Репортер: Как преминава един Ваш ден?
Берг: Денят ми преминава с Али. С Али и със съпруга ми. Всяка сутрин се събуждам с вълнение. Казвам си: „ Днес какво ли ще направи Али?” Опитвам се да прекарвам повече време с него, защото скоро ще започна отново работа. Затова всичко правя заедно с него. Навсякъде го водя със себе си. В офиса сме идвали дори (има предвид мястото, където правят интервюто, вероятно офиса на TMC).
Халит: Прекарвам свободното си време вкъщи, заради Али, моя син. Но, знаете ли, не мисля, че животът ми е много по-различен от времето преди да стана известен. Разхождам се. Хората ме познават. Обичам общуването с тях. Когато бях по-млад, аз подхващах разговор с другите, интересно ми беше да знам как живеят, да чуя какво мислят по различни въпроси. Известността направи това общуване по-лесно за мен. Защото сега хората ме познават и искат да разговарят с мен. По-лесно стана да вляза в разговор с някого. Да, настъпиха и някои промени. Сега е много по-трудно да остана сам. Но като цяло имам усещането, че животът ми си е същият като преди.
Репортер: Детството Ви е било интересно. Родителите Ви са актьори. Можем да кажем, че сте израснала на сцената.
Берг: Те са кино актьори, не са играли в театъра. Майка ми се е откъснала от киното, за да се грижи за нас. Израснах в актьорско обкръжение. Познавах и добрите, и лошите страни на тази професия. Родителите ми се опитаха да ме отдалечат от нея, но както казват хората „крушата не пада по-далече от дървото.”
Репортер: Баща Ви е бил актьор, но Вие сте учил корабостроене. Как така станахте актьор.
Халит: В началото беше увлечението ми по музиката. Баща ми беше актьор, текстописец и певец. Момчетата или приемат бащите си като пример, на когото да подражават и следват или се опитват да бъдат абсолютно различни от тях. Аз се съпротивлявах, исках да бъда различен. Казвах си: „ Не, аз няма да съм като баща си. Ще бъда различен, съвършено различен човек.” Бях умно момче. Той също беше много интелигентен човек , но не е учил в университет. Аз бях добър в природните науки. Исках да се занимавам с това. Не желаех да ставам актьор. Но баща ми казваше, че според него ще бъда добър като актьор. Аз обаче се съпротивлявах. Казах: „ Аз отивам в този университет, ще уча корабостроене.” Той не възрази. И когато по-късно промених решението си той ми каза: „ И ти не знаеш какво искаш!” Аз заявих: „ Отивам в Консерваторията. Ще уча оперно пеене. А той пак: „ Ти не си наясно какво искаш.” А аз отвърнах: „ Какво? Нали ти ми каза, че ме виждаш на сцената.” Но той ми отговори: „ Ти все още не знаеш какво искаш да правиш.” И беше прав. Започнах с пеене, после танци, бях и преподавател по танци, едва след това получих роли в телевизионни филми и сериали. И сега актьорството е моята професия и аз си я обичам много. Той знаеше още тогава, че това е моето поприще и затова ми казваше, че не знам какво искам и си беше прав.