Искаш да кажеш, че срещата с Единствения е края. 
- Публикувана: 19 юли 2010, 21:53 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2010, 02:24 ч.
Трябва ли да търсим любовта ?
Искаш да кажеш, че срещата с Единствения е края.
Да, до следващия Единствен ...
Искаш да кажеш, че срещата с Единствения е края.
Е, да, на нещо е края, ама пък си намерил ЛИбовта... И с радост се хвърляш сред прането, готвенето и бибероните...
Въпросът и темата започват да ме навеждат на мисълта, че авторката визира хора със затворен живот, малко контакти, стеснителни и вероятно неатрактивни за останалите. Такива хора има навсякъде сред нас и най- вероятно, ако не сме от тях, не си даваме сметка за страховете, нуждите им, и малкото пространство, в което се намират... На такива хора, аз бих препоръчала повече излизания, да. Може би дори терапия в група, за да се чуе и види подобен на личния проблем и да се снеме драматизирането му. Любовта, или по- скоро появяването на удоволетворяваща и пълноценна връзка, е реален проблем за хора, които имат затруднения в общуването с другите (било то от същия или противоположния пол).
Те често "търсят"... и все не намират.
Те често "търсят"... и все не намират.
Аз съм точно това. Толкова точно си ме описала, че имам чувството,че се познаваме
.
Как ме връхлетя любовта мен ли? Отидох на един безплатен концерт на открито (на група, която харесвам), дебнейки момче, с което тогава исках да "ходя". Е да, ама той същия ден си хванал нашия друго гаджеее ... И аз, естествено разочарована и искайки да избягам от него, за да не ме вижда и за да не го виждам и аз , стоях с една приятелка някъде встрани, откъсната от тъплата. Е - в това време се зададе едно бивше гадже на сестра ми с негов приятел. Веднага почувствах нещо, виждайки приятеля му.
Та ... заговорихме се, постояхме на концерта, после изпратихме моята приятелка, а тримата останахме заедно до късничко. После Го намерих в чата , уредихме си среща, погаджосвахме се известно време и сега сме женени с дете.
Така че ... търсих ли любовта? Да!!! Определено я търсих! Исках я и я търсих, защото желаех да я намеря! Но оставих ли се на моментите да ме завладяват, да ги изживявам такива, каквито са, да им се наслаждавам и да оставя събитията да се случват от самосебе си без да се затварям за тях? Определено да! И това срещна ли ме със съпруга ми??? ДА!!!
Е да, ама той същия ден си хванал нашия друго гаджеее ... И аз, естествено разочарована и искайки да избягам от него, за да не ме вижда и за да не го виждам и аз , стоях с една приятелка някъде встрани, откъсната от тъплата. Е - в това време се зададе едно бивше гадже на сестра ми с негов приятел. Веднага почувствах нещо, виждайки приятеля му.Та ... заговорихме се, постояхме на концерта, после изпратихме моята приятелка, а тримата останахме заедно до късничко. После Го намерих в чата
, уредихме си среща, погаджосвахме се известно време и сега сме женени с дете. Така че ... търсих ли любовта? Да!!! Определено я търсих! Исках я и я търсих, защото желаех да я намеря! Но оставих ли се на моментите да ме завладяват, да ги изживявам такива, каквито са, да им се наслаждавам и да оставя събитията да се случват от самосебе си без да се затварям за тях? Определено да! И това срещна ли ме със съпруга ми??? ДА!!!
.... А иначе да, по-затворените хора определено предполагам имат по-голям проблем с намирането ....макар,че ако важи това,че любовта не пита,а връхлита не виждам разликата - дали ще си затворен или отворен- все ще те връхлети
АЗ ,например ,не съм суперконтактна.Самоопределям се по-скоро като затворен ,неособено общителна личност.Не създавам лесно познанства,за приятелства да не говорим...недоверчива съм, мнителна.
Не съм и красавица тип Мис.
И въпреки всичко,откакто съм станала на 15-16 години,никога не ми се е налагало да търся любовта.Винаги е имало мъже около мен...Не съм страдала от съмнения ,че ще остана сама...
Когато е приключвала дадена връзка,съм излизала с познати,без да имам някакви намерения или очаквания...
Та,изхождайки от моя живот,любовта сама те намира,наистина точно когато най-малко очакваш.
Краси.мира 
звучи много насърчително.... само че реалността показва друго... Пълно е със самотни хора, които вече просто не представляват никакъв интерес за останалите.... 
И да чакат и да не чакат... едва ли нещо ще ги връхлети...
звучи много насърчително.... само че реалността показва друго... Пълно е със самотни хора, които вече просто не представляват никакъв интерес за останалите.... И да чакат и да не чакат... едва ли нещо ще ги връхлети...
Стига бе... как не представляват никакъв интерес за останалите... Все имат някакви допирни точки с някого, общи интереси, хобита, любими неща - сега поне е лесно да се свържеш с хора със сходни пристрастия...
Обаче да - който си седи така, само се окайва и чака нещо да го връхлети... в тролея... - най-вероятно нищо няма да го връхлети.
мдаааа 'търсене на любоов' ... колко романтично звучи ... не е като 'търся бетонджия ' например 
п.п. Драгоне - не им казвай .. т е . обяснявай - нека се мъчат
например п.п. Драгоне - не им казвай .. т е . обяснявай - нека се мъчат
Т'ва ти е 2-рия път за днес да ме расмиваш на глас - липсваше тия дни, да знайш
Иначе - абе защо трябва да ви е фикс идея - толкова ли нямате кой да обичате?
Задълже ли е да иматре половинка, защото иначе вие се чувствате хора наполовина?
НЕ, не трябва да се търси, може и да не дойде, но АКО дойде, ще знаеш, че е ТЯ.
Толкова е просто.
Задълже ли е да иматре половинка, защото иначе вие се чувствате хора наполовина?
Абсолютно не. Ама е по-скучноооо.... без лИбов. Че това е най-готината емоция.
Анджък и ние това обясняваме! Че не трябва да се търси "на сила". Точно това си говорим и ние с момичетата.
Че не трябва да се търси "на сила". Точно това си говорим и ние с момичетата. 
Според мен, от време на време си трябва по един хуууубав кекс , и такива мисли хич няма да и минават през главата.
Иначе това мислене ( да се търси, не мога сама, трябва да съм с някой и т.н. ) ще доведе да грабване на първото изскочило нещо под ръка ( 'щото да не изтървем ), което свежда вероятността за повторното задаване на същия този въпрос, но в един по-следващ момент до около 99% .
Задълже ли е да иматре половинка, защото иначе вие се чувствате хора наполовина?
Абсолютно не. Ама е по-скучноооо.... без лИбов. Че това е най-готината емоция.
А дали е най-готината емоция - сама ще разбереш - и аз мислех като теб преди време, но сега онова дребното като ме погледне с тия ококорени очета и като ми се свие стомаха от този поглед, си мисля колко не съм бил наясно някога
Иначе - абе защо трябва да ви е фикс идея - толкова ли нямате кой да обичате?
а бе то има .... ма не е 'принца '
не че тя е принцеса 
Според мен, от време на време си трябва по един хуууубав кекс , и такива мисли хич няма да и минават през главата.
Иначе това мислене ( да се търси, не мога сама, трябва да съм с някой и т.н. ) ще доведе да грабване на първото изскочило нещо под ръка ( 'щото да не изтървем ), което свежда вероятността за повторното задаване на същия този въпрос, но в един по-следващ момент до около 99% .
Иначе това мислене ( да се търси, не мога сама, трябва да съм с някой и т.н. ) ще доведе да грабване на първото изскочило нещо под ръка ( 'щото да не изтървем ), което свежда вероятността за повторното задаване на същия този въпрос, но в един по-следващ момент до около 99% .
А че емоцията от детските очи е неповторима - няма как да не се съглася!!!
