При нас пък изобщо няма такова разнообразие. Всичките ми лели, ми бяха лели. Знам ги тези думи, чувала съм ги, чела съм български книги, но в живота никога не съм задълбавала за сестрата на майката ли ми говорят или за жената на брат на майката. Около мене никога не е имало хора, които да ми говорят за чинка им или учинайка им. Обикновено си правят труда да кажат цялата фраза: "Леля ми, сестра на баща ми, ще ни идва на гости." Аз също така казвам "сестрата на майка ми, сестрата на баща ми...", понеже и двамата имат сестри. Дори и за баба ми всички бяха "лели", а тя си имаше роднини, не е като да е нямала.
На мен това разнообразие ми е като сбор от диалектни думи и не искам да уча никого да ги употребява или да свиква с тях - няма да им се налага.
Чувала съм някой да говори за тетка си - голям смях и подигравки е падало винаги с "Добар дан, тетко Маро!"