Пътят Камино?

Аз също мисля да мина този път сама. Защото човек среща хора по пътя и намира спътници.
От известно време съм си наумила да го направя.
zorita, ако си купиш билет за самолет няколко месеца предварително, излиза 200 евро.
Между другото пилигрим на български се превежда поклонник, на испански е peregrino. Пилигримски - поклоннически. Поклонничество - peregrinaje, на английски pilgrimage... Тук има доста агенции специализиращи поклоннически пътувания, никой не ги нарича пилигримски.

За всеки има извървяване на пътя преди Пътя. Така се оказва и за мене на практика....

Това мое вървене започна преди около 5 години. Знам кога чух за първи път, но не мога дали е 2008 или 2009, защото и през двете години съм общувала с тези хора. После прочетох книгата на Шърли Маклейн. Единственото, което тогава ми се беше запечатало в ума като пречка, после се оказа един мой страх, който по стечение на обстоятелствата вече отмина.

След това в късната есен на 2013 се случи хъм едно чудо. Първото ми чудо по този път.... Легнала съм си една вечер относително рано. В един момент се събуждам и си поглеждам телефона, защото го ползвам за будилник. На автомат пускам ФБ, защото мисля, че часовникът е звъннал и аз съм го натиснала да спре да звъни. И в просъница виждам на нюз-фийда си картата на северния път, публикувана от една приятелка. Ако не бях се събудила в този миг и пуснала да видя, щях да пропусна тази публикация, защото щяха да я затрупат други на много хора до сутринта. В този миг се разбуждам, виждам, че реално е 23 часа и аз съм се събудила от самосебе си.... И веднага й писах, че искам да ходим по Пътя заедно.

Няколко дни по-късно обсъждаме двете коя кога точно е взела за себе си решение да тръгне, ама не така по принцип, а скоро или да е реално някакси...... Ами оказва се, че два месеца по-рано на един и същи ден на двете ни се случват различни събития, които ни водят до едно и също решение. На мене на рождения ден на един мой много близък човек, който в този момент не можех нито да поздравя, нито по някакъв начин заедно с него да отбележа този празник, ми беше много тежко сутринта. Много плаках и за да се успокоя преди да отида на лекции, седнах да си направя едно медитативно упражнение. И се видях да вървя по път през поле и ясната мисъл, че е дошло време. После се оправих, отивам аз на лекции и там е една наша състудентка, която се беше върнала преди седмица от Камино с мъжа си и дъщеря си.... И на края на лекционния курс тя ми подари мида от Камино, просто така. Еми знаци...... 

После пък сега с последния месец ми се случиха няколко неща, поради което даже можеше да не отида с тази жена. И изведнъж нещата пак се наредиха. При мене реално промените идваха в моментите, когато имах колебания с кои хора искам да вървя по Пътя. Сега изведнъж се почувствах сигурно, че това са спутниците ми и пак като по чудо другите обективните ограничения, работата, клиентите се разместиха така, че аз сега имам 40 дни на разположение. Чудеса, разни малки чудеса от живота.

hjkl, пилигрим е дума, която присъства в българските тълковни речници.

Рози и рози, Buen Camino!!!
Хубаво време и здрави крака! Ще чакам да разказваш...

Чета ви от страни.. Всъщност изчела съм де що има. И при мен моментът назрява ..
Само едно питане имам- как се справяте с МЦ ? По аптеките  там  дали ще ми продадат Тотема без рецепта?

С МЦ както и у дома ...за продажбата на лекарства без рецепта не зная. Може би, ако си носиш от тук рецепта, няма да е проблем?! Не ми е трябвало и не съм проверявала, а това е полезна информация...От аптека сме купували единствено памук, лепенки, аспирин, тампони...

Рози и рози, Buen Camino!!!  

Хайда, 10х, но при мен е малко сложно. Най-много да  се навра в някой хотел за  2-3 дни  докато отмине тежката ситуация, но  нямам идея къде ще съм по  него време..

А, да- сама ще съм. Около мен само мрънкачи и не мога да разчитам на никого

Искам и аз!

Изчетох много неща за Камино.
Искам да ходя /най- добре сама/, но това спане с 50-60 в една стая е нещо, което все още не мога да преглътна/възприема. След преживяванията по време на прехода сигурно човек ще има нужда от лично пространство.
Може би не съм готова.

И аз така си мислех!  Беше ми странно само първите ден-два. Пък и не всички албергети са толкова масови! Ние сме спали няколко пъти в стаи с по 8 човека. Лукс.

Аз съм патологичен случай в това отношение...  

Ако изобщо тръгна, това ще е едно от нещата, с които най- трудно ще се справя. Или ще ме откажат.

ambrozia^  направо ми запърхаха пеперуди в стомаха и ревнах със сълзи докато изчитах блога ти. Не знам защо толкова емоционално реагирам на снимки и записки от Пътя.

Дадоха ми идея и Букурещ-Барселона за 20-30Е с ранен букинг, също и за билет за влак до Памплона 17-20Е пак ранен букинг, от там с рейс или такси. Но вероятно ще летя от Атина.

Изключително ценна информация за чувалчето, раницата и естествено обувките 

И аз хъркам доста силно, а спя като пън........да му мислят другите 

Банята дали е с врата или без, изобщо няма значение, и душ на полето без параван да има, пак бих се изкъпала. който го е срам да не ме гледа. 

sosko и аз съм от патологичните срамежливци (или саможивци, не зная кое по-точно ме описва, сигурно зависи от гледната точка ) но Пътят и умората от ходенето променят възприятията и неща, които са ти важни тук и сега, там не им обръщаш такова  внимание, нямаш сили за това.
А и винаги има възможност да си осигуриш самостоятелност, но на съответната цена, 4-5 пъти по-висока от цената на албергето.

TopsyG, разбирам притеснението ти, защото физическото натоварване, тежестта на раницата, стресът от това да си на непознато място са все фактори, които оказват влияние върху МЦ и ако по принцип не ти е лесно през този период, то на Пътя няма да е по-добре. Идеята ти - да си починеш в някой хостел за 2-3 дена - е добра, тъкмо ще се поосвежиш. А друго, което може да направиш, е да посетиш хомеопат, тук в БГ,  и да се посъветваш с него. Не зная в какво конкретно се изразява по-сложното при тебе, но ако е силна болка, съм сигурна, че може да ти помогне. Успех!

Момичета,следя ви с огромен интерес Жалко,че толкова отпуска накуп просто в момента няма как да си взема.

Zorita, много съм щастлива, че така реагираш на блога ми! Опитала съм се да предам най-вече усещанията и впечатленията ни.
Сигурна съм, че ще намериш добър вариант за придвижване до началната си точка.
Това с хъркането много ми хареса 
Между другото, в края на някои етапи и моите изисквания се свеждаха до минимум - с врата, без врата, все едно 
Ако нещо друго те вълнува, питай!