Бг гари,Арабски летища,някой някого с усмивка посреща !

                         Лили    благодаря ти много за разказчето.
           Предполагам че всичко което описа , на живо ще изглежда много красиво , интересно и зареждащо с позитивна
           енергия.
           Дано някога имам щастието и късмета да присъствам лично на тези празници 
           Лека вечер момичета .   

Здравейте и от мен!

Последните дни ми бяха много напрегнати и за това не съм писала, но сега поне всички изпити са взети, остава ми само дипломната 

Нищо не е планирал, по-скоро бяхме решили утре да се отдадем на нищо правене и почивка, нооо домакинът днес ни е оставил бележка - утре щели да идват майстори да сменят ваната в банята 
Иначе мисля да изпека любимите сладки с фурми.   

А другите нещо специално за празника замислили ли са?

Уго, мисля, че вече е в Сирия, та вероятно пак има проблеми с интернета 
 
Саида, нормално е да не знаеш кое кога почва. Все пак няма определена дата, а всяка година  е на различна дата, защото зависи от позицията на луната. Днес все още е месец Рамадан, 29 ия му ден, и в зависимост кога има новолуние ще започне следващият месец. Първите три дни на новия месец са самият празник, отбелязващ края на говеенето - Ейд Ал Фитр, а в България по-известен като Шекер байрам под влиянието на комшиите. 


Поздрави на всички   

Айа, честито семестриално завършване

Чухте ли за поредното безумие : http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3246271

Здравейте момичета!
Може ли някоя от вас да ми преведе един ред текст от арабски на български?

може

Айа, честито приключване на изпитите ! Браво на теб ! Дано се реализираш успешно след дипломирането !

Water Lily, джазаки Аллах хайр ! За празника няма какви идеи да ти дам - класически сладки (кледжа, баклава, мхалаби), кубба (с булгур и с ориз), долма (сарми) и естествено хариса (жито с месо подобно на крем супа).

Астарта, чудесата на хорската злоба нямат край. Вече нищо не ме учудва.

Здравейте момичета!
Най-накрая намерих време да се разпиша по-детайлно. Не си мислете, че не съм искала да го направя по-рано, но ме завъртяха редица ангажименти - вадене на здравни карти на момичетата за началото на учебната година, воденето на две от тях на офталмолог заради оплаквания от недовиждане и главоболие, разправии с един теч в банята и т.н..
Сега за пътуването.. Ми беше  поредица от хубави емоции, последвана от леко обхаванала ме към края  носталгия и известно доскучаване, завършила с кофти финал .Не се стряскайте чак, нищо страшно и непоправимо  не е станало.. Игра на нерви! Важното е, че сме живи и здрави.
За самия престой какво да ви кажа, убедена съм, че знаете, че беше страхотно - посещение на Петра, Джераш, Акаба, Мъртво море, Уади Рум, Ирбид, Маан и  т.н..Забавленията вътре в Аман включваха ходене на няколко пъти в луна парка Джбеха, плуване в закрит басейн в ден определен само за жени,разходки, празнуване на рождените дни на девойките, присъствие на арабска сватба.Всяко от тези забавления по неписано правило беше съпроводено с вякой майтап.Но  по-нататък ще ви разкажа приключенията на Ганьовица и Ганьовчета. Докато таткото още беше с нас, програмата ни беше далеч по-активна и интересна.Включваше неколкодневно посещение и на Сирия. После ни заклещиха яките жеги и в негово отсъствие понамалихме чувствително скиторенето... Отдадох се на четене и сърфиране  в нета в среднощните прохладни  часове. Дечурлигата си купонясваха, нямаха оплаквания .
Приближаваше времето за тръгване и тогава почна поредицата ми от неволи и притеснения от далеч.Най-напред  бях достатъчно несъобразителна и не се сетих  да  запазя билети  за автобуса от рано.Съответно бях лошо изненадана, че за деня, в който исках да тръгнем, няма свободни места. Отделно, таткото, който следваше да дойде да ни подбере и да си ходим заедно, беше се изтръсил яко от триметрова стълба в Атина върху не знам точно какъв материал, в резултат на което се беше сдобил с 7 шева на ръката и с почти толкова на крака. Научила за инцидента, майка ми в БГ беше вдигнала кръвно. За кого по-напред да се притеснявам?След всичките перипетии все пак поехме в очакване да се приберем скоро на родна земя.Но трябваше и още да се поизмъчим междувременно.
За прекрасното представяне на изпитите за  прием в езикова гимназия, таткото подари на Сара лаптоп и нов-новеничък телефон още в началото на ваканцията.За мен като поддържащ процеса на целогодишната подготовка беше отредено симпатично,компактно дигитално фотоапаратче, на което се бях наточила доста отдавна.Тъй като нещата бяха купени от него в Гърция, като типичен забраван при заминеването към Аман беше оставил кабела на апаратчето в Атина.Но нямаше проблем, щях да източа снимките при прибирането си в София.Е, не им беше писано... Навръщане, на една от спирките на рейса в Турция, при ходенето до едното място забравих в една от кабинките чантичката с фотоапарата, телефона и разни други нещица и дреболии.Буквално след 5 минути се присетих и се върнах до тоалетните, но ...напразно.Чантичката липсваше.Благодаря се само , че поспортите не бяха в нея.Но нещото, което най-много ме нарани, е това че в момента на въпросната спирка за почивка нямаше други хора, освен слезлите от нашия автобус.С други думи, макар и никоя дама да не си призна да знае нещо по въпроса, крадлата от женската тоалетна  се помещаваше със сигурност в нашия рейс. Та така останахме и без снимки, и без новия телефон и без йорданската карта в него.За десерт нервите ми се скъсаха докрай на нашата граница.Сирийските шофьори на тръгване от Халеб бяха така добри да приемат молбата ми да поставят един от куфарите ни най-отгоре, за да не се счупи намиращият се вътре лаптоп.Но нашите граничари не бяха толкова отзивчиви. Може би заради някакъв сигнал, нямам идея, изкараха всичко от багажниците навън и разровиха безобразно  куфарите на хората.На молбата ми да свали лекичко въпросния куфар или да ме остави аз да го направя, граничният полицай изсумтя демонстративно и  ми направи напук, тряскайки го на земята с всичка сила.След предишните ни изживявания, оставаше да се сбогуваме и с компютъра.Е, тук поне късметът ни проработи.Дрехите под и над него го бяха запазили здрав. Та поне девойката с пълна сила се наслаждава на едната част от подаръка си.
Прозвуча ли ви  края на една иначе вълнуваща, разнообразна и  интересна лятна история, малко по Бай Ганьовски или като филм на ужасите.. Поне не можем да се оплачем от скука, нали?
Живи и здрави сме, тук сме си, значи всичко ни е наред.Снимки - следващия път. И сега имам някакви свръх замазани на телефона, но те са само от рождения ден на близначките.

Пожелавам на всички ви хубави предстоящи празници, мир и любов в домовете ви, здраве и мноооооого усмивки! А сега се връщам назад да чета по-обстойно.

Саидке, не си виновна ти аз те подведох с "празниците'.
Еми добре бе Лилсън, не съм толкова сведуща.   Добре е да се напомнят тези неща, за да не стават грешки. Позволяваш ли да те цитирам в една публикация?

Айа, честито, ти си ни форумската гордост.   Ама и тез германци, никакво съобразяване с наближаващите празници. Моля те напиши рецептата за сладките.  

АД, не перипетии, а чудо!!! Най-кофти са ти се отразили постъпките на нашите сънародници. Е защо е тази неоправдана грубост? Значи и до Сирия скокнахте.

Астарта, ако знаеш как изглеждаха по Ал Джазира последователите в тази църква и как се полюшваха в транс без изобщо да мислят ще разбереш как му е хрумнало на този пастор да гори Корана. Че той по-далеч от носа си не вижда. И се чудя дали са спокойни да подстрекават такива сбъсъци като в САЩ има толкова  много мюслмани и ако да са мюсюлмани, са американски граждани....били добре дошли, е така ли се спира радикализъм...

Угото значи да иска репарации от сирийското правителство.  

Хм, аз менюто не съм го измислила още.

Валка, дай го, все ще има отзовали се.

hadil, и тук да  благодаря за превода! 

        Амалче  не се притеснявай
        АД това на българската граница , явно си им е практика.като се прибирахме от Сирия , и при нас смъкнаха всичкият багаж.На другите граници нямахме такъв проблем.

Момичета, здравейте
Идвам при вас да ви питам за нещо, на което не му знам името, за да го търся. Преди години приятелка работи при един сириец, който си е чистил зъбите вместо с четка и паста за зъби с някакво парче дърво, разпърпано накрая на влакна. Вие сещате ли се за какво иде реч?
Ще съм ви много благодарна! 

Тук ще видиш името на това нещо, предназначено за почистване на зъбите и ще прочетеш доста детайлно инфо по темата..
http://en.wikipedia.org/wiki/Miswak
А тук пък ще го мернеш на картинка, по време на употребата му по предназначение
http://www.orthodontist.com.pk/helper/images/category_images/Mis … r%20dentistry.jpg

Детективке, чак мен ме хвана яд за чантичката с подаръците. Не е толкова важна стойността им, колкото това, че са ви били подаръци и за вас със сигурност имат и сантиментална стойност. Пък, който ги е взел, се чудя как ще ги ползва спокойно, знаейки че не са негови. Важното, както казваш ти, е че сте живи и здрави, другото се купува . А и така имате повод да посетите тези места отново, за да ги снимате . Бързо възстановяване на мъжа ти от шевовете

Амал, така се разпалва радикализъм, обаче дали някой ще се сети за това, когато "фанатизираните ислямисти" им отговорят . Не знам дали видяхте темата за конспирацията "11 септември" в Клюкарника. На мен ми беше интересна

Саида, приятно изкарване в Сирия. Дано и този път натрупаш само положителни впечатления

Detective, благодаря ти много!     

честит празник на всички празнуващи!!!!!!!!!!!!!!! Тук още е Рамадан.

АЙА-честито за изпитите!!!!!!!!!!

Ние пътувахме със самолет до Ливан ,от където в сряда сутринта бяхме прибрани от таткото.Малкото Чавесче беше във възторг ,че лети горе,по едно време обаче заспа.
АД-добре че, лаптопа е оцелял.А винаги е гадно ,когато загубия снимки-все пак спомени са,но пък здраве да е.

Аз пък си носих хлебопекарната,не мовах да я кача ,като личен багаж и беше долу,видими поражения няма.Днес мисля да я изпробвам.

Това е за сега ,че утре е празник и ще си подготвям къщата.

Хайде сега официално Честити празник!! Дано пак не съм сбъркала, ама се водя по Уго.


Угото добре пристигнала.  

АД, много полезно.

Астарта, не съм чела тази тема, активна ли е още?  
 
Днес си говорих с една майка в градинката, казах ви, че е била в Сирия и Ливан на работа преди години, каза, че мъжът й чете и гледа немска преса и ТВ и казал, че стотици германци приемали исляма и заминавали за ар. страни. Айче, кажи как стоят нещата?

Аз да ви се оплача - може ли такава държава абсурдистан? Майките нямат майчинство, детските ги бавят, за ясли има 20 места и 200 кандидата? Кво става? Ние не сме приети и на това класиране и сме 68 по ред. Кога ли пък ще открият нови групи за 200 деца?