При нас вместо лелинчо казваме "свако". 
- Публикувана: 8 юли 2010, 00:21 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2024, 15:53 ч.
Роднински връзки
Богатството на българския език... половината хора не го употребяват това богатство.
Езикът е жив и променлив. Отпадат излишни и архаични думи и изрази и на тяхно място се появяват нови.
Няма защо да се плаче за това. Напротив, то е необходимост.
В случая многобройните родствени връзки, като в турски сериал, и свързаните с тях специфични наименования са били необходими, поради големият брой членове на фамилиите и родовете, които са живели най- често в едно населено място, един с друг. Те са помагали на ползващият ги и слушащият го да бъдат ясни за кого става въпрос.
Днес такава необходимост няма. Българското семейство има 1,5 деца и ако едно дете случайно има брат или сестра, то е почти винаги само един такъв роднина. В този случай "чичо" и "леля" си вършат достатъчно работа. В английския език, например, това са думите, няма по сто наименования за всеки роднина.
Още нещо- до съвсем скоро на човека се е гледало, а в някои общества и още е така, не като на самостоятелен индивид, със свое име, а като на член на рода /клана/, в който всеки си има свое точно определено място в подредената йерархия.
В обществата, базирани на индивида, на личността, няма такива правила.
Баща ми и майка ми, хора на по 70 години, никога не са баткосвали и какосвали братя, сестри и техните половинки. И аз не го правя. Не го правят и децата ми. Намирам го за отживелица. За мен е безсмислено. Хората си имат имена, предпочитам да ползвам тях. Лично разбиране, но си има обосновка.
Езикът е жив и променлив. Отпадат излишни и архаични думи и изрази и на тяхно място се появяват нови.
Няма защо да се плаче за това. Напротив, то е необходимост.
Няма защо да се плаче за това. Напротив, то е необходимост.
Естествено! С тебе нямаме спор по този въпрос.
Езикът се развива и обогатява непрекъснато, но с други думи.
Е сега вече няма да спя от мислене...
Значи хипотетичните мъже на дъщерите ми ще са баджанаци. Но какво ще са помежду си мъжете на дъщерите и жената на сина ми? Има ли име за това?
Спирам вече, защото накрая ще излезе, че съм баба на самата себе си. Иначе имам девер, може да имам етърва някой ден, имала съм (едно време) "по-малка" зълва, тоест по-голяма от мен на години, но по-малка от брат си, та явно е имало някаква форма на старшинство.
Значи хипотетичните мъже на дъщерите ми ще са баджанаци. Но какво ще са помежду си мъжете на дъщерите и жената на сина ми? Има ли име за това?
Спирам вече, защото накрая ще излезе, че съм баба на самата себе си. Иначе имам девер, може да имам етърва някой ден, имала съм (едно време) "по-малка" зълва, тоест по-голяма от мен на години, но по-малка от брат си, та явно е имало някаква форма на старшинство.
Зетьове и снаха ще са си, спи спокойно.
Като чета темата, доста хора казват "тези думи не са богатство", защото се прокрадва някакъв срам ли, страх ли, че са свързани я с диалект (което за ССФ е ТАКАВА мръсна дума
), я със "селското наследство", от което са останали. Само че богатството на езика е точно това - наличие на голям брой думи за отразяване на нюансирано значение. В други езици също имат богат набор думи за отразяване на семейни връзки. Развитието на езика включва многобройни процеси, но някои от тях са ориентирани към опростяването, а не обогатяването му.
За мен също повечето от изброените думи за роднински връзки не са били в активния речник, но пък ги свързвам с българските класици и са ми интересни. От темата си обясних значения, които преди не ми бяха много ясни - благодаря на писалите.
Езикът е жив и променлив. Отпадат излишни и архаични думи и изрази и на тяхно място се появяват нови.
Няма защо да се плаче за това. Напротив, то е необходимост.
Няма защо да се плаче за това. Напротив, то е необходимост.
Естествено! С тебе нямаме спор по този въпрос.
Езикът се развива и обогатява непрекъснато, но с други думи.
Не, не мисля, че има нужда и от спор.
Аз просто споделям какво мисля по темата за езика и в частност- за наименованията на членовете на рода. И защо не ги ползвам. Иначе съм на ясно какво означават. Но професионално и лично ми е по- лесно да ги сведа до 5-6 понятия и да смятам просто степени на родство по пряка и по съребрена линия. По сватовска не смятам. За мен това не са роднини.
Цитат
Като чета темата, доста хора казват "тези думи не са богатство", защото се прокрадва някакъв срам ли, страх ли, че са свързани я с диалект (което за ССФ е ТАКАВА мръсна дума hahaha), я със "селското наследство", от което са останали.
За себе си обясних ясно причината да не ги употребявам. Няма нищо общо с така изброеното.
Ше видите обаче като легализират гей браковете...тогава няма да се знае кой кум, кой сват, кой на булката (Пешо) брат/сестра, ако не си смени пола...
Нищо сложно няма да има- ще видиш. Просто ще си имаме по две форми за всяко: леля и лельо /в някои краища на страната сигурно ще бъде льольо/, баджанак и баджаначка, чичо и чичка, пък шурей и шуренайка и сега се ползват- сиреч, напредничави сме, предвидили сме го този развой!
Не какви ще са на мен, какви ще са помежду си:) няма ли дума за това?
Разбрах те, на това отговорих. Помежду си са зетьове и снаха - доколкото знам аз.
Цитат
За себе си обясних ясно причината да не ги употребявам. Няма нищо общо с така изброеното.
Да, аз не визирах твоя пост, който беше много смислен.
Може би си имала предвид моя, че думи като лелинчо не ги смятам за богатство?
Какви селски прокрадвания, какви небивалици?
Диалектните форми са част от езика, но трябва и да се изчистват. Колко хора, отивайки в голям град изчистват доста от местния си говор и обогатяват с друг, което според мен е правилно.
Живях малко в район където много говориха на ке, на мен ми беше странно, никакво нюансно значение не виждах, а самите хора в София не кекат
Какви селски прокрадвания, какви небивалици?
Диалектните форми са част от езика, но трябва и да се изчистват. Колко хора, отивайки в голям град изчистват доста от местния си говор и обогатяват с друг, което според мен е правилно.
Живях малко в район където много говориха на ке, на мен ми беше странно, никакво нюансно значение не виждах, а самите хора в София не кекат
Трябва да се върна и да изчета отново темата пост по пост, за да ти кажа кои точно постове (няколко бяха) създават впечатлението, за което съм писала.
Нюансно значение в "ке" няма как да се види, при положение, че е спомагателен глагол. Написала съм какво точно означава "богатство на езика" и да се твърди, че думите за роднински връзки не съставят част от него, е все едно да кажеш, че 2>17. В България имаме книжовна норма, за чието следване съм с две ръце, но с две ръце и един крак съм за познаването и съществуването на колкото се може повече думи и преди всичко преценяването кои кога са уместни. За мен знанието и способността да прецениш е по-голяма ценност, отколкото съзнателното орязване на личния речник до 100 политкоректни думи.
А несъзнателното орязване се случва с всички ни под напора на различни фактори и процеси.
Нюансно значение в "ке" няма как да се види, при положение, че е спомагателен глагол. Написала съм какво точно означава "богатство на езика" и да се твърди, че думите за роднински връзки не съставят част от него, е все едно да кажеш, че 2>17. В България имаме книжовна норма, за чието следване съм с две ръце, но с две ръце и един крак
съм за познаването и съществуването на колкото се може повече думи и преди всичко преценяването кои кога са уместни. За мен знанието и способността да прецениш е по-голяма ценност, отколкото съзнателното орязване на личния речник до 100 политкоректни думи. А несъзнателното орязване се случва с всички ни под напора на различни фактори и процеси.
Познаваме на езика е едно, ползване е друго. Има толкова стари и архаични думи, които просто могат да отпаднат.
Специално лелинчо, я чух след като навърших 30г., колкото и много български, стари книги да съм прочела, не бях я срещала никъде.
От друга страна това, което е по-големия проблем е как се заместват чисто български думи с чуждици, например лайка, вместо харесване или 6 и 4 вместо буквите.
Както и да е, разводнявам темата. Не споря, всеки с мнението си
Специално лелинчо, я чух след като навърших 30г., колкото и много български, стари книги да съм прочела, не бях я срещала никъде.
От друга страна това, което е по-големия проблем е как се заместват чисто български думи с чуждици, например лайка, вместо харесване или 6 и 4 вместо буквите.
Както и да е, разводнявам темата. Не споря, всеки с мнението си
"Лайк" си е лайк и всички знаем, когато чуем "лайк" какво са ни казали. "Харесвам" има много повече значения. Все още не сме започнали да казваме "Аз лайк ванилов сладолед". Няма нищо лошо в новите думи. Те са си думи като "принтирам", "копирам", "капучино" - не са български, но са ясни и вършат чудесна работа, когато ги използваме.
Ето ви една примерна схема... за улеснение на заинтересованите!
Това е директният линк, където може да я увеличавате - https://cdn.bg-mamma.com/BpAn/32751440_427bd24a
Това е директният линк, където може да я увеличавате - https://cdn.bg-mamma.com/BpAn/32751440_427bd24a