След операцията върнаха баща ми в стандартна стая (не в реанимация), където е отворено за посещения и външни хора, което ми се стори адски странно. Баща ми започна да се оправя и всеки ден ставаше все по-добре. Малко по малко му махнаха всички системи (5 ден след операцията), започна да става и да пие по малко вода.
На шестия ден решиха да му дадат супа и след като я изяжда получава нечовешки болки в корема. От сутринта до следобеда е вил като куче, болкоуспокояващите не са му действали и въпреки, че са го чували всички лекари, не са преценили, че има проблем. Решават и му дават още по-силни болкоуспокояващи, тогава го видях и той едва говореше, само каза, че иска да спи. Аз го целунах и го оставих да спи...
Отидах да говоря с докторите и те ме увериха многократно, че няма нищо обезпокояващо, намира се в болница и те се грижат добре за него.
На сутринта ми се обадиха по телефона, за да ми съобщят, че е починал.
Разбрах, че е говорил по телефона към 20 часа и едва е казал, че е умирал от болки. Та се питам как в цялото отделение, не са разбрали, че има проблем и трябва да му обърнат по сериозно внимание. Часът на смъртта е 5 сутринта, мъчил се е цял ден и цяла нощ в една от "най-добрите" болници в България и никой не му е обърнал внимание. Как е възможно това?
От аутопсията посочените причини за смъртта са белодробен оток и сърдечна декомпенсация. Та как след като всеки ден ставаше по-добре, изведнъж умира и то по този начин. И как е възможно от болки в корема да се стигне до белодробен оток.
Моето предположение е, че просто не са взели сериозно болките му, за да открият истинския проблем. Та, мислите ли, че мога да осъдя болницата за немърливо отношение, довело до смърт?
Знам, че нищо няма да го върне, знам, че желанието да обвиня някого е нормална реакция, но си мисля, че ако има как да предпазим други хора от подобна съдба, ще си струва.