Здравейте! Събирам мнения за Стефанова и Раева 
- Публикувана: 2 юни 2010, 10:08 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2018, 16:36 ч.
ЦДГ Моряче - Варна
Бих искала да популяризирам работата на учителките, при които беше дъщеря ми. В нашата група 99% от родителите са доволни. Децата ни са научени и идеално подготвени за първи клас. Написахме писмо, с което да ги похвалим и го адресирахме до директорката на градината и до Община Варна. За съжаление, не успяхме да съберем всичките 30 подписа, но причината е само една - децата вече не посещават детската градина и трудно можем да се срещнем всички. Публикувам текста на писмото. А учителките са Нарлиева и Илиева.
До : Г-жа Румяна Кръстева, Гл. експерт "Детски градини", Отдел „Образование , гр. Варна
До: Г-жа Гергана Вълкова, Директор на ЦДГ „Моряче”, гр. Варна
ПИСМО
От
Родителите на децата от випуск 2010г. – 2014г., посещавали детска градина в групата на г-жа Румяна Нарлиева и г-жа Силвия Илиева в ЦДГ „Моряче”
Уважаеми Господа,
Във връзка с приключването на детската градина и постъпването в първи клас, бихме искали да изразим задоволството си от обучението на децата ни при г-жа Нарлиева и г-жа Илиева. Нашето мнение, кото родители е, че това е екип от професионалисти. Изключително сме доволни от подготовката на децата си за училище. Те не само, че четат, пишат и смятат, но и се държат като изключително възпитани ученици. Класните им ръководители са много доволни от подхода на децата към училищния процес, което ни прави горди родители, но и сме напълно наясно, че дължим това поведение до голяма степен на възпитанието, което получиха децата ни в детската градина. Благодарим Ви, че ни дадохте възможност да поверим децата си на тези две жени. Те бяха не само учители, те бяха и „майки” и „лекари” и „психолози”. Месиха се питки, садиха се зеленчуци, показваха се семена. Децата ни бяха обичани, бяха обгрижвани и гледани, като „свои”. Можем само да се радваме на факта, че почти не боледуваха през тези четири години, защото непрекъснато ги преобличаха и извеждаха на чист въздух.
И независимо, че всички ние знаем, че гороописаното отговаря на задълженията на педагозите, всъщност много рядко се среща такава себеотдаденост. За това благодарим и искрено се надяваме тези две жени да бъдат оценявани по достойнство и още много години заедно да продължат да работят с такава преданост и отдаденост към децата.
Дата: 29.09.2014г.
Гр. Варна
С уважение :
До: Г-жа Гергана Вълкова, Директор на ЦДГ „Моряче”, гр. Варна
ПИСМО
От
Родителите на децата от випуск 2010г. – 2014г., посещавали детска градина в групата на г-жа Румяна Нарлиева и г-жа Силвия Илиева в ЦДГ „Моряче”
Уважаеми Господа,
Във връзка с приключването на детската градина и постъпването в първи клас, бихме искали да изразим задоволството си от обучението на децата ни при г-жа Нарлиева и г-жа Илиева. Нашето мнение, кото родители е, че това е екип от професионалисти. Изключително сме доволни от подготовката на децата си за училище. Те не само, че четат, пишат и смятат, но и се държат като изключително възпитани ученици. Класните им ръководители са много доволни от подхода на децата към училищния процес, което ни прави горди родители, но и сме напълно наясно, че дължим това поведение до голяма степен на възпитанието, което получиха децата ни в детската градина. Благодарим Ви, че ни дадохте възможност да поверим децата си на тези две жени. Те бяха не само учители, те бяха и „майки” и „лекари” и „психолози”. Месиха се питки, садиха се зеленчуци, показваха се семена. Децата ни бяха обичани, бяха обгрижвани и гледани, като „свои”. Можем само да се радваме на факта, че почти не боледуваха през тези четири години, защото непрекъснато ги преобличаха и извеждаха на чист въздух.
И независимо, че всички ние знаем, че гороописаното отговаря на задълженията на педагозите, всъщност много рядко се среща такава себеотдаденост. За това благодарим и искрено се надяваме тези две жени да бъдат оценявани по достойнство и още много години заедно да продължат да работят с такава преданост и отдаденост към децата.
Дата: 29.09.2014г.
Гр. Варна
С уважение :
Супер! Моята малка дъщеря е при г-жа Илиева и г-жа Нарлиева! Изключително съм доволна от тях! За краткото време, от както София е при тях ми спечелиха доверието. Дъщеря ми от месец и половина посещава градината, а ходи с усмивка и удоволствие! Спокойна и щастлива е! Благодаря им от сърце!
Едно прекрасно благодарствено писмо от варненски родители към учителките на децата им
Днес, 28 Ноември 2014 09:42
Източник: Moreto.net (68)(0)
Родители на деца, завършили ЦДГ „Моряче“ в гр. Варна са написали похвално писмо за двете учителки, които са преподавали на децата им четири години в детската градина. Това са госпожа Нарлиева и гопожа Илиева. Те вече са изпратили писмото на директорката на детската градина – госпожа Вълкова, на г-жа Кръстева, която е на длъжност „Главен експерт детски градини“, отдел „Образование“ в Община Варна и на г-жа Янка Такева – Председател на Синдиката на българските учители. Чрез писмото родителите се надяват учителките да бъдат морално поощрени, защото смятат, че децата им са получили изключително качествена подготовка за училище и са били обгрижвани четири години професионално и всеотдайно. Текстът на писмото публикуваме по долу.
Някак си сме свикнали, че доброто няма нужда от похвала, често сме склонни да изкажем недоволството си, но не и благодарността. Не така обаче стоят нещата за родителите на децата випуск 2010г. – 2014г., завършили ЦДГ „Моряче“ в гр.Варна.
Сега техните дечица са първи клас, а това им дава възможност да разберат още повече колко ценни хора са били учителките на децата им госпожа Нарлиева и гопожа Илиева.
Затова родителите се събират и решават да изпратят официално писмо, с което да изкажат дълбоката си почит и признателност. Писмото адресират до директорката на детската градина – госпожа Вълкова, до г-жа Кръстева, която е на длъжност „Главен експерт детски градини“, отдел „Образование“ в Община Варна и до г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители.
Защо благодарят тези родители на учителките, вижте сами ?
- В края на четвърта група почти всички деца можеха да четат и пишат. Можете да си представите, каква смелост трябва да имаш като педагог за да заведеш цялата градинска група на литературно четене. Е, нашите деца участваха.
- В края на четвърта група всички деца можеха да събират и изваждат. Дори по непонятен за нас начин, ги бяха научили и да умножават с две и три, без децата да са наясно, че това е умножение. На открития урок на края на година, ние родителите бяхме възхитени. Така, както са възхитени и учителите им сега в първи клас. И един факт, който считаме, че е изключително важен – нито едно дете не е било преуморено или пренатоварено. Всичко се случваше естествено, без някакви изключителни усилия от страна на децата. Така у тях се изгради прекрасно отношение към целия училищен процес не само като към институция, в която се усвояват знания, но и като поведение. От „нашите“ деца няма разсеяни, няма такива, които да стават от чиновете си и да се разхождат по време на час, няма такива, които да не знаят как да се държат в училище и как да учат.
- Екипът беше чудесен и педагозите се допълваха перфектно. Едната учителка наблягаше на четенето, писането и смятането, а другата повече играеше с децата, разтоварваше ги. Така те попаднаха в идеалната среда и имаше време за всичко. Ако се случеше така, че някое дете да отсъства продължително или да му трябва повече време да усвои материала, докато другите деца рисуваха или играеха тихи игри, му се обръщаше индивидуално внимание. Убедени сме, че ако попитате учителките, кое дете какви способности има, ще ви отговорят детайлно – на кое какво му се отдава, какво не.
- Колко ли учителки в детски градини копаят в градинката на детската градина за да покажат на децата как се прави, колко оформят лехи и сеят лук? Колко правят истинска туршия, която в последствие децата сами си изяждат? Тук много може да се изброява.
- Не на последно място трябва да се поговори за боледуването на децата. Ако беше необходимо, децата бяха преобличани. Случвало се е и по три пъти на ден. Извеждаха се редовно на чист въздух. Обръщаше се внимание как се чувстват – топло ли им е, студено ли им е, потни ли са, добре ли се чувстват и се реагираше на индивидуалните им усещания. Децата от тази група, в сравнение с другите две четвърти групи, боледуваха в пъти по-малко.
Но накрая бихме искали да приключим с изпращането на децата и това, което направи едната учителка и което трогна голяма част от родителите. Преди празненството за завършването госпожа Нарлиева купила питка. Занесла я в градината. Започнала да кани децата едно по едно. Казвала му по няколко думи за четирите години прекарани заедно, какво му пожелава и колко го обича. Накрая всички деца са имали парченце питка и душа изпълнена с щастие. Това е бил толкова съкровен за децата момент, че те го споделяха, като нещо много лично и прекрасно.
Днес, 28 Ноември 2014 09:42
Източник: Moreto.net (68)(0)
Родители на деца, завършили ЦДГ „Моряче“ в гр. Варна са написали похвално писмо за двете учителки, които са преподавали на децата им четири години в детската градина. Това са госпожа Нарлиева и гопожа Илиева. Те вече са изпратили писмото на директорката на детската градина – госпожа Вълкова, на г-жа Кръстева, която е на длъжност „Главен експерт детски градини“, отдел „Образование“ в Община Варна и на г-жа Янка Такева – Председател на Синдиката на българските учители. Чрез писмото родителите се надяват учителките да бъдат морално поощрени, защото смятат, че децата им са получили изключително качествена подготовка за училище и са били обгрижвани четири години професионално и всеотдайно. Текстът на писмото публикуваме по долу.
Някак си сме свикнали, че доброто няма нужда от похвала, често сме склонни да изкажем недоволството си, но не и благодарността. Не така обаче стоят нещата за родителите на децата випуск 2010г. – 2014г., завършили ЦДГ „Моряче“ в гр.Варна.
Сега техните дечица са първи клас, а това им дава възможност да разберат още повече колко ценни хора са били учителките на децата им госпожа Нарлиева и гопожа Илиева.
Затова родителите се събират и решават да изпратят официално писмо, с което да изкажат дълбоката си почит и признателност. Писмото адресират до директорката на детската градина – госпожа Вълкова, до г-жа Кръстева, която е на длъжност „Главен експерт детски градини“, отдел „Образование“ в Община Варна и до г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители.
Защо благодарят тези родители на учителките, вижте сами ?
- В края на четвърта група почти всички деца можеха да четат и пишат. Можете да си представите, каква смелост трябва да имаш като педагог за да заведеш цялата градинска група на литературно четене. Е, нашите деца участваха.
- В края на четвърта група всички деца можеха да събират и изваждат. Дори по непонятен за нас начин, ги бяха научили и да умножават с две и три, без децата да са наясно, че това е умножение. На открития урок на края на година, ние родителите бяхме възхитени. Така, както са възхитени и учителите им сега в първи клас. И един факт, който считаме, че е изключително важен – нито едно дете не е било преуморено или пренатоварено. Всичко се случваше естествено, без някакви изключителни усилия от страна на децата. Така у тях се изгради прекрасно отношение към целия училищен процес не само като към институция, в която се усвояват знания, но и като поведение. От „нашите“ деца няма разсеяни, няма такива, които да стават от чиновете си и да се разхождат по време на час, няма такива, които да не знаят как да се държат в училище и как да учат.
- Екипът беше чудесен и педагозите се допълваха перфектно. Едната учителка наблягаше на четенето, писането и смятането, а другата повече играеше с децата, разтоварваше ги. Така те попаднаха в идеалната среда и имаше време за всичко. Ако се случеше така, че някое дете да отсъства продължително или да му трябва повече време да усвои материала, докато другите деца рисуваха или играеха тихи игри, му се обръщаше индивидуално внимание. Убедени сме, че ако попитате учителките, кое дете какви способности има, ще ви отговорят детайлно – на кое какво му се отдава, какво не.
- Колко ли учителки в детски градини копаят в градинката на детската градина за да покажат на децата как се прави, колко оформят лехи и сеят лук? Колко правят истинска туршия, която в последствие децата сами си изяждат? Тук много може да се изброява.
- Не на последно място трябва да се поговори за боледуването на децата. Ако беше необходимо, децата бяха преобличани. Случвало се е и по три пъти на ден. Извеждаха се редовно на чист въздух. Обръщаше се внимание как се чувстват – топло ли им е, студено ли им е, потни ли са, добре ли се чувстват и се реагираше на индивидуалните им усещания. Децата от тази група, в сравнение с другите две четвърти групи, боледуваха в пъти по-малко.
Но накрая бихме искали да приключим с изпращането на децата и това, което направи едната учителка и което трогна голяма част от родителите. Преди празненството за завършването госпожа Нарлиева купила питка. Занесла я в градината. Започнала да кани децата едно по едно. Казвала му по няколко думи за четирите години прекарани заедно, какво му пожелава и колко го обича. Накрая всички деца са имали парченце питка и душа изпълнена с щастие. Това е бил толкова съкровен за децата момент, че те го споделяха, като нещо много лично и прекрасно.
Здравейте, мисля да кандидатствам на второ класиране в градината, защото тази, в която ни приеха ми идва далеч.
Обаче нещо чувам само лоши неща - базата била в ужасно състояние, една комшийка ми се оплака, че понякога детето се прибирало с влажни и миришещи на застояло дрехи. Често минавам край двора и ми прави впечатление, че е много занемарен- тревата неокосена, нахвърляни тук- там саксии...
Моля за скорошни впечатления
Дали ще ме пуснат да разгледам ако ида на място?
Обаче нещо чувам само лоши неща - базата била в ужасно състояние, една комшийка ми се оплака, че понякога детето се прибирало с влажни и миришещи на застояло дрехи. Често минавам край двора и ми прави впечатление, че е много занемарен- тревата неокосена, нахвърляни тук- там саксии...
Моля за скорошни впечатления
Дали ще ме пуснат да разгледам ако ида на място?
Да, и аз това забелязах - неокосена трева и общо взето неподдържан двор. Иначе вътре нищо не ме впечатли чак толкова. И аз чух за някакви публикации в нета, че родители в две от трите групи се оплаквали от мухъл и т.н. Или ние сме се случили в третата или съм кьорава, но мухъл или лоша миризма не усетих... Директорката каза, че предстои ремонт, имали осигурени средства, щели да слагат противоударна настилка в двора и т.н. Сградата е санирана тази година, да се надяваме, че това ще реши проблемите с мухъл и т.н. Според мен иди на място и виж, говори и с директорката.
Ами зле е базата, доста зле...Стаите са на балатум с много стари шкафове, които госпожите се мъчат да освежат, коридорите са кошмарни - криви стени, старо и миризливо, мъчат се с разни украси да подобрят положението, но не става. За двора....сами можете да ги видите - стари съоръжения, разбити плочки... Тези пари и бъдещи ремонти ги говорят на всеки родител от доста години. Стаята на децата беше с мухъл на цялата външна стена. Синът ми не спря да кашля цяла зима. Родителите се събрахме и ремонтирахме козметично, но вероятно тази година ситуацията ще е същата. Всяка година се обещават какви ли не допълнителни занимания, а в крайна сметка за децата в горния корпус те са само английски и ушу (бойно изкуство). Няма спорт, няма танци... В тази градина ми задържат сина единствено госпожите - прекрасни са, със страхотен подход. Веднъж не съм ги видяла изнервени и викащи, много внимателни, с добра връзка с родителите. Така, че ако търсите обстановка за децата си, не е това вашата градина.