За малките ангелчета 
- Публикувана: 17 юли 2010, 00:07 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2011, 15:03 ч.
Днес ми е мъчно, защото... 13
Днес ми е мъчно защото на тази дата преди 4 години бях най-щастливата бременна булка.Сега даже не мога да си погледна албума с снимките боли и никога няма да спре.
Обичам те мило мое детенце
боли и никога няма да спре.Обичам те мило мое детенце
без да ви познавам продължавам да се сещам за вас и как здраво и право дете бе буквално убито...
мъчно ми е с теб!
Ех, СИлве... за мен този ден преди четири години се превърна в най-черния в живота ми...
Колко неща ми се случиха за тези 4 години. Две малки слънчица изпълниха живота ми. Дариха ме с най-голямото щастие на света... Но никога няма да забравя оня 1.10. В сърцето ми за винаги остана една празнина, една несбъдната мечта, една неизгряла усмивка... Обичам те, дете мое! Винаги ще те помня!
Честит рожден ден!
Колко неща ми се случиха за тези 4 години. Две малки слънчица изпълниха живота ми. Дариха ме с най-голямото щастие на света... Но никога няма да забравя оня 1.10. В сърцето ми за винаги остана една празнина, една несбъдната мечта, една неизгряла усмивка... Обичам те, дете мое! Винаги ще те помня!
Честит рожден ден!
-за твоето ангелче...
silviayo
Ники
много съжелявам милички ,никой не заслужава такава съдба ,идва 10 и моето ангелче трябваше да стане на 2 годинки ,но си остана на 62 дни .
настина ми е много тежко ,всеки ден си поплаквам ,за него ,сега вече почнах и за бебето ,толкова ме е страх денего загубя ,моля се всичко да е наред ,защото нямам сили .
за нашите дечица .
Ники
много съжелявам милички ,никой не заслужава такава съдба ,идва 10 и моето ангелче трябваше да стане на 2 годинки ,но си остана на 62 дни .
настина ми е много тежко ,всеки ден си поплаквам ,за него ,сега вече почнах и за бебето ,толкова ме е страх денего загубя ,моля се всичко да е наред ,защото нямам сили .
за нашите дечица . 
Малкият енот Честър стоял в края на гората и плачел.
-Не искам да ходя на училище! - казал той на мама. - Искам да остана с теб у дома, да играя с приятелите и играчките си. Искам да чета книжките си и да се катеря на люлката си. Позволи ми да остана у дома, моля!
Мама хванала Честър за лапичката, почесала го зад ушето и казала ласкаво:
-Понякога на всички ни се налага да правим неща, които не искаме. Даже и отначало да ни изглеждат странни и страшни. Но на теб ще ти хареса в училище. Ще играеш с нови играчки, ще четеш нови книжки и ще се люлееш на нови люлки. А освен това знам една забележителна тайна, която ще ти помогне да се чувстваш навсякъде толкова добре, колкото у дома.
Честър изтрил сълзите си и попитал с интерес:
-Тайна? Каква тайна?
-Това е старинен секрет. Аз го знам от моята майка, а тя от нейната. Нарича се "лапичка с целувка".
-Лапичка с целувка? А какво е това?
-Сега ще ти покажа.
Мама хванала лявата лапичка на Честър и разтворила мъничките му пръстчета като ветрило. После се навела и целунала Честър точно в средата на дланта. Честър почувствал, как мамината целувка побягнала нагоре по лапичката и достигнала до самото му сърце. От тази целувка пламнала даже черната космата муцунка на Честър.
-Сега, - усмихнала се мама - ако ти стане самотно или се затъжиш по дома, просто притисни лапичката в бузката и си кажи:"Мама ме обича, мама ме обича!" И тогава моята целувка ще скокне на бузката ти и ще те изпълни с приятни, топли мисли.
Тя взела лапичката на Честър в своята и внимателно свила пръстчетата му в юмрук:
-Гледай да не загубиш моята целувка! И не се тревожи - ако миеш лапичките си, тя няма да се измие.
Честър много харесал своята лапичка с целувка. Сега той знаел, че мамината любов завинаги ще остане с него, където и да отиде. Даже и в училище.
След малко Честър и мама били вече пред училището. Честър се замислил. Внезапно се обърнал и усмихнато казал:
-Дай ми лапата си.
Хванал мамината лапа със своите лапички, разтворил нейните големи, така добре познати пръсти, навел се и я целунал в средата на дланта.
-Сега ти също имаш лапичка с целувка! Довиждане мамо, обичам те!
Енотчето се обърнало и заскачало към училище.
Мама гледала, как Честър прескочил клона на едно дърво и влязъл в училище. И когато старата сова ударила камбанката, с която обявила началото на новата учебна година, притиснала лапа към бузата си и се усмихнала. Топлата целувка на Честър изпълнила сърцето и, което биело:"Честър те обича, Честър те обича!"
Хайде, подавайте лапички! {}
Спомени, само спомени и вече не топлят , а разкъсват
-Не искам да ходя на училище! - казал той на мама. - Искам да остана с теб у дома, да играя с приятелите и играчките си. Искам да чета книжките си и да се катеря на люлката си. Позволи ми да остана у дома, моля!
Мама хванала Честър за лапичката, почесала го зад ушето и казала ласкаво:
-Понякога на всички ни се налага да правим неща, които не искаме. Даже и отначало да ни изглеждат странни и страшни. Но на теб ще ти хареса в училище. Ще играеш с нови играчки, ще четеш нови книжки и ще се люлееш на нови люлки. А освен това знам една забележителна тайна, която ще ти помогне да се чувстваш навсякъде толкова добре, колкото у дома.
Честър изтрил сълзите си и попитал с интерес:
-Тайна? Каква тайна?
-Това е старинен секрет. Аз го знам от моята майка, а тя от нейната. Нарича се "лапичка с целувка".
-Лапичка с целувка? А какво е това?
-Сега ще ти покажа.
Мама хванала лявата лапичка на Честър и разтворила мъничките му пръстчета като ветрило. После се навела и целунала Честър точно в средата на дланта. Честър почувствал, как мамината целувка побягнала нагоре по лапичката и достигнала до самото му сърце. От тази целувка пламнала даже черната космата муцунка на Честър.
-Сега, - усмихнала се мама - ако ти стане самотно или се затъжиш по дома, просто притисни лапичката в бузката и си кажи:"Мама ме обича, мама ме обича!" И тогава моята целувка ще скокне на бузката ти и ще те изпълни с приятни, топли мисли.
Тя взела лапичката на Честър в своята и внимателно свила пръстчетата му в юмрук:
-Гледай да не загубиш моята целувка! И не се тревожи - ако миеш лапичките си, тя няма да се измие.
Честър много харесал своята лапичка с целувка. Сега той знаел, че мамината любов завинаги ще остане с него, където и да отиде. Даже и в училище.
След малко Честър и мама били вече пред училището. Честър се замислил. Внезапно се обърнал и усмихнато казал:
-Дай ми лапата си.
Хванал мамината лапа със своите лапички, разтворил нейните големи, така добре познати пръсти, навел се и я целунал в средата на дланта.
-Сега ти също имаш лапичка с целувка! Довиждане мамо, обичам те!
Енотчето се обърнало и заскачало към училище.
Мама гледала, как Честър прескочил клона на едно дърво и влязъл в училище. И когато старата сова ударила камбанката, с която обявила началото на новата учебна година, притиснала лапа към бузата си и се усмихнала. Топлата целувка на Честър изпълнила сърцето и, което биело:"Честър те обича, Честър те обича!"
Хайде, подавайте лапички! {}Спомени, само спомени и вече не топлят , а разкъсват