Връзка майка - недоносено

Здравейте, майка съм на близнаци родени в 35 седмица. За радост ни изписаха на трери ден от раждането, защото бебетата бяха добре, родени 3150 и 2640кг.
От 27 седмица ме приеха в болницата, защото бях в риск от преждевременно раздане, скъсяване на шийката.
Когато бях в болницата притесненията ми бяха големи и затова посетих отделението с преждевременно родени деца. Разбира се гледах от стъклени прегради, а не в самите стаи. За мое най-голямо учудване видях един татко, разсъблечен до кръста и гушнал бебето си. А в моето отделение имаше майки на преждевременно родени бебенца. Те имаха възможност по всяко време да ходят да виждат бебетата си, изцеждаха се, за да им занесат кърма. Знам, че контактът кожа в кожа е много важен за недоносените деца, кърмата също. Затова и веднага когато родиш бебето ти го слагат на кожата и ако може бебето да засуче.
Много ми е мъчно за всички вас, които сте отделени от бебетата си. Това не е човешко. Живея в Англия и все се оплаквам от тукашното здравеопазване. Но като се замисля в България какво е отношението на лекарите направо нямам думи. Как само се изказват некомпетентно и грубо.  Това да не се допуска майката и бащата всекидневно до недоносените бебета е грешно.
Връзката на майката с бебето ще си я има. Но мнението ми е, че недоносените бебета трябва да усещат майката, нежността й, кожата й, гласът й, миризмата й. А това не може да стане ако пускат майките в седмицата веднъж. Надявам се, че нещата  един ден ще се променят в БГ.
Желая ви много здраве и сили, за да се справите с трудностите. А на вашите бебенца скоро да гушнат мама, здравички и умнички.    

 4elsy не пускат за тези, които са в реанимация. Щом излязат от кувиозите и са в легълца пускат колкото искаш и колкото може да издържи човек да храни на 2-3 часа. В отделението в Майчин дом са около 30 деца всекидневно. Сигурно, ако има по-добри условия ще пускат и повече. Също така пускат, като се влошат децата, затова аз лично предпочитах да не ме викат - два пъти ме викаха извънредно.

След като това е прието, аз уважавам наредбата да не пускат често заради инфекции.

Не навсякъде е така , Dorothy ,
Аз съм от Пловдив и тук няма такава практика . Или поне преди 11 години нямаше . Пускаха ме да си виждам детето всеки ден , докато беше в интензивен сектор , след две седмици я преместиха в отделението за недоносени . Там стоя 34 дни , не ми рарешаваха да влизам , само веднъж една сестра ми я изнесе за малко да я видя , но вече беше на термолегло . Мен ме изписаха на 3 ден след раждането , защото родих нормално без никакви интервенции . Детето стоя 50 дни в болницата  . Не я кърмих  , спряха ми кърмата с лекарства , то аз нямах и никаква кърма ...
 Имам близка , която живее в Швеция , дъщеря и е преждевременно родена и тя разказва , че при тях е така . Могат всеки ден да виждат бебето и то по този начин , гушкайки го на голо , за да има контакт с кожата  .

За съжаление и във Варна не е така, както го описа Дороти - свиждането е веднъж седмично за по 2-3 мин (до изписаването), като в повечето случаи не можеш и да пипнеш детето.

Аз вярвам, че наистина майката и бебето имат специална връзка. Затова казвам, че имах щастието да родя в Англия. Докато Ники беше в реанимацията, ние с мъжа ми стояхме възможно най-дълго при него. Вчер когато ни е нямало, сестрите казваха, че много е плакал, а през деня когато бяхме при него ревеше само когато му правеха нещо докторите. Също така вярвам, че дечицата минали през интензивното са по чуствителни и им трябва време да забравят какво са им правили в болницата. Ники първите месеци след изпиcването се беше вкопчил буквално за мен. Спеше в мен, бяхме си като сиамски близнаци, ако го оставех на леглото му се събуждаше веднага. Трябваше винаги да ме усеща до себеси. Отне ми повече от година да го науча да спи сам.

Спомням си, когато синът ми бе все още в болница, а аз вече си бях вкъщи. Никога няма да забравя този период, когато час по час поглеждах през прозореца и болницата ми се струваше толкова далеч, на стотици километри. Изпитвах страх, че ще се случи нещо, че няма да мога да го видя вече. Освен за здравословното му състояние честичко се питах дали се чувства предаден, изоставен, че е сам, че му причиняват болка, че не ме обича защото не съм там, до него... Полудявах при мисълта, че толкова мъничък и толкова сам.
Не знам може би не е било редно, но се чувствах адски виновна. Дори и сега се улавям как на моменти му угаждам, а си мисля че го заслужава заради причиненото му от мен, а не просто ей така. Гушкам го, а душата ми се свива от вината, която чувствам. Сякаш се опитвам да изкупя греха си. И до днес изпитвам вина, че се роди по-рано.
 

Просто си по-чувствителна защото нямаш възможност да си постоянно с бебчето,като го изпишат всичко ще си дойде на мястото 

и аз така се чувствах,въпреки че малката беше само 10 в недоносено.А аз си бях в къщи.И сега и угаждам -дали и за чувствам някаква вина...не знам.Не е лесно повярвайте.

ne se pritesnqvai tazi vrazka nikoga ne se kasa. az nebqh pipvala da6terq si 2meseca, daje ne mi davaha i da q vijdam. a sega e na 6meseca i vse za mene se oglejda.

-----------
Пишете на кирилица.