Публикувана: 11 юли 2010, 21:39 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2010, 13:22 ч.

Да си поговорим за различията в гледните точки?

6 744
90
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са различните гледни точки на майките на осиновени деца относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета?
Какви са предизвикателствата на осиновяването и какви са мненията на участниците във форума?
Какво е мнението на участниците относно влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са различните гледни точки на майките на осиновени деца относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета?
  
  Майките на осиновени деца имат различни гледни точки относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета. Някои смятат, че тези проблеми могат да бъдат свързани с генетиката на децата им, докато други вярват, че те са резултат от начина им на отглеждане и възпитание. Има и майки, които не се оплакват от децата си и не винят генетиката за техните борби. Темата поражда разнообразни мнения и преживявания, които отразяват различните гледни точки на майките на осиновени деца относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета.
- Какви са предизвикателствата на осиновяването и какви са мненията на участниците във форума?
  
  Осиновяването поставя различни предизвикателства и повдига въпроси, като например справяне с проблемите в пубертета. Участниците във форума споделят мнения за влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца. Някои изразяват загриженост относно потенциалните проблеми, които могат да възникнат, докато други се опитват да намерят баланс и подходящи решения за отглеждането на децата си.
- Какво е мнението на участниците относно влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца?
  
  Мненията на участниците се различават по отношение на влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца. Някои смятат, че генетиката играе важна роля в развитието, докато други подчертават значението на възпитанието и подкрепата за оформянето на характера. Има също така загриженост относно потенциалните предизвикателства, пред които могат да се изправят осиновените деца по време на юношеството.
- Какви са мненията за посещението на психолог от страна на майките, които са осиновили деца?
- Какво мислите за консултацията с психолог при проблеми с децата?

11 юли 2010, 21:39 ч.

София
Мнения: 9 517

Така... имаме отбор (отбор е смело казано - по-скоро няколко) на майки на осиновени деца в пубертета, които смятат, че проблемите с децата им идват от гена (Аист, ще ме извиняваш - имаш страхотно чувство за хумор и не влагам нищо лично). От друга страна имаме доста осиновени деца, които смятат, че проблемите им са свързани с начина им на отглеждане и най-общо казано неглижиране от страна на осиновителите.

На други места по форума срещам осиновени деца, които нямат проблеми с осиновителите си и тук имаме майка на осиновено дете в пубертета, която не се оплаква от него и не вини гена (може и повече от една да са, но аз имам впечатление от една определена, да ме извиняват останалите, ако съм ги пропуснала).

Аз съм никъде - детето ми е на 5 и половина и за сега проблеми, които да отдам на генетичната му обремененост не съм срещала (въпреки, че по някога мъж ми се е опитвал да клони натам, но като се огледаш - проблемите са от възрастта, не от някаква обремененост).

Та ще ми се да поговорим - осиновители и осиновен и, ако успеем, да направим така, че да се срещнем по средата и да помогнем на нас - майките на малки деца и на нашите малки деца, да не преживяваме страдания или страданията ни да са по-малко.

Ще започна с това, че аз не вярвам в генетичната обремененост - ако вярвах, нямаше да осиновя. Аз по-скоро вярвам в невъзможността ни като осиновители да забравим болката си от стерилитета и това, че реално детето, което гледаме не е генетически наше. Естествено, моето мнение си е само мое и бих се радвала да чуя аргументирани различни мнения, както и естествено, мнения в подкрепа на моето Wink

.

Вие сте!

ПП Забравих - ще съм много благодарна и на мненията на приемните родители - все пак при вас мотивацията е различна и за мен вашето мнение ще е много ценно Peace

Последна редакция: нд, 11 юли 2010, 21:56 от Фоксче

# 1 11 юли 2010, 22:07 ч.

Мнения: 583

Имаш право да се гневиш вътрешно, но и да го показваш, когато се започне тема за проблемите с осиновените деца - везависимо то това какви са и с какъв ген са, и с какъв произход са те. Проблемите започвет с напредване на възрастта - тоест, при навлизането в пуберитета - няма значение от произхода на детето. Но това, че кръвта вода не става си е така - не се опитвайте да ме убеждавате в обратното ,а също и гена. Че има деца, които са с такъв характер и подлежат на въздействие и възпитание - има, но има и такива които, ако щеш да си съблечеш и кожата пак няма да се променят и ще ти почернят живота. Нека погледнем нещата такива каквито са - не страдам от стерилна депресия - доста отдавна беше това и сега дори и малко дете като погледна се питам такъв ли човек ще стане като някои деца - нямате си и на идея на какво са подложени някои родители - янма значение осиновени или собствени деца - е мойто е осиновено но на никой не пожелавам тази съдба. Просто ви е бедна фантазията за това което става в някои семейства - от сърце и душа ви пожелавам да имате спокойни дни и нощи с вашите деца.

# 2 11 юли 2010, 22:24 ч.

София
Мнения: 9 517

Корнишонко, благодаря ти за включването. Бих искала да кажа, че не се гнева - търся средата, която най-вероятно няма да намеря, но се опитвам Wink

.
Бих искала да ти се извиня, ако съм те засегнала, не съм го целяла по никакъв начин. Бих искала да те помоля също така да бъдеш активна в темата - все пак ти си представител на едната страна bouquet

.

Имам двама братовчеди - първи. Баща им беше алкохолик - крокът алкохолик - не правеше скандали, чинно ходеше на работа, почина на 45 години от цероза - алкохола му беше изял черния дроб. Големия му син не пие, има семейство, две дъщери и внуче, малкият е алкохолик, ама от агресивните - жена му го напусна преди години, изгониха го от Н на брой работи - сега краде пенсията на майка си, за да се напие, след което се връща в къщи и я бие... беше любимото дете. Майка му живее в апартамент с 5 стаи - наследство от баба й - любимата внучка. Големия син живее в Обеля или някъде там в гарсониера - с двете си дъщери и внука си, малкия се шири с майка си. Генът им е еднакъв - любовта на майката беше различна. Това ми е повода за темата.

# 3 11 юли 2010, 22:29 ч.

Мнения: 583

Не се опитвам да се заяждам - виждам, че някои ги боли от истината - но това е положението. Пред вас са годините и ще се разбере за какво става въпрос - малки деца малки ядове - големи деца големи ядове. А като дойде деня, в който вие ще попитате - къде отиваш с кого и как и въобще - от другата страна ще дойде отговора - това не те интересува и не е твоя работа - трудно ще е, но ще трябва да го преглътнете - сложно е, и тежко и още много други ситуации, за които си мислим, че сме подготвени, но уви - не сме. Гадно е, и то много.

# 4 11 юли 2010, 22:37 ч.

София
Мнения: 9 517

Да, съгласна съм - не сме готови за пубертета, затова се опитвам да се подготвя Peace

Между другото, ако можеш да кажеш, каква е разликата в усещането, когато осиновеното ти дете ти каже - гледай си работата, няма да ти кажа, къде отивам, ще ти бъда благодарна. Понеже и биологичните го казват и, от моя опит, има разлика, как възприемаш нещо от осиновено и от биологично. Веднага давам пример - когато взехме сина ми - на 2 г. и 10 м., той дълго време ми обясняваше, че иска друга майка и аз по цели нощи ревях... сега щерка ми на 2 г. и половина всяка втора дума й е - ще си намеря друга майка, ти лоша мама - а на мен не ми пука Peace

ПП Не съм си мислила, че се заяждаш

# 5 11 юли 2010, 22:38 ч.

Мнения: 583

Имам едно дете - но дори да имах две пак щях да съм еднаква и към двете - да обичам и двете еднакво - дори не съм си помисляла да деля децата си. И аз имам доста познати с подобни съдби - но това не идва от начина на обич - от ген иде. Две деца - една майка - различни по характер по начин на живот и пр. Няма значение обичта - от вътре си идва всичко. Нашият проблем е голям - не е мястото и темата да пиша - някой друг път - апатия и безотговорност, и още много неща събрани накуп - дано на теб не са ти се паднали лошотията и ината.

# 6 11 юли 2010, 22:42 ч.

Мнения: 583

Сигурно сте си си мислили за това което е пред вас - но сигурно и не можете да си представите колко боли и колко е тежко да когато знаеш как си отгледал това малко същество - и един ден преживееш болка и изпиташ съжаление че си гледал този човек - не искам нищо освен това да видя че той става добър човек - това на което винаги съм се опитвала да го науча - това което винаги съм му показвала не само аз но и баща му - но уви - на него не му харесва - идав му отвътре да върви срещу ръжена - прави му кеф

# 7 11 юли 2010, 22:43 ч.

Мнения: 847

по ред причини една част от осиновяванията не са успешни и приключват с драма за семейството. примерно за Франция между 15-20 процента, но там са по-други условията, имат бонуси, които ние като цяло нямаме, особено по старите осиновявания, които са си прибрали децата буквално пеленачета.

няма сигурна подготовка за пубертета, защото всяко семейство си е уникално и не може да се преценят всички въздействащи фактори. за мен има една две наистина обективни пречки за постигане на хармония, но това определено не е генът, поне не и както наивно си го представяме. ще пиша по-късно, че ми трябва повече време и място за споделяне ...

единствената възможна подготовка е добро образование по темата и повишена чувствителност към детето ...

# 8 11 юли 2010, 22:52 ч.

Мнения: 583

на книга всичко е възможно и думи има много - но в живота не винаги книгите помагат Сложни са нещата не ме интересува Франция Испания Англия - аз съм тук и тук живея тук е синът ми - да проблемите са много но задавали ли сте си въпроса тези наши деца които ние отглеждаме кой ги е създал какъв е бил кой е откъде е и с каква психика е бил - не ми казвайте че това няма значение - а също и как са създадени и къде и по какъв начин - всичко това дава отражение - и ние сме тези които след години понасяма ударите и няамме силите да отвърнем и да помогнем защото сме безсилни - те са хора които имат своите гени и харакетр - ние сме посяли нещо в тях но бурените които са по упорити са го подтиснали - замислете се дали има в това иситна или не - не си кривете душата - пътя по който вие сега тръгвате аз и други като мен сме го извървяли - къде сме грешили и къде не ще има кой да ни съди

# 9 11 юли 2010, 23:02 ч.

София
Мнения: 9 517

Страхувам се от пубертета - да, ужасно много се страхувам и точно затова мисля по този въпрос. Мислила съм, какво ще правя, ако ме отхвърли и дори съм мислила, какво би станало ако си хване багажа и отиде да живее във Факултета - не ми се смейте, това е моята действителност Sad

. Ами единствения отговор, който ми идва е - била съм му майка, дала съм му по-добър живот от живота в т.нар. "дом", обичала съм го, ако той реши, че това не е достатъчно - ок, значи наистина не е било достатъчно.

Корнишонко, знам, че ти е тежко, целта на темата, въпреки че е доста хмммм проблемна, не е да те засегне теб или осиновените деца, които се надявам да се включат. Целта е да намерим равновесието - има осиновени деца, които са щастливи, има ли някакъв начин да направим щастливи и нашите деца, че и нас покрай тях.

Вела, благодаря ти, че се включи, с удоволствие ще чакам по-нататъшното ти и по-обширно включване Peace

# 10 11 юли 2010, 23:11 ч.

Мнения: 583

Не пишех до сега и не споделях проблемите си защото всички бяхте доста въодушевени от предстоящото майчинство - и сега чета доста приповдигнати излияния от някои - дано да живеят в това щастие и занапред. Сигурно истината е тежка за всички вас - но това е дествителността - несигурността че той ще се прибере неизвестността около него обвиненията и доста други неща - никога не съм го лъгала и несъм подлагала на съменние детето си - но живота ни поднася доста неизвестни

# 11 11 юли 2010, 23:14 ч.

София
Мнения: 788

# 12 11 юли 2010, 23:16 ч.

София
Мнения: 9 517

Корнишонко, това е твоята действителност, за която уважавам това че пишеш по темата, но има цял раздел "осиновени", където действителността е друга - на мен, като майка на 5 годишно дете, близо 6 годишно и друго на 2 и половина, ми се ще да намеря средата, златната среда - и за двете си деца. Понеже аз нося отговорност и за двамата Peace

# 13 11 юли 2010, 23:20 ч.

Мнения: 583

Ами питай го него - аз съм си задавал въпроси много но без отговори - ти как мислиш - човек който нещо му тежи или има някакъв проблем дали ще живее спокойно и няма да му пука как живее - когато не ти е на глават и не вътре в проблема не можеш да разбереш - дано не ти идва до главата - всеки проблем е със своите трудности и и отделно от всеки друг - не може да се гледа на всички проблеми с осиновети от една и съща гледна точка - всеки човек е различен - на моя син не му пука дали ще го приберат в районното или дали ще оцелее - неговото правило е това - живей сега и кефа е по важен от акъла

# 14 11 юли 2010, 23:24 ч.

София
Мнения: 9 517

А дали това не е опит да се самоунищожи, за да покаже нещо - болка?

ПП Не ми се иска тази тема да се превръща в дисекция на Корнишонко и сина й - отивам да спя - надявам се де, както се и надявам, че ще има и други гледни точки Peace

Препоръчани теми

Имаме си вече син

15
Осиновители

Осиновяване на дете, живяло в приемно семейство

Как да превъзмогна факта, че съм осиновен?

19
Осиновени

Майка ми иска да ме разсинови ...за пореден път!

120
Осиновители

Причина:

Причина: