Страх от болка

  • 13 633
  • 80
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 320
И мене ме е страх...ама като се налага да ме боцкат и тн. кво да правя  Winkстискам очи  и така Grinning

# 16
  • Мнения: 215
От зъболекари много ме беше страх и този страх е насаден още от училище,от некадърните зъболекари и смотаните машини.Само като си спомня,знаех раб.им време и само се оглеждах да не дойдат да ме извикат.Да не говорим,че те ти "оправяха" и развалени и здрави зъби.Още ми е пред очите едната мухла зъбарка,ужас.Това преди около 25г.
Сега вече въобще не ми дреме ако трявва да ходя,техниката е много напреднала,машинките дори и не ги чувам,анестезията не е задължително да е само инжекция.
Иначе от инжекции хич не ми пука,докато бях бременна всеки месец ми вземаха кръв,иначе си правя на около 3 месеца изследвания.Тях ги обичам Joy

# 17
  • София
  • Мнения: 3 064
Изпитвах ужасен страх от зъболекар.
След като родих, вече трудно мога да се уплаша Mr. Green
Вземи роди едно дете и ще ти мине Wink
Майтап, не се сърди!
Наистина при чак такава фобия психолог може да ти помогне.
Трябва да разберете заедно къде е коренът на страха.
И той ще изчезне.
Щото чак и от епилатор вече си е прекалено.
Аз имам себе си за човек нетърпящ болка, но като се наложи, стискам зъби.

От зъболекари много ме беше страх и този страх е насаден още от училище,от некадърните зъболекари и смотаните машини.Само като си спомня,знаех раб.им време и само се оглеждах да не дойдат да ме извикат.Да не говорим,че те ти "оправяха" и развалени и здрави зъби.Още ми е пред очите едната мухла зъбарка,ужас.Това преди около 25г.
Сега вече въобще не ми дреме ако трявва да ходя,техниката е много напреднала,машинките дори и не ги чувам,анестезията не е задължително да е само инжекция.
Иначе от инжекции хич не ми пука,докато бях бременна всеки месец ми вземаха кръв,иначе си правя на около 3 месеца изследвания.Тях ги обичам Joy

Така беше и при мен! паника!!! Даже съм лъгала, че майка ми ще ме води на друг зъболекар.

# 18
  • Мнения: 4 569
Изпитвах ужасен страх от зъболекар.
След като родих, вече трудно мога да се уплаша Mr. Green
Вземи роди едно дете и ще ти мине Wink
Майтап, не се сърди!
е браво  Crossing Arms това ли ми препоръчваш  Joy
Засега се оправдавам с цигарите-че не мога да ги откажа за да забременея. Mr. Green
Съвсем сериозно обаче-все си намирам причини да отказвам деца за момента-цигарите,млада съм,не му е времето и т.н.Това обаче е друга тема.

# 19
  • София
  • Мнения: 3 064
А, не препоръчвам... Просто споделям как аз се излекувах от този страх Sunglasses

# 20
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 249
Специално за зъболекаря и аз съм така - умирам от ужас. Може би защото не знам кога точно ще ме заболи с гадните машинки и бъркалки...Все ме питат как съм родила две деца - ми още пет мога да родя, но като се зададе кариес и изтръпвам. Като знам, че ме чака болка, се мобилизирам някак си, а с машинките няма, няма и ти бръкне в мозъка Cry

Ох,и аз така,затова все отлагам и все става по-зле работата със зъба,който има кариес...Е,рано или късно отивам,но бера голям страх докато не приключи,а после като се отпусна пък ме заболява глава...

# 21
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 249
От зъболекари много ме беше страх и този страх е насаден още от училище,от некадърните зъболекари и смотаните машини.Само като си спомня,знаех раб.им време и само се оглеждах да не дойдат да ме извикат.Да не говорим,че те ти "оправяха" и развалени и здрави зъби.Още ми е пред очите едната мухла зъбарка,ужас.Това преди около 25г.
Сега вече въобще не ми дреме ако трявва да ходя,техниката е много напреднала,машинките дори и не ги чувам,анестезията не е задължително да е само инжекция.
Иначе от инжекции хич не ми пука,докато бях бременна всеки месец ми вземаха кръв,иначе си правя на около 3 месеца изследвания.Тях ги обичам Joy

Абсолютно същото.Натискаше ме и давай,по-груб зъболекар не съм виждала,а и затова се видях принудена от страха,който вся у мен да откажа лечение в 11 и 12 клас.

Относно иглите-преди много ме беше страх да ми вземат кръв от вената.Страхът ми бе породен от престоя ми за около 1 месец в болница с грешно поставена диагноза,с бити около 100 инжекции мускулно в краката и с напукани вени и на двете ръце.Оттогава кръв от вената не давах да ми се вземе,докато не забременях и не се наложи често да ми вземат,поради това,че съм резус фактор -.

От ваксини не се страхувам.

Причината при мен е нисък праг на болката най-вече.

# 22
  • Мнения: 65
Чета ви и започва да ми се струва, че май си е въпрос на тренинг - колкото по-често се ходи на зъболекар или се взема кръв, толкова по-малко се плаши човек. Като се замисля, аз страх от зъболекари не съм имала май никога...а след като ми извадиха четирите мъдреца през седмица и то с локална упойка, май съвсем не ми пука. Откак се помня, ме бодат с игли минимум 1 път годишно, понякога и 2-3. Та, значи, може би наистина си е до хипохондрия и тренинг  Grinning
Изводът, Естел, е че си много здрав човек и нямаш честа нужда от такива интервенции. А когато ти се наложат, опитай първо да се подготвиш сама - дишай спокойно, дай си някой час, за да свикнеш с мисълта и на самото място опитай да си отвлечеш съзнанието с нещо друго. Щях да те посъветвам да си го представиш детайлно и го изживееш предварително, но после ми се стори лоша идея, въпреки, че при мен работи  Simple Smile А за татусът...ако наистина го искаш, ама истински, не зарад мода или нещо друго, ще успееш да го изтърпиш без проблем, обещавам  Simple Smile

# 23
  • Варна
  • Мнения: 957
За зъболекаря те разбирам абсолютно!
Това, че устата ми е пълна с металокерамика се дължи на факта, че в младежките ми години упойките не бяха популярни. Що аналгин на ампули съм изпила! После открих благото на упойката и имам добре обгрижвани зъби. Но аз с иглите проблеми нямам.
Страхът е голяма работа! И погубва разума.

# 24
  • Мнения: 107
С нисък праг към болка е трудно, да не кажа невъзможно да се преодолее страха.
На другите препоръчвам мантрата "по-добре неприяно пилене по зъба, но да е в устата, отколкото да го извадят и да нямам и по-нататък колко мъки,пари и риск с опитен имплантатор за изкуствен". Мен не ме дразни болката, а ми се гади от някаква миризма "на изгоряло" след дълго пилене по зъба или махане на стара пломба.
Още един съвет. Бях чела, че най-подходящият час за зъболекар е между 17 и 18 часа, защото тогава човешкото тяло било най-нечувствително към болка. Може и да е вярно.

# 25
  • Мнения: 139
Не съм ходила на зъболекар толкова често слава на Бога нямам проблеми там толкова много Peace Колкото до татуировките в началото първата ми ме болеше, ама се издържа и въпреки всичко забравяш болката и искаш да си направиш втора. Същото е и с пиърсинга (според мен татусите са по-болезнени от пиърсинга). За болниците съм свикнала с игли и т.н, но като цяло е нормално да те е страх от болка. Аз лично имам мигрена и ампули от аналгин ми вършат чудесна работа за болката Party По-скоро болката е малко и внушение, ако си мислиш, че ще те боли и се страхуваш само от това естествено, че ще те боли. Rolling Eyes

# 26
  • Мнения: 1 294
Много ме е страх от зъболекари.Записвам си час и докато дойде време да отида не ям,не спя,пуша като ненормална защото ме е страх.Прегледа е кошмар-първия ми въпрос е "ще боли ли?" и ако ми кажат "не" не вярвам и треперя;а ако кажат "да" и става страшно.Упойката е някакъв ужас-като видя иглата и почвам да рева.

Досега един път ми взимаха кръв.Като видях иглата и се разтреперах,накрая щях да припадна.

Трябва да ходя на някаква задължителна имунизация.Няма да отида!

Сега много искам татуировка ама умирам от страх.Тия игли да ми се забиват в кожата-ще боли и то много.Четох че не е страшно освен първите няколко минути,после изтръпвало и не боли.И пак не се престрашавам да отида,а искам.
Как да се престраша?

Всъщност незнам страх от иглите или от болката е.



За татуировките не давам съвети, понеже нямам засега. нямам смелост да си направя, не заради болката, а заради това дали ще ми хареса после.
Но относно зъболекаря - ако ходиш достатъчно често на профилактични прегледи, няма да има нужда от игла:)
Аз миналата година се настрадах много сериоано с един пулпит. Но докато разбера, че е пулпит се намъчих доста време, защото кварталната зъболекарка вместо да разбере, че е пулпит, ми затвори зъба с пломба. Дори и на снимка не можа да го разбере. А мене ме болеше цялата лява част на главата, включително и гърлото няма да ти казвам в каква продължителност. Не можех да ям, да спя, абе кошмар беше. Един ден сама се разрових в нета и по симптомите разбрах, че имам пулпит. Отидох на друг доктор - много реномиран, който веднага разбра какво ми е. Освен това ми откри още 6 кариеса, които въпросната квартална зъболекарка не беше. И вече съм решила твърдо да ходя често на профилактични прегледи. Хем ще си спестиш болката, хем многото пари за процедурата за спасяване на критичен зъб.
И относно иглата за упойката, боли само в момента на убождането, после мястото изтръпва и не чувстваш нищо. Peace
На никой не му е приятен зъболекаря, но да знаеш, че винаги може да стане и по-лошо.  Peace Нахъсваш се и отиваш.  bouquet

# 27
  • Мнения: 615
Я се стегни малко  Naughty
Знеш ли колко по страшни неща има в тоя живот  ooooh! Моли се никога да не разбираш, тогава ще дадеш всичко да ти правят и операция ще искаш ти самата  но няма да има смисъл  Sick

# 28
  • Мнения: 672
Преди година опищях форума заради оперативно премахване на мъдрец  Joy Разпитвах наляво и надясно какво ми предстои и бях сигурна, че съм пред умирачка. Ми не умрях и страхът и нервите от чакането бяха в пъти по-големи от дискомфорта от операцията. Подчертавам дискомфорт, а не болка. При съвременните методи за лечение и посещавайки читав стоматолог, болка няма. Наскоро правих пломба, за която се оказа, че съм закъсняла пак от страх. Лечението е по-дълго и по-неприятно, отколкото ако се отиде навреме. Стоматоложката, при която ходя се оказа много внимателна и компетентна и дотолкова и се доверих, че преди месец сложих фасети - нещо, което бях сигурна, че няма да изтърпя като физическа болка. В момента мога да кажа, че съм почти пристрастена към ходенето на зъболекар. Профилактично ходя всяка седмица, за да наблюдаваме фасетите и възстановяването на венците от червената пластика. Обичам си зъболекарката и новата усмивка.
Напред някой беше споменал, че трябва да се ходи често, за да се свикне и да няма страх - напълно подкрепям.

# 29
  • Мнения: 353
имам нисък праг на търпимост, работи ми се само с упойка, но докато ми я сложат умирам от страх  Sad

Общи условия

Активация на акаунт