За жалост, аз не мога да се похваля с добри чувства към бившата - настояща.
- Публикувана: 22 юни 2010, 12:13 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2010, 15:29 ч.
Бивши и настоящи съпруги
Бърди,поздравявам те за трезвото и положително мислене! 
В тази тема то определено липсва.Като чета постовете на luda и simon9,направо тръпки ме побиват...
В тази тема то определено липсва.Като чета постовете на luda и simon9,направо тръпки ме побиват...Постовете ми не са насочени към нея, а по принцип. Темата е все пак за отношенията между бивши и настоящи, поне аз така разбрах.
Но това не променя отношението ми към моята настояща. В началото смятах, че е върха и че ако не мъжът ми, поне тя се грижи добре за децата. Децата ми не са чули от мен и една лоша дума срещу нея и ли баща им. Радвах, се че има кой да ги заведе, в зоологическата градина или в Патиланци.
Да ама в последствие се оказа, че то не било с чисти помисли.
Те грижите и доброто отношение са си с определена цел, а именно да разделят децата ми и да вземат едното те да го тледат. Даже с децата бяха провеждали такъв разговор.
И да, дразня се когато обяснявам, че децата са току-що изкъпани, но тя настоява че отново трябва да влязат в тяхната баня и да се къпят, и то незабавно. Също когато ги преглежда отдолу и твърди, че не са добре подмити.
Дразня се, когато реших, че е редно да пием кафе заедно, а тя се държеше с децата, все едно е тяхна майка, напълно пренебрегвайки и игнорирайки ме. Също и когато им говори, че съм лоша, че не ги обичам и че тя е другата им майка.
Ако на вас това ви се струва нормално, то аз си имам други възгледи и не го намирам за нормално.
Има достатъчно много хора към които да имам положително отношение.
По никакъв начин не се чувствам длъжна да имам такова към всички. Това, че бившият ми не попада в първата, а във втората категория си е напълно негова заслуга, знам че аз съм направила всичко възможно да бъде обратното.
Аз не съм на мястото на приятелката на 10,s cent, напротив 12 години се развивах в работата, имам всичко за което съм мечтала в лицето на две прекрасни, умни и добре възпитани деца /след зачеването ми бившия не си е мръднал дори пръста за тях, въпреки че уж много ги обича/.
Не смятам моя живот през тези 12 години за пропилян, НО смятам че почти всеки миг, прекаран с бившия ми мъж е напълно пропилян от емоционална гледна точка, и е бил изпълнен с лъжа и лицемерие.
Не знам защо на някой трябва да му настръхва косата от това или пък да го намира за неестествено. Неестествено за мен е да се преструваш че животът е щастлив, когато не е.
Аз не мога да раздавам любов наляво и надясно, за мен това е нещо специално и когато разбрах че съм го подарила на някой, който не го засляжава и цени, ми стана неприятно.
По никакъв начин не се чувствам длъжна да имам такова към всички. Това, че бившият ми не попада в първата, а във втората категория си е напълно негова заслуга, знам че аз съм направила всичко възможно да бъде обратното.
Аз не съм на мястото на приятелката на 10,s cent, напротив 12 години се развивах в работата, имам всичко за което съм мечтала в лицето на две прекрасни, умни и добре възпитани деца /след зачеването ми бившия не си е мръднал дори пръста за тях, въпреки че уж много ги обича/.
Не смятам моя живот през тези 12 години за пропилян, НО смятам че почти всеки миг, прекаран с бившия ми мъж е напълно пропилян от емоционална гледна точка, и е бил изпълнен с лъжа и лицемерие.
Не знам защо на някой трябва да му настръхва косата от това или пък да го намира за неестествено. Неестествено за мен е да се преструваш че животът е щастлив, когато не е.
Аз не мога да раздавам любов наляво и надясно, за мен това е нещо специално и когато разбрах че съм го подарила на някой, който не го засляжава и цени, ми стана неприятно.
luda,явно си мноооого наранена.Но някой горе ти беше писал-налагаш своята история върху всички останали и оттам невъзможността ти да бъдеш обективна.С най-добри чувства бих ти предложила да поговориш с психолог.Толкова горчивина и подтиснати емоции извират от постовете ти....от това настръхнах,не от друго.
Успех в живота!
Успех в живота!
Животът е като виенско колело - веднъж сме отгоре, веднъж отдолу, после пак отгоре и така.
Бях мнооого наранена в предишната си връзка. Безкрайно щастлива съм в настоящата.
Това че имам добро или лошо мнение за хората около мен, не е причина да посещавам психиатър.
Разбирам жените, които са нещастни, разбирам тези, които са щастливи, както и тези на които не им пука, разбирам и себе си.
Тази тема не е лична, а говорим по принцип, това по-горе дето е писано не се отнасяше за мен. Мисля, че всеки човек и тревогите му са уникални, и не може отношението ни към едни да се проектира върху други.
ПП:Ако съм малко крайна, моля да ме извините, но ПМС не е никак благосклонен към мен.
Бях мнооого наранена в предишната си връзка. Безкрайно щастлива съм в настоящата.
Това че имам добро или лошо мнение за хората около мен, не е причина да посещавам психиатър.
Разбирам жените, които са нещастни, разбирам тези, които са щастливи, както и тези на които не им пука, разбирам и себе си.
Тази тема не е лична, а говорим по принцип, това по-горе дето е писано не се отнасяше за мен. Мисля, че всеки човек и тревогите му са уникални, и не може отношението ни към едни да се проектира върху други.
ПП:Ако съм малко крайна, моля да ме извините, но ПМС не е никак благосклонен към мен.
Луда, заставам зад теб. Освен опитите за игнорирането, в нашите взаимоотношения се достигна и до още нещо.А то е, че на бившия му е втълпено в главата, че когато сме се разделили ние не трябва да имаме никакви допирни точки - демек дори и да не се поздравяваме на улицата. Според нейните действия, ние трябва не да запазим едно нормално благоприличие а да бъдем зверове.
Луда, заставам зад теб. Освен опитите за игнорирането, в нашите взаимоотношения се достигна и до още нещо.А то е, че на бившия му е втълпено в главата, че когато сме се разделили ние не трябва да имаме никакви допирни точки - демек дори и да не се поздравяваме на улицата. Според нейните действия, ние трябва не да запазим едно нормално благоприличие а да бъдем зверове.
Мисълта ми е - нека имаме отношение към нещата, които зависят от нас, не можем да променим избора на другите.
Що да си тровим дните с тях?
Това че имам добро или лошо мнение за хората около мен, не е причина да посещавам психиатър.
Виж,за психиатър мисля,че не си...
Луда, заставам зад теб. Освен опитите за игнорирането, в нашите взаимоотношения се достигна и до още нещо.А то е, че на бившия му е втълпено в главата, че когато сме се разделили ние не трябва да имаме никакви допирни точки - демек дори и да не се поздравяваме на улицата. Според нейните действия, ние трябва не да запазим едно нормално благоприличие а да бъдем зверове.
Мисълта ми е - нека имаме отношение към нещата, които зависят от нас, не можем да променим избора на другите.
Що да си тровим дните с тях?
, защото когато ме погледне виждам тъгата в очите и. А всичко това е защото оня няма глава на раменете си, и се остава да бъде манипулиран, защото на някой си по някакъв начин това че съществуваме не му харесва, защото на някой си по някакъв начин сме му трън в очите, защото на някого по някакъв начин не му изнася доброто отношение, защото на някого по някакъв начин не му харесват действителните факти.Ето за това, защото няма да позволя на никого да наранява детето ми заради егоистичните си желания и идиотските си прищявки.
Симон, не се ядосвай, момиче! Напълно те разбирам, що се отнася до чувствата ти към бившия - недоумение, безпомощност и яд. Ще ти кажат, че е така, защото "още не си го преживяла". Дрън-дрън! Страдаш заради детето си, а не заради това, че си "наранена" - точно както си го описала! И аз страдам та знам. И моето момиче ме пита дали не е обидила татко си, че не я търси. Сякаш едно дете може да обиди възрастен! Мисълтта ми беше само, че не настоящите им са виновни на нашите бивши - те са си слабохарактерни глупаци, само тях е редно да държим отговорни за страданието на децата ни. Новите им жени нямат ангажимент нито към нас, нито към децата ни.
Не виждам някой тук да настоява настоящата да има ангажимент към нас или децата ни. Едно обикновено държание в рамките на приличието и гостоприемството е напълно нормално. Но повече - не. За по-малко не знам, не съм го преживяла.
За съжаление настоящите присъстват и в нашия живот, въпреки желанието ни. Няма как да ги игнорираме, защото това означава да игнорираме част от мислите, чувствата и преживяванията на децата, които общуват с тях.
Не знам как е при другите, но при мен неприязънта към настоящата е породена предимно от неприязънта към бившия ми. Не я познавам и ми е все едно дали ще е точно тази, или пък някоя друга, за мен тя няма лице и име, просто в мислите си я свързвам с него.
ПП: Правя разлика между психолог и психиатър, просто съм го написала набързо. На психолог съм ходила преди да се разведа, защото нормален човек не предприема такава стъпка просто ей-така. Чух един куп безсмислени реплики, извадени от учебника, но както и да е. Когато имам колебания, посещавам хомеопатката си и оттам излизам напълно наясно със себе си, дори и за нещата които сама не бих си признала. Обаче това по никакъв начин не ме превръща в ненараняема, или пък да изтрива с вълшебна пръчица горчивината. Знам, че е казано с добри чувства
За съжаление настоящите присъстват и в нашия живот, въпреки желанието ни. Няма как да ги игнорираме, защото това означава да игнорираме част от мислите, чувствата и преживяванията на децата, които общуват с тях.
Не знам как е при другите, но при мен неприязънта към настоящата е породена предимно от неприязънта към бившия ми. Не я познавам и ми е все едно дали ще е точно тази, или пък някоя друга, за мен тя няма лице и име, просто в мислите си я свързвам с него.
ПП: Правя разлика между психолог и психиатър, просто съм го написала набързо. На психолог съм ходила преди да се разведа, защото нормален човек не предприема такава стъпка просто ей-така. Чух един куп безсмислени реплики, извадени от учебника, но както и да е. Когато имам колебания, посещавам хомеопатката си и оттам излизам напълно наясно със себе си, дори и за нещата които сама не бих си признала. Обаче това по никакъв начин не ме превръща в ненараняема, или пък да изтрива с вълшебна пръчица горчивината. Знам, че е казано с добри чувства
simon9,ти от колко време си разделена с мъжа си?
Това от колко години датира раздалата ни няма никакво значение. Още когато бяхме заедно той доста добре съумя да убие в мен всякакви чувства. Сега ако питаш мен, неща нито да го виждам, нито да го чувам, нито да го помирисвам. Защото когато се случи това корема ми се стяга и ми се повръща само от мисълта за неговата близост. НО имаме едно дете, което въпреки отрицателните чувствата които изпитваме един към друг, то за него си оставяме неговите мама и тати, от които има нужда и обича. А това е единственото ни общо нещо, и нашите чувства по никакъв начин не трябва да бъдат проектирани върху самото дете.
Симон, не се ядосвай, момиче! Напълно те разбирам, що се отнася до чувствата ти към бившия - недоумение, безпомощност и яд. Ще ти кажат, че е така, защото "още не си го преживяла". Дрън-дрън! Страдаш заради детето си, а не заради това, че си "наранена" - точно както си го описала! И аз страдам та знам. И моето момиче ме пита дали не е обидила татко си, че не я търси. Сякаш едно дете може да обиди възрастен! Мисълтта ми беше само, че не настоящите им са виновни на нашите бивши - те са си слабохарактерни глупаци, само тях е редно да държим отговорни за страданието на децата ни. Новите им жени нямат ангажимент нито към нас, нито към децата ни.
Него го оставям на страна от коментар, защото ако поне малко визирах в негово лице МЪЖ който да застане и да бъде упора на семейството си, то нямаше да го напусна.
П.П - не искам моята история да завзема темата.
simon9,ти от колко време си разделена с мъжа си?
Това от колко години датира раздалата ни няма никакво значение. Още когато бяхме заедно той доста добре съумя да убие в мен всякакви чувства. Сега ако питаш мен, неща нито да го виждам, нито да го чувам, нито да го помирисвам. Защото когато се случи това корема ми се стяга и ми се повръща само от мисълта за неговата близост. НО имаме едно дете, което въпреки отрицателните чувствата които изпитваме един към друг, то за него си оставяме неговите мама и тати, от които има нужда и обича. А това е единственото ни общо нещо, и нашите чувства по никакъв начин не трябва да бъдат проектирани върху самото дете.
Та не ми отговори на въпроса-от кога не сте заедно?