Публикувана: 3 юли 2010, 23:46 ч.
Последно мнение: 30 юли 2010, 17:45 ч.

Оставям си детето да реве

5 134
56
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с истериите на детето си?
Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с истериите на детето си?
  
  Истериите при деца са често срещани, особено по време на периода на отрицание, който обикновено се случва около две години. Важно е да останете спокойни и да не влизате в стаята, където детето плаче. Можете да изведете детето от стаята и да му дадете време да се успокои. Игнорирането на истерията може да помогне, тъй като детето ще осъзнае, че ревът не води до желаните резултати. Важно е да установите правила и граници, които детето трябва да спазва, и прилагайте последствия за тяхното нарушаване. Също така предлагайте избор на детето си, за да се почувства ценено.
- Какви са някои ефективни техники за справяне с избухванията и истериите на децата?
  
  - Някои ефективни техники за справяне с избухванията на децата включват отстраняване на детето от ситуацията, игнориране на избухването, предлагане на избор, установяване на правила и налагане на последствия при нарушаването им. Предложенията за разсейване и обяснения защо е необходимо да се направи нещо също могат да помогнат. Установлението на ясни граници и последовтателността в прилагането на техниките за справяне с избухванията е от решаващо значение. Някои методи за справяне с истериите на децата включват използването на пренебрегвание, предупреждаване за предстоящи действия, оставяне на детето да се успокои само, разсейване с нещо интересно и установяване на ясни граници и правила. Важно е да се отбележи, че методите могат да варират в зависимост от конкретната ситуация и детето.
- Как мога да се справя с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ми изпадне в истерия?
  
  Справянето с чувството на гняв и липсата на търпение, когато детето ви изпадне в истерия, може да бъде предизвикателство. Важно е обаче да запазите спокойствие. Игнорирането на избухването и установяването на ясни правила и граници може да помогне. Избягвайте реагиране с насилие или крясъци и вместо това предлагайте алтернативни начини за справяне с избухването, като например отстраняване на детето от стаята за няколко минути или му позволяване да се успокои самостоятелно.
- Какво е важно при справянето с истериите на децата?
- Какви са някои методи за установяване на граници с децата?

# 15 4 юли 2010, 12:30 ч.

Мнения: 654

Това,че малкото човече може да реве толкова време означава,че има силни и здрави дробове Laughing

А ти,че се изнервяш означава,че имаш слаби нерви Mr. Green

Не се притеснявай ще отмине това,но ще ти се струва кошмар.
Остави да реве,запиши на телефона и уж на шега пусни записа,тогава когато е спокойна.
Или когато играе с кукла.Ще видиш,че няма да се хареса.

# 16 4 юли 2010, 12:42 ч.

На един клон
Мнения: 1 065

И моята е същата. Откакто се е родила е започнала . ooooh!

Първите 4 месеца си мислех ,че са колики или бог знае какво,но вече знам-такава си е по рождение!!!Живеем на 8-мия етаж,а като си отвори устата долу на паркинга хората се обръщат...
Според мен много добре постъпваш,само към влизането на 5 минути в стаята имам забележка.Детето усеща,че ти въздейства и се амбицира и така само удължаваш рева.По-добре остани твърда и не и обръщай внимание.
И без угризения!

# 17 4 юли 2010, 17:08 ч.

Мнения: 23 097

Определено е трудно, но трябва да намериш някакъв начин или компромисен вариант, в който ще се ограничи това тръшкане.
Дъщеря ми също е имала моменти на тръшкане, включително и сега отново го прави, но винаги когато е изморена и и се спи.

Най-важното е да установиш защо се тръшка, казваш че го прави в определени случаи когато искаш нещо от нея. Кои са тези случаи и кога го прави? Така може да получиш доста по-адекватни съвети.

# 18 4 юли 2010, 20:39 ч.

Бургас
Мнения: 171

Да ти кажа и аз така действах, като беше по-малък сина ми, но после се усетих, че не аз трябва да изляза от стаята, а да изкарвам него -той да отива или в детската или в спалнята,където реши. И както каза една мама по-напред докато има зрители има и представление. Затова остави я да се нареве, все ще спе и ще те потърси. И сега вече си знае, като се разсърди и сам си казва "отивам да си порева" и няма и минута и вече е дошъл доволен при мен,т.е.изпреварил ме е Mr. Green

Когато сме навън и реши да ми проявява инати и да реве, на момента правя обратен завой към къщи. След като се прибрахме два пъти по този начин, вече не смей и на улицата да ми продава номера Laughing

Само бъди настоятелна и не се дерзай токлова Peace

на моменти всички/или почти/ изпитваме чувство, че сме не най-добрите майки

# 19 4 юли 2010, 20:59 ч.

Мнения: X

Цитат на: chevroleta в нд, 04 юли 2010, 09:06

Има публика, има представление! Няма публика, няма представление! Peace

Именно

Недей да влизаш в стаята - така удължаваш времето на ревовете и тръшкането. Тя ще намери начин да се самоуспокои.
Казва ти го мама на три "тръшкалника" Mr. Green

, ще отмине и този период.

# 20 4 юли 2010, 22:23 ч.

В.Търново
Мнения: 7 499

Аз мисля,че не трябва да влизаш в стаята.И аз съм го правила този номер и като по-голяма. Mr. Green

Ревала съм малко по-пресилено(артистично),за да дойде някой при мен или да ми обърнат внимание,но като видех,че никой не идва в стаята сама спирах да рева.Има деца,които продължават да правят така и в по-голяма възраст,има и деца,които е временно при тях и като видят,че не минава номера и забравят.Важно е да не влизаш в стаята за по-дълъг период. Peace

# 21 4 юли 2010, 23:56 ч.

Мнения: 2 660

Не знам дали ще успея да не влизам в стаята... Някак си ми се иска да вижда, че все пак не е изоставена, но и че няма да отстъпя.
Благодаря на всички за подкрепата! Просто има моменти, в които ми се събират повече неща и при една истерия не мога вече да съм токова спокойна, колкото съм в други случаи. Вчера много се разстроих от себе си.

# 22 5 юли 2010, 00:11 ч.

Мнения: 122

И аз, както и другите преди мен, бих те посъветвала не да излизаш, а да я изкарваш от стаята. Изкарваш я в коридора и и казваш като се нареве (или като реши да те слуша, или като и мине) да влезе. Мярката е толкова минути, на колкото е детето и обикновено действа, защото го изваждаш от обстановката и го оставяш насаме с емоциите му, без зрител и изведнъж то се усеща, че му е минало. Опитвай се да не се стига до истерии, като трябва нещо да се свърши, и предложи избор - нека види, че мнението и се зачита - не "облечи си пижамка", а "коя пижамка искаш?"

# 23 5 юли 2010, 01:03 ч.

Мнения: 405

Цитат на: neraiida в нд, 04 юли 2010, 11:19

Детето ти минава през период на отрицание.
Само запази търпение и спокойствие.
Драма няма.
Опитвай се да говориш и обясняваш спокойно.
Кое може,кое не.Има правила и детето трябва да
ги спазва.Граница която ако я мине следва наказание.

Синът ми не е имал истерии ,но от много малък стой
наказан щом направи непозволено нещо.
Около годината започнах да говоря,кое разбрал кое не.
Аз повтарях ,и повтарях.Наказанията на малко дете са
кратки и винаги на място на което да вижда някой от родителите.
И да е светло.
Никога не съм го наказвала в отделна стая.

Съгласна съм с нераида и при нас е така, не го оставям в друга стая, нека е около мен, но пък напълно го игнорирам. И той си вика, вместо да реве, без сълзи естествено! Казвам му като се нареве тогава да дойде при мен и минавам покрай него все едно не е там. След малко става и идва, започва да ми се подмазва, прегръща ми крака, слага си главичката в скута ми Mr. Green

,( много ми е интересен и съм се смяла тайничко без да забележи Laughing

), аз пак продължавам с игнорирането около 1-2 мин. и преминаваме към следваща фаза!
Все пак реве, не я боли, остави я да се нареве и да ѝ мине! Една от двете ви трябва да остане спокойна (знам, че е трудно по себе си) , и това трябва да си ти за жалост, така че търпението му е майката! Tired

Пожелавам ти скорошно намиране на решение! Peace

П.С. Много други майки на твое място биха го нашляпали детето за жалост, така че не се смятай за лоша майка!

Последна редакция: пн, 05 юли 2010, 01:08 от Кобрелия

# 24 5 юли 2010, 09:33 ч.

Бургас
Мнения: 6 063

Иван, правеше така преди. Рев и захласване. Даже посинява. В началото много ме беше страх да не му стане нещо и правих всичко, за да не започва да реве. В един момент усетих, че не аз възпитавам него, а той мен. Разменихме ролите. Наложи се на няколко пъти да съм скрита зад врата и мислено да се връзвам да не вляза в стаята при него. Много ми беше криво, но с това и истериите свършиха. Докато не разбра, че като закашля съм при него притеснена. /Има астма/. Тогава рева беше заменен с кашлица. И този момент докато го усетя мина време, но и него така се борих.

# 25 5 юли 2010, 10:33 ч.

Мнения: 945

В общи линии правилно постъпваш, имам само по 2 пункта критика

1. Защо крещиш. Раzбирам, че се ядосваш от поведението и, но детето не е виновно, това е част от порастването му. Помисли си, като беше малка и се осираше до ушите пак ли и блъскаше врати? С поведението си ти първо ескалираш ситуацията, но и и покаzваш, че тя е "спечелила" битката. Мама иzгубва контрол над себе си, zначи има полzа от рева Crossing Arms

Ако виждаш че не можеш да се контролираш по добре не влиzай при нея, иzчакай я сама да се успокои и да дойде при теб.

2. Ти написа нещо като "каzвам и аz какво правя zа нея". Не zнам какво точно си говорите, но е нестраведливо спрямо детето да се иzискава нещо в zамяна на това, което ти правиш zа нея. В крайна сметка никой не те zадължава да правиш нещо zа нея. Ако и насаждаш чуство zа вина и я каzаш да се чуства неблагодарница, то това ще ти се върне тъпкано в бъдещето. Пример е отнощението между мен и моите редители.

А иначе си на прав път, а и каzват, че това все някога минавало Praynig

. Моята дъщеря миналата седмица се хвърли на zемята в един магаzин и zапочна да бие с юмруци по пода. Честно каzано стана ми толкова смешно, че ми мина и яд и всичко. В такава въzраст трябва да се zаредим с много търпение и време. В момента планирам zа всичко 3 пъти повече време, отколкото ако си върша работата сама и се опитвам да не провокирам стресови ситуации с бърzане от моя страна.

# 26 5 юли 2010, 10:34 ч.

На един клон
Мнения: 1 065

Цитат на: Кобрелия в пн, 05 юли 2010, 01:03

П.С. Много други майки на твое място биха го нашляпали детето за жалост, така че не се смятай за лоша майка![/color]

Е,чак пък за жалост... Mr. Green

Цитат на: marinamima в пн, 05 юли 2010, 00:11

Мярката е толкова минути, на колкото е детето и обикновено действа,

А не,2-3 минути няма да подействат!
Не че не съм съгласна принципно,но не става при всички,момичето рече че детето е "особено инатливо" Whistling

.
Игнора също ми се струва добър вариант,стига да го постигнеш...

# 27 5 юли 2010, 10:58 ч.

Мнения: 4 554

А как може да се дават съвети, без да е ясно каква е конкретната ситуация? Децата не врещят от любов към врещенето, най-често е опит за комуникация с родителя, когато не са успели по друг начин да го постигнат.
Не може да се обсъжда сериозно ситуацията, докато не е станало ясно какво е това, което майката е поискала от детето, какви методи е използвала, за да го убеди/накара, преди да се стигне до рев.
И общи положения как да причупим ината няма голям смисъл да се обсъждат, защото на различните деца действат различни методи, а и не винаги детето първо се предава Mr. Green

в борбата на инати.

Така че нека авторката да опише конкретна ситуация. Без информация всеки извод може да е грешен.

# 28 5 юли 2010, 11:35 ч.

София
Мнения: 63

Според мене ще помогне, ако предупреждаваш дъщеричката си по-отрано за това, което трябва да правите. Най-добре още от сутринта, когато е усмихната и спокойна, й разкажи как ще протече денят, като непременно споменеш нещата, за които си мислиш, че ще се заинати. Например: "Сега ще закусим, после ще поиграеш, после ще ти облечем новата рокля /ако очакваш да се затръшка, че не иска роклята/ и ще ходим до банката". Така момиченцето ти ще има време да свикне с мисълта /поне при моята дъщеря работеше и още работи. Забелязала съм, че реагира с истерия, когато нещо й дойде изневиделица: ако сутринта й кажа: "Трябва да си облечеш роклята", следва рев, но ако съм я предупредила от вечерта: "Изпрала съм ти всичките панталони, няма да изсъхнат до утре, ще трябва да ходиш с рокля", на другия ден се облича неохотно, но без сцени/. Когато все пак изникне нещо непредвидено, опитай да й дадеш поне няколко минутки, примерно: "Довърши си рисунката, защото след пет минути трябва ...". Ако вече се е стигнало до тръшкане, не мога да съм много полезна. Моето момиче се утешаваше, като, след като аз съм се успокоила, й кажа нежно: "Ела да те гушна", но при вас, доколкото разбирам, не става така.

# 29 5 юли 2010, 11:36 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Ескаринk … 5 юли 2010, 10:58

Така че нека авторката да опише конкретна ситуация. Без информация всеки извод може да е грешен.

Подкрепям горното...

Освен това на около 2-3 години дъщеря ми също изпадаше в истерии, ако нещо не стане както го иска. Обяснявах, ако продължи да реве и се тръшка я занасях в нейната стая, където я оставях с думите, че не желая да слушам рева й, когато реши да поговорим да дойде при мен. Това с влизането на всеки 5 мин. не го разбирам ама хич...
При това излизането от стаята или оставянето на детето в стаята не го разглеждам като наказание. Просто давам време детето да овладее емоциите си и да е готово да ме чуе или да поговорим.
Изобщо не обичам думата "наказание" за толкова ранна възраст, а и до сега /дъщеря ми е на 6/ не помня някога да съм я наказвала. За момента се опитвам да й покажа, че има рамки, нарушаването на които има последици. В случая с 2-3 годишното примерно: "Ако не спреш да ревеш и да се тръшкаш на площадката - си тръгваме." Давам 2-3 мин. /през което време обяснявам защо следва да се успокои/ и си тръгваме. Това не е наказание.

Ако реве за нещо което ти искаш от нея - да се облече, да си измие ръцете, да излезете... Аз го правех и изобщо не ми дремеше от протести. Особено за миенето на ръцете имахме големи драми. Обяснявах и миех... така около половин година, ако не и повече.

Последна редакция: пн, 05 юли 2010, 11:41 от Isa

Препоръчани теми

Трудно дете на 6

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Агресивно , нервно и ревливо дете

Причина:

Причина: