
Вчера тъкмо написах здравейте и клавиатурата блокира
Това напоследък се случва често, но нямах време да се занимавам с нея 
Любето

Мама Цоцоланка
изненадох се приятно когато видях , че ни има и нас на първа страница 
Албена браво на вас.Ние на морето живеем и въпреки това не стигаме до него.Къде бяхте?
Тедивас

Tanija спокойно, май след третото бебе всички започваме да искаме ПОНЕ още едно. Истината е , че не спирам тайно да мечтая за ощ едно-е искам близнаци, но поне още едно мило малко нежно бебенце, което да си гушкам, да усещам прекрасната бебешка миризмичка, да чакам с нетърпение първата усмивчица.Любим момент ми е когато докато сучат се усмихват.А когато проходят и доверчиво си сложат малката крехка ръчичка в моята....Ох, колко много такива моменти има за които си заслужава. Когато видя бременна жена хем ми става едно такова мило, но се и натъжавам защото повече няма да изпитам тази радост

Maminkavania, nadiaeuro,Picaso,Swetkids_,mama

Aila това е чудесно.Скоро да се похвалиш че сте приключили с пренасянето и да кажеш как е в новия дом, а ако пуснеш и снимчици

Дани_77 успех с трите дребосъчета.Малко ще е трудничко, ама ще се справиш.приятно изкарване и на Созопол.
Ние сме добре, слава на Бога. Сега се подготвяме за тържеството на каките-по художествена гимнастика.Ще им бъде първото и много се вълнуват, но аз май се вълнувам повече от тях
А на последък ме налягат и едни тежки мисли. Стараем се да възпитаваме децата добре. Но понякога за да го постигнем трябва повече мърморене и строгост-поне при нас, при вас не знам как е.И се чудя дали във желанието си да ги възпитаме добре не ги отблъскваме.Дали когато пораснат и влязат в пубертета ще се прибират в къщи с желание, с чувството че това е домът им, както се казва тяхната крепост.Или ще се чудят къде да ходят за да не се прибират.Не знам дали ме разбирате
, но ...Вече на 7 години, виждам как каката ни си има свое мнение и виждане на нещата, което е нормално разбира се.Но спори и трудно приема ако и обясним друго.А е на 7 години.А когато стане на 10 или 15 тогава дали ще имаме общ език на който да говорим? Дали ще ни обичат?Ех , такива мисли ме налягат.Не че имаме някакви големи проблеми, но аз все мисля за много напред
Споделете опит или мисли по този въпрос, моляяя.
Хубав ден на всички, много здраве,щастие, радост и любов.И разбира се едни огромни усмивки


.Никой не може да съжалава за раждането на такива ангелчета.
.Толкова ми беше писнало да гледам децата на сестрите си и толкова ме беше яд че, съм най -малка и за мен няма време
.То внуците били по мили от децата....
Имам проблем с браузъра но ,иначе се отварат сега.
Достатъчно е, че се чувства добре и спокоен у дома.
Аз, разбира се, също имам вина за тези сблъсъци, защото се паля от неговата съпротива и избухвам, вместо да заобиколя "минното поле" или пък овладяно и спокойно да наложа решението си.
Та решихме,че като я приспя ще я сложим в стаята на Ралица,за да свиква да спи отделно,като се бяхме "настроили" да я потърпим малко да пореве (Рали спеше при баба си него ден)
. Та буди се малката към 00.28ч. с рев и вдига ръце да я гушна и да я извадя от леглото,както обикновено.Давам и да суче и тя заспива,както обикновено.Оставям я обратно в креватчето,както обикновено и излизам от стаята.След 30 минути,вече сме решили,че тази нощ ще се спи и....
....,при което татко и става и ми обяснава как не можело да не и се покаже,защото детето било свикнало да има някой наоколо и тича при нея с идеята да я успокои и тя да заспи отново.Как мислите,дали Лора постигна целта си?
Манипулира ни професионално и сега пак си имаме бебе в спалнята-поне устоявам да не я взимам на леглото ни при всеки рев. Обичам да я гушкам (правя го почти постоянно),но моето убеждение е,че детето трябва да си знае мястото и че леглото на родителите е неприкосновена територия нощно време
Успокоението ми е, че детето ще празнува два пъти и ще намаже с 2 торти. 
