АПРИЛското детенце се припича на моренце!

i√k@,  
...няма да ти цитирам поста, но съм на абсолютно същото мнение. В известна степен се радвам, че и друг се осмели да си даде израз на истинските чувства и впечатления , и че не мисля само аз така.

ронка, вярно е, че децата са си бебета, аз дори имах "две" за озаптяване , но нали за това бяхме взели татковци, поне такъв беше първоначалния замисъл. Когато водихме Вели в Априлци на такава среща (беше на 1г и 1м -  още по - мъничък!), освен, че ресторанта работеше само за нас вечерта и бяхме седнали заедно, като на сватба, всичките, след вечерята и приспиването на бебосите (чиято заслуга си беше логично на майките ), почти всички се върнаха за питие и лаф-моабет , аз не успях и още ме е яд, затова и не исках да повтарям тази грешка с Ени сега..., защото Велкин вадеше кучешки тогава и буквално не спеше.
Децата са малки, наистина, радвах се и аз на тях, на каки, батковци и пр., но имаше какво още да се желае. Все пак идеята беше друга, поне аз вложих доста и различни чувства, организирайки и планирайки нещата и с тази цел убеждавах де кой сваря в темата, на лс, по скайп, кю и т.н да ДОЙДЕ за да се видим и да отпразнуваме виртуалното си приятелство ЗАЕДНО.
Можеше да жертваме един час в името на съфорумките, а не на половинките и децата (дори нямаше да е в техен ущърб!), все пак за това бяхме отишли. Нищо де, минало - заминало. Ако има друг път - тогава.

нани, напълно е възможно да е от зъбоникнене всичко сполетяло ви... Напълно.
Много ти съчувствам и си представям колко ти е свито... Недей да си изреваваш очите, че така предаваш тревоги и на Къдравелчо, и кръгът се завърта. Ще мине и замине всичко, не мисли щуротии, при дребосъците всичко особено лошото внезапно започна и завършва... ГУШки от нас!!! Аз защо ти нямам скайпа?

Честито първо зъбче на Ави!

Честити ходещи крачета на Ния и Миша! Вълнуващи и прекрасни пътеки да им отворят!!!

А това се получи, защото изведнъж се оказа, че къщичките трябва да се освободят до 11 ч., иначе се плаща половината от цената за още един ден, и всички, веднага след закуската, се втурнаха да си оправят багажа.

Явно всички сме останали озадачени от липсата на обща маса и вечеря в събота, на мен също ми беше странно. Грешката ни тогава май беше, че мамите седяхме с дечковците на пясъчника до последно и оставихме мъжете да седнат - така първите седнаха горе, а следващите - долу.

Не знам дали беше до организация, според мен - по-скоро - не, защото на следващия ден, в Ловеч оформихме обща маса и, въпреки това, пак не седнахме всички заедно.

И все пак - аз лично не видях "групиране", по-скоро се получи разделение, заради разпръснатостта на масите. С част от вас общувахме повече, с част - по-малко, но пък всички ви чувствах толкова познати и близки, все едно всеки ден сме заедно (само дето все ми идваше да се обръщам с никове, а не с имена ). Със сигурност не съм останала с горчив привкус или разочарование от срещата, за мен беше страхотно изживяване и искам още много такива срещи! Всяка следваща ще е по-хубава от предната, убедена съм.

Хей хо! Ние се завърнахме от странство. От снощи се опитвам да ви изчета и чак сега успях, защото много снимки, много нещо, имаше за гледане.  
Въпреки леката горчивина, все пак сте си изкарали чудесно и направо ви завидЕх.   Дечицата много са пораснали и вече не са бебета (от което понякога ми е малко ностагично, признавам си).  

Ние си изкарахме чудесно в Хасково, макар че времето не беше много хубаво. Бандитките направиха наскоро и първите си самостоятелни крачки, но все още се водим за ръчичка. Йоана отдавна е готова, но я е страх. От известно време се пуска за по 2-3 крачки, но ако е на зор т.е. да докопа мене. И го прави като се втурва като биче в атака - наведена напред и с протегнати ръце. Само веднъж покрай сестра си се пусна и обиколи 2 пъти хола у бабини си. Яна е голямата изненада. Винаги сме смятали, че Йоана ще проходи по-рано от нея, но се случи така, че Яна се пусна първа за по-сериозно ходене. Тя просто е по-смела и като й показахме, че може и без да я водим, се пусна да се пробва. Беше много смешна първия път, защото се стресна и така си гледаше краката, все едно с поглед ще ги премести.   Но като се пусна, направи 5-6 крачки, падна по дупе, после се изправи сама и продължи. И сега се пуска от мебел до мебел вкъщи. Лошото е, че и на спалнята се изправя да ходи...

Гърнетата са интересни само с гащи.   Стават и за шапки и за разнасяне, и за бутане (разбирай стържене) напред-назад, и за сядане и ставане.
Яна вече е с 6 зъба, чакаме всеки момент още 2 резеца. Йоана е рекордьор с двойно повече - в момента са 12, като току що пробиха връхчетата на 2 горни кътника, горни кучешки си имаме от месец. Скоро чакаме долни кучешки и 2 долни кътника, всички се белеят през венеца.  

Eй страхотни снимки 
Всички сте толкова хубави, лъчезарни и щастливи, браво на вас че успяхте да се съберете
ЕмилиАре голямо преживяване сте имали, но най-важното е че е завършило с добър край, не се тревожи и всичко ще е наред
Няма да изброявам поименно, за да не изпусна някой сладур защото всички са толкова красиви малки човечета, чак не е за вярване каква разлика със същите бебета от миналата година но децата растът а ние помъдряваме
Чоки не можах да те позная, страхотна мацка си с бретона не видях мамочка и вери найс на снимките?

Ето и моите снимки: http://aprilki2009.snimka.bg/children/aprilci-2010.513425.19408602

Равносметката: моето дете е най-гръмогласно.
Поуката: повече няма да ходим с Вики на почивка, докато не порастне и не спре да вика в колата.
На отиване спа 1 час през останалите 4 пищя. На връщане спа много, от Априлци до Ловеч 40 мин., след това от Ловеч още 1 час до Търново, където вдигна 38,7, дадох Панадол и я приспах на ръце и се возих отзад при нея и при всяко събуждане й давах биба и я милвах и така спа 2 часа до вкъщи. Като се събуди беше вир-вода, ама толкова мокра никога не е била.
Снощи също имаше темп., днес също е крива, само дано наистина да са зъби, а не нещо вирусно, че да сме ви заразили и вас.
Като цяло ужасно пътуване с ужасно нощ, в която 3часа рева нонстоп, докато свали температурата. Но пък съм доволна, че се запознахме, от толкова много видяни снимки имах чувството, че се познаваме от много години, никой не ме изненада.

Олче, може би щеше да е по-друго, ако бяхме за 2 нощувки, първия ден, докато се отърсем от пътуването, докато се нагласим и отпуснем, на другия ден вече беше по-спокойно, ако не трябваше да тръгваме... Ние щяхме да оставаме, но заради Вики съкратихме престоя.

Олче, усети се това, че всеки при всекиго не може да отиде и да се осъществи плануваното сближаване за по-продължително време. Аз обаче се радвам, че все пак успях даже за съвсем мъничко да поговоря с хората, които са част от ежедневието ми в последните почти 2 години. И все пак изхождах през цялото време от познатите ми нужди на моето щураче. Нашият татко е много любим, но не е мама и не мирише на мама. (Ние не отидохме втората вечер на концертите, защото бебе се беше съдрало от рев за мен и при цялото ми желание да направя революция във вечерните ритуали, не се получава към момента).  
И аз!!! Понеже имах наблюдение от една сбирка от предния ден - бяха на някаква тийм-билдинг среща там хора от фармацевтично представителство (да отидеш на мачу-пикчу-на-царевичака, за да си видиш роднините се получи при нас  ), те уж бяха организирани, но масите си им бяха подобаващо разделени. А имаха хората организация със шведска маса и т.н. Заведението е пригодено за семейно ползване някак.
Ние дълбоко съжалихме, че не тръгнахме към водопадите. Бебобчка си прецака заспиването, хванахме голяма катастрофа на Български извор с блокирано движение и резултатът беше 5 часа път с малка отбивка през Троянския манастир, за да се поклоня пред иконата на Богородица, защото за мен тя е много специална. Накрая Мария заспа на 20 км от нас. С баща й направо откачихме. Детето на беше виновно, но се изнерви, рева, искаше да става. Вече се замислям съвсем сериозно ходенето до Добрич да ни бъде с хвърчило.    
Нани, дано  до два-три дни не се появи причината за акото на нашето баш-наборче, .
Честито зъбче в устето на Ави.
Честито и на проходилите мацки!

Щях да пиша по-късно,но сърце не трае .Децата спят,а готвене и гладене ме чака,но като ме дърпа все насам ,просто не мога да изпусна ''горещата'' тема .

Та да споделя моите си впечатления-всички,които видях в Априлци,са точно такива,за каквито си изграждах някакъв образ през тези почти 2 години,откакто се познаваме виртуално.Само с една разлика-дечицата наживо са още по-хубави .
Моят мъж понякога се шегува с мен,че живея в някаква своя приказка,и понякога пропускам какво се случва в релността.Точно така почувствах нещата сега.Не съм усетила никакво разделение,и никакво различно отношение на някои от нас към други .Да,в неделя сутринта се сетих,че можеше да сме всички заедно вечерта,но самата вечер не ми дойде на ума ,бях толкова погълната от хубавата обстановка,новите познанства,различните емоции,реакциите на дечицата от новото място,новите приятелчета....обикалях и си говорех с дечицата,родителите,много хубаво ми беше.Наистина.Толкова чаканата среща,не исках да свършва толкова бързо .А в неделя-това беше един по-различен рожден ден за мен,който ще остане незабравим!Нямаше нещо,което да не ме направи щастлива,от събуждането,през следващите ''занимания'',до разходките в Ловеч и водопадите!И искам да ви благодаря на всички,че бях с вас,и че всичко беше толкова хубаво и цветно!

А като си разсъждавам днес на ''трезва'' глава(неопиянена от емоциите) ,и след прочетеното по-горе,си мисля,че всъщност това си е в реда на нещата....12-13 различни семейства,различни характери...тук във форума не сме единодушни винаги,нормално е и ''на живо'' да е така .Е,има какво да поработим в тази насока ,и се радвам,че всички споделихме чувствата си,а не се ограничихме само с ''колко хубаво и прекрасно беше'' .Защото следващият път ще е по-различно,усещам го .
Моят мъж малко скептично беше настроен към всичко,а снощи ме пита националната среща само веднъж годишно ли ще е .Било по-добре да е два пъти .И наистина ще е хубаво да сме за два дни(две нощувки),то тъкмо стана интересно сега,и трябваше да си ходим.

По-другите теми ще се включа по-късно,че децата се наспаха много бързо

Здравейте, майчета!
Нагледах се на малки и големи сладурковци! Завиждам ви съвсем благородно   Щеше ми се и ние да бяхме там, но... следващия път. Днес най-накрая направихме ваксината за морбили-бяхме я отложили заради операцията. Утре ще пускам изследване за секрети, после при докторката да пуснем кръв и урина и другата седмица Ванката ще е ученик   Започнах да му давам клеева тинктура и пак Дентокинд. Тръгнаха му 3 зъба на веднъж-двата долни резеца и горен десен предкътник. През нощта проплаква, през деня като спи се събужда и реве, направо   Да не казвам, че като му се скарам за някоя беля веднага започва да реве с пълно гърло и пуска сълзите. Преди не беше така. В четвъртък ще ходим на преглед в София.
Борбата с гърнето е жестока! Само пиша вътре-може да стои половин час без да става, но твърдата част пуска в памперса. Да видим дали ще го научат в яслата.

Влизам набързо само да благодаря на всички за чудесна среща!!! И да се похваля,че успях да изкарам "отлично" и по 3-те изпита Толкова съм изтощена, че ще пиша утре...
 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ДЕСИТО!ДА БЪДЕШ ВИНАГИ МНОГО ОБИЧАНА,ЩАСТЛИВА И ВСЕ ТАКА УСМИХНАТА И СЪПРИЧАСТНА!

Малко на патерички Десито,но просто не ми остава време за нищо тези дни
Нани,Принцеса рая оправяйте се бързо
Честито на проходилите
Не успях да прочета всичко и да разгледам всички снимки,но всички сте чудесни,следващия път и ние ще дойдем
Честито зъбче на Ави
Другото после ще дочитам и ще дописвам,много ми е напрегнато тези дни като свърши кака дени с курса ще мога да подишам свободно и ще прочета всичко
Лека вечер от нас 

Сега видях колко объркан разказа съм написала, Вики пак беше с 38град. и много, ама много адски много крива. Няма да редактирам

Рони, дали защото сме полуадашки, ама твоето мнение се покрива винага на 100% с моето А като дойдете в Добрич може да организираме една регионална среща

Ние седнахме отвън, защото в ресторанта се пушеше, може би, ако бяхме организирали предварително да затворят ресторанта за нас и никой от нашите да не пуши, можехме да се съберем. Но, Олче, дори и да сме всички на една маса пак не може да се обърне внимание на всеки, говориш си с този, който до теб, а така всеки си говореше с който си иска. Аз се извинявам, че въобще не бях контактна, но бях много притеснена от кошмарното пътуване и после от кошмарната нощ Аз не можах дори и дума да си разменя с доста от момичетата...

Мамочка, браво за изпитите! Явно трябва да имаш такива събирания преди изпити

Силви, честито зъбче! Да са бели и здрави! Знам колко го чакаше Щом вече е избило няма за какво да даваш хапчета и да мажеш гелчета. То като се покаже вече е свършил зорът 

Мерси много,Enigma !Като се ''олекоти'' малко програмата ви,пиши как сте с Тома ,и кака Дени .
L.V.,мерси и на теб за поздравите .Как са синеочки Лили и Вили ?

villyh,много са интересни юначетата ти,все един до друг,ухилени,любопитни !

Belbey,aз на супите не правя никога застройка .

ssillvvy,честито зъбче на Ави !

snesh,не се учудвай на напредъка на мъниците,те се раждат вече с висше образование .А Вики на мотора е супееееррррр !

Жабче,добре завърнали се вкъщи .Интересна картинка са (про)ходещите ти момиченца,опитах се да си ги представя .Много зъбки има Йоана ,горкото как ли го мъчат толкова много,и наведнъж

Мамочка,честити 6-ци  !Казах ти аз,че така ще стане .

chockolina,чакам теееее,за   ,и  рони,Еmili,ma lolo,и Мамочка също така  !

рони,и аз исках да дойдете на водопадите,съжалявам че сте имали такова кошмарно прибиране .Както и Еmilli Arie
_{very nice,Nanny,дано ви се оправят дечицата вече
Не знам как направих шрифта малък,не мога да си го оправя .Някой да може да ми помогне?}

Качват се в момента , ама нещо много бавно... Може чак сутринта да се качат   - тая снимка.бг ме убива направо...

И пак по "горещата тема" (Деси ) - съгласна съм с Вери, че, ако бяхме за поне 2-3 дни, щеше да се получи по-добре. Ние бяхме ужасно изморени и замаяни от пътя - реално за едно денонощие изминахме близо 800 км. с две деца в колата, едното от които не спира да приказва за миг (добре, че Пипо е сравнително послушен по пътя).

И моят мъж, като този на Десито, беше много скептично настроен, а снощи ме пита кога пак ще се събираме. Така че нищо не пречи срещите наистина да са поне два пъти годишно.

Жабче, все забравям да ти отговоря за диастазата. Аз още не съм ходила на лекар, но имам подозрения, че състоянието ми е същото като твоето. Откъм килограми никак не съм зле (имам да свалям още 3-4 само), но коремът ми е като на бременна в 5-ия месец. Когато легна по гръб, е ясно видимо през процепа, покрит само с кожа, как ми се мърдат червата и доста сериозно се опасявам, че при мен също ще се наложи операция... а, нали планирам и трета бременност, не знам дали няма да е проблем подобна операция... Смятам в началото на другия месец да посетя коремен хирург и да видя какво ще ми каже. Определено се чувствам много зле от това положение.

Мамочка, браво на теб! Сигурна съм, че тренировките в Априлци много са помогнали  

Ssilvi, честито първо зъбче на сладката Ави! Да са бели и здрави всичките!

Мимето*, мерси!

villyh, големи сладури са ми твоите двама русокосковци!

maimunka07, стискам палци за прегледа! И дано Ванко лесно се адаптира в "училище"

Това е от мен Почерпка.
Много гадно беше времето в неделя и ходихме в Мола. Нищо особено не правихме, но напазарувах продукти за суши и ето резултата. А снимки на Дея ще пусна в албумчето как яде суши с баща си
Радвам се, че сте изкарали страхотно. Сега разглеждам снимки.
Честит Рожден Ден на Десито и от мен със закъснение  

Много се радвам за всички, които успяха да отидат на срещичката ни 
Чета ви редовно, момичета 
Малката ходи самичка от 11 юни, а миналата неделя и направихме прощъпулника, взе книжката 
Честито 'ученици' на very nice и maimunka 

Десире, Честит Празник и на теб, на патеричка!!! Много късмет желая на теб и на цялото ти семейство  смятах, че си мила, сега по думите на маминките 'подозренията' ми се потвърдиха   

Още не съм успяла да разгледам снимки... но зная, че сте си страхотни 

Дано тревогите ви отминат бързо Nanny и very nice