Учени са на път да докажат, че не сме славяни

Малко се изместваме от темата, но съкровището от Наги Сент-Миклош е наистина поразително. Поразрових се в нета и ето тук намерих доста интересен труд на проф. Иван Добрев, според който това е сборна колекция на българските владетели.
http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php

Авторът всъщност е професор по турска филология? Значи е дошло време и аз да напиша някоя хипотеза за съкровището...

Че какво му е лошото, тъкмо ще каже какъв е произходът на надписа върху един от предметите. 

Аз щото си мислех, че се защитава тука тезата, че са говорели индоевропейски език прабългарите? И че са имали писменост - а не са ползвали гръцката (както е в случая)?

Да, ще потвърди дали е тюрски, или не.
Иначе-чела съм антропологически изследвания за прабългарите, били са европеиди с преобладаващ средиземноморски тип (или нещо подобно).
За писмеността-нарича се прабългарски руни.

Мии.. той е със специалност турски език и го е "превел" надписа - това не предполага ли, че го е превел от сходен с турския език? Съвсем отделен е въпросът, че тоя надпис са го "превели" по 20 начина от 5 различни езика.

Хубаво за писмеността, ама защо надписът на чашата е с гръцки букви като са си имали уж собствена?

Мисля, че го свързва с иранските езици, значи е потвърдил, че не е тюрски.
Да, има няколко тълкувания на надписа.
На последния въпрос не мога да ти отговоря, не знам какво е причината,, мога да изкажа няколко хипотези, като например, че старогръцкият е изпълнявал функциите на международен език, широко употребяван и разпознаваем, каквито изпълнява английският днес. И много други.

Направи разлика между език и писменост. Надписът е с гръцки букви, но не на гръцки език. (Хипотезата на Иван Добрев е, че е на прабългарски - което прави неясно защо ще се ползват гръцки букви, ако е имало прабългарска писменост.)

По въпроса за езика, да пием от извора:

Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност, познаването и съобразяването с които позволяват ние, проф. Ив. Добрев, да направим , обосновем и докажем превода на Надпис № 21 като  Чашата, за която жупан Буила повели, като облицоват, да изпишат, и от която да пие наздраве жупан Бутаул, което безспорно е не само най-точният и убедителен, но и един направо красив превод на Надписа.

По някои от самите съдовете има рунически надписи, има и един гръкоезичен и един гръкографичен, доколкото разбирам. Правя разлика, разбира се.
Да се доуточня за групата на иранските езици-Добрев причислява прабългарския към тях изобщо.
Така или иначе, не ми се спори вече, за мен е безмислено. Хайде със здраве.

Доколкото си спомням, от това, което четох последно миналата година, да, във виенския музей вече са добавили допълнителен уточняващ надпис. Историята на съкровището е интересна като приказка. Пазено, допълвано и предавано по наследство от дълбока древност от българските владетели, и е намерено съвсем случайно, пак от двама братя българи, в двора им.



По-правилно би било, който има очи, да вземе да почете малко, ей така за обща култура, защото всъщност инфото вече е старо. Още миналата година излезнаха статии, имаше и предавания по ТВ, за това, че надписите са разчетени.

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност; то е събирано, ползвано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските канове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец, построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г.; изнесено е от тук през 972 г. по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска, а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго; съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд, Бутаул и Ахтум; заровено е през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Наги Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите
На златното блюдо стои името на кан Аспарух, така че не може да има никакво съмнение, че тъкмо той се е хранел от него, но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета, което означава, че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител, докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване, най-вероятно в началото на есента на 865 г.
Златното съкровище на българските канове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено, много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо, защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света, по силата на това, че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала, което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство, но и от всички останали златарски произведения по Света.


http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php

http://www.zaheto.com/?p=410

Понеже сте отворили дума за руните и за старите писмени знаци на българите, ето ви едни много интересни графични таблици, сравняващи ги с глаголицата и кирилицата.

http://balgarite.interbgc.com/2_5_2gl.htm


А ето и запазените паметници на прабългарските руни и писменост.

http://www.promacedonia.org/vb/vb_galerija.html#1

Записвам се да следя темата и се връщам да чета

teo7777, това е същият професор по турска филология, за който говорихме по-рано и който твърди, че разчетените надписи са на прабългарски език, а той е тюрски.

Последно - индоевропейски или тюркски език са говорили прабългарите?

Или няма значение - само да се твърди колко сме били велики...

На мен лично ми се струва странно да ни изкарват тюрки,да се говори само за славяните,а за траките  да се премълчава-не може просто  да са изчезнали.
Дали наистина сме дошли от Азия,незнам,но ако се търси някаква близост до езиците,мисля,че няма достатъчно доказателства.Иначе би се сложило точка на този спор.

Имаше една теория,че всъщност сме от месопотамия,ама сме минали през Кавказ и ей ни нА- в Европа.Ако е вярно това,би било наистина интересно.

Определено трудно намирам логика във въпроса ти. От какво отсъди, че надписа е на тюркски? Предполагам от това, че професора е специализирал турска филология, значи всичко, което разчете и проучва, е тюркско. Изобщо да не зачекваме дали тюркско е равно на турско. Изобщо това са някакви абсурдни и смешни предрасъдъци и комплекси, които си имат огромно основание разбира се (в контекста на историята ни), но е крайно време да се отървем от тях и да сме по-широко скроени вече.

Българите са говорили на български, а произхода им е индоевропейски. Принципно, езикът не определя произхода ти.

Дали сме били велики или не, не това е важното, а това да знаеш истината, за историята си, за тези преди теб и наследството, което са ти оставили и защо за тях е било толкова важно, да ти го оставят точно такова и ти да го знаеш. Ти, да знаеш истината и да те има. Щом за тях е било важно и това наследство е трупано с хилядолетия, сигурно има защо и не е без значение. Най-малкото, което трябва да искаш е, да знаеш истината! В нашия случай и нашата история, това е повече от достатъчно, поне на първо време. Гадно е да те работят, гадно е да те манипулират като опитна мишка, гадно е да те лъжат, гадно е да те обработват с десетилетия, поколения наред. Всичко само с една цел, да придърпват блага и права към себе си. Историята е минало, настояще и бъдеще, към днешна дата. Със сигурност ще дойде ден, дай боже, когато човечеството ще надрасне днешната си дребнавост и егоизъм. Но към ден днешен, съмнявам се, че нашата великодушност да омаловажаваме наследството, историята си и истината за нея, се оценява като благороден жест и някой изобщо ще разбере, че нашата непросветеност и заблуда по отношение на историята ни се дължи не на липсата и значимостта й, а на нашата издигнатост над тези неща. Независимо от етапа в развитието на човеството, истината, предполагам винаги ще си остане еднакво важна и първостепенно значима. Постиженията на всеки народ, култура или цивилизация, имат своето място в общия ход и натрупване (подобно на пъзел), всяко изкривяване на истината, води до забавяне и объркване. Но всичко рано или късно се подрежда, така, както трябва да бъде.