Аз имам една позната, която е бивша. Има и дете.
Детенцето много обича да хдои с баща си и новата му съпруга ( и тяхното дете). Водят я навсякъде - от Париж до Копривщица.
Приятелката ми се пука по шевовете от яд, тя предимно готвеше и му плетеше шалове, докато бяха семейство. Всъщност не бяха и женени, т.е подписали, живяха 10-12г. заедно преди той да се отцепи, оженвайки се за другата жена на петия месец...
Първо, защото явно още мисли за бившия си съпруг, като за нейна собственост, второ, защото няма изглед той да зареже втората си съпруга и да се 'върне'. И трето, защото детето е явно щастливо, а тя се чувства безпомощна пред това.
Аз непрекъснато й говоря да си вземе живота в ръце, да спре да чака, да спре да мисли само за 'тях'. Но явно е невъзможно, или поне много трудно. Направо се е фиксирала в 'оная'.. Да бъдеш пренебрегната и зарязана е ужасен удар за самочувствието. Не знам как да й помогна.
Специално крием снимки от ФБ от нея, на които е новата жена с децата и съпруга си еди къде си.
Нея това я изкарва от релсите за дни... Не знам какво мога да направя за нея, мъчно ми е, че живота й минава в жлъч, обида, огорчения...
Детенцето много обича да хдои с баща си и новата му съпруга ( и тяхното дете). Водят я навсякъде - от Париж до Копривщица.
Приятелката ми се пука по шевовете от яд, тя предимно готвеше и му плетеше шалове, докато бяха семейство. Всъщност не бяха и женени, т.е подписали, живяха 10-12г. заедно преди той да се отцепи, оженвайки се за другата жена на петия месец...
Първо, защото явно още мисли за бившия си съпруг, като за нейна собственост, второ, защото няма изглед той да зареже втората си съпруга и да се 'върне'. И трето, защото детето е явно щастливо, а тя се чувства безпомощна пред това.
Аз непрекъснато й говоря да си вземе живота в ръце, да спре да чака, да спре да мисли само за 'тях'. Но явно е невъзможно, или поне много трудно. Направо се е фиксирала в 'оная'.. Да бъдеш пренебрегната и зарязана е ужасен удар за самочувствието. Не знам как да й помогна.
Специално крием снимки от ФБ от нея, на които е новата жена с децата и съпруга си еди къде си.
Нея това я изкарва от релсите за дни... Не знам какво мога да направя за нея, мъчно ми е, че живота й минава в жлъч, обида, огорчения...
), никога не съм си мислила, че съпругът ми ми дължи вечно оставане с мен по дефолт, както и да се стекат нещата между нас, защото сме се подписали и имаме дете. Този тип усещане за собственост и за прецаканост, ако собствеността бъде отменена, никога не го е имало. Никога не съм вярвала, че жените наистина си въобразяват, че могат "да вържат" мъж чрез дете, но като гледам как някъде из темата се твърди, че трябва да се пази на всяка цена двойката в името на детето... започвам наистина да вярвам, че има и такова мислене. 
Нямаме никакъв проблем да излезе мъжа ми с двете деца или аз и той с тях. Бившата му се познаваме, като се видим по улицата се поздравяваме, а със сестра й даже си говорим много често и сме пили кафе. Сега в началото на месеца тя роди второто си дете от сегашния си приятел (той пък се оказа мой колега в унирвеситета и с него сме приятели), така че обадих му се поздравих ме ги за новото бебе 
Въобще слава на Бога нямаме никакви проблеми, а и много хора ни се чудят на взаимотношенията, но нещата сами се подредиха така без никакви усложнения и скандали.