Когато детето не иска

Така е, Вал, права си и знам как е добре да постъпя. Просто ми е тежко, сега, в този период

Ела да те гуШна Щом ти е тежко  

Лято , можеш винаги , когато ти е тежко да ми пишеш на ЛС  .
Писах ти , че сме минали през това и затова те разбирам напълно , иначе навремето , когато всичко това ни се случваше , много от близките ми приятели и дори родителите ми , ми се чудеха защо толкова се "впрягам" , но когато става въпрос за чувствата на собственото ти дете , мисля , че няма нормална майка , която да не се тормози.
Не знам в какви точно взаимоотношения си с БНД , но ако можеш да разговаряш с него - обясни му спокойно , това "Еми не съм пък съгласна тя да ходи с телефон до магазина, на площадката, на плаж, на улицата пред вкъщи, понеже някой може да си науми да я чуе точно ей сега и после да го направи на сериозен проблем, понеже желанието му не се е сбъднало веднагически. Нали въпросът винаги е в мярката!" , но не използвай  НЕ СЪМ СЪГЛАСНА , а просто изрази притеснение , че когато е сама , може някое по-голямо дете да и вземе телефона.
Т.е. по-скоро ти да "поемеш" негативната му реакция , отколкото детето да му слуша глупостите и да се разстройва.
Демонстрирай твърдост и категоричност пред него , рано или късно ще спре с тормоза.

И аз имам крайно мнение по въпроса.

Защо пък Лято да трябва да бъде разбиращата и поемащата вината. Това е прекалено - толкова години търпиш някой и се опитваш да не го нараниш, а след развода - пак същото. И защо ние трябва да сме търпеливите? Защото  Негово Величество няма кого друг да тормози и тормози нашите деца

И за мен дете на 7години е малко за телефон, намирам го за ненужно и затормозяващо, още повече, че непрекъснато има възрастен, който да го наглежда.

Лято, аз си имам една малка тайна - от известно време не разговарям с бившия си по телефона, просто не му вдигам. Не позволявам и на роднините ми да разговарят с него. Просто той прекали с обидите и агресията си.
Ако трябва нещо да обсъдим, го правим по електронната поща. Така имам възможността добре да обмисля какво той иска да ми каже и какво аз искам да му кажа.

Като говорите за телефони, да споделя друг вид идиотия. Моят бивш за всичко разговаря само с дъщеря ни. Това лято се изнасям нанякъде в мига, в който пак уведоми за лятната почивка нея, а не мен и да ме издирва колкото ще. Вече сме две седмици след датата, която му е определена за взимане и не я е взел, така че не ми пука. Ще седя да чакам аз едно дете да ме информира за плановете на принца, как ли пък не.

Зависи как сте се разделили...и моят мъж не разговаря с бившата си....както и аз с моя бивш.Не мисля,че е дошъл края на света.

 Здравейте момичета!И аз съм в сходна ситуация.Само, че дъщеря ми е на 14г. и не иска да види баща си.Разведени сме от 11 години, той живее в друг град...не се обаждаше и не идваше дълги години заради издръжката.Дъщеря ми беше вече на 11г., когато се срещнаха.На срещата присъствах и аз, защото тя беше много притеснена и не пожела да остане сама с него.След няколко седмици пак се видяха...обеща да и купи GSM за наближаващия рожден ден и.... пак изчезна като продължаваше издръжка да не плаща.Появи се миналата година, защото бях завела дело за неизплатените издръжки....прецени че сумата 3400лв. е достатъчна за тези 10 години.Пожела отново да се срещнат...след тази последна среща тя не иска да го види повече.Говорила съм много пъти с нея, но тя категорично отказва!Обяснява с това, че няколко пъти я бил излъгал за различни неща.Нарекъл приятелите и селяни,защото са от малък град!Кажете ми как да я принудя на сила?На него се опитах да му обясня,но според него детето е настроено от мен!При последната случайна среща на улицата тя изпадна в нервна криза и плач, когато и казах да седне с него на кафе.Едвам я успокоих!Поредните упреци от негова страна как я настройвам и не съм я възпитала...
 Днес по телефона отсече, че ако съм искала да продължава да плаща издръжката от 70лв детето всяка 2 и 4 неделя да е при него.Знам какво ще стане когато и го кажа това...не искам да принуждавам детето си...чувствам се между чука и наковалнята!Кое е правилното в случая?

Мдааа...и нашият така-щом не съм му давала да се чувства като баща /аз му забранявам?!/,нямало да подпише за международен паспорт на малкия....Явно по този начин бащинското чувство яко го напъва.  
Ако аз трябва да ти отговоря кое е правилното в случая,ще ти кажа да застанеш на страната на дъщеря си.Виж,ще има и други "колежки",които ще ти набиват,че детето така се подготвяло за житейските трудности.
Ти как го чувстваш,Гатева?

Що за изнудване 
Ако пак престане да плаща издръжка, имаш право да заведеш дело след третия месец неплащане. Връзка между виждането и плащането няма - първото му е право, второто задължение.
Май нещата се развиват по доста подобен начин, рядко има изключения... и при нас се оказа същото, в крайна сметка 

Gateva и ние имахме подобна ситуация.Точно след кандидатстването и за гимназия преди две години.Не само че не прояви никакъв интерес - дали е кандидатствала , къде и какви са резултатите , а в 10.00 и звъни , да и каже да се приготви , че ще дойде да я вземе и да я води на село - да празнуват на майка му рожден ден - за няколко часа и после ще я върне обратно.Е , развали и плановете за излизане с приятели за деня , но върха беше вечерта , когато и казал , че сега не му се кара до града да я връща ,щото бил уморен.Цял ден се държал отвратително с нея, приятелката му се е занимавала повече от него с детето , бабата и дядото не я бяха виждали поне от 10 години , щото те внучката си я нещяха и за първи път я видяха , като беше на 4 години.Така,че те са и напълно чужди и е нормално да не и се остава там.Звъни ми и реве по телефона,накарах я да ми даде да говоря с него и със съвсем спокоен тон ,се опитах да му обясня , че трябва да я върне в града, при което той започна да ми крещи отсреща , че ЦИТАТ : " Дъщеря ти е с психични отклонения! Разгевезила си я - да става само на нейното , еми няма пък да я докарам!"При което ми "падна пердето" и му казах , че ако до половин час , дъщеря ми не е у нас - се вдигам и отивам аз при тях / на 300 км.разстояние сме/ и не знам дъщеря ми дали е с психични отклонения , но той със сигурност ще е с физически поражения.
Докара детето още същата вечер и тогава му казах , че повече аз детето си няма да тормозя и да му угаждаме за срещи - не иска да ходи при него и няма да ходи и да не се опитва да ми извива ръцете за издръжката , защото не ми пука за някакви месечни пари.По-важно е душевното равновесие на детето ми.Достатъчно години съм му пазила авторитета пред детето , много неща съм и спестявала , за да не я настройвам против него, но тя е вече достатъчно голяма , за да си прави сама изводите.
И аз като solei , те съветвам да застанеш на страната на дъщеря си.
Кураж!

И при нас този паспорт е само обещание.Лично тя го е молила да подпише/ имаше възможност да отиде на лагер в Гърция миналата година/, но него го е страх да не замина някъде с нея за постоянно  Да, той все недооценен се чувства като баща...и разбира се винаги аз съм виновна за това 
 Аз искам само детето ми да е щастливо...все пак на 14 години може да си изгради някакво мнение за него и не искам да я принуждавам, нито я настройвам.Притеснявам се, че той може да използва това срещу мен, че един вид не му давам да я види!
 Благодаря ви за мненията  , а на Лято се извинявам, че нахлух в темата й   

Няма за какво да ми се извиняваш, моето дете също ще стане на 14....
Пожелавам ти повече спокойствие

стана ми наистина интересно - защо трябва да се налага да принуждавате децата си, които са вече на по 14 години, да се срещат с бащите си, след като те не искат? няма ли някакъв правен начин да се постъпи, както иска детето? ако има прависти наоколо, моля, намесете се!

  в крайна сметка какво излиза!? прекратили сме тормоза от БНД веднъж, сега повторно се измъчваме "дали" "или"... и пак децата са посредата... ама хич не е честно  и в същия момент БНД е този, с когото пак трябва да се съобразяваме - "имал право" глупости! имал е право и да се държи добре с детето си и с майка му, ама не го е ползвал... прав му път тогава!
ако децата ви не искат да отиват при бащите си, не ги пращайте! ако моето каже "не искам", ще разбера причината и ще постъпя както сметна, че е добре за него. ако преценя, че там не се чувства добре, няма да го пускам... иначе какво да го травмирам още повече ли? няма да стане!   

И мен ме интересува дали на тази възраст има някакъв начин тя да откаже тия свиждания, след като не иска да бъде с него.Знам,че след като навърши 14г. може тя да го съди за издръжка, но за други дела не знам.

Боже ...какво принуждаване на децата да се срещат  с бащите си  след толкова години незаинтересованост от тяхна страна 
Не му ли идва  на ума на таткото , че сам се е докарал до там , детето му да  не иска да се среща  с него....Но е по-лесно и удобно да  се изкара  майката виновна , че видите ли тя е настроила детето срещу баща му.... 
Малко мъже успяват да  запазят нормални взаимоотношения  с бившите си и с децата си след развода .... за жалост ....много прости хора и егоисти !