Чиклит!

Досега никога не бях чела чиклит. Препоръчаха ми Казаха, че книгата е много търсена и почти ми я набутаха в ръцете . Да видим дали ще ми допадне този жанр.

Ти сериозно ли, девойко, не си чела?
Аз след 4 години в нашата специалност мисля, че завинаги ще се откажа да чета сериозна литература и ще си остана на ниво чиклит 

Не ми хареса. Въпреки големите хвалби.  Не се отказвай от чиклита, ако не ти хареса.  И изобщо кой е решил, че Мариан Кийс е чиклит.

Мда, и аз споменах някъде, че не ми харесва Мариан Кийс.
Аз започнах с класиката Дневникът на Бриджит Джоунс.

Еовин, чиклита съм го пропуснала, бях много заета с търсенето на Граала , но съм гледала филма "Дневниците на Беки Б.", предполагам не е много по-различен от книгата Препоръчайте някоя друга авторка, след като М. Кийс не е добра? Срамота да не съм чела нищо в този жанр, не искам да си умра неграмотна

Да де, аз след като намерихме Граала и ни дадоха дипломите, се отдадох на чиклит.
Те тука доста препоръчваха момичетата, аз от техни препоръки прочетох във Вихъра на двайсетте на Софи Кинсела и си умрях от смях 
Мога да ти я дам. И някои други, които си пазя и си харесвам 

Мерси, ще си я сложа в списъка за четене Софи Кинсела не е ли авторката и на Беки Б?

Дам, тя е, но аз ни едно Беки Б не съм чела 

Сигурно ще е забавна, поне филмът беше развлекателен

Meн ме натовариха яко. Много мразя вятърничави хора, дето не се замислят за нищо, освен за себе си /пък и често не мислят изобщо!/. Героинята олицетворява всичко, което мразя в една жена. Никога не искам да имам досег до такива, честно!
Не си изтървала нищо, но ако все пак искаш да хвърлиш едно око за какво говоря- има ги за теглене тук

О, филма е на светлинни години от книгата, прочетете си я най-добре - както и каквото ви попадне на Софи, жестока е
Сушито и аз не съм му фен, на Мариан й харесвам последните книжки.

Въобще не ми хареса тази книга..Дори и смешно и забавно не ми беше.Чак досадни истории, писала съм  и по-напред в темата.

Чиклитът за мен също е новооткриваем жанр.Но чиклит не означава ли истории за съвсем млади хора?Нещо, което ми е харесало от този жанр "СТръв, клъв и в тигана","Бум!Ох!!! И в торбата",  /продължение, не толкова добро, колкото първата книга/

Героините са между 20-30 в повечето, които съм чела. Сигурно за това ми харесват, на една възраст сме, сходни проблеми, включително тия с кредитните карти 

Ето статия за етимологията на думата "чиклит", както и други любопитни нещица:
литература за мацки

тоест за неомъжени жени с пари и кариера, готини, около или над 30-те, самостоятелни и сравнително освободени. Те говорят с приятелки за женски неща и се смеят много на гърба на мъжете. Героините са еманципирани и не им пука за брака - или поне това е така в първата половина от книгата.

С други думи - ако сте на възраст между 25 и 40 и ако сте жена, трудно ще се измъкнете от клопката на чиклита. Той е като захарен памук - розов и захаросан. И след триста изчетени страници - не ви остава нищо. Само сладичък вкус в устата.

На пръв поглед чиклит звучи нещо като чик-чирик литература. Обаче не е съвсем така. За десетина години и повече чиклитът натрупа солидна история и дори се превърна в нов литературен жанр. В книжарниците вече има отделени лавици за чиклит, а книгите излизат с онези гръмки етикетчета "бестселър" и "библия на милиони жени". Издателите също не се оплакват от липса на приходи.

Името идва от chick literature, където chick идва от пиленце-мацка-гадже-сладурана - всъщност можете да допълните списъка, както ви се иска. Тази литература се пише от жени и се чете от жени. Съмнително е дали мъжете подхващат подобни романи или поне дали ги дочитат до края.

Цялата одисея започва с рубриката Out There на американската журналистка Каролин Нап, която съществува повече от едно десетилетие - от началото на 90-те години, във вестникарската верига "Феникс". Смята се, че тя със статиите и после с романа си "Маниашки наръчник на Алис К." предизвиква вълната от книги, които говорят открито, с чувство за хумор и самоирония за

проблемите на съвременната 30-годишна жена

В лошия вариант това е поредната доза масова литература, розови романи за разтуха. Авторките им обикновено си признават, че са искали да бъдат откровени, да разкажат за проблемите на обикновените жени и нямат претенции за висока литература. За всички е ясно, че това са леки плажни четива, които не предлагат нищо повече освен дъвка за мозъка. И могат да се четат по всяко време на годината. Затова някои определят този тип литература като поредния моден паразит и не са далеч от истината.

Факт е, че дори критиците, колкото и да са толерантни към тези книги, винаги говорят с ирония за тях.

"Не очаквам всички да харесват чиклита. И, да, много е вбесяващо, когато някой се отнася пренебрежително към жанра, без да е прочел дори и една книга. Само че чиклитът се справя толкова добре в книжарниците, че доволните читатели и високите продажби отговарят сами по себе си", казва една от отличничките в жанра, Мишел Куна, в интервю пред www.chicklitbooks.com.

Разбира се, не сте длъжни да четете всички образци в жарна, за да си съставите мнение. Както и не сте длъжни да изгледате всички серии на "Сексът и градът", за да решите дали сериалът си струва.

Формулата на подобни четива

може да бъде дадена наготово и звучи ето така: трябва ви една героиня - за предпочитане градска жена с добра кариера, която да се тюхка защо не й върви с мъжете и да се кълне, че те не й трябват. Може героините да бъдат и две и дори повече - за да си споделят малки женски тайни, за да си завиждат и да си крадат мъжете.

Трябва ви още интересен фон. Ясно е, че тези истории не се случват при баба на село. Манхатън е идеално място. Работа обаче върши всеки друг голям град, където има магазини, партита, офиси и места, подходящи за среща с мъже.

Трябва ви и мъж - задължително хубав и задължително безчувствен към героинята. Тя трябва да го мрази и накрая да го влюби в себе си, за да бъде доволна.

Междувременно стават цял куп незначителни неща, които се случват на всички жени по света, всеки ден - от шопинг истерия и изчерпване на лимита на кредитната карта, през пускането на бримка на чорапите до любовни разочарования.

По правило всичко завършва щастливо - затова има хем сватба, хем шеметна кариера.

Разбрахме се, че чиклитът не е от вчера. Сега трябва да споменем, че за времето на съществуването на този жанр са се нароили още негови разновидности. Вече има и тийнлит - романи, в които ученици и ученички си говорят за училище, срещи и секс. У нас издателство "Кръгозор" вече е с няколко обиколки пред другите и още преди година пусна заглавия като "Уроци по целуване", "Момчетата не знаят какво искат" и "Невероятен късметлия си, Дино". От издателството казват, че на младежите им трябват романи, които да говорят на техния език, за да започнат учениците да четат. И ако тийнейджърите се нуждаят от скандален роман за онези неща, които не обсъждат с родителите си - така да бъде.

Има обаче още един жанр - ладлит - от английски lad, момче, и естествено - от литература. Това са

книги, писани от мъже за предимно женска аудитория

тъй като се занимават до голяма степен с интимните отношения. Най-добрият пример е Ник Хорнби, когото западната критика нарича "маестрото на мъжката изповед". Първият му роман "Егати животът" печели успех, защото предлага на жените нецензурираните мисли, които окупират мъжките мозъци. След това излиза романът "Кажи ми, Маркъс", който е по-сериозен и сантиментален, а в центъра отново стои емоционалният живот на един мъж. Третият роман - "Трудно е да бъдеш добър", попада точно в целта. В него Хорнби сменя гледната точка с... тази на жена на средна възраст.

Това обаче не е всичко - съществува такова нещо и като хенлит - (от Hen - кокошка) или, с други думи - майката на пиленцето. Тук думата взимат дами, които са малко разочаровани от липсата на внимание, домакинската работа и оплешивяването на любимия. "Още си секси парче" на Индия Найт е точно такъв пример.

А, Ник Хорнби харесвам, да