Ерик й бил задължен, имало място за Стефани във Форестър. Стефани не вижда причина да се връща. Кара го да погледне ситуацията през очите на другите - децата, служителите. Стефани не иска да е част от това, което прави Ерик. Дона влетява ухилена, Ерик я моли да им даде минутка на него и Стефани, но Стефани й казва да влезе, тя е приключила. Излиза от стаята, Дона пак се усмихва неадекватно.
Понякога я харесвам заради лоялността й към семейството, но желанието й да контролира всичко и всички ме вбесява! 

- като искат да си се излагат тяхна си работа.
Всичко започна от златотърсачката брук, която се прехласна по парите на Форестърови още в най-първите епизоди на сериала и се размечта за Ерик и синовете
Още от тогава образът й тръгна накриво, а в течение на годините сериал, съвсем пропадна. Остави, че лелеяното бебе Джак грам не го споменава, ами преди това колко вреди нанесе на децата си
Самото зачатие на Хоуп например
Та Стефани се държи съвсем нормално за обстоятелствата, пред които е изправена.
Ти гледала ли си бъдещите серии?
Лошо ще се възприеме нали, затова ще изчакам да го гледам сама и тогава ще коментирам.
нямам думи! Може ли изнудването да е нормално и разрешено за едни, а за други да не е? И то в аналогична ситуация - в борба за "презрян" мъж дето не знае, чия собственост е?




И понеже често си го отнасям точно затова, си представих как аз бих се държала на мястото на Стефани. И макар моето държание да е добронамерено, щеше да е погрешно. Нещата не могат да се разглеждат принципно, а в контекста на ситуацията. Да, стремежа за контрол ме дразни. Но когато змия се промъква към някой скъп за теб, насилието е оправдано, независимо че по принцип съм против насилието. Препоръчани теми