Случи ми се нещо странно VI

  • 143 161
  • 766
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 106
Мхм ... с това цъкане определено ме сетихте за нещо, което адски ме човъркаше преди месец. Само че аз го определям, по - скоро като почукване. Все едно някой с нокът почуква на вратата на стария ни (от онези  адски лъскавите, в които спокойно можеш да си видиш отражението и на който висят ключове на всяка вратичка) гардероб. Да, пробвах да възпроизведа звука и си беше абсолютно същия.
Малко пояснения ... Леглото ни е на не повече от тридесет сантиметра от въпросния гардероб (толкова колкото да може да се отваря вратичката му). И аз спя от страната до него.
Та ... една нощ тъкмо си легнахме, мъжо веднага захърка "доволно" и тогава в просъница чух въпросното почукване ... Обърнах се, звука спря. След малко пак започна, размърдах се, последва тишина. Тъкмо заспивах когато го чух отново. Ядосах се и станах светнах лампата, постоях така няколко минути и нищо. Легнах си отново и вече съм заспала ... До тук добре, но на другата вечер отново и този път направо ме побърка. Честно казано, ме хвана шубето. Започнах да си мисля че откачам вече.След няколко дена на игра на котка и мишка с това чукане, реших да споделя на мъжо какво чувам. Той призна че също го е чувал, но сметнал за правилно да не споделя с мен (знае че съм малко ... бъзла). Та ... за вас смях за мен истина, започнах да спя с фенерче, че ми писна да ставам постоянно и да святкам лампата, а и така ми беше по-спокойно. Приех това със страх в началото, но след време вече ми беше доста досадно. След няколко дни пренаредих всички неща из гардероба, правих си експерименти с поклащане на закачалките, на ключовете от вратичките ... Да, ама не! Само почукването с нокът по лъскавата повърхност беше правдоподобно. Един следобед си бях легнала и тогава го чух отново, но този път се разнасяше по тръбата на леглото, звука идваше от  друго място. Откачих... Абсолютно искрено се ядосах #2gunfire, нямаше и капка страх в мен. Станах и извиках "Престани вече!"
Под секрет да си призная от тогава нищо не съм чувала ... Та ... Дейв, или сме мръднали или ще ни отвличат извънземните  Crazy
Ауу ужас newsm43

# 571
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 717
Dave Lombardo Някои е оставил часовник в спалнята. Недеи да разбиваш ламината. Успех.

# 572
  • Мнения: 106
Dave Lombardo Някои е оставил часовник в спалнята. Недеи да разбиваш ламината. Успех.
Изнесъл е мебелите ,останало е само леглото и е изчистил пода ,къде ще да е този оставен часовник?

# 573
  • Мнения: 211
Мхм ... с това цъкане определено ме сетихте за нещо, което адски ме човъркаше преди месец. Само че аз го определям, по - скоро като почукване. Все едно някой с нокът почуква на вратата на стария ни (от онези  адски лъскавите, в които спокойно можеш да си видиш отражението и на който висят ключове на всяка вратичка) гардероб. Да, пробвах да възпроизведа звука и си беше абсолютно същия.
Малко пояснения ... Леглото ни е на не повече от тридесет сантиметра от въпросния гардероб (толкова колкото да може да се отваря вратичката му). И аз спя от страната до него.
Та ... една нощ тъкмо си легнахме, мъжо веднага захърка "доволно" и тогава в просъница чух въпросното почукване ... Обърнах се, звука спря. След малко пак започна, размърдах се, последва тишина. Тъкмо заспивах когато го чух отново. Ядосах се и станах светнах лампата, постоях така няколко минути и нищо. Легнах си отново и вече съм заспала ... До тук добре, но на другата вечер отново и този път направо ме побърка. Честно казано, ме хвана шубето. Започнах да си мисля че откачам вече.След няколко дена на игра на котка и мишка с това чукане, реших да споделя на мъжо какво чувам. Той призна че също го е чувал, но сметнал за правилно да не споделя с мен (знае че съм малко ... бъзла). Та ... за вас смях за мен истина, започнах да спя с фенерче, че ми писна да ставам постоянно и да святкам лампата, а и така ми беше по-спокойно. Приех това със страх в началото, но след време вече ми беше доста досадно. След няколко дни пренаредих всички неща из гардероба, правих си експерименти с поклащане на закачалките, на ключовете от вратичките ... Да, ама не! Само почукването с нокът по лъскавата повърхност беше правдоподобно. Един следобед си бях легнала и тогава го чух отново, но този път се разнасяше по тръбата на леглото, звука идваше от  друго място. Откачих... Абсолютно искрено се ядосах #2gunfire, нямаше и капка страх в мен. Станах и извиках "Престани вече!"
Под секрет да си призная от тогава нищо не съм чувала ... Та ... Дейв, или сме мръднали или ще ни отвличат извънземните  Crazy

Не че нещо, ама... това ми звучи като Полтъргайст Mr. Green

# 574
  • София
  • Мнения: 7 673
Седя си одеве на балкона и пия кафе. От жегата имам чувството, че мозъкът ми се е превърнал в блато. Чувам силна музика от кола долу и си мисля как ще стана да направя забележка, че е 14 часа и мъникът спи. Но ме домързява да стана. Домързява ме и, когато започват да се издигат щипки отдолу и да падат върху мен.  Crazy Ленивата ми изпепелена мисъл отразява единствено как ще пиша в темата, че изведнъж е изчезнало земното притегляне в нашия квартал...
...В този момент все пак решавам да погледна какво се случва. Оказа се, че големият ми син паркирал долу и се чудел как да ми привлече вниманието. Изненадал се, че не отразявам музиката и пробвал с щипките /които са в доволно количество под балконите ни/....

# 575
  • Мнения: 2 172
Седя си одеве на балкона и пия кафе. От жегата имам чувството, че мозъкът ми се е превърнал в блато. Чувам силна музика от кола долу и си мисля как ще стана да направя забележка, че е 14 часа и мъникът спи. Но ме домързява да стана. Домързява ме и, когато започват да се издигат щипки отдолу и да падат върху мен.  Crazy Ленивата ми изпепелена мисъл отразява единствено как ще пиша в темата, че изведнъж е изчезнало земното притегляне в нашия квартал...
...В този момент все пак решавам да погледна какво се случва. Оказа се, че големият ми син паркирал долу и се чудел как да ми привлече вниманието. Изненадал се, че не отразявам музиката и пробвал с щипките /които са в доволно количество под балконите ни/....
 
 smile3532

Много хубаво се е сетил   Crazy

# 576
  • София
  • Мнения: 7 673
smile3532
Много хубаво се е сетил   Crazy
Аааа, не знам как не го очистих. Смятай колко съм се била размазала, за да стана на третата щипка.... Mr. Green

# 577
  • Балчик
  • Мнения: 9 285
Това е история за темата на муните, не за странни случки.

# 578
  • София
  • Мнения: 7 673
Това е история за темата на муните, не за странни случки.
И да, и не според мен.
То всичко странно си има обяснение в крайна сметка. Просто в моя случай обяснението беше лесно откриваемо.

# 579
# 580
  • Мнения: 7
Ужас, Дейв..аз много мразя цъкания и тиктакане на часовник..пречи ми да спя. Пробвай да отвиеш крушката и след това светни лампата, може пък да престане , ако е нещо по ел. часта..
Една вечер вкъщи чух тропане ..поуплаших се(сама вкъщи) въоръжих се с един пепелник и тръгнах да търся източника.. Обиколих апартамента, няма никой.. обикаляйки установих, че тропането идва от банята.Викам хванах го! Ся ще го цапардосам с пепелника по главата.Светнах лампата и мн.бързо отворих вратата. Ам нямаше никой.., но пък и тропането спря като светнах..Изгасих лампата, тропането пак почна. Сигурно 10 пъти светвах и гасях. докато накрая зацепих, че шума идва от вентилатора(който бяхме сложили пред 2 дни) Духаше вятър тази вечер и като духа мести клапите на вентилатора и те се удрят, а като светна те са отворени и няма къде да се удрят. И така..

# 581
  • Балчик
  • Мнения: 9 285

Тази май не си е пила хапчетата.

Цитат
а мен ме преместиха в друга болница

Вероятно в правилната болница. baby_neutral

Последна редакция: сб, 16 юли 2011, 18:23 от Джемма

# 582
  • Мнения: 5
Ето че намерих повод, или почти, да се включа и по темата. Или почти  Laughing
Че е странно, странно е, но не е и точно случка...
Вчера случайно се разхождах из Младост 1. Минавайки покрай старите панелени блокове, понеже съм височък, замалко да си измахам главата централно в едно по-издадено балконче на партер/първи етаж. Абе ниско си беше, да не излезе че се правя на някой триметров левент  Laughing, сякаш първо ниво си беше. Интересното е, че не го направих, спрях се съвсем в последния момент и то не защото видях балкона, ами защото усетих нещо ужасно странно, като интензивно напрежение в слепоочието. Не мога да го обясня. За ужас на околните хора си направих опит - колкото повече си приближавах главата към бетона, толкова по интензивно става усещането. Като се дръпна на повече от педя, нищо ми няма бе, нормален човек съм Simple Smile
От вчера си го мисля това, явно и аз се смахвам. Спомних си, че като дете ми се е случвало - като си играехме на разни измислени игри със самоделни играчки например. Приближи ли се на милиметри от мен предмет, който потенциално може да ме нарани, усещам много интензивно напрежение. Странно. Специално за тези, които са запознати с навиците и привичките ми казвам - не съм докосвал дрога и алкохол от около 2 седмици. Спирал съм ги и за по -дълъг период без да придобивам такива странни усещания.

Ха, моята глава реагира по сходен начин към зимни шапки. Сложа ли си зимна шапка (а от малка имам синузит или синуит и трябва да нося шапка в студеното време за да не го дразня допълнително ), слепоочията и отзад самата глава ми се пръскат от напрежение. Пощурявам просто.  И това няма нищо общо с ширината на шапката. Колкото и да е хлабава , след маскимум 2-3 минути    "шапката започва да ме стяга" и съответно я свалям. Така си ходя вече години наред със синузит и без шапка през зимата , щото иначе се побърквам. Но си мислех ,че е някакъв по- рядък вид шапкофобия. Нещо като клаустрофобиятя , а иначе през лятото си се фръцкам със сламена шапка по плажа и нищо ми няма. Не знам дали е странно или просто налудничаво. Embarassed

# 583
  • Мнения: 5
Аз имам страшно ясен спомен като малка как баща ми ме държи на ръце на терасата и гледаме дъгата. Години наред бях убедена, че това реално се е случило. Само дето... в спомена ми беше вечер и небето беше черно. Та явно в крайна сметка съм сънувала. И още едно такова преживяване имам, пак от детските години, супер реалистично си го спомням, но и то няма как да е истина.

А аз имам изключително ярък спомен от деня в който проходих (не се  гъбаркам ,но никой не ми вярва ,защото по думите на мама това е станало когато съм била на 10-11 месеца) Помня , че бяхме в двора на къщата , цветята (имахме рози в градината) бяха високи колкото мен, че и по-вече. Татко се връщаше от работа и ми носеше една червена  топка на бели точки и ми я подхвърли по пътеката . Аз не успях да я хвана от раз и тръгнах след нея , а мама и леля се развикаха:" Детето проходи, детето проходи". Следващото нещо което помня е ,че се озовах в прегръдките им, а те се радваха и се смееха.
Години по- късно го споделих с приятелка , а тя през цялото време ме слушаше скептично усмихната и накрая само каза:
- Аз пък си спомням като ми пъхаха мушкато в дупето , когато имах запек.

# 584
  • Мнения: 463
Такаааа, не съм вярвала, че ще пиша в тази тема...
В събота следобед си навехнах крака и в неделя се наложи да го гипсират, заради скъсани връзки. Днес ми се обади майка - в събота следобед брат ми, който живее н 400 км си е счупил същия крак, на същото място.
Не вярвам в магии, не съм суеверна, но откакто говорих с майка си мисля всякакви абсурдни неща.....
А докато пишех тук, ми звънна малката щерка и днес са ходили в спешното с баба си, тъй като си е навехнала ръчичката..........за щастие само натърванията са сериозни....
Не знам какво да мисля.

Общи условия

Активация на акаунт