Публикувана: 11 юли 2010, 21:39 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2010, 13:22 ч.

Да си поговорим за различията в гледните точки?

6 749
90
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са различните гледни точки на майките на осиновени деца относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета?
Какви са предизвикателствата на осиновяването и какви са мненията на участниците във форума?
Какво е мнението на участниците относно влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са различните гледни точки на майките на осиновени деца относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета?
  
  Майките на осиновени деца имат различни гледни точки относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета. Някои смятат, че тези проблеми могат да бъдат свързани с генетиката на децата им, докато други вярват, че те са резултат от начина им на отглеждане и възпитание. Има и майки, които не се оплакват от децата си и не винят генетиката за техните борби. Темата поражда разнообразни мнения и преживявания, които отразяват различните гледни точки на майките на осиновени деца относно предизвикателствата, пред които са изправени по време на пубертета.
- Какви са предизвикателствата на осиновяването и какви са мненията на участниците във форума?
  
  Осиновяването поставя различни предизвикателства и повдига въпроси, като например справяне с проблемите в пубертета. Участниците във форума споделят мнения за влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца. Някои изразяват загриженост относно потенциалните проблеми, които могат да възникнат, докато други се опитват да намерят баланс и подходящи решения за отглеждането на децата си.
- Какво е мнението на участниците относно влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца?
  
  Мненията на участниците се различават по отношение на влиянието на генетиката и възпитанието върху поведението на осиновените деца. Някои смятат, че генетиката играе важна роля в развитието, докато други подчертават значението на възпитанието и подкрепата за оформянето на характера. Има също така загриженост относно потенциалните предизвикателства, пред които могат да се изправят осиновените деца по време на юношеството.
- Какви са мненията за посещението на психолог от страна на майките, които са осиновили деца?
- Какво мислите за консултацията с психолог при проблеми с децата?

# 15 11 юли 2010, 23:33 ч.

Мнения: 583

Спирам да пиша - не искам да дискутирате мен и сина ми - пишете за вашите виждания и се старайте да бъдете по добри майки от мен - аз сигурно се съм успяла bouquet

# 16 12 юли 2010, 11:02 ч.

Мнения: 273

Цитат на: korni6onko в нд, 11 юли 2010, 23:33

Колкото и глупаво да прозвучи - не си единствената. Корни, многократно съм изпадала в тази ситуация - "Аз се провалих като майка", мойто хем е малко, тепърва го започва пубертета.
Аз напълно подкрепям идеята за генетичното наследство на всеки човек. Отглеждам и възпитавам и наблюдавам две деца.
Половината от човека е генетика, другата половина е възпитание и бит.

Знаете ли колко ужасно се почуствах, когато на първата родителска среща в предучилищна възраст учителката каза - Вашите деца са бъдещите хора от този свят. Сами знаете, един човек е по-добър, друг по-странен, трети направо лош. Един е доносник, друг подмазвач, трети кариерист, друг всеотдаен до глупост....
Е помислих си и моето ли дете утре ще е "колежката, която така ми лази по нервите". Или моята шефка, жадна за власт и мързелива - никой не може да я понася ?!

Цитат на: korni6onko в нд, 11 юли 2010, 23:11

Не пишех до сега и не споделях проблемите си защото всички бяхте доста въодушевени от предстоящото майчинство - и сега чета доста приповдигнати излияния от някои - дано да живеят в това щастие и занапред. Сигурно истината е тежка за всички вас - но това е дествителността - несигурността че той ще се прибере неизвестността около него обвиненията и доста други неща - никога не съм го лъгала и несъм подлагала на съменние детето си - но живота ни поднася доста неизвестни

По същата причина, вече близо година не пиша.

Последна редакция: пн, 12 юли 2010, 13:12 от Ani_M

# 17 12 юли 2010, 11:35 ч.

Мнения: 1 325

Аз имам осиновен братовчед. майка му и баща му тотално се правалиха и от там дойдоха проблемите в пуберитета. Не казвам, че не го обичат, но явно любовта не стига. За да убедиш един човек, едно дете да постъпва по определен начин или да мисли като теб например се иска нещо повече от любов и това са качества, които не всеки притежава. Смятаме, априори, че щом сме родители значи знаем как да "водим" децата си. Да, ама, не. Не от всеки човек става добър (за бъдещето на детето) родител. На някои хора им се отдава повече, на други не и това няма нищо общо с интелекта на човек. Това значи ли, че хората не трябва да стават родители - не, разбира се. Всеки има право да опита и задължението да се учи да бъде добър такъв. Като за всяко друго нещо и за това човек не се ражда научен.

Корнишонко, Ани, погледнете от ъгъла на Фокси. Дали сте най-доброто от себе си, резултата не е такъв, какъвто сте желали, но това не значи, че не е трябвало да осиновявате. А представете си какво би станало с вашите деца, ако вас ви нямаше. Това са вашите деца, нали? Знам, че понякога каквото и да прави човек нищо не се получава. Но каквото дойде - обичам страшно много детето си и сигурно като вас ще направя всичко на което съм способна. Ако не стане, не стане. Ще е жалко, ще ми е болно, но все пак ще имам дете, макар и "лошо". Peace

# 18 12 юли 2010, 11:45 ч.

Мнения: 230

Предварително се извинявам на всички с порастнали деца. Нямам подобен личен опит, като изключим моя собствен, кратък, но доста бурен пубертет, от който майка ми някак си оцеля.

Смятам, че един много болезнен симптом при осиновителските болежки е този: "Ако носеше моите гени/ако беше наше родно, нямаше да стане така/щеше да е прекрасно".
Изключително изтормозваща е тази мисъл и изключително вредна. Е, може да има и такива от нас, които не са я допускали, макар че се съмнявам.
Със сигурност неродените от нас деца щяха да са различни от осиновените ни такива. Но кой може да каже дали техния пубертет щеше да се впише в очакванията ни!?

И пак се извинявам, особено на авторката на темата, но на мен лично мнението на Корнишонко ми звучи по-скоро като една изплакана нетърпима болка на родител, който е в момент на безпомощност. Не казвам че е безпомощен.

Не възприемам елементарното внушение "ужасно е, когато осиновените ви деца порастнат и е ужасно именно затова, защото носят гадни гени, т.е. затова, защото са осиновени".

# 19 12 юли 2010, 12:02 ч.

Мнения: 1 325

Добре, че моята красавица (което не е единственото й качество) не носи моите гени. Peace

Иначе нямаше да е толкова красива (аз съм влюбена в нея), нямаше да е толкова оправна и толкова отстояваща мнението си, което има по всеки въпрос. Като малка бях много свита и срамежлива, живота ме научи обратното след доста уроци. Не знам каква ще стане в пуберитета, но ако тези качества на характер й се запазят ще бъда доволна да е такава, каквато е.

Тя е реална, докато евентуалното, хипотетичното генетично мое дете е абстракция. А аз съм на принципа "око да пипне, ръка да види" Laughing

Тъй, че не залитам в темата "само ако...", щото това е най-жалкото нещо, което човек може да направи и това са най-тъжните думи. А аз не искам, пък и нямам основание да съм тъжна.
Може след време детето ми да стане най-големия изрод. Много се надявам да не стане, но дори и това да се случи не мога да приема тезата "тя е такава защото гена й е кофти". Нещо между нас няма да се е получило и никой няма да има вина, но резултата ще е такъв. Понякога и това го има, просто "хората не са един за друг".

# 20 12 юли 2010, 12:18 ч.

Мнения: 400

Тази мисъл"Ако имаше моите гени ,нямаше да е толкова лош" за мен си е чисто извинение за осиновител.Аз пък като генетично родна все чувах:ти си взела всичко лошо от другия род.Как пък не взе нищо хубаво от нашия?Когато направех нещо лошо все другия род бе виновен че съм наследила техните гени. newsm78

# 21 12 юли 2010, 13:01 ч.

Мнения: 273

Само едно много важно уточнение - аз не говоря колко е лошо детето, а колко е трудно, защото сме различни...
Аз никога не съм казвала и няма да кажа "генът и е кофти". Аз казвам - генът й е различен - така се случи много различен от мен, мъжът ми, може би нашите са кофти, всичко зависи от гледната точка.

Ако беше моят - нямаше да е такава красавица - 100% съм за.

Но какво ще кажете за мързела, например. Имаше една чудесна реклама "Мързелът е вроден талант". Да знам всички клишета-отговори, че мързелът води света към всички открития и улеснения в живота. Е, не случи на майка това моето дете - аз съм много деен човек и госпожица на 9 години да не пипва нищо, ама абсолютно нищо ..... (това е просто един пример). Пречи на всички около себе си - не само на мен, но на учители, възпитатели и т.н.
А, аз в къщи имам още едно дете, расте при същите условия (с тази разлика, че за нея имам по-малко време, голямата не лягаше без песен или приказка, а на малкото съм пяла и чела сигурно 2-3 пъти) и родители, но нещата не стоят така...

Последна редакция: пн, 12 юли 2010, 13:18 от Ani_M

# 22 12 юли 2010, 13:44 ч.

Мнения: 2 123

гените са факт - него със сигурност не можем да променим
общуването с децата ни обаче е друга бира... то подлежи на коригиране, развитие, подпомагане....

Наистина не виждам какво отговора на въпроса имат или нямат гените значение би ми помогнал... честно. Затова и не съм си го задавала досега ... не виждам какво практическо ще ми донесе една констатация...

# 23 12 юли 2010, 14:05 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Fussii в пн, 12 юли 2010, 13:44

Наистина не виждам какво отговора на въпроса имат или нямат гените значение би ми помогнал... честно. Затова и не съм си го задавала досега ... не виждам какво практическо ще ми донесе една констатация...

Темата не е за гените, а за нашите възприятия на въпросът за гените Peace

(хммм как го обясних)

Благодаря на всички, изказали мнение до момента. Сега ще ви задам нов въпрос - мислите ли, че би било полезно, ако в даден етап от израстването на детето (примерно 7-8-9 годишна възраст), посетите психолог, работещ с осиновени деца и родителите им? Мислите ли, че това би помогнало на вас и на детето - да си сверите часовника, да видите, къде трябва още да поработите?

Ани, и моя е мързелив - ама мноооооооооого и е муден - по 45 минути яде едно ядене, а после иска и допълнително, значи му харесва, ама това не му пречи да го яде 45 минути. Има неща в характера на сина ми, които не ми харесват - липсва му спортна злоба, няма ищах за победа, а в нашия свят това хич не е добре. Но се опитвам да се съобразя със неговия темперамент и да търся подходящи за този темперамент занимания - рисуване, моделиране - все неща, които не са свързани с физически контакт. По същия начин се опитвам да отгадая дъщеря си - ами тя към момента не прилича нито на мен, нито на мъж ми, така че и тя е доста различна от нас - например - тя е необщителна, контактите й с други деца са трудни, дори невъзможни, за разлика от сина ми, който няма този проблем Peace

Естествено, въпреки всичко казано до тук, умирам от ужас от първия учебен ден Embarassed

# 24 12 юли 2010, 14:14 ч.

Мнения: 2 123

Аз отсега се консултирам с психолог Peace

. Всъщност не от сега - от първия ден на Нико в къщи.

За мен това е абсолютно задължително.

# 25 12 юли 2010, 14:18 ч.

Мнения: 2 084

Любииииимата ми генетична тема... Близнаците "едногенни" ли са? Не ги обичам еднакво. Обичам ги по различен начин. Те са различни, изискват различна обич. Не искам да мислят като мен - изисквам да спазват точно определени правила /в обсъждането на които единия се включва откак е проговорил/.
И двамата "посрещат" и реагират по различен начин на моите грешки и на моментите на родителско безсилие. И двамата провокират такива моменти, но по много различен начин. И в същото време и за двамата аз съм непроменлива величина - единствената майка.
Смятам, че термина истинска майка , дори уловен в публичното пространство натаява прекалено много болка у децата.
Смятам, че кретенското отношение /без капка извинение/ на българската национална традиция носи на децата, стигнали до своето семейство чрез осиновяване, много, много болка. Смятам, че хора, непреживяли осиновяване НЯМАТ морално право да развяват мнения по темата.
И просвещаването по генетични и психологически проблеми в интернет носи предимно вреда.
Фоксче, дано не съм ти се отплеснала много от темата.

# 26 12 юли 2010, 14:22 ч.

София
Мнения: 9 517

Не си, Калина, напротив, много ми е интересно да чуя твоето мнение, още повече че си с близнаци Peace

Как да кажа, темата не е за просвещаване по генетичните проблеми, просто ми се щеше да намерим пресечната точка - от доста време има престрелки по темата - естествено, гледните точки на стрелящите страни са коренно различни. На мен ми се ще да намеря средата, което сигурно е най-трудното нещо на света.

Освен това ми се ще да си сверя часовника - ето например аз си мислех, че сина ми е малък за психолог и за работа с психолог, но все по-често се замислям да посетим такъв - какъв е смисъла да чакам нещата да стигнат преломна точка, за да търся решение на проблемите?

# 27 12 юли 2010, 14:29 ч.

Мнения: 2 123

Фоксче, психологът ще каже, но когато родител иска консултация за дете, първо задължително ходи майката Laughing

Защото често се случва, проблемът да е в майката, не в детето Wink

Така че твоят човек е малък, но ти не си ... Laughing

За мен, ако човек се страхува, притеснява, тревожи - трябва да отиде някой да му помогне. Аз лично след подобни консултации се чувствам фантастично. Подреждат ми се мислите, а от това най-много полза има баш чичо Кольо

# 28 12 юли 2010, 14:34 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Fussii в пн, 12 юли 2010, 14:29

Фоксче, психологът ще каже, но когато родител иска консултация за дете, първо задължително ходи майката Laughing

Защото често се случва, проблемът да е в майката, не в детето Wink

Така че твоят човек е малък, но ти не си ... Laughing

Абе то аз вече не съм за психолог, а за психиатър и ми е ясно, че вече е крайно време да посетим такъв, иначе нямаше да питам. Ама моят син има друг проблем - той трудно споделя, освен това подсъзнателно усещам агресия в детето, която се натрупва, но не излиза, та затова си мисля да го види и него, след мен де, а след това аз - на 4-ти километър, щото сигурно като с логопеда ще стане... абе (п)объркана история Wink

# 29 12 юли 2010, 14:55 ч.

Мнения: 737

Щом не е за гените - се включвам. Осинових, както писах в друга подобна тема, съзнателно, като вменяем (документирано Laughing

!) и спокоен човек детето си. Знаех, че няма моите гени и това не ме тревожеше и не ме тревожи и сега. Е, вече не съм толкова вменяема и спокойна, ма аз съм си виновна Grinning

От момента, в който го зърнах и нататък все повече - мно-о-ого ми харесват гените му. Ма той хубав та хубав, енергичен, ведър и отворен към света, бързо схваща и е много ловък и стремителен... Не беше мързелив и имаше вродено чувство за ред.

После, моето глезене и опекунстване доста развалиха нещата ooooh!

Аз също съм дейна и гледам да предвидя всичко за него, а той вече е голям. Мисля, че трябва да му дам повече свобода, да се отдръпна малко и да се учим на самостоятелност повечко. Как да го направя по-добре още мисля, че то лесно е да се каже, когато

А за психолога съм се замисляла и ще го направя при това точно в тази възраст 7-8 (тоест сега). Исках да пиша в другата тема за проблемите, но като съм тръгнала, ще споделя. От известно време месец-месец и половина синът ми е изнервен. Понякога споделя, че е гневен и всичко го дразни – дрехи, шумове, думи - и не можем да открием причината. Знаете, писала съм, че и адаптацията и казването при нас минаха без видими драми и силни преживявания. Застрелва ме от време на време с някой въпрос и после сменя темата, та знам, че мисли по въпроса, без да съм наясно какво мисли и какво е осъзнал…
У дома имахме трудна година, знаете, и той преживя по-своему много и се държа мъжки. Вълнува се и от тръгването на училище „Мама, мислиш ли, че ще се справя? А ще се науча ли да чета?”. Разбирам всичко това, но нещо ме гложди, че не е само това.. Вкъщи ме взимат на подбив, когато обърна така въпроса. Но, (мои внушения ли са, не знам) тази изнервеност (на моменти) я свързвам с драмата, която не е от периода на нашия съвместен живот? Не знам даже как да опиша това чувство за негови емоции сякаш идващи от нищото… Може и да си внушавам. За домашните и околните – той е едно ведро и усмихнато, малко по-енергично от обичайното дете. Въпреки това ще търся и външно мнение и помощ. Ако някой може да ми препоръча добър детски психолог, запознат и с проблематиката ще съм благодарна.

Препоръчани теми

Имаме си вече син

15
Осиновители

Осиновяване на дете, живяло в приемно семейство

Как да превъзмогна факта, че съм осиновен?

19
Осиновени

Майка ми иска да ме разсинови ...за пореден път!

120
Осиновители

Причина:

Причина: