АПРИЛското детенце се припича на моренце!

Силви, хайде да и е честито на Ави зъбчето! ))
Аз мажа от дъжд на вятър с калгел, но Виктор явно не го мъчат чак толкова. Ето сега за седмица пробиха един кучешки и два кътника, единия от които направо си порастна! И единственото което забелязвам, е че доста лесно се раздразва и проплаква от най-малкото нещо. Няма други признаци за зъбоникнене. В крайна сметка вече е с 8 предни, 3 кътника, един кучешки и 4етвъртия кътник вече му драска едно връхче. В резултат на това постоянно иска да гръзка нещо. Като седнем ние да хапваме идва да си иска от нашето ядене - пюретата вече не са му по вкуса! И вчера и днес излизахме вечер по заведенията на плажа - вчера вечеря кюфтета, а днес пилешки хапки! )) Че и на биричката налита! Да видим до кога ще успея да го залъгвам със сокче! Поне до 14 да изкараме! ))
Изумява ме колко са напред тези деца умствено. Знае кога да се подмажи и да каже мама, кога тати.  Като кажа "хайде да излизаме" и ми носи обувките, като го питам къде са обувките, си ги носи. Имитира ме постоянно! Дай това, дай онова - всичко носи! )) Много е забавен. Много се радва на пясъка, на морето.  И се катери навсякъде. Качва се на стол, слиза си. Катери се на всички катерушки до горе - сам. На пърлаките се качва сам и се сърди като го придължам.
Опитва се да прекрачи и леглото. Днес му вдигнахме решетката над нивото на другите страни на леглоо, че само отпред се опитва да се прехвърли.
Еххх, как ли добре си изкарват в Априлци! Мнооого благородно им завиждам!
Исках да напиша нещо.....конкретно.... ама забравих какво. Така че приключвам.
Хайде чакаме снимки.
Аааа ето малко снимки от нас, че отдаааавна не съм пускала:
http://www.facebook.com/home.php?#!/photo.php?pid=30801249&id=1243992828

Оххх, 100 пъти го редактирах и все така излиза. На който му се гледа - трябва да копне целия адрес.

ЧРД Десирее да си жива, здрава и много щастлива жена, съпруга и майка! Нека щастливата усмивка никога не слиза от лицето ти!

Snesh мерси за идеите за играчки и аз така мисля да купя нови дето не ги е виждала, че да и е интересно в самолета А снимките не ги виждам
Силви честито 1во зъбче на Ави нека да растът бели, здрави и подредени!
Априлска банда няма ли вече снимки искам и разкази ?

Привет и от нас. Доста време се загубихме, но не ми остава време - все по нощите и съм скапана, пък и след като сменихте темата ви изгубих съвсем.
Ако не се разплаче някой, ще пусна и малко снимки. А иначе ние вече ходим съвсем самостоятелно, ровим се в пясъка, люляме се на люлките, катерим се и се пързаляме по пързалките, Светли постоянно бърбори някакви неща на "японски", а Боби се е научил да се тръшка и да хленчи ако не му угодиш. Много обичат приборите за хранене и виличките ми помагат да им дам цялото ядене, че вече нямаме време за ядене - бързаме да играем и да правим бели. С гърнето нямаме никакъв напредък. Пълен отказ да седят на него ако са голи (без памперс). Иначе си играем с него, знаем, че се сяда, че там се прави "шшш", ама ако го няма памперса, не искат да седят, пищят ако ги натисна и изобщо... Чакам малко да се задържи читаво времето, та да отидем на вилата и да им махна памперсите. Пък после ще видим. Любимо занимание ни е да пишем или рисуваме, според предпочитанието. 
Аз да се похваля - този уикенд с милото бяхме ""отпуска". Мъниците бяха при баба и дядо, а ние уж да си починем, ама то в спа хотел трудно се "почива" Сега съм по-изморена физически, но поне нервите ми се отпуснаха.
emanuela88, видях, че си питала за БЦЖ, но не видях отговор, та затова да се включа аз. Ние също нямахме белези и ни пратиха на ул. Кирил и Методий, но там не им биха директно втора ваксина а се прави проба на Манту. Ако тя е отрицателна, тогава се прави нова имунизация. Нашите и двете бяха положителни и втора ваксина не е бита. Пробата струва 5 лв. и се боцка на ръчичката под лакътя. Трябва да се получи подуване с размер в определени граници. Ако е извън тях, се прави нова имунизация.
Принцеса, Нани, преди известно време и ние изкарахме някакъв вирус с ужасно разстройство. От това, което чета, вашият е еволюирала версия, защото ние бяхме само с разстройство. Лекарката ни беше казала Биогайя, Хидратин алфа (което помага да се сгъсти акото подобно на Смекта, но състава е различен) и минахме на кърма за 2 дни, докато се разбере, че не е от храната. След това гледах просто да преобладават запичащите храни, а не сме били на строга диета. Но седмица-2 изхвърлях памперсите след всяко акане, а не на ден, че направо не се дишаше от тях. После още толкова просто беше по-меко и се нормализира. Надявам се при вас да мине и по- бързо, че ние нали всичко двойно...
Не съм чела всички страници назад и не знам за каква среща става дума, но ще се радвам да видя снимки.

Ето първата отчела се със снимки (които, за съжаление не са кой знае какво, но какво да се прави, оставя ме апарата, след дълги години вярна служба... Чакам с огромно нетърпение снимките на останалите момичета... )
АПРИЛЧЕТА В АПРИЛЦИ!

Излишно е да споменавам, че срещата беше супер. Много се радвам, че имах удоволствието да се запозная с всички, които познавах само виртуално, уверявам ви, че на живо и бебоци и мами са още по - готини и сладурести. Забележката ми е, единствено, че не успях да обърна персонално внимание на всички, както ми се искаше, а и го нямаше веселия момент - женско парти, след "официалната" част (всъщност и такава нямаше, може би затова държах да има някакъв колективен момент, с раздаване на подаръчета, почти не се събрахме всички заедно, даже обща снимка не си направихме. )
Иначе, като цяло, времето беше с нас, беше весело и забавно.
Адски съм очарована от Мамочка , която се оказа най - умна, имайки си баба на разположение и в обръщение , може би успя единствено да вечеря човешки , без да става през 5 минути и да успокоява мрънкащи деца.
Много благодаря на Айла, за приятната компания, както и на Деси(ре). , която беше рожденничка в неделя.  С нея също не успях да се видя, като хората, но така е, като си имах супер мрънкав батко за разкош. Очаквах от Елина да си покаже рогцата, но батко и я "отсрами" този път...   
После пак.

Здравейте и от мен.Включвам се много набързо,че Габи всеки момент ще се събуди,а довечера след прегледа ще ви пиша отново.Исках само да похваля две мацки Ивк@и Емануела 88,който ми взеха акъла как шофират  .Определено до вчера си мислех,че аз карам диво,ама тез двечките 120 си ги нЕмЪт за нищо  .
Аз се качих да карам танка Руди от Априлци до Ловеч вчера и на няколко пъти ги изгубвам нали карах последна в колоната.То едни завой гадни, остри а наще летят направо онемях.Евала,че има такива смели жени дето не се дават на мъжете.Като стигнахме в Ловеч оплезила език вече предадох щафетата на милото с "израза тия двете мадами ще ме откажат да карам" (много засрамена),а децата който ме имаха за добър шофьор и винаги са ме хвалели си паднаха от смях.Отплеснах се...........Та..... изкарах ме си супер  .в началото бях малко стресната как ще се впиша в обстановката ,но после когато видях толкова малки личица ма едно място и толкова красиви майки и грижовни татковци ми стана толкова мило.Много се радвам,че успях на живо да видя сладура Сами,който с тези сини очи и руси къдрици моменталически ти влиза под кожата  Да знаете пък как танцува тоя сладур  Ама какво да ви казвам като вие си  знаете просто всичките ни априлчета са страхотни.Мисля че смаяхме всички на всякъде където се появявахме с толкова красиви деца на едно място.Само си представете гледката,как спират 7 коли една зад друга отварят се всички багажници и се вадят колички в който се поставят бебчета от сладки по сладки  
Нали си спомняте обаче как съм ви казвала,че специално при мен много хубаво не е на хубаво.Точно когато тръгнахме вече към София си помислих колко ми беше хубаво и колко съм доволна,че успях да се видя с всички ,изведнъж ми мина през акъла,как така всичко мина без проблем тоя път и след 30-40 км както си карахме в колоната трите коли подред изведнъж нашия танк загасна в движение и край до там.Седяхме близо час,а милото разглоби половината кола(която миналата седмица беше в сервиз да я оправят).Безкрайно съм благодарна на Емануелка и Ивка,който веднага се върнаха и едната качи мен с Габи ,а другата кака и бати и изтеглиха няколко км. тати до една бензиностанция където го оставиха,а той викна пътна помощ.Та така пътувах 140 километра в компанията на малкия Влади и семейството му ,за който просто нямам думи колко са мили .Габи и Влади се закачаха и бяха толкова сладки,но за съжаление не можах да им направя нито една снимка.Мойто кречетало обаче през цялото време си показваше магарийте и пищеше та още се чудя как ни изтраяха толкова време .Успя дори да отвори вратата на колата на сред магистралата,та така стреснахме горката Емануела,че още ме побиват тръпки като се сетя как подскочи милата.В крайна сметка тати е успял да оправи колата .Оказала се е една букса в бензиновата помпя ,която не давала контакт (явно от дупките по пътя)и се обадил на децата и Ивка да го изчакат да ги прибере.Дойдоха си час след мен,но поне всички сме живи и здрави ,а колата днес отново е в сервиз.От цялата история си докарах силни болки и цяла нощ пих хапчета .За стреса да не говорим,незнам кога ще ми мине  .Другото обаче което незнам е как ще успея да се отблагодаря на тези мили семейства,който пренебрегнаха собствените си изнервени от пътя деца и ни помогнаха.Момичета       .Ставам,че Габи се събуди.Довечера ще пиша за прегледа и ще пусна мойте снимки ако успея да ги кача .Благодаря ви ,че  ми стискате  палци      
п.п. впечатлена съм от Пепси,ама така бързо търчи, като куршум , че на всички снимки е само на половина  

Привет и от мен!

Срещичката беше супер, изкарахме си страхотно! Снимки ще кача довечера, че сега съм на работа.   След Априлци 7 семейства обядвахме в Ловеч, а после 5 семейства отидохме до Крушунските водопади - невероятно красиви са! Ще пиша повече впечатления от вкъщи довечера.


А-а-а-а, направихме си, няколко даже, ама вие си бяхте тръгнали рано-рано.  

Emilli Arie,  голямо премеждие сте имали на връщане, добре, че сте се прибрали благополучно! А Пепси - така е, много е трудна за снимане дребната.

И ние да се отчетем! Срещата мина страхотно! Толкова съм доволна... Прекарах си повече от чудесно. Разбира се Влади вилня...но както да с прави, свикнали сме. Главно го бях оставила на баща му и аз имах малкоооо глътка въздух.

Толкова се радвам, че имах възможността да се запозная с всички мами и техните чудесни мъже! Както казаа ღолчеღ за съжаление не се събрахме всички, което многоо ме учуди. Мислех си, че ще бъдем всички заедно, а то стана малко на групички. И разбира се многооо благодаря на Поем, прекрасния Сами и таткото, с които бяхме първия ден. Прекарахме си чудесно, в страхотна компания. На следващия ден многоо благодаря на чоколина, Мони, Пипо и таткото, както и на Вери найс, любимата ми Габи, Вики и техния татко. И не на последно място другата ми любимка Десире! Очарована съм от техните семейства!!!! Варненци, вие сте чудесни!! Много би ми се искало когато дойдем във Варна да направим пак една семейна среща! За мен ще бъде удоволствие да се видим отново в пълен състав.

Страхотно си изкарахме и втория ден. Ходихме до Ловеч, там направо разбихме всички като влязохме в едно заведение да обядваме и персонала се шашна   Сигурно не бяха виждали толкова малки дивчовци на едно място. След това ходихме до едни неверотни водопади. За нас с моите любими мъже беше доста трудничко, защото Влади искаше през цялото време да ходи, а беше изключително опасно...едва се справихме с баща му. Но за сметка на това се нагледахме на многооо красиви водопади.  Всички, които не дойдохме можете да съжалявате.

Другата мама, която ми направи силно впечатление беше Айла.  Как се справят с тези сладки принцеси незнам И те са удесно семейство. Разпреелят си грижите  за децата по-равно. Искаше ми се повече да си поговорим с тях, но те все бягаха.

А за Мамочка, нямам думи. Когато пристигнаха дойдоха на детската площадка три невероятно красиви момичета. Толкова красота на едно място.... А мамочка не спря да говори. Многооооо сладка!

На връщане имахем възможността да се поознаем и с мамата герой, на която се възхищавам за смелостта, която има - Emilli Arie. Те са едно страхотно.... семейство. Като се сетя за тях ми излиза картината как през цялото време мама и тати се гушкаха    личеше си колко са щастливи и колко многооо се обичат. Много сладки бяха и Влади и Габи, които почти през целия път се закачаха. Аз надничах през огледалото, но нямах възможността да ги наблюдавам много.

Извинявам се, че пропуснах някои, но за съжаление нямахме възможност да си поговорим с останалите. Поне за следващия път ще знаем каква ни е грешката. !!! Правим общи мази, задължително !!!

Сега качвам снимки от прекрасната среща!!!

http://aprilki2009.snimka.bg/family/p-rva-nacionalna-sreshta.513430.19405991

Имам предвид през деня, в събота... Вечерта липсваше също всякаква "обща" част... Като гледах снимките на Априлки 2008, събрани маси, повече персонално внимание от и към съфорумки... При нас се сформира едно делене на групички... Колкото и да се пазех от това, все едно бяхме отишли на семеен уикенд, а не на общо-форумски.

Иначе ние не бързахме да си тръгваме, просто исках първото дообедно спане на Ени да се случи в колата, че ни е проблемно пътуването. След закуската пообиколих да си взема довиждане, но нямаше останали в ресторанта, на площадката, да влизам по къщичките не вървеше някак си.
Радвам се, че все пак е имало налице някаква уговорка и общи снимки, пък макар, че не се получи с- и измежду всички.

Много хубсва ни беше срещата, а следващата ще е още по-хубава, защото ще бъде с малко поотраснали бебоци.

Сега беше малко трудно с тях.
Заради смяната на обстановката Калина яде съвсем малко, и да спи не искаше, а в събота вечерта ние с татко й трябваше да вечеряме на смени, иначе беше невъзможно.

А каките мисля, че най-добре се забавляваха.

Мами, радвам се, че се запознах с всички вас на живо и съжалявам, че нямах време и възможност да поговоря с всички ви персонално, но има време и за това.

Само пускам линк към моите снимки, а разказите- по-късно.
http://ivamd.snimka.bg/children/26-27-yuni-2010.513419.19405151

Пускам моите снимки-Априлци 2010,в априлските ни албумчета са,паролата е обичайната .
_{(Надписвах ги 2 часа,и накрая явно не съм запаметила .Довечера като заспят децата ще ги надпиша пак )}
Ще се включа по-късно и с впечтления,защото цяла сутрин се занимавам със снимки ,а имам 2 деца наоколо,които си чакат вниманието .До после

Миме*,Нани,мерси за поздравите !

Аз съм Нани, съвсем се отнесох, че ви чета от друг профил/понеже сме на гости/. Да не се чудите кой ви е нахълтал в темичката...

Eее, личи си, че сте си изкарали  хубаво..за мамите и татковците едва ли е било почивка, но за бебоците със сигурност е било едно различно и весело преживяване с баш наборчета. А за сформирането на групички, едва ли е било умишлено, май виновниците са били най-дребните. Освен да ги бяхте обградили в кръг от жива верига на една полянка и...няма мърдане.

Emilli Arie, какви премеждия само, добре, че не сте били сами. Непременно да споделиш след прегледа.
Деси, да си жива и здрава и все така слънчева! 

За Викторчо, Бобчо и Светльо: 

Мами, възможно ли е от зъбоникнене да ни е това разстройство? И дупето му се е зачервило, а до вчера акаше само по веднъж дневно в гърнето. Знам, че търся под вола теле ама.... Как е възможно след 15 дневна абсолютна диета днес пак да се продриска. До 10ч. 4 пъти, последните 2 от които жълто, редко и разтегливо... Сменям я тази Хумана, уж лечебна, но с обезмаслено мляко и млечен протеин в нея. И ако пак няма подобрение... божеее, как хич не ми прилича на вирус.

Ето снимки и от нас!!!

http://aprilki2009.snimka.bg/family/p-rva-nacionalna-sreshta.513430.19405991

Олче, аз не очаквах срещата да има друг формат. Децата са прекалено малки, а и голяма част от тях бяха закачени като гербови марки за майките си. Имаше и някои по-самосиндикални и сговорчиви.  
Аз съм доволна от срещата. Срещнах много от любимците си наживо. Пълен комплект красиви каки и батковци. Готини бебочета, усмихнати мами и татковци - какво повече му трябва на човек?!  
Мария много си хареса кака Йоанче, а майка й на Марчето е дълбоко възмутена, че Мама Ло крие тези хубави деца и не ни пуска техни снимки достатъчно често (може и всеки ден).  
Аз съм ужасТно доволна всъщност, че кака Габи също присъства, че беше здравичка и беше много усмихната. Даже се опитваше да зарадва Вики като я качи на пързалката, но миличката е толкова крехка и не й стигнаха силите да я набере до горе.  
Няма да изброявам всеки поименно, но наистина се радвам, че направихме опит да се съберем и успяхме. Догодина ще бъдем повече и с по-самостоятелни дечица (ха дано).
Снимки ще кача довечера или утре.
ВериНайс, честит прием на Вики! Доста е привързана към теб, но дано й хареса ученическия живот и да се адаптира бързо.  

Рони- съгласна съм с теб. Нямаше как да е друго. И моите очаквания в голяма степен се оправдаха и доста от предположения ми се потвърдиха.
Най-добре се забавляваха каките и батковците.
Лично аз, ще се постарая малките разочарования и неоправданите надежди да ги приема като слабите места, нуждаещи се от корекция при следващата ни голяма среща. Дано (авто)критиката ми да не засегне никого.
 Нямаше начин да не гониме вилнеещи дечурлига, но можеше:
             -   поне всички да седнем на едно място(НАНИ , децата нямат нищо общо с „групирането”)
             -   поне една бутилка шампанско да се разлее(за да се почуства празничното)
             -   общата снимка, трябваше да я направим в събота вечерта, защото това беше времето уговорено за среща, а неделята си беше за семейната част, за разглеждане на забележителностите и красотите на региона и всеки по различно време беше предвидил тръгването си към дома....
...
Определено липсваше общата част в събота вечер... и световното по футбол, май надделя и осуети планираното”женско” парти(което е ясно едва ли щеше да продължи повече от половин-един час, защото майчинските инстинкти винаги надделяват и всички щяхме да бързаме да си гушнем малките съкровища)...
Като видях, че няма да можем да се съберем на едно място се опитах да пообщувам с тези, с които нямаме такава възможност и пренебрегнах хора, с които прецених, че мога всеки ден да се срещна(все пак живеем в един град).....
За жалост не всички мислим еднакво... и...на никой не му е приятно да се чуства като натрапник, пък и няма как да си четем мислите.
Затова следващия път е хубаво да планираме повече неща- дори мисля, че ще е по-добре да наемем някой, който да свърши тази работа-вече има достатъчно тийм билдъри(извинете ме за чуждицата), които съм сигурна безпроблемно биха организирали такова мероприятие на нормална и достъпна за всички цена... Не е честно да оставяме някоя от нас сама да организира всичко...

Не мога да пропусна и да не похваля забележителните танцувални умения на Сами, усмихнатата Мамочка, чаровната Ма Лоло,милата  Деси(ре) ( която до дупка се опитваше да е обединител,но на сила хубост не става)... няма да изброявам поименно- вие си знаете, че сте чудесни, а априлчетата са най-хубавите деца. 
Емили - радвам се, че бяхме на правилното място в точния момент. Важното е, че всички се прибрахме живи и здрави. Успокой се и си почини, че морето те чака. 
Съжалявам, че се получи малко с горчиво-кисел привкус поста ми.
Надявам се след тази Генерална репетиция и опознавателно-проучвателна среща всички следващи (интер)национални срещи да бъдат единствени, неповторими и недостижими...