Случи ми се нещо странно VI

Защо да е спам, нали и тези деца са дошли от някъде, и те души носят. Явно има обяснение и за тези случаи.

За номера със звънеца- преди години ми се случваше редовно същото, когато пуснех прахосмукачката. сякаш нарочно някой ме дебнеше да я пусна и да звънне. Спирам, излизам- няма никой. Пускам- звъни се. И така докато разберем, че нещо в инсталацията дава на късо (или подава сигнал към звънеца) и го задейства . И то само от прахосмукачката, от други уреди-не.

Никакви уреди не сме пускали в 5 сутринта. От последното позвъняване т.е. точно когато  си пуснах постинга с историята, вече няколко часа звънеца не е звънял.

Джемма  Защото това опира вече до вярата,определена религия на изповядване. А това би породило много спорове.
 Ако искаш може на лични да ти пиша подробно затова . 

Dave Lombardo,

какво общо има мисълта с раждането или с броя на каквото и да е?! Може да е объркана жената и да не си е формулира постинга като реч на Първанов, но това не значи, че трябва да се подходи с ирония. Или?

Greene,

звучи наистина странно. Още повече, че не си била сама като се е случило. Двама души по едно и също време да им се привижда (чува) едно и също странно нещо...космонастръхващо си е 

Asya asya не му обръщай внимание.   Неговия нагон нещо незадоволен е...
Това с числата е странно наистина,а в нашите рожденни дати и месеци-моя,на мъжа ми и детето ми пък присъстват само двойки и единици. 21.11.; 02.12. и 02.01.  ,но пък майка ми и брат и са родени на една и съща дата.

От гледна точка на съпруга ми -той е заобиколен от 4 човека родени на една и съща дата.Може и да е някакво съвпадение -не знам.
Тази година се бях навила да направя хороскопи на цялото семейство и може да получа някакъв отговор.

Леле,може би има някакво съвпадение.Ако си направиш хороскоп при добър астролог със сигурност ще ти каже какво означава.

Да не дава повече Господ ,но голямата наскоро преживя сънна парализа.Плашещо е
Имам и аз една загадъчна случка от преди малко ,но довечера ще споделя.

Много интересни истории сте разказали в темите.
В семейството ни постоянно се случват странни неща, до толкова постоянно, че на никой не му правят впечатление. Не се търсят обяснения, не се коментират, живеем си с тях без да се отдаваме на разсъждения кое е мистериозно и кое логично. Различни по вид, едни интересни, други досадни, също поучителни, а и такива, за които мисля не сме дорасли да разберем. Даденост.
Ще ви разкажа малка част, но ще е дълга, съжалявам.
Баща ми почина един четвъртък, точно месец  след рождения си ден. За мен той бе (всъщност е) невероятен, всеотдаен човек.  Събитията започнаха близо година преди смъртта му, няма да ви оттегчавам. Живеем на 2000 км едни от други, но имаме много силна връзка.
Четвъртък,  в 14:30 ч. БГ време татко ми звъни. Усещам, че е притеснен. Каза, че много искал да ме чуе и нещо му е напрегнато. Споделих, че имаме планове когато бебето се роди да стане на месец и да си дойдем за ваканцията края на април, а той ми отвърна „Че какво ще правите тук? Луди ли сте за нищо да пътувате с  новородено?”. Починал е 30 минути след разговора ни от инсулт. Това показа разпечатката от телефона му.  От този момент всяка нощ го сънувах. Една седмица се чудели как да ми кажат в моето състояние и въобще да го правят ли. В деня когато разбрах с приятелки водихме децата да хапнат навън. На връщане с голямото ми дете щеше да ни прегази кола. В къщи пуснах пералня и стана наводнение. Как се е измъкнала тръбата за изходната вода не знам, но от банята целия коридор и предверие на втория етаж беше във вода до глезените, под банята е тоалетната и там течеше и в едната детска стая също.  Когато звънна телефона и видях, че е майка не исках да вдигна и съпругът ми се изуми защо? Отвърнах му, че не искам, защото ще ми донесе лоши новини. Сама й се обадих след няколко часа.  Не успях да се сбогувам с баща си. Много ми беше тежко освен личната загуба и поради факта, че той с такова нетърпение очакваше бебето да се роди, а не го дочака. Когато споделяхме как върви бременността той по различни поводи все повтаряше „Същият е като дядо си”(в смисъл него).
Нищо необичайно до момента.
В деня на погребението не желаех да остана в къщи, щях да се побъркам от мъка да мисля, че не бях в състояние да пътувам. Излязохме. Дъщеря ми през цялото време искаше нещо да й се купи, а на мен мисълта ми бе другъде. Изведнъж телефонът ми иззвъня. Поглеждам, тя ми се обажда. Питам я защо ме набира, а тя като викна, с двете си ръце нагоре „не съм аз, не съъъъм, дори не съм докосвала телефона”, а аз държа моя звънящ. В съзнанието ми оттекна „Не я пренебрегвай”.  Не й бяхме казвали, че дядо й е починал, защото те бяха голяма любов. След няколко дни отидох да я прибера от училище, тя още не беше излязла и учителката дойде при мен с думите „Моите съболезнования за баща ви!”. Разплаках се и я попитах кой й е казал, а тя отвърна, че дъщеря ми дошла и споделила „Дядо е починал и мама е много тъжна”. Не намирах сили да я попитам от къде знае, но няколко дни тя все за него говореше, какво обичал, какво казвал, какво правел и аз не се стърпях. „Кой, мило, ти каза, че дядо е починал?”, „Никой! Аз не можах да спя и го видях”.
Ние тук не изнасяме панахиди, но някой ми беше казвал за дните, когато се правят и реших, че ще поканя близки на обяд да подам. На 9 дни хората бяха у дома. Принесохме храната, червено вино на масата. Всички седнаха, аз последна. В момента в който седнах вратата на стълбите към коридора се отвори. Единствения чевек, който направи коментар беше мъжът ми, казвайки „Татко ти дойде!”.
До 40 дни всяка нощ го сънувах. На 40-ия ден рано сутринта се роди второто ми дете. Тъй като всичко мина прекрасно останахме в болницата само 4 часа. Прибрахме се у дома. След еуфорията и радостта от събитието съм заспала и сънувам, че повивам бебето, а телефонът звъни. Когато вдигнах чух татко, развълнуван „Къде ходиш, бе дъще? Толкова се притеснявах как е минало всичко, защо не ми каза?” Толкова бях шокирана, че съм започнала да крещя в съня си. „Но ти си починал, как ми се обаждаш?. И крещя докато съпругът ми не ме раздруса. Толкова жив сън.
Място не можех да си намеря да мине месец от раждането и да отидем в БГ. Няколко дни преди полета сънувам, че баща ми влиза в спалнята и сяда до мен на леглото. Казва ми „И сега като се прибереш бръкни еди къде си. Повдигни покривката и там ще намериш тия документи, ще ти трябват!”, в същото време докато говори виждам точно нещата които описва. Сън, сън, но решавам да проверя. Отседнахме на друго място. (не бях готова да бъда 10 дни на мястото където е живял). На следваищя ден отидох в апартамента само с майка. Ей, така да си го видя.  Поседяхме. После отворих точно където ми беше казал в съня, рафта по същия начин покрит с покривка и отгоре наредил разни неща. Разбутах ги, повдигнах покривката и там намерих точно каквото ми бе показал. И наистина скоро след това ми притрябваха. Беше ги приготвил за мен без да знам.
След няколко дни ми бяха нужни лични вещи и пак се върнах в апартамента. (никой не беше ходил след нас, всъщност и няма начин, защото само аз имам ключ) Влязох, взех каквото ми е необходимо, но реших да поседна в кухнята, да направя кафе и за него, да му запаля цигара (макар, че последните години ги беше отказал). Докато отивах видях, че вратата на един шкаф е  широко отворена, а съм убедена там не сме отваряли предишния път. Отидох, затворих я и се обърнах да изляза, когато една натрапчива мисъл ми мина „Ааа, не! Къде тръгна? Погледна ли ниско долу в ляво какво ще намериш?” . Поседях в кухнята и реших да си ходя. Не погледнах. След няколко дни пак отидох, с майка и вратата на този шкаф беше отново отворена. Същата мисъл...несъзнателно се врътнах и почти заврях в шкафа. Вграден е, така че отстрани на вратите навътре има още доста място. Погледнах и онемях! Имаше кутийка с пръстена на татко, който мислех отдавна за загубен. Никой, никога нямаше да погледне там, а в случай, че продам апартамента щеше да си замине с него. Защо го беше прибрал на това място един Бог знае.
Изправих се и останах безмълвна за момент,когато почувствах вълни като електричество да преминават през тялото ми и сякаш някой слага ръцети си от двете страни на моите под рамената. Заляха ме още вълни и почувствах невероятна любов и топлина.
И така, времето се заниза с още куп подобни странности. Дойде зимата и един ден докато говорех с приятелка по телефона й казвам „Пфу, да не забравя да подсетя мъж ми, че баща му днес има рожден ден!”. Едва изрекла това и чувам водата в тоалетната се пуска. Сърцето ми спря. Скочих, отворих вратата и виждам, че синджира се клати, сякаш някой току що го е дръпнал. Вратата на хола  е срещу вратата на тоалетната, а бебето изправено в кошарата гледа натам и се залива от смях. И точно тогава се пляскам по челото! Ами, че той и моя баща има днес рожден ден! Колко съм смотана! Със свекър ми са родени на една дата. Разказах на мъжа ми какво стана и да провери дали нещо не е повредено. Всичко си му е наред. Решихме да се почерпим по случай рожденните дни на бащите ни. През нощта точно преди да си легнем водата пак се пусна, нарочно изтичах да видя и да, синджира се люлееше. 

Samodiva, настръхнах  Баща ти винаги ще е с вас, дори и от друг свят. 

Снощи спах в детската ,защото голямата я нямаше.Телевизора им гледа към вратата ,а в детската се влиза от коридора ,чиято лампа нощем винаги свети.
Загасих го /телевизора/ и затварям очите за да заспя.Въртях се извесно време и отворих очи.Бях с гръб към вратата и с лице към телевизора. Таа отварям очите и в телевизора се отразява отворената врата към коридора ,където проблесна някакво бяло сияние с типично мъжки черти...След секунди се усети нахлуваща топлина и нечие присъствие.Казах си ,че си въобразявам ,станах пих вода и отново легнах ,после съм заспала.Ако някой наистина влизаше в детската щях да го видя с периферното зрение...
Дано да сте ме разбрали ,че объркано стана
Какво мислите за това?Какво би могло да е при положение ,че къщата е нова и не е живял никой в нея ,също е освещавана.

Ванилия75 - Можеш да поръсиш стаята със светена вода. Другото ,което знам е пред прага на къщата посипваш със сол.

Случката на Ванилия ме подсети за подобна случка.Когато забременях,живеехме в един офис със съпруга ми, всички стаи бяха преходни-от коридор се влизаше в голяма стая, от нея в друга, с преход през коридор до кухнята, от която се влиза отново в антрето Там с напредването на бременността започнах да имам чувството, че някой ходи през нощта, пукане и стъпки-ужасно чувство.Чувството, че  някой те наблюдава, също беше много често. Една нощ отворих очи и видях жена-стоеше в краката ни и ме гледаше, облечена цялата в черно, дребна и суха.Побърках се от страх и събудих мъжа си, той ме разубеди,че не е така и ми се е сторило. Повтаряше се по-късно усесщането,че с периферното си зрение съм я видяла през нощта.Докато не се преместихме, не намерих покой и спях лошо там-в една от старите кооперации на Орлов мост, ако има някакво значение.

Ръсих със светена вода сутринта ,а това със солта не е ли против магии?
По-интересно ми е какво според вас е това "нещо".Странно ми е  да го нарека призрак...

Тръпки ме побиха....