Случи ми се нещо странно VI

Мхм ... с това цъкане определено ме сетихте за нещо, което адски ме човъркаше преди месец. Само че аз го определям, по - скоро като почукване. Все едно някой с нокът почуква на вратата на стария ни (от онези  адски лъскавите, в които спокойно можеш да си видиш отражението и на който висят ключове на всяка вратичка) гардероб. Да, пробвах да възпроизведа звука и си беше абсолютно същия.
Малко пояснения ... Леглото ни е на не повече от тридесет сантиметра от въпросния гардероб (толкова колкото да може да се отваря вратичката му). И аз спя от страната до него.
Та ... една нощ тъкмо си легнахме, мъжо веднага захърка "доволно" и тогава в просъница чух въпросното почукване ... Обърнах се, звука спря. След малко пак започна, размърдах се, последва тишина. Тъкмо заспивах когато го чух отново. Ядосах се и станах светнах лампата, постоях така няколко минути и нищо. Легнах си отново и вече съм заспала ... До тук добре, но на другата вечер отново и този път направо ме побърка. Честно казано, ме хвана шубето. Започнах да си мисля че откачам вече.След няколко дена на игра на котка и мишка с това чукане, реших да споделя на мъжо какво чувам. Той призна че също го е чувал, но сметнал за правилно да не споделя с мен (знае че съм малко ... бъзла). Та ... за вас смях за мен истина, започнах да спя с фенерче, че ми писна да ставам постоянно и да святкам лампата, а и така ми беше по-спокойно. Приех това със страх в началото, но след време вече ми беше доста досадно. След няколко дни пренаредих всички неща из гардероба, правих си експерименти с поклащане на закачалките, на ключовете от вратичките ... Да, ама не! Само почукването с нокът по лъскавата повърхност беше правдоподобно. Един следобед си бях легнала и тогава го чух отново, но този път се разнасяше по тръбата на леглото, звука идваше от  друго място. Откачих... Абсолютно искрено се ядосах , нямаше и капка страх в мен. Станах и извиках "Престани вече!"
Под секрет да си призная от тогава нищо не съм чувала ... Та ... Дейв, или сме мръднали или ще ни отвличат извънземните  

Dave Lombardo Някои е оставил часовник в спалнята. Недеи да разбиваш ламината. Успех.

Мхм ... с това цъкане определено ме сетихте за нещо, което адски ме човъркаше преди месец. Само че аз го определям, по - скоро като почукване. Все едно някой с нокът почуква на вратата на стария ни (от онези  адски лъскавите, в които спокойно можеш да си видиш отражението и на който висят ключове на всяка вратичка) гардероб. Да, пробвах да възпроизведа звука и си беше абсолютно същия.
Малко пояснения ... Леглото ни е на не повече от тридесет сантиметра от въпросния гардероб (толкова колкото да може да се отваря вратичката му). И аз спя от страната до него.
Та ... една нощ тъкмо си легнахме, мъжо веднага захърка "доволно" и тогава в просъница чух въпросното почукване ... Обърнах се, звука спря. След малко пак започна, размърдах се, последва тишина. Тъкмо заспивах когато го чух отново. Ядосах се и станах светнах лампата, постоях така няколко минути и нищо. Легнах си отново и вече съм заспала ... До тук добре, но на другата вечер отново и този път направо ме побърка. Честно казано, ме хвана шубето. Започнах да си мисля че откачам вече.След няколко дена на игра на котка и мишка с това чукане, реших да споделя на мъжо какво чувам. Той призна че също го е чувал, но сметнал за правилно да не споделя с мен (знае че съм малко ... бъзла). Та ... за вас смях за мен истина, започнах да спя с фенерче, че ми писна да ставам постоянно и да святкам лампата, а и така ми беше по-спокойно. Приех това със страх в началото, но след време вече ми беше доста досадно. След няколко дни пренаредих всички неща из гардероба, правих си експерименти с поклащане на закачалките, на ключовете от вратичките ... Да, ама не! Само почукването с нокът по лъскавата повърхност беше правдоподобно. Един следобед си бях легнала и тогава го чух отново, но този път се разнасяше по тръбата на леглото, звука идваше от  друго място. Откачих... Абсолютно искрено се ядосах , нямаше и капка страх в мен. Станах и извиках "Престани вече!"
Под секрет да си призная от тогава нищо не съм чувала ... Та ... Дейв, или сме мръднали или ще ни отвличат извънземните  

Седя си одеве на балкона и пия кафе. От жегата имам чувството, че мозъкът ми се е превърнал в блато. Чувам силна музика от кола долу и си мисля как ще стана да направя забележка, че е 14 часа и мъникът спи. Но ме домързява да стана. Домързява ме и, когато започват да се издигат щипки отдолу и да падат върху мен.  Ленивата ми изпепелена мисъл отразява единствено как ще пиша в темата, че изведнъж е изчезнало земното притегляне в нашия квартал...
...В този момент все пак решавам да погледна какво се случва. Оказа се, че големият ми син паркирал долу и се чудел как да ми привлече вниманието. Изненадал се, че не отразявам музиката и пробвал с щипките /които са в доволно количество под балконите ни/....

Много хубаво се е сетил  

Това е история за темата на муните, не за странни случки.

Попаднах на http://www.blitz.bg/article/303

а мен ме преместиха в друга болница

Ето че намерих повод, или почти, да се включа и по темата. Или почти 
Че е странно, странно е, но не е и точно случка...
Вчера случайно се разхождах из Младост 1. Минавайки покрай старите панелени блокове, понеже съм височък, замалко да си измахам главата централно в едно по-издадено балконче на партер/първи етаж. Абе ниско си беше, да не излезе че се правя на някой триметров левент  , сякаш първо ниво си беше. Интересното е, че не го направих, спрях се съвсем в последния момент и то не защото видях балкона, ами защото усетих нещо ужасно странно, като интензивно напрежение в слепоочието. Не мога да го обясня. За ужас на околните хора си направих опит - колкото повече си приближавах главата към бетона, толкова по интензивно става усещането. Като се дръпна на повече от педя, нищо ми няма бе, нормален човек съм
От вчера си го мисля това, явно и аз се смахвам. Спомних си, че като дете ми се е случвало - като си играехме на разни измислени игри със самоделни играчки например. Приближи ли се на милиметри от мен предмет, който потенциално може да ме нарани, усещам много интензивно напрежение. Странно. Специално за тези, които са запознати с навиците и привичките ми казвам - не съм докосвал дрога и алкохол от около 2 седмици. Спирал съм ги и за по -дълъг период без да придобивам такива странни усещания.

Аз имам страшно ясен спомен като малка как баща ми ме държи на ръце на терасата и гледаме дъгата. Години наред бях убедена, че това реално се е случило. Само дето... в спомена ми беше вечер и небето беше черно. Та явно в крайна сметка съм сънувала. И още едно такова преживяване имам, пак от детските години, супер реалистично си го спомням, но и то няма как да е истина.