Бивши и настоящи съпруги

Авторката, не е виновна бившата-настояща, че бащата е мухльо. Тя такъв си го е взела и такъв ще си го гледа, също както и ти си го правила преди това, а по-преди - пак тя.

ПП - сетих се на коя тема ми прилича тази - на двете приятелки, които бяха пуснали тема уж от Фрина, то и заглавието беше май същото.

Ментова, голям фен съм ти и сигурно за пръв път не се съгласявам с нещо, което казваш (с изключение на финала на поста ти)   Т.е. - по принцип си права. И на мен ми е тъжно, когато бившият ми не  се сеща за детето със седмици, после се появява и от вратата казва "Отбивам се само за малко". Но и през ум не ми е минало да обвинявам за ситуацията друг, освен бившия ми и себе си. А хората в такива случаи имаме отвратителния навик да прехвърляме чувствата си върху децата - "На мен не ми е за мен, детето страда". Истината е, че това е в голяма степен извинение и скриване зад гърба на детето. Много по-приемливо е да страдаш за детето си (не казвам, че не стадаме  ), отколкото заради това, че животът ти се е разпаднал. Факт - децата преодоляват разделите на родителите си много по-лесно, ако родителите продължат напред нормално, вместо да се вайкат непрекъснато колко са нещастни децата им, неуспявайки да се справят със собственото си нещастие.

Симон, здраво си зациклила. Наистина ти трябва помощ да излезеш от това състояние -има много смисъл в думите на solei. И заради теб, и заради детето. Иначе още години наред ще се чувстваш жертва на бившия ти и настоящата му, а това е отказ от поемане на контрол върху живота ти и отговорност за изборите, които правиш. Не е нито реално, нито здравословно да абдикираш от живота си и да приписваш авторството върху него на някого другиго - настояша, бивш и т.н. Трудно е, знам  

Всъщност "страдание" е прекалено силна дума и за това, което чувствам аз и за това, което изпитва дъщеря ми. В повечето време детето не мисли за баща си, за това, че не я търси - живее си живота, има стабилно мъжко присъствие край себе си, има си игри и занимания, едно щастливо дете си е. Но има моменти, когато й е мъчно. Е, тогава и на мене ми е мъчно, често се чудя какво да говоря - да оправдавам непрекъснато баща й, или да й рекна истината. Не може да не ме радва и това, че тези моменти са все по-редки, и по-редки. И друг път съм го писала - детето си казва: "имам си двама родители, имам си и баща", децата наистина се справят. И това наистина зависи и от нас, от това как сме продължили напред. Но в онези редки моменти, за които говорех, и аз мога да звуча като Симон, разбирам я.

И аз я разбирам   Още повече, че аз самата години наред съм била в позицията на непотърсената дъщеря. Затова, на свой гръб, знам колко много реакциите и преживяванията на детето зависят от начина, по който родителите продължават живота си. Доколко успяват да честно да преработят собственото си огорчение и доколко го пишат на сметката на детето. Но, да... и аз разбирам  

А репликата на дъщеря ти направо ме уби  Чудех се как да обясня на сина ми разликата между човека, който се грижи отдадено и с любов всеки ден за него и другия, който не го търси особено... Двама родители и баща - страхотна формулировка 

За бившата на мъжа ми нищо лошо не мога да кажа, предполагам и тя за мен. Повече страдат децата от един развод. При семейството на мъжа ми е странна картинката - след развода на техните той живее до 12 годишен при родната си майка и после отива при новото вече семейство на баща си, като на втората съпруга на баща си започва да казва "майка".  Там какви приказки съм чула за бивша и настояща, бедна ми беше фантазията как могат да се мразят две жени (които за мое "щастие" ми се падат свекърви). И двете изискват от сина си и респ. от мен да не виждам и да не контактувам с другата, вечно са обидени за нещо и ме вкарват във филми. Свекър ми пък е рядък случай, той беше обиден 6 месеца на внучка си (дъщеря ми), че разказвала нещо за родната майка на мъжа ми и казала, че тя е по-добра. Хората могат да бъдат много тъпи се убедих аз откакто се омъжих за мъжа ми (една от причините да се разпадне първия му брак е тази - две свекърви с антагонистично отношение една към друга).

Признавам те за карък на форума! 
Снаха с две свекърви!!!
 

  Здравейте, аз все още съм омъжена, но смятам че настоящата трябва да уважава бившата, особено ако мъжа има деца от нея... Тяхните взаимоотношени и защо са приключили си е само техен проблем!

... които се мразят на всичкото отгоре.

Момент.От живота си не абдикирам. Детето си го гледам САМА, имам малък бизнес който управлявам, зная 2 езика и уча в момента за висше, домоуправител съм на вход, членувам в партийна организация и вземам активно участие по изборите, занимавам се със спорт. Детето ми има медали по гимнастика, комуникативна е, общителна и страхотно любвеобилна. Децата в квартала не могат без нея, не се кара с тях, не ги обижда или бие, говори с всеки нормално, не дели хората-няма значение дали си малък, голям,стар или млад.Като седне да говори с някого, говори на равно с теб.Ако някой мисли че това може да бъде абдикация от живот или някаква си депресия за която човек се нуждае от помощ (по твоите думи), тогава и аз най-вероятно ще мога да стана Президент.

И защо всъщност си помислихте, че аз нямам желание да ме оставят на мира. Ами не, имам. Защото ми писна от постановки и вечни проблеми които целенасочено ми организират, писна ми от интригите и простащините на двамата. За съжаление НЕ аз съм се хванала с ТЯХ, е ТЕ с мен - като ми образуват разни постановки, дела с цел да ми вземат детето. ЕЕЕЕ, аз да седя със скръстени ръце ли???  Или да им се усмихвам благо ?? Ами не става? Защото при такива обстоятелства и аз трябва да се защитя, респективно да защитя и детето си. А това са нерви, пари по адвокати, ходене по съдилища, безсънни нощи, главоболие и поредица от проблеми предизвикани от нечие безмозъчно същество.  Т.е - все едно да правиш тераса - ако не сложиш парапета там където му е мястото, някой може да се катурне, после следва болница, лекарства и всичко по реда си.

Това което исках да изразя с постовете си, че не одобрявам вторите връзки които са спомогнали по един или друг начин за раздялата на двама души от които вече има поколение. Защото това носи своите последствия за напред и за всички околни. Не одобрявам именно тези целенасочени втори връзки и хората които по един или друг начин са ги предизвикали, не одобрявам именно когато в тези втори връзки вторите съпруги се опитват да правят разни опити с които да заемат майката или да дават акъли как тя трябвало да си гледа детето, не одобрявам именно в тези втори връзки, втората да си пъха носа между отношенията на първите съпрузи (защото не е нейна работа, и тя не е тази която да дирижира парада).

Сега от всичките тези наши лични проблеми, ще го отнесе един - бащата. Именно заради бившата - настояща, именно заради всичките тези дела които го е подтиквала да предизвиква, именно заради нея. Така както го е набутала първият път да лежи някъде си , така ще го набута и този път. А оня като си няма ръце на раменете нека си го отнася заради нея дето и слуша патешкият акъл. Проблема си е негов.

Абсолютно точно.

Хора,всеки път ви казвам-спрете да абсолютизирате!!!! Що не дойдеш да те запозная с нашата бивша и да те питам после дали ще използваш думата "уважение" в едно изречение с името й!
Хич не бръсна бивши,настоящи и бъдещи!!На никой не дължа незаслужено уважение!Пък ако ще и една детска градина деца да му е родила!Голямо геройство,то пък ние не сме майки и не сме раждали...аааа....

Симон, последният ти пост направо ми счупи главата. Трудно е човек да е мек и внимателен с теб... Бих изслушала с интерес версията на бившия ти съпруг за раздялата ви. Дали някога ти омръзва да виниш всички останали за живота си - бившия ти, жена му, кой знае още кого? Имаш ли изобщо някаква идея за твоето участие в цялата история? Или ти си най-добрата и най-страхотната, а всички останали са се объркали?

Чакай, ти казваш, че мъжът ти иска да вземе детето? Значи не се е отказал от него, отказал се е само от теб... Ами, той няма доживотен ангажимент към теб, а само към детето - добре дошла в реалността. Не разбирам как не го разбираш - това, че с някого имате дете, не го връзва към теб доживот! И на мен би ми било трудно да се разбирам с човек, който не може да види своето участие в някакъв проблем - ами, това предварително обрича всякакво начинание и отношения!

Аааа...това е по-добрия вариант!  Я си представи да се разбираха-щеше да има коалиция и на D.Stoyanova това щеше да й е края! 

А кой твърди че се е отказал от него???? Към мен няма доживотен ангажимент, но има към детето си. И къде всъщност видя в постовете ми че твърдя  да има доживотен ангажимент.
Виж, моля те не интерпретирай думите ми. Ако не можеш да разбереш точността и смисълът им, по добре да спрем до тук.

Ами, Симон, извинявай, наистина не се заяждам, просто логиката съвсем се загуби   и се опитвам да вникна какво истински те яде, защото веднъж казваш едно, друг път - друго. И често твърденията конфликтуват. Казваш, че не одобряваш втори връзки, значи, хората според теб трябва да стоят с първия си избор до живот - тоест, доживотен ангажимент. Не ги одобряваш, защото страдали децата.
От което изглежда, че бившият ти е някакъв михлюз, който е забравил детето ви. А той дори иска да го вземе за постоянно. Той се занимава с нея, ти се грижиш също. Браво на вас, поздравявам ви! Но не виждам, след като има двама ангажирани родители, усмихнато и успешно дете е, как точно страда. (Да ви е жива и здрава и никога да няма повод да страда, де!) От всичко това стигам до заключение, че човекът, който страда от раздялата, си ти, а не детето. И за това казвам, че връзките понякога свършват и никой не може да очаква тогава единият от двамата да остане с човек, когото не обича. Ами, това е животът...   А що се отнася до точността на думите... понякога в тях се просто се промъкват истинските ни мисли