Токофобия (страх от бременност и раждане)

Да, само остава и с гащи да роди и всичко ще е О.К. 

 Мила, бедна ми alexis22, прегръщам те силно! Дано не си се отказала да влизаш в темата си, след всичко, което дотук си прочела, защото много ми се иска да прочетеш и моето мнение.

Ужасно съжалявам, че е трябвало да изчетеш всички анатемосващи и линчуващи те постове! Мен лично ме досрамя заради някои от техните автори.

Истината е, че проблемът, който описваш е не особено познат в България. Предвид закостенелите схващания и здравата родова политика на българина, жените, страдащи от токофобия се страхуват /съвсем основателно, както изпитваш на гърба си/ да споделят проблема си. По-точно се срамуват, понеже някой някъде някога е казал, че основното призвание на жената е да роди и отгледа деца и понеже, ако имаш неистовото желание за дете всички страхове се преодоляват. Като стане пък реч и за бездетните, борещите се за дете родители, тогава срамът на токофобистите трябва направо да ги размаже! Гореизброените внушения всъщност са си чудесни - без такъв здрав разум отдавна да сме изгинали като род. Това обаче не помага на една жена, която страда от токофобия.

Особено важно е, ти да проумееш, че такава жена не е глезла, не е лигла, не е неграмотна, не е природно неинтелигентна, не е и "сбъркана", както може някои да се опитат да я изкарат! Всичко си й е наред - така, както някои имат клаустрофобия или страх от високо, така пък други ги е страх от бременността и раждането.

Симптомите на токофобията са: пристъпи на паника, сърцебиене, суха уста, безпокойство, усещане за ужас, недостиг на въздух, гадене.  Начинът на мислене е съвсем сходен с описания от теб - чувство за унижение, за безпомощност, за отвращение дори от собственото ти едро тяло. Понякога токофобията се отключва от среща с ехидни и надменни, недодялани лекари или персонал; понякога са дължи на горчив предишен опит от мъртвородено или генетично увредено дете; понякога се предава по наследство от майка на дъщеря и т.н.

Откритото дотук лечение е психотерапия, но най-вече открито разговаряне за проблемите и страховете, особено със себеподобни / не се лекува с медикаменти, не е шизофрения и не те освидетелства никой като психично болен/ . В този смисъл твоята тема може да е безценна за жени със същия проблем. Може би трябва да я преместиш и изрично да поставиш  условие в началото, за кого е предназначена темата и кой ще бъде поощряван да се включи с мнения в нея. В такава тема просто няма място за жена, която не може да си представи или никога не е изпитала влудяващата паника или задушаващия страх от неизвестността на бременността и раждането. Още по-малко трябва да са добре дошли жени, които не могат и да съчувстват на този проблем. Основното предназначение на тези форуми е именно взаимопомощ!

Това трябва да е тема, в която жените с този проблем могат да си се страхуват на воля, без страх и без срам! Една тема в която всички да повтарят, "страх ме е", "страх ме е", "умирам от страх"- чак докато се разсмеят и им олекне, чак докато страхът започне да отминава понеже е споделян от много и понеже много  могат по-лесно да видят, че страхът в повечето случаи е неоснователен.

Страхът от унижение и неудобството  от това да те гледат по време на раждане непознати хора е съвсем ЕСТЕСТВЕН!!! Аз също не успях, докато живеех в България да се справя с него. Затова те съветвам, ако решиш да износиш докрай детето си да се насочиш към реномирана частна клиника, колкото и да е скъпо. Звучи лесно да се каже, но не е невъзможно да се спести или дори в последствие изплати заета сума с която да си купиш комфорт и удобства, отношение и грижи в този толкова интимен момент, който представлява раждането!

Трябва да спра - действително стана дълго, за което се извинявам!

Поздравявам те за темата, която намирам за полезна! Убедена съм, че има много жени, които биха се присъединили, но се срамуват или страхуват като са видели първоначалните негативни или вяли реакции!

Прегръщам те и ти пожелавам сила!

ами не си попаднала на филм за оргазмено раждане

Подкрепям напълно!
_{И малко офф - някак странно се почуствах разочарована от мнения на съфорумки, за които съм мислела и вярвала съвсем друго!}

Това не е задължително - аз например съм  решила, че стигна ли до раждане, ще раждам по естествен път, без окситоцин и дори без упойка... Да, изпитвам неистов страх от болката - направо не мога да го опиша... А да не говорим и че ме е срам дори да отида при гинеколог (особено ако е мъж) - та това също ме притеснява изключително много.
Но след всичко изчетено по темата - реших категорично, че не искам секцио (първо - не искам да ми остава белег, второ - това си е операция и пак боли след това, и трето - чела съм, че после на някои жени им е "придърпвало" и аз искам да си спестя тези неудобства). А и от естественото раждане уж възстановяването било най-бързо.

Но това, че ме е страх - не ме прави лигла, нито пък означава, че не съм готова да стана майка.

Май започваш да изпадаш в крайности  Помисли пак преди да вземеш окончателно решение. И успешно и леко раждане каквото и да е то 

Защо да са крайности - окситоцинът води до увеличаване на болката, ускоряване на раждането - и съответно може да доведе до повече разкъсвания - значи не го искам. Упойката - независимо дали е епидурална или не - би могла да притъпи усещанията на родилката до такава степен, че тя да не знае кога са контракциите и да не знае кога да напъва - което усложнява процеса и понякога води до спешно секцио - което аз не искам. Т.е. - ако е възможно, ще се опитам да избегна секциото на всяка цена - тъй като нито искам да имам белег на корема, нито искам да усещам някакъв дискомфорт дълги години след това.
Четох доста по въпроса преди да се реша да пиша - четох за това как са протекли ражданията на много други момичета, четох за окситоцина, за различните видове упойки и въобще всичко, свързано с раждането. Още преди да почна да чета - изпитвах неистов страх. Имах и колежка, която роди март месец - 1 седмица след раждането тя все още се оплакваше от адски болки - не можеше да сяда, да изкачва стълби, едва ходеше. А беше родила доста по-рано - в 7-ми месец още - когато бебето се очаква да е доста по-малко по-размери... Та тогава бях толкова наплашена, че точно колкото исках да имам бебе, точно толкова се надявах все пак да не стане веднага, за да имам повече време да се подготвя психически.
Но прочитайки всичко това - вече наистина се чувствам готова и нямам търпение да забременея.

menyanthe - надявам се да не живееш в бг...тук ще ти е трудничко да прескочиш окситоцина за жалост, освен ако не отидеш с пълно разкритие в болницата.

иначе никак не мисля че е крайност, да искаш естествено-активно раждане.(когато ест друго не се налага, защото понякога нямаме избор )

аз раждах без окситоцин, без упойка и то не по мое желание, просто така се стекоха обстоятелствата, че нямаше кой да ми обърне внимание, но май е било за добро. Когато тръгнах за родилното през нощта гледах повторението по Скат на предаването Биберон, в което даваха естествено раждане. Не ми е повлияло никак на страха, нито ми намаля, нито ми се увеличи. То кой си го е страх си го е страх.

Дега, съветвам те да не правиш такива генерални изводи. Ако за теб това са глупости, много е лесно, не коментирай. Помисли, че за някой това може би наистина е причина за страх.

Аз също подкрепям Алекс за темата, и най-вече за куража да говори за този проблем.

Аз пък подкрепям Дега.
Каква подкрепа, какви 5 лева?
Авторката се била втрещила, като разбрала от къде излизат бебетата.  
И това - на 22 години.
И ние какво - трябва да я разубедим и да й кажем, че това е монтаж, а всъщност бебетата ги носят щъркелите ли?  
Изобщо - много лигавщини чета напоследък, но ме учудва повече "трябването" да ги подкрепям.
Ми, не ги подкрепям, какво да направя?
Задължително ли е?  

Г-жа Безгрешната, мнението ти е ужасно крайно.
Не можеш да очакваш всеки да прегърне идеята за деца.
Колкото и еретично да звучи в този форум, има ужасно много жени, които не харесват деца и не желаят да имат такива
Причини много, една от тях е страхът от раждането. Което според учени е и една от причините за демографската криза.
На мен не ми пука и 1000 раждания да изгледам, но има хора, да ги наречем по-чувствителни и притеснителни, за които подобна гледка е травмираща, както за теб сцена на истинско убийство или изнасилване.


Дори и темата да е пързалка, беше време да се появи във форума.

Не, не е задължително да ги подкрепяте, както и не е задължително да пишете в теми, които очевидно не ви вълнуват. Кое ви накара да отворите темата, и да я следите, щом не ви вълнува? Любопитство, поредната жертва за гавра, кое? Винаги съм се радвала на хора по форумите, които смятат че имат мнение по всички въпроси, и че то е меродавно за всички, и друга гледна точка няма и не може да има.

По въпросът за възрастта – не съм чувала с годините страхът от нещо да намалява. Дали си на 22, на 32 или 42  - няма никакво значение. Авторката не се втрещила, като е разбрала от къде излизат бебета (доста елементарна интерпретация) – въпросът, който тя повдига е съвсем друг, и аз смятам че и други жени изпитват подобни страхове, като се вижда от постовете.

И още нещо – предпочитам да виждам във форума такива „лигави” теми, описващи сериозни проблеми, за които рядко се говори. Ще се радвам, ако Алекс, или която и да било друга жена, четейки тук се почувства поне една идея по-разбрана.

И аз така...


Нито четенето, нито подкрепата,  даже и писането не е здължително.

Честита бременост и гледай по-спокойно на нещата.