МЪЖЪТ БЛИЗНАЦИ

Лелееее, аз как съм го закъсала с един Близнак...направо в затвора ще вляза от него, толкова ме изкарва от кожата ми.

Закъснява, за него време, точност и отговорност не съществуват. Става когато си поиска, независимо дали трябва да бърза за работа или за среща (всъщност, изобщо не бърза). Яде сигурно по един час докато се натутка. В банята не го знам какво се мотае, обаче къпането му отнема поне три пъти повече време от моето. 

Парите ги пропилява за глупости, изобщо не се замисля трябва ли му нещото или не, или пък недай си боже да го накараш преди да купи нещо да проучи все пак - добро ли е, струва ли си...

А за караниците...то са едни лъжи, уж да ме предпази, то е едно мълчание, пък като си смени настроението и изведнъж, както сме се смели, започва да пръхти като разярен бик и спира да говори и се държи като абсолютен кретен.  Дори ми се е налагало да пия хапчета за успокоение след някой скандал.

Аз съм Козирог и за мен всичко трябва да е практично, точно, ясно и т.н., а неговата природа направо ме убива, още повече, защото се чувствам съвсем безсилна...

А имам роднини близнаци, вярно, че никога не сме се разбирали добре, но такава безотговорност към другия и към елементарни правила и задължения...е не съм виждала никога.

Този не се вписва в никаква зодия
Респект пред търпението ви, аз не бих могла  

Хахахах, е, аз наистина съм си Коза, упорита, търпелива, ама до един момент. Иначе той има много типични за близнаците черти, може би просто са прекалено изопачени при него. 

Ходи на медитация и йога   А, и не му обръщай внимание

Хахахахахах, точно на йога ходя, ма не помага, това мъж близнак си е отделна порода от всичко, което съм срещала.

Привет момичета ! И аз имам един близнак (27г.), с който се чудя в коя стена да си засиля главата. Честно казано вече и аз не знам защо още съм с него и продължавам да се боря със себе си. Настроенията са ясни. Много е повърхностен и несериозен, като непораснало дете го определям. Живеем и работим заедно. На първо място мога да кажа, че почти няма комуникация, приказките изобщо не му се отдават, все трябва да му вадя думите с ченгел от устата, и като цяло трудно се говори с него. Не приказва много< но когато го прави само обещава нещо (което никога не спазва и се чудя защо изобщо всеки път си прави устата) и говори само празни приказки. В началото беше мил и съобразителен, а сега не се съобразява с нищо почти, често се държи неуважително ( личи си, че не го прави умишлено, но уви), изобщо не е романтичен, нито умее да показва някакви емоции ( честно казано мисля, че е емоционално повреден). Тук е момента да добавя и факта, че е обсебен от игра, когато почиваме играе тази игра на телефона по 12-13 часа. Може да играе с дни без да ме погледне, камо ли повече. Правила съм какви ли не опити, за да привлека вниманието дори в сексуален аспект, но докато не приключи глупавата игра нищо не е в състояние да го разконцентрира. Никога не съм си представяла връзка, в която ще свиря втора цигулка, заради ИГРА, че ще бъда игнорирана и недооценявана, че ще се раздавам без да получавам. Може  би ще ми дадете съвет да поговоря с него и да.. правя го всеки Божи ден, казвам как се чувствам и къде е проблема, започва се извиненията (напоследък дори не се извинява, а извърта всичко всякаш аз съм виновна и само мрънкам). Рождени дни, поводи не съществуват за него, не мога да го изкарам да отидем някъде двамата, понеже е много зает да играе, когато е у дома всъщност само това прави. Живеем в чужбина на крайно неприятно за мен място, с крайно противна работа и общо взето все още не съм се прибрала, заради него ( и той го знае), но честно казано вече нямам търпение да се боря с вятърни мелници. Усещам пълната му незаинтересованост постоянно и се питам защо за Бога е с мен, защо го прави, казвам си, че не искам такъв човек до себе си.. егоист, който се вълнува само от себе си и собствените си желания, чувствам, че просто ме използва и бааам в следващия момент "държа на теб", "имам няк'ви чувства". Иди го разбери. Човек, който те повдига в небесата и след това те пуска от високо.Пука ли му, но просто си е такъв никакъв в любовта или не му пука изобщо. Мил и то много може да бъде, когато поиска, но е твърде рядко. Може да съм луда да търпя всичко това (както твърди семейството ми), но съм от хората, който се борят до последно, преди да се откажат.. колкото и да няма смисъл. Та.. разговорите не помагат (очевидно нищо не го вълнува), с игнорирането нямаше кой знае колко голям успех. Дайте някоя идея и съвет как да се оправи човек с такъв чешит, докато са ми останали някакви нерви. (Козирог,25г)

П.С: Като чета за вашите талантливи,артистични,сръчни и т.н.. пак има нещо положително хаха. Моят близнак се интересува само от игрите. Вече дори и в работата се разсейва на моменти, амбициозен не бих казала, любопитен също, а за майсторенето да не говорим, ако се наложи нещо трябва все да чакам и напомням, докато накрая не си го свърша сама, защото не мога да разчитам на него за нищо почти. За лъжите.. послъгва си постоянно за дребни неща, ама го хващам, защото си го знам. Пък и в помагането много, много го няма, камо ли на чужди хора..това "не е негова работа" или "не го интересува"

Напълно те разбирам ! И на мен понякога ми идва да се обеся хаха. То да са едно, две, три, десет неща, а те двеста братче... да няма за какво да се хванеш и пак да успяваш да намериш вариант да продължаваш.
П.С: Козленце съм и аз

Кейси М., състоянието на твоя човек не е от зодията, а от игрите
Ако спре да се интересува основно от гейминг ще видиш истинската му същност, която най-вероятно никак не е лоша и няма нищо общо с това, което описваш, че е. Той е такъв, защото акъла му е зает с играта, а не с това как да те изненада, как да ти помогне, как да те облекчи или как да въобще нещо си.
Но да знаеш геймърите са една особена порода човечета, дето ако самите не поискат да спрат или поне да ограничат драстично геймването нищо на света не е способно да ги накара да го направят - дори и на челна стойка гола да му застанеш все тая. Няма обаче подходяща универсална формула, по която можеш да подпомогнеш вземането на решението за отказ от геймване (или поне намаляване на времето прекарано в игра).
Мен ако ме питаш дай му малко още малко време, подосаждай му още малко като ясно продължаваш да му показваш, че не е редно неговото поведение. Ако не зацепи скоро си заминавай
Да знаеш, един мъж, ако те иска - те иска и прави за тебе каквото е нужно - дори и да "жертва" част време от хобитата си (да го наречем хоби) в името на това да те прави щастлива. Ако те приема за даденост или ако не гледа на теб насериозно, или ако не си му толкова нужна, каквото и да направиш няма да провокираш в него нещата, които искаш Понякога са заплеси и отнема време, докато разберат, че те искат, но дори и времето си има граници. Начертай ги и да знаеш - насила хубост не става.

Съгласна съм с теб и точно това мисля да направя. Просто съм имала връзка, която зачертах с лека ръка и след това все си мисля "ами ако бях простила, какво толкова и т.н." След нея се боря докато не разбера, че буквално всичко е изгубено, за да няма после цял живот въпросителни и т.н (и много други причини всъщност). А тук тъкмо си кажеш "край, не мога повече" и се появи "добрия близнак" да ти напомни защо си с него, ама и това си е от ден до пладне. Щура работа