадържим четиримата zаедно на масата (а това беше първоначалната идея  ). И не че хората или персонала са ми се сторили недружелюбни, не.. Обаче просто беше наложително да я гоним, щото искаше и в кухнята им да нахлува, както и навън чак да иzлиzа.. такива работи. Та ми стана интересно да попитам, дали и другите се подлагат на такива иzпитания в таzи въzраст на дечицата 

Иzобщо май zа таzи детска въzраст е иzмислена прикаzката "С деца на баня - ще ти иzядат сапуна". И буквално мойта вероятно би го направила, като се zамисля 

Точно съм преz пост днеска. Ама тука е мор и до късния следобед няма да иzляzа.

Суити много са ви хубави снимките.
Виждам, че сте имали батутско приключение и се сещам за нашето .
Сузи вече е доста пухкава, говорим, приказваме обяснявам, ама какво да му говоря на детето като примера ми не струва... .
Та в началото на лятото реших да станем спортно семейство.
Аз и мъжо ходим на тенис от обяд та до вечерта, Сузи има уроци три пъти седмично също ходи на плуване, компютър, английски и я записахме на батут.
В началото голям кеф, голямо старание, но след няколко урока се прибират с Мари разплакани.
"Госпожата ни изгони защото сме дебели" .
Верно е, че не са най големите фиданки, но това именно е причината да им обърна внимание и да се опитам да ги "влюбя" в някой спорт.
Много бяха разстроени.
Отишли на тренировка, преоблекли се и като се строили госпожата пред цялата група им казала, че не стават за този спорт защото са прекалено дебели....
Питам да не сте правили бели или да сте се карали? Не мамо, не сме.
Брех викам си какъв подход какъв спортен дух...
Отидох при госпожата и я попитах дали децата са я подразнили с нещо, а тя ми обясни, че няма друг проблем с децата освен, че са ужасно дебели, не стават за този спорт...
Така приключи нашето батутско приключение.
Мари го прие много тежко, всеки път като и мажа филията ми казва мамо не ми слагай масло, на диета съм, ще отслабвам  .
По темата за децата ни на детската площадка, преди не съм била толкова неотлъчно до момичетата, по оправни бяха, но Йосиф постоянно търси присъствието ми и аз постоянно съм до него.
Когато яде боя пак бях до него едвам го отскубнах от ръцете на другото дете, което беше по голямо и ми се хилеше в лицето нагло.
Сега си е тренирал респектиращ поглед 

Деси  намерих те!
Разбирам те напълно за ресторантите и ние сме така, не ми се е случвало да не тичам подир него, съюзник в тичането ми е само Сузи.
Миналата седмица отидохме да хапнем набързо в едно ресторантче на мегданя.
Когато е гладен само него трябва да храня иначе АААааамммм... ама пронизително та всички да се обърнат и да си помислят" горкото детенце гладно, а майка му не го храни"
Щом се наяде почва да се моли да го развържа от количката, а щом се почувства свободен хвърчи накъдето му видят очите.
отиде до една маса и почна да моли човека да му даде нещо за хапване . щеше и да си го получи ако не се бях изстреляла.
За говоренето и ние не говорим на разбираеми езици особено.
Педиатър ни посъветва да не говорим на Йосиф на чужди езици до три годишна възраст... не бях чувала такова нелогично нещо.
Не си представям до три години да не му говорим на други езици и като стане на три хоп почваш.
Дори да се чувства малко объркан сега и да проговори по бавно си мисля, че всеки трябва да му говори на своя си език, а той е умниче и всичко разбира.
Вече преживях манията да си докажа, че моето дете е по умно от всички и прави всичко по бързо от другите.
Спокойна съм да наблюдавам как се развива и се удоволствам в неговите темпове.
Сега в речника му най важното е едно настоятелно Ъ-ъ-ъ-ъъъъ и големи разумни лешникови очи, които ме гледат и ми казват няма как да не разбираш какво точно искам  .

Ау, толкова е красиво това, което си написала Мариям 

Е, не, със сигурност няма да можеш точно да усетиш колко мнооооого се радвам на писанията ти, а и на появяванията ти, след дъъълги иzчеzвания, Мариямке. Ама и да не усетиш, каzвам ти, така си е 

За двете девойки и госпожата.. раzбирам те и си представям какво ли им/ви е било 
И моят Крис (въпреки, че е доста далеч от... хм.. дебел), преживя нещо подобно. Не баш, ама подобно. Тръгна, ама с голямо желание, на футбол. Е, походи, обаче гсподинът му каzал че.. не става. Само че не по точно тоzи директен начин, както при вас.. По-zавоалирано, но той беше схванал идеята. И пак му беше много кофти, плака даже  Та представям си как са се чувствали те двете, да им го кажат така в очите и то пред други деца... Аz не съм ходила да питам неговия треньор, щото.. де да zнам, не ми се стори да е бил груб. А пък и може да е прав човекът в нашия случай, колкото и да не ни харесва да е така. Но на твойте девойки госпожата.. zнам ли, дори да има нещо, нали zатова е педагог, да се сети как и кога.. доста брутално ми се стори отношението й. Сигурно са се се раzстроили много, но дано пък да не има повлияе zле, а напротив.

Та аz след тоzи случай си реших - ще подпитвам и подсещам не иска ли нещо, но ние няма да го zаписваме повече никъде. Сам ако иzяви желание да се zапише на нещо (голям е вече), ако пожелае, ако си иzбере - да. Искам да тренира някакъв спорт или нещо, но ако се ориентира сам. Иначе не.

Привет, Септемаменца!

Мнооого време мина, но реших да погледна да видя как сте.
Чета за кърлежи от всеки край на Европата, наранени челца, болници, изоставени памперси и биберони и за едни чудни малки човечета. Ново бебе за Тино - Честито! Австрийски снимки а ла Суит.

Гушнете всички дребосъци от мен.

Мириям, последното ти изречение го написах горе долу такова преди няколко дни и аз. Точно в същото положение сме и ние и го попивам като дебела жадна салфетка. Такова удоволствие ми е това Ъ-ъ-ъ-ъ! и жестикулирането, че съм се хващала даже в мисли за това как ще ми липства един ден.

Много приятно ми беше да прочета новините тука   

MY NAME, Деси фенк -ю момичета  .
Деси, че той Крис си е много слабичък даже.
На снимките от миналогодишното ви море е щекичка  .
Но то всички сте така, а ти как можеш да изглеждаш така само година след раждането на второто си дете?
Помня, че споделяше, че имаш стрии, а на снимките си страхотна, никакъв корем нямаш.
За момичетата разбира се преживяха го, но за мен си остана учудването от учителката.
Аз започнах да тренирам тенис да не казвам на какви кила съм   и на 34 години.
Всички наоколо се шегуваха и ме насърчиха.
Не всички ще стават шампиони, но е толкова приятно да спортува човек, кеф.
Мойте щурчовци постоянно искат да опитат всичко, което видят.
Ма то айкидо ли не беше, акробатика, танци, манци какво ли не, по едно време Сузи ходеше в клуба на астрономите .
Знам, че им омръзва бързо и повечето неща отпадат, но така ми се иска да разбера къде е таланта им за да ги насочим в правилна посока. И аз и мъжо не се занимаваме с това, което сме мечтали и може би в което сме били талантливи и искам поне децата ни да могат да са щастливи да правят това което могат.
Айде моми, лекичка и мекичка  !


П.п. Sheila 
Мина но не каза нищо за вас.
Как са каките и как е твоят малък мъж  .
Искам цветен разказ  .
Шпионирам те редовно във фейса.
Всичко около теб е толкова просто, красиво и естествено  винаги е удоволствие да ви видя.

Добра вечер, мили дружки 

Деско, ЧРД на патерица! От здраве да не се отърваш, другото е лесно!   

Набързо минавам, чета ви, но едвам намирам време, малко са ми множко задачите, но малко по малко ги боря  Гледам стари лица се завърнаха в редиците ни, много се радвам да ви чета   
Дари е добре, ДНЧД. Ще сложа някоя снимка и във фейса скоро, обещавам 

Лекичка..

Цоооооооооооп и аз с гръм и трясък ))))
Не сте ме забравили, надявам се 

Поводът да попиша е Стефина
Душа, не ме карай да пиша - дрънни един телефон
ДА, можеш спокойно да се мажеш с горчиво. Можеш да ползваш всички средства за отклоняване на вниманието на детето от себе си. Включително торти и бонбони, ако яде. Най-добре, обаче да измисляш игри от разстояние и да му обясняваш, че не може когато поиска да суче. Постепенно трябва да намалиш броя на кърменията дори с риск от малко ревове и тръшкане. Важно е да си до него, да го гушиш и да му казваш, че го обичаш. А, че му отказваш гърда и се тръшка... знам колко е жално, но постави себе си на преден план за малко, щом и работа ще започваш и действей смело

Що се отнася до мен и моето домочадие - всички сме добре. Дребните карат една гнойна ангина в момента, ама за сега оправяме нещата с бабини лекове и ХО.
Бяхме на море - чуууууудничко.
Гледам страхотни новини. Трябва да се чуем с Люси )))
И като позачетох нагоре... ми то май на тази страница сме решили да се попокажем забегналите персонажи 

Деси, ЧРД, мила, на патерица. Зло да те забрави, а от здраве да не се отървеш! Бъди слънце за твоите любими хора - ти ги дарявай с любов и светлина, а те да кръжат в орбита около теб ))  

ЗА ресторантите... моите деца са отраснали по кръчми И двамата. Обикалят, ама се и връщат. Като се замисля не се случва много често да ставаме от масата, но СИяна помага за Любо. Пък и той, щом става въпрос за хапване, гледа да е около масата
Айде стига толкоз, утре пак

Охоо, добре zавърнали се, на всички любими дами   

Хубаво стана тука 

Мариямко, имам, имам си и стрии, и... абе не е баш така, както ти се струва. Но ти благодрая де, много даже