Под черешата на кайсиев речел+прасковен конфитюр да обсъдим ваканционния турTR33

Пътеписът на Шкодрова_та, заедно с ценната информация, която носи, си личи, че е леко взаимствана от  някой английски източник: Гугъл или пътешественик  
Сараят е на Исак паша, т.нар. "селюки" са селджуците, а още по_точно селчуките, а архитектите не ги колят под път и над път в Османската империя, т.е. не е практика, а прищявка на самия Исак паша!
Dнес е часът по история!

Никакъв спам не е , според мен . Много е интересно  и тук му е мястото !
Ситуацията с кюрдите ми напомня друга една ситуация , много позната  

Като събера горното с показаното на снимката от Сладка , май все пак , Хапкови си падат малко търсачи на силни усещания   ... Ами ако беше станала някоя грешка ( Да пази Господ !   ) ?! ... Върви се обяснявай после турист ли си , или по работа !  

Усетих се аз, че така плоьсната фразата ми е...леко генерализираща , но пък ако бях тръгнала да се обяснявам и да давам подробности, ти нямаше да се включиш !  А по-ценни пояснения от твоите - здраве му кажи! Та тъй, Минке!:)
Ей го, аз от кога чакам някой да отвори приказка за Вожда, та да проверя правилните книги ли чета и какво съм изтървала. На мен ми бяха препоръчани следните книги на английски :
Lord Kinross  - Atatürk  и Andrew Mango - Atatürk-ModernTürkiye'nin Kurucusu, едната е библиографска рядкост и е абсурд някога да я прочета явно, а другата ме чака в Англия да си я прибера .
Лорче, грешки и на центъра на Париж стават грешки...Да пази Господ! Ама до Париж лесно се стига, известен е изследван е , а такива неща като Диарбакъра стават все по-редки и по-ценни.

Мисти, много ми харесва, като пуснеш пАрата. Това е поглед, който за мен, като чужденец, е интересен, полезен и ценен.

На мен самата винаги ми е било любопитно да чуя как възприемат различните чужденци моята страна, затова - надявам се, няма да ми се сърдите, за споделеното. Може да е неточно възприето като фактология, но е искрено като емоция.

Лорче, не съм търсач на емоции, просто ми е малко акъла. Иначе който ме знае, ще ти каже, че съм общо-взето уравновесена и премерена mater familias. Но понякога отгоре изплува старата вятърничавост.

Нека ви разкажа една история за лъжичките:

Бях на кафе у дома на моя близка тази пролет. Случайно стана дума, че тя има отколешно хоби - събира лъжички за чай и кафе. И като извади една голяма торба с лъжички - истинска торба с истории...това е лъжичката, която сложила началото на колекцията, това - лъжичката, с която захранила дъщеря си, тази лъжичка е спомен от приятели, пътували тук или там... другата - от семейна почивка, от командировка. Накрая ми подари една и на мене и се пошегува, че и аз мога да събирам лъжички.

Да бе, да! Аз да не съм в трети клас. Събирането на марки, сапуни и салфетки вече не ми е интересно. Обаче като ти пуснат мухата, тя си бръмчи. А ако в главата ти има и други мухи, компанията става бая гръмогласна!

Скоро след това ходих до Холандия и там, във Волендам, купих втората лъжичка за моята колекция. Ами така де, няма да събирам само мухи, бръмбари и глупости - нека да имам и нещо, като за пред хора. Холандската ми лъжичка има две малко порцеланови обувки със сини шарки на дръжката и достойно застана до лъжица № 1, която се кичи с кралски лъв от неизвестни земи.

Тръгвайки за Турция, лъжиците ми бяха последния дерт, дето се вика. Мислех си за пътищата, децата, кюрдите, децата и т.н. Но лъжиците сами почнаха да ме намират. Първата се появи в Сумела - на земята, пред мен, точно в деня на Голяма Богородица. Това беше симпатична случайност, защото тръгвайки натам, не се бяхме сетили, че на 15 август е храмовият празник там.

Втората лъжичка намери моят съпруг в кратера на вулкана Немрут - до един камък край топлото езеро. Някой като нас е взел чай от близкия заслон и е тръгнал наоколо. Може и да е бил българин, знаеш ли. Стопанинът на заслона разправяше, че българите били много добри хора - опъвали палатките долу и оставали с дни. Е, как да не остане човек - той предлага и чай, и чорба, а пък гледката е един път!

Гледката е един път, ама вятърът - поне пет пъти по-силен, отколкото може да понесат градски чеда като нас. Затова вечерта, в хотела в Битлиш, аз бях червена като рак, а съпругът - с болно гърло. Тръгнах да търся гореща вода за Тайлола. Аз не знам турски, чорбаджията на хотела не знае български. Голям театър изиграх, докато обясня, че ми трябва топла вода. Разбрахме се накрая, а водата дойде в красива порцеланова чаша и изящна лъжичка.

Малииии, искам я тая лъжица, ама как да се разбера с човека. Цяла вечер умувах, а на сутринта се опънах насреща му и на най-куция английски, на който бях способна, попитах може ли да купя лъжицата. Отсреща ми отправиха толково изумен поглед, че аз взех да се припотявам, да не би нещо да съм ги засегнала. Оказа се, че ми я подаряват, какво купуване, моля ви се ... Благодарих сърдечно.

Последният трофей от колекцията е чудата лъжица - чирпак, която изрових от един дюкян в Диарбакър. "Кач пара?" - " 1 лира". Е, щом е бир лира, не си струва да се пазаря даже. От там взех и сувенир за моята приятелка - с голямата колекция и торбата с истории.

До скоро мислех, че съм магнит за простотии и луди. Е, сега ми е по-леко, като знам, че освен тях почнаха да ми се лепят и лъжички. Дано дотам останем с лепенето, че и без това си ходя с едни пет кила отгоре, дето всъщност не ми трябват  .

Аз пък да ви разкажа една история от първа ръка ,вие си правете изводите.Действието се развива през далечната 1988 година по Татово време.Аз съм втори курс  и към месец октомври в нашата студентска група дойде чуждестранен студент =Абдуллах.И разбира се ,аз като  любопитна булка го питам =Колега ,вие откъде сте .Отговорът е Кюрдистан Ама викам му аз =Няма такава държава.А той гледайки ме нагло=нагло отговаря =В скоро време ще има.
После аз разбирам ,че тоя Абдулахчо учи безплатно медицина в БГ.Останалите колеги от чужбина при влизане на изпит трябваше да представят банково бордеро за платено обучение,.При тоя другар се действаше на принципа =Враговете на нашите врагове са наши приятели.И изпитите си вземаше тъй и като беше малко на градус се заканваше как щял да хваща гората и да лекува съмишлениците си.

Проблемите никога не са идвали от обикновенните хора (от народа), а от политиците.

Апропо тая порта дето сте я показали много прилича на металните врати на храм паметника Александър Невски. Верно не са чак толкова представителни ама имат някаква прилика. Не мога да намеря снимки в нета да ви ги покажа.

Хапцице , твоето ново хоби с лъжичките е много подходящо за човек с ник Сладка Хапка ! ... Не може да е случайно това , че в два случая лъжичките сами те намират ! ... Това е Съдба !   С това хоби ми напомняш една много сладка героиня от любимия ми детски сериал "Децата от класна стая №402" , също запалена колекционерка на лъжички   ( голям фен съм на този сериал и ако случайно децата ви не са го гледали , горещо го препоръчвам ... а също и на вас !   Ето линк към доста серии :http://www.google.com/search?q=%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0 … p;ved=0CD0QqwQwAw)

Лорче, иди обяснявай, че нямаш сестра,а?
Анджи, Лорд Кинрос и Андрю Манго са 1 нумара!
Хапке, лъжици да са ти дерта! А снимков матрИал към пътешествието?
Хаки, ама повечето от тях се отказаха да строят Кюрдистан, взеха си по една българска булка и още си живеят в България   Дотам им беше борбЪтЪ

Знаех си аз ! Експертът ми беше ( е) първокласен специалист! Като теб! 

Ох , толкова хубав разговор се заформи, как да правя салата сега!

Анджи, виж какво намериХ, искаш ли я?

http://www.tumkitaplar.com/kitap/index.pl?kitap=54244

Хаки, ама повечето от тях се отказаха да строят Кюрдистан, взеха си по една българска булка и още си живеят в България   Дотам им беше борбЪтЪ
[/quote]
Де да беше всичко толкова комично.Аз не изпитвам такива чувства ,когато болният ми в диализния салон ,гледайки новините за стълкновения и съответни загуби от страна на турската армия се изцепва ,казвайки =Всички ви ще убием.Е тогава ,казвам си аз заслужава ли такъв човек да лежи на колосани чаршафи ,да си гледа плазмения телевизор,да използва диализатор ,купен с валута.Или трябва да послушам Хипократ.Е да,ама не мога да понеса подобна гавра .

Права си, душата, но исках малко да разведря обстановката, че се натегна, сякаш
Анджи, намерих Лорда Кинрос, на анг. и тур. от  Taz3u издателска къща... Ша са купува, искаш ли u ти?

Евет. Давай!

Един виртуален ифтар от мен,за тези ,които постиха днес

много интересни неща пишете, сега имам настроение само да ви чета, но така ме резсейвате от моите си проблеми, благодаря  

да споделя и аз относно кюрдите. Нямам личен опит, но ашкъма изкара една година казарма в Курталан, което е на изток от Диарбакър, една година преподаваше математика на децата от града, така че да им е по-лесно на приемния изпит за университет. Така армията подпомага по-бедните райони, но по-важната мисия според него е да покаже на местното население, че армията (демек държавата) е добронамерена спрямо обикновените хора. Родителите на тези деца получават ежемесечни помощи в размер на 50-60 ТЛ на дете, но почти всички те имат повече от 3 деца. Куби ми разказва как в деня, в който им превеждат парите, пред АТМ има опашки, а след това мъжете засядат в кафенетата. Там е особено развит черния пазар на цигари от Сирия, и по-голямата част от населението се движи с джипове последен модел (говоря за Курталан). Попитах го, колко от неговите 100 ученици, според него, ще успеят да влязат в университет, може би 1 каза той. Но, този 1 не би имал пари за да се изучи в друг, голям град, тогава някой с много пари ще го финансира, ще го направи адвокат например и после този адвокат ще се отплаща по един или друг начин. Та така... иначе 90 % от учениците му са били момичета, на което аз се зарадвах, но после като разбрах че едва ли ще успеят да се изучат повече, ми стана мъчно....