Да си поговорим за различията в гледните точки?

Някъде из темите писах че няма да оправдавам грешките на детето си с факта че е осиновено. Това важи и за гена. Нима ако произхожда от семейство на овчари ще стане овчар.
Може би в растежа на детето има моменти в които пропускаме някои сигнали.
В пубертета мисля че влеянието на външната среда/компанията/  на детето е по-силна от домашната и там трябва да търсим проблема.

Е, Ани, може би защото ти си много деен човек бездействието на дъщеря ти се струва мързел. А и да е мързелива, това си е черта на характера. Дали ще успееш да вкараш този й мързел в разумни граници, това вече е отделен въпрос. Освен това мързела не е порок, стига да намериш кой да ти свърши работата

Трябва да се съглася с Фуси, че факта на знаенето на отговора на въпроса не променя нищо. Имат значение, как да нямат. Е, и? Да зарежем децата и да ги оставим по домовете заради страха, че може и да не излезат стока - това ли е смисъла на тази тема и другите подобни

Аз вече съм се консултирала Фокси, ако имам нужда пак ще го правя

Посетихме  психолог, когато детето беше на три и половина.Посещението още не мога да охарактеризирам точно- катастрофа, цирк, водевил,  но преди всичко- загуба на време.
Все още психологията е млада наука у нас и е трудно да се намери точния  специалист.Всъщност, вероятно в София  по друг начин стоят нещата, би трябвало да има повече възможности, но извън София никак не е лесно да намериш специалист, всъщност почти невъзможно е.

Хубава тема.
Ще се опитам да изложа накратко моята гледна точка:
1. Противопоставчнето на ген и среда е неточно и неплодотворно. Гените и средата са винаги едно неотделимо цяло. Има неща като заложби, предпоставки и т.н., които не са за пренебрегване, даже напротив, но няма предопределеност.
2. Стахът от пубертета според мен не е основан. Преди настъпването на пубертета може да се извърви огромен път и една голяма част от майките тук го правят. Много от проблемите няма да избухнат като бомба в пубертета, ако преди това им е обръщано внимание по подходящ за семейството и детето начин. При нас това в един момент включи и професионална терапия.
3. Проблемите с осиновени деца могат да се разделят на няколко групи:
а) проблеми около изоставянето (в най-краен вариант описани като първична рана);
б) проблеми с привързването към осиновителите (в най-краен и доста рядко срещан вариант неспособност за привързване, синдром на липса на корени, тотална невъзможност за адаптация в кое да е семейство, трагедия за всички участници);
в) проблеми, свързани с периода в институция (в най-краен вариат отново невъзможност за адаптация в семейството);
г) проблеми, свързани с НЕказването, което създава недоверие и дистанция в цялостната връзка осиновител-дете. Бомба със закъснител! Всеки, който от страх да не разстрои детето, решава да не каже или да отложи казването, ще се срещне почти неминуемо с най-големите си кошмари в по-късен етап.

4. Една група проблеми имат пряко отношение към темата на Фоксче - дали детето 'пасва'  в семейството като темперамент, като ниво на чувствителност и т.н. Това е трудно да се види веднага, защото децата са невероятно способни да се нагаждат към обстановката, но това им коства енергия и в един момент може ' да избият'.  Например чувствително дете с 'дебелокожи'  осиновители, или обратното; флегматично дете в семейство, което се движи със скоростта на светлината; дете, което не обича много промени в семейство на авантюристи и импровизатори; музикално дете в среда на спортисти и т.н. и т.н.
За детето е важно да се идентифицира с осиновителите си, за да може да изгради собственото си "Аз". Когато разликите (не само във външността) са доста големи, процесът се затруднява и води до объркване.

Все пак да не забравяме, че в преобладаващата част осиновените деца преминават през един пубертет в рамките на нормалното.

Дотук съм стигнала, от опит, четене, мислене и гледане на деца.
Мнението ми се ограничава до момчета. Децата ми не са били в институция.


Сега видях мнението на Светкавица. Съгласна съм, че посещението при повечето психолози може дори да навреди. Подготвени и обучени хора се намират трудно, се само в България. Лично ние пътувахме седмично час и половина в едната посока до специалист, намерен с усилие. Не съжалявам нито за минута.

Да, бих посещавала периодично специалист - аз сама или с детето, или само детето, или каквото там трябва и е нужно.
Само че имам няколко изисквания към специалиста:
- да не е предубеден;
- да има опит с осиновени деца;
- да е реалист;
- по възможност разговорът да не се изчерпва с "първичната рана";
- да е умен поне колкото мен

Ако познавате подобен, ако може - във Варна - абонираме се веднага.

Срещали сме се с психолог след първите няколко месеца на дъщеря ми у дома. Той очакваше да види дете, неспособно на контакт, почти със социална олигофрения и с интелектуални смущения. Нямам желание да повторя този опит.

Аз също бих посетила психолог, когато дъщеря ми стане на подходящата възраст, още от сега се замислям кой ще е най-добрият начин да й кажа, че е осиновена и дори сега да ми се струва лесно, знам, че ще ми е много трудно тогава. Винаги има страх от неизвестното, но има една фраза -
" който го е страх от мечки - не ходи в гората "!

Само едно нещо бих искала ако мога да напиша и няма да ви се бъркам в размислите - НИКОГА не съм се и замисляла за това че ако беше наше дете нямаше да стане такъв Просто късмет А това с психолозите - когато едно дете не иска да му бъде помогнато ако ще и Господ да свалите пак няма да намерите начин - та ако ще и от Марс да е психолога - от личен опит го казвам Повечето от вас сега тръгвате по нашите стъпки - Старите хора за казали голям залък лапни голяма дума не казвай И пак ви моля спрете с тези оперделения кой става и кой не за родител кой е добър и кой лош Не изказвайте мнение за другите хора без сте вътре в домовете им и в проблемите им Само от писане и вие веднага сте способни да клиширате - спрете се

Така изчезват мамите на по-големите деца. Повярвайте ми имаме нужда, дори само на една от всичките безкрайно щастливи и компетентни мами нещо у дома се обърка, да потърси помощ и да срещне подкрепа, а не нападки и обвинения в некадърност. Всички искаме най-доброто за децата си, били те родни или осиновени. Тук ни събира осиновяването, ако не беше нещо различно нямаше да сме в отделен форум .....

Не съм искала да обидя някой с темата, далеч съм от това.

Пак ще кажа - имаме родители на големи деца, които хммм казват, че проблемите са да кажем от различията в характерите и темперамента на родителите и децата (извинявам се, ако не съм точна, но искам да избягам от определението "генетична обремененост" - не ми е това целта). От друга страна имаме доста осиновени деца, които страдат от отношението на родителите си или поне в техните очи отношението не е било на ниво.

Целта ми не е да си докажа, колко добра майка съм аз и колко лоши майки другите - не съм супер майка - и ние си имаме нашите проблеми, и аз правя своите грешки - гледам да ги отчитам и коригирам, но дали винаги успявам.

Горе-долу се ориентирам в мнението - съвпада с моето - само любов не е достатъчна, трябват още доста неща.

Да, осиновените ни деца имат различни проблеми, те са различни, а като добавим към осиновяването, различието в темперамента и престоя в институция, кашата става пълна.

Значи - кой може да ми препоръча добър психолог, работещ с майки-осиновителки и осиновени деца на възрастта на моето?

Много е права Фоксчето ...

Ани, обръщам се към теб, защото те чувствам близка 
Защо мислиш, че те нападаме ...

Виж сега, когато споделяш проблеми с детето си в подфорум осиновени, няма как да не се направи връзка между двете 

Ако ти самата не правиш връзка, не мислиш ли, че щеше да пишеш в деца в училищна възраст или в нашите деца или на друго място.

Мисля, че при проблемите ни с нашите деца, травмата с изоставянето, проблемите с привързването, нашите комплекси  дават багри и отсянки, но едва ли са единствения корен и обяснение на всичко.

Много ми се иска да  се включи Дефи  Мисля, че тя би била изключително полезна в тази тема.

Корнишонко  да си кажа правичката, но и аз на моменти се страхувам от идването на побертета  и дано мине леко, че като гледам малкия какъв характер вади от сега .Не ми се мисли за после .Една наша роднина осинови момче преди 20 г и наскоро се видяхме -Та тя ми наговори страшни неща зо осиновеният си син и все казваше ,че е от генат му .Даже ми каза ,че по добре да не съм взимала малкия а да съм си гледала живота .Незнам дали е права ще видя след време но връщане назад няма .Но като се замисля ако го бях родила и беше лош на какво ще го отдам на Гена или характера.Гледам да бъда строга и същевременно любяща майка ,но какво ще излезе от възпитанието ни -Незнам .Така че не бих съдила никого защото не съм в дома му.

Аз само да поздравя за темата!   Неслучайно се радва на активност!

Засега аз съм спокойна, доволна и много случила на дете! Дотук никакви проблеми- нито с адаптирането, нито с привързването!...
 Имам си обаче изначален латентен страх от възрастта на пубертета, но дай боже и там нещата да минат в достатъчно щадящ и двете ни вариант!?
Сещам се за три случая на осиновяване в родата ни:
Два от страна на майка ми: едно осиновено момче и друго - момиче (в различни семейства). И двете взети от бебета. По думите на осиновителите им с безпроблемни пубертети. И двамата вече имат свои семейства и са много подкрепящи, внимателни и грижовни към родителите си...

Другото осиновяване (от рода на баща ми)- в по-голяма възраст(5 г)Детето е дадено от бедно многодетно семейство за осиновяване на бездетно семейство. През пубертета пълен срив на взаимоотношенията и стигане до разсиновяване... Без да навлизам в подробности, според мен в конкретния случай негативна роля са изиграли БР, които са настройвали детето срещу осиновителителите му....
В обобщение и в трите случая развитията, касаят стабилността на изградените емоционални връзки и връзки на доверие.

абсолютно споделям казаното.Въпроса е кое от двете родителите успяват да подтикнат към развитие.Повечето от вас знаят моят случай.И двамата с брат ми сме с еднакъв ген и двамата сме осиновени от различни семейства.Брат ми е отгледан в семейна среда с родители висшисти на високи ръководни постове.Имал е тежък пуберитет и в последствие се е стигнало да разсиновяване.При мен майка ми ме е гледала сама.Баща не съм имала никога.Средата в която съм израстнала далеч не е идеалната.Имаше един период от 2 да 8 клас дори бях в интернат.Пуберитета май го пропуснах,или поне майка ми смяташе така .Всички въпроси и мисли свързани с "корените ми" започнаха много по-късно,а знаех че съм осиновена от доста по-малка.