Когато детето не иска

Мисля че има огромна разлика между чувствата на 14-годишно момиче, чийто баща е изявил желание два - три пъти в живота й да я види и чувствата на 7-годишно дете, чийто баща я взима редовно и по график.
Не казвам, че едните чувства са по-маловажни, просто  ситуациите са абсолютно несравними.
В единия случай бащата въобще не се интересува от детето, но в другия не е така.
Девойка на 14години, която почти не познава баща си,  може сама да вземе такова решение и майката може само да я подкрепи в избора й.

Какво обаче означават думите "Не искам" в устата на седемгодишно дете, чийто баща го взима редовно, грижи се добре за него и няма други оплаквания, освен обидните думи към майката? Аз не обичам крайностите, в същото положение съм, и смятам, че проблемът е между бившите съпрузи и трябва да се решава между тях.

Лято, просто не бих те посъветвала в този случай да се съобразяваш с желанията на детето. Това за телефона е друг въпрос.

Подобни неща не помня да съм твърдяла... Както си забелязала, подробностите са спестени. Обидите към майка й (тоест към мен) са факт всеки път. И въпреки че явно не звучи особено сериозно, моето дете страда. Връща се различна, изморена, изнервена, тъжна, чудеща се кое е правилно и кое не е. Далеч съм от идеята, че аз и моите методи са винаги най-правилни, обаче, когато баща ти пуши в стаята, в която спиш, а едновременно с това псува майка ти, това внася лееееко объркване в детската глава. Спирам до тук.
Аз пък обичам крайностите. Предпочитам хората да си казват каквото имат в очите, като съм тъпачка, нека ми каже тъпачка на мен. Няма да ме заболи и няма да се обидя. Но, да, когато става въпрос за 7 годишно дете, подобна реплика може да е проблем.
Аз проблем с бившия си несъпруг нямам. Имах, когато уж живеехме заедно, след това се изнесах и проблемите ми бяха решени. Явно той има с мен. И като посредник, на пътя на грозните реплики, стои дъщеря ми. Извини ме, че ще съм крайна... обаче аз не работих на две места и не й бърсах сълзите, за да я принуждавам да прави неща, които тя не иска.

И на последно място - ако тоя баща беше чак толкова грижовен и само от време на време пообиждаше майката, що ли детето не иска да го посещава...

 Да, това имах предвид, че на 14г. вече не е малък човек.Пубертета я тресе яко и е кълбо от емоции.Другото при нас е, че от 8 години живея с друг мъж.Той през всичките години ми помага да се грижим за нея заедно и е бил на всички важни моменти в живота й до сега.И тя някак си естествено с времето започна да му казва тате, въпреки че всичко и е обяснено и тя е наясно кой е биологичния й баща.След първата среща с биологичния, когато се прибрахме първата й работа беше да прегърне съпруга ми и да му каже "Обичам те, тате"!Странно нещо е живота...Понякога си мисля, че тя е възрастната не аз

Лято, явно вече си взела решение. Вярно, че не си казвала, че бащата не се грижи добре за детето, и е естествено да се предположи обратното.

Взех решение, да.
Седнах, погледнах я в очите и я попитах какво иска - тя, не какво се очаква от нея, кой какво ще си помисли, какво ще каже и т.н. Ще отиде, но иска да се върне по-рано, не според регламентации, договори, споразумения и т.н. Каза ми, че не е сигурна защо иска да отиде - дали, понеже ще е различно и разнообразно или понеже се страхува да откаже визитата и после той да се сърди.
И после допълни: "Мамо, когато порастна май няма да искам да ходя изобщо, аз така си мисля. Какво ще правим тогава?"
"Ще го измислим, всичко ще е наред, не се тревожи"

Лято, от сърце желая дъщеричката ти да се върне с повече положителни емоции от тази ваканция 

моето дете е на същата възраст като твоето и затова знам, че в някои важни за него моменти разсъждава дори по-трезво от мен, защото не знам как го прави, но успява да тушира емоциите си... аз не всеки път се устисквам, що се отнася до явни несправедливости...
мисълта ми е следната - абсолютно те подкрепям в решението ти да се вслушаш в нейните желания!  така ще имаш пълното й доверие и занапред. ще й спестиш двоуменията и тя ще се чувства сигурна и стабилна
успех   

Мили майки, пиша ви защото аз вече преминах през този дълъг период . Сина ми вече е на 18 години. И сега като се замисля, какъв е резултата от всичките ми напъни детето да потдържа връзка с баща си. Резултата е плачевен.

Пубера не иска и да види баща си. Безразлично му е.Последния път ,когато баща му ми звъня по телефона, вдигна той и се направи ,че не знае кой се обажда и бързо се отърва от телефона. Аз съм абсолютно сигурна ,че разпозна баща си. Живеем в чужбина и има 3  човека, които ни се обаждат на български.

Съветвам ви , някак да си представите как се развиват във времето  тези отношения. От една страна е добре , че децата добиват представа за това ,какъв човек е бащата. Понякога е болезнено. Така беше и при нас. Сина ми се разочароваше всеки път, все повече и повече. От страдащо дете обвинявѝщо майка си за развода и наказващо ме по какви ли не начини, се превърна в при
видно безразличен син.
 И той е мрънкал , че не иска да ходи при баща си. Сърцето ми се късаше, когато ми се обажадше тайно рано сутрин по телефона , да ме моли да го взема от там. И говореше тихичко ,че го беше страх да не го хване баща му ,че говори с мен.  Баща му живевеше с една прекрасна жена, която се гижеше повече за сина ми от родния му баща. Сина ми преглъщаше ходенията при баща си благодарение на нея.
 . НО !!! тука искам да ви кажа , че тази жена, на която имам пълно доверие,твърдеше ,че Сина ми всъщност се чувства добре, но обича да ме манипулира. МАНИПУЛИРА !!! Аз не разбирах съвсем къде е логиката в това поведение. Той през цялото време , при най малкия дискомфорт, иска от майка си потвърждение ,че ще хукне да го спасява. . Че аз съм винаги на негово разположение . 100%. И   разви наистина този супер егоизим по отношение на мен . Ревност  и егоизъм. Тогава не си давах сметка, . Но сега с годините имам потвърждение за тази негова склонност. Но баща му все пак е интелигентен човек и можеше що годе да дискутираме за това как се чувства Теодор с него. и как с мене.

Мисля, че в една или друга степен децата ,които живеят само с майките си, развиват това диспотско отношение.
 Те знаят, че ние умираме за тях и това започват да използват в свой интетес.
 В последдствие разбрах, че тя е права.  И до сега сме супер приятелки с нея. И тя не издържа и напусна  бившия ми съпруг  напусна 


Знам , че истиското бащинско присъствие  огромна дупка в  в живота на сина ми.. Но разбрах , че си е изградил защитни механизми, как да смеля странностите на баща си. Децата ви ще намерят начин да преглътнат ситуациите, ако не са нещо специфично обременени.
Ф Но ,че съм въртяла политики и съм преглъщала какви ли не ситуации е вярно. Но ние му бяхме в ръцете и заради докумнета ,който бащата подписва пред нотариус, за да може детето да напусне страната.
И сме плакали и сме се шегували и най важното !!!!! Дискутирали сме защо един човек може да се изгуби така, както е станало с баща му.

Може би съм го състарявала  с тези раговори. Някак си прекалено тежка съм била в дискусиите си. Казвала съм му, че баща му е втова състояние, защото не е имал късмета да има добра майка. че не той е виновен.Обсъждала съм и положителните и отрицателни страни на баща му.
И знаете ли защо,..   Защото виждах, че сина ми прилича на родния си баща. Знам ,че гена си казва думата. и на мене това ми е голямата болка.  Възпитаваме, възпитаваме  и накрая разбираме ,че гена е по силен от нас.
Така ,че гледайте в мащаб ситуациите, това помага да ги преживеем и да не задълбаваме излишно в тях. Аз направих тази грешка.

Доволна, 

Доволна , много точни думи , относно манипулацията.
Всички рано или  късно стигаме до тези изводи.Хубаво е , когато има някой , преминал през това да даде съвет, а още по-хубаво е , когато даващия съвет е обективен и може да отчете и своите грешки, защото ние се учим в движение.
 

Доволна,
аз не разбрах дали си сгрешила, когато си карала детето да ходи при баща си, въпреки желанието му,
или когато си му позволявала да те манипулира с думите, че не иска  да стои там.

Сгрешила съм с това, че съм го оставила да ме манипулира. Винаги веднага съм заемала неговата страна. Той , сина ми по природа не е много смел и решителен и за това мене ме слага на първа бойната линия.
И така му дойде добре и когато поотрасна. 
Защото е логично , че като по малък не може да го оставиш сам в такава ситуаация. Той по скоро , се е надявал да ме изнуди да не го пращам при баща си.

Но аз съм била твърда ,че не може да се игнорира този контакт. Но баща му го е водил на море ,планина. Показвал му е по свой начин , че държи на него. Може по някога и по погрешен, но...това е и при неразведените родители.

Когато сина ми беше на 12 , 13 години започна по смело да ми мрънка. Но в един момент , му казах, че е достатъчно голям да заяви на баща си лично , че не иска да остава прекалено дълго при него. Да не го държи на сила.
Винаги съм му давала пари за такси, което да го закара на автогарата и да си вземе сам автобуса до баба си, ако се реши на тази стъпка.
Ни кога не го направи. Не му стискаше ли ,или просто наистина не се е чувсвал толкова зле, колкото ми е описвал на мен. Аз разсъждавам така. Ако наистина се измъчва , ще си тръгне.   Когато стана на 15 години му отказх категорично да участвам в преговорите с баща му.  И той ходеше и го тъпеше защото не искаше да го обиди.
На 16 години , вече двамата нямаха нищо да си кажат. празнота... Баща ,му не нсатояваше повече за неговото присъствие. даде си сметка, че е загубли сина си.
 И до сега ми се обажда на мен в чужбина, но не настоява да говори със сина си. Аз ги побутвам и двамата да се понапънат. С надеждата, че един ден ще се срещнат..като хората. Сигуран съм , че когато синам и е на 30 години, ще започне да разсъждава за присъствието на бащата в своя живот и ще го потърси.
Ние цял живот търсим родителите си и се опитваме да наваксваме пропуските. Това е много дълъг процес. . Но когато са  малки децата се закодират , програмират основните отношения. Така ,че внимавайте какво ще заложите като отношение и програма в децата си.

И аз съм се опитвала те да са колкото може по човешки и нормални.

Това обаче е възможно да се случи или поне си заслужава да се опита, когато в лицето на бившия съпруг, партньор, баша на детето, виждаш разумен човек, който е готов на диалог и поставя желанията и спокойствието на детето над собственото си, изкривено его.
За манипулацията съм съгласна. Но идеята ми е, че отказът на някои деца, в случая на дъщеря ми, не е прищявка и не е опит да провери до къде ще стигна, доказвайки любовта си към нея. Има и друга варианти...

Ето това е нещото, което никога не бива да забравяме. И всяко наше действие да е с поглед в бъдещето и как ще се отрази то на поведението на нашето дете след като си създаде собствено семейство.

Хора,чета ви и за мен си остава следното обобщение-всеки си знае човека отсреща!Аз с нашия БНД не виждам смисъл да напъвам "бащино-синовната" връзка,защото с напъни САМО от моя страна всичко е нахалост.В това отношение Лято пише моите мисли...  За закодирането,което пише Доволна....закодирала съм у сина си уважение към баща му/незаслужено/,кодирам колко го обича/нищо,че сина ми не го вижда наяве/...Малко ли е?Нали е предостатъчно даже,предвид ситуацията?!Връзка между тях никога няма да има,колкото и БНД да ми лежи на тая кълка,че "детето като пораснело,щяло да го търси".Че защо синът ми да търси един непознат? 
Вие си знаете с вашите БНД-та как ще постъпвате!