Децата ни ЗНАЯТ! Предисторията на осиновяването в РАЗКАЗИТЕ НА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА

  • 8 384
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 955
mama-Ira, не бой се, щом така откровено си говорите, ще дойде време и ще му олекне, ще видиш!

# 31
  • София
  • Мнения: 791
И той е прав, не мога да разбера и не знам как да помогна, не мога да го махна това дразнещото, което носи в гърдичките...

Мога само много-много да се старая моята любов и радост да компенсират нещо...

Мама Ира, ти си лечител на детето си и помагаш достатъчно с това, че разбираш душата му и намираш правилните думи за да разговаряш с нея  Hug

На по-материално и телесно ниво... Обикновено заедно с болката от рана причинена ни от друг върви и много, много гняв. И когато не можем да различим този гняв или когато няма към какво да го насочим, или когато вярваме, че факта че изпитваме гняв ни прави лоши хора, че не е редно да го изпитваме или да го пускаме навън... тогава гнева пак си е там и си намира пътища - най-често се връща обратно към нас.
Автоагресията е пример за такъв гневен импулс с грешна посока. Да наричаш себе си смотан, да мислиш че си сбъркан, че нищо не става от теб е форма на тази автоагресия.

Можеш да помогнеш на момчето си да изпуска гнева си по много начини. На първо място като признаеш правото му да е гневен и да изразява този си гняв (всъщност сигурна съм, че това си направила).
Мъжките спортове много помагат в това отношение - бойните изкуства (знам че съм пристрастна  Grinning но съм усетила ефекта върху себе си и сега го наблюдавам върху голямата си дъщеря) или всеки спорт свързан с удряне или ритане (на топка, например), всяка игра, която наподобява или замества "борбата" от нормалната човешка реакция (дори на биохимично ниво) на борба или бягство.

Крещенето също много помага - да се навикате на воля в гората, например

Късането на хартия на късчета, рязането с ножица...

Намерете това занимание, което е интересно за него и ще му позволи, чрез ръцете, чрез тялото да изпуска навън този гняв, защото задържането му е разрушително.

# 32
  • Мнения: 737
Линдт, благодаря.
Много си права, затова ми е мъчно. Мисля, че точно това изпитва момчето ми. Много малко успяваме да го облечем в думи, но се е случвало да го нарича направо „гневен съм”. Толкова е ужасно да се чува това от най-слънчевото дете!
Спортовете ги спрях, за да видим как ще тръгне първи клас, иначе активно плувахме и играхме футбол. Засега ужасно се уморява в училище и занималнята, че ми е живчо и ранобудко и до тръгване на училище си го слагах да поспи следобед. Сега няма как. Онзи ден едва не заспа в асансьора, докато се качим до… 2-я етаж.  ooooh! Party

Само да мине операцията на сестра ми и намерих и аз съботно-неделно тайкуондо. Мисля, че ще му се отрази добре. Дали и на мен не ми трябва?  Wink
Симпатичен е и треньора,  а на нас добър мъжки пример също ни е много-много необходим…
Та така.

Пак забравих да кача снимки на първолака… Ето нещо за компенсация и добро настроение, тук е завел на Витоша руската си братовчедка.
http://ililova.snimka.bg/children/2010.548314

# 33
  • София
  • Мнения: 791
Много малко успяваме да го облечем в думи, но се е случвало да го нарича направо „гневен съм”. Толкова е ужасно да се чува това от най-слънчевото дете!

Нека знае, че и най-слънчевите хора им се случва да се гневят и това не е лошо.
Това за таекуондото е много хубаво  Grinning
С времето и с твоя помощ слънчевото ти момче ще намери приемливи начини да отреагира гнева си и да го опитоми дотолкова, че да използва енергията му за градивни неща. Предполагам, че от сега е борец за справедливост  Grinning и вероятно цял живот ще е така - гневът ще му дава енергия и сили да се бори.

# 34
  • Мнения: 737
2yes2:  "От твоята уста в Божите уши!"

Ще взема и аз да се включа в box, ако не изперкам предварително дотогава.

Но като си представя как размятам N-килограми - ще разгоня групата Laughing, нищо че тренирам редовно футбол с малкия.
Ох, не мога... представих си всичко в картинки Joy Но пък ще стане една смехотерапия за вси нуждаещи се от бойни изкуства Joy

Последна редакция: чт, 11 ное 2010, 15:55 от mama-Ira

# 35
  • София
  • Мнения: 9 517
Линдт, благодаря.
Много си права, затова ми е мъчно. Мисля, че точно това изпитва момчето ми. Много малко успяваме да го облечем в думи, но се е случвало да го нарича направо „гневен съм”. Толкова е ужасно да се чува това от най-слънчевото дете!

Търсех нещо друго, но сега прочетох това - благодарна съм, че го прочетох, така съм сигурна, че не сме само ние... Hug

# 36
  • София
  • Мнения: 9 517
Нямам време, но според мен е малък да задава въпроси за раждането. Бих изчакала той да ме попита. Дъщеря ми е на вашата възраст, малко по-голяма и още не се е интересувала, как се появяват бебетата  Peace

Това търсех - исках да се коригирам - от 4-5 дена дъщеря ми има бебе в корема, което я гъделичка, т.е. готова е според мен за тези въпроси  Peace

# 37
  • Мнения: 737
Не сте, Дзвер, не сте само вие.
Затова ти писах, хубаво е че всички важни неща вече знае от теб. Ценното е, че имате време да ги отработите и да изграждате защити заедно.

И е права Линдт - има на какво да се гневят децата, имат и право на това.

Може и към теб да го обърне малко сърденето, но ще мине. Браво и на таткото - съставят отбор. Това е толкова ценно и важно. Освен всичко друго, мисля, че в конкретния случай мъжкия начин на възприемане на света (по-малко драматичния) тук ще е от особена полза.

# 38
  • космополитно
  • Мнения: 942
Понеже тази тема я зададох, изумена от знанието (отразено в думите й), което Тя има- не от мен: по-скоро аз попълвам дефицита си от знания за предосиновителските събития от живота на детето ми!... допълвам  малки фрагменти от разказите Й, които вербализират мисловен процес, течащ в детето и запълващ пъзела на личната му история:

Тя: Как са ме създали тя- жената , която ме е родила и бащата!?
Аз: "Нямам  много информация:прегръщали са се, целували са се и...са те създали!"
Тя (недоволна от ограничената информация): "Не, бе знаеш ли мисля, че са ме създали... случайно"

Няколко дни по-късно:
Тя" Тая дето ме е родила ми е майка!(не съм е наричала до този момент така)- все "жената, която те е родила" А ти, тии си ми...(усеща се вътрешно лутане къде  да ме постави и коя съм аз) И ти си ми майка!"...

Тя"Чудя се тая жена дето ме е родила, защо не се  грижи за мен!?

Аз: Предполагам, че е имала основателни за себе си причини- възможно е да не е могла да ти подсигури, живот какъвто е искала за теб и затова е предоставила на мама възможността да има и да се грижи за такова  прекрасно дете".

Тя: "Знаеш ли пък какво аз си мисля!? Тя не е имала много парички за храна и ако аз съм била при нея си е казала, че са щели да бъдат още по-малко"
За протокола-изречение от соц.  доклад,(което никога не съм казвала на детето): " БМ не  може да се грижи за детето, защото произхожда от изключително бедно семейство!"

Последна редакция: чт, 18 ное 2010, 14:41 от Venecias

# 39
  • София
  • Мнения: 9 517
За протокола-изречение от соц.  доклад,(което никога не съм казвала на детето): " БМ не  може да се грижи за детето, защото произхожда от изключително бедно семейство!"
Венециас, не искам да те разочаровам, но същото изречение го има и в нашия социален доклад. Мисля, че ги правят по калъп ... Следващото изречение е, че майката няма подкрепа от разширеното семейство или нещо от сорта Peace

# 40
  • Мнения: 1 325
Venecias, не знам дали има обяснение, което да е достатъчно щадящо за децата ни. Сигурно няма.

Аз ще трябва да измисля някой ден, как точно да обясня на малката, че в семейството на БМ никой не е искал да се грижи за нея, не от бедност, напротив, финансов проблем изобщо не е стоял на дневен ред, а за да може БМ да си подреди и уреди живота.  Тя наистина е била нежелана Cry Как да го кажа точно това?
Знаеш ли, понякога когато й се скарам или направя забележка тя много се разстройва и първото нещо, което казва е "Искам мама, аз нямам мама". Може би преувеличавам, но тази реакция на моята строгост ме навежда на мисълта, че въпреки че много ме обича, тя напълно осъзнава, че не съм за нея точно това, което са другите майки за родените от тях деца. Или просто ме манипулира newsm78

Дзвер, при нас това изречение го няма. Напротив, социалния доклад е положителен за семейството, просто не са искали да се грижат за нея и толкоз.

# 41
  • София
  • Мнения: 9 517
манипулира те  Peace Simple Smile
(днес съм оптимист  Hug)

Последна редакция: чт, 18 ное 2010, 15:00 от Дзвер

# 42
  • Мнения: 400
Sislie,май наистина ни манипулират.Аз също често когато се скарам чувам-"Искам мама,къде е мама?".Дали го правят и рожденните деца?Или само нашите.Мразя да правя такова разделение,ама май го има.Да каже Фокси и другите които имат.Иначе и в нашия доклад имаше изречение от сорта "че не срещала разбиране от разширеното семейство".
Фокси макар, че не пиша-чета и виждам че много ти се събра напоследък.Искренно Hug Hug Hug Не знам какво да кажа,не знам как бих се справила аз. newsm78Все по често си мисля да емигрирам.Няма да издържа да се промени и у нас мисленето и манталитета.По лесно е да отида там където вече е такова.Не мога да бъда патриот на този кратък живот. Thinking

# 43
  • София
  • Мнения: 9 517
Sislie,май наистина ни манипулират.Аз също често когато се скарам чувам-"Искам мама,къде е мама?".Дали го правят и рожденните деца?Или само нашите.Мразя да правя такова разделение,ама май го има.Да каже Фокси и другите които имат.

Ооооооо рождените са още по-жестоки 
- не те искам за мама;
- искам друга мама, ти си гадна мама;
- махни се, ще си намеря друга мама;
- ти не си ми мама, ти си гадна;
- да продължавам ли  Wink
Разликата е, че мен не ме боли от тези думи, понеже знам, че няма друга мама, докато при осиновените все ни стои едно съмнение в душата - данеби да говори така, защото не се справям  newsm78

за емигрирането и аз си го мисля постоянно, но съм доста стара вече да започвам от начало  Cry

# 44
  • Мнения: 955
Дзвер  Hug Hug Hug недей емигрира, освен ако не искаш да изпиташ на гърба си точно това, което изпитва и момчето ти  Hug

За знаенето - моят малкият настоява при всички разговори, категорично, че СА ИСКАЛИ, НО ПРОСТО НЕ СА МОГЛИ, НАИСТИНА НЕ СА МОГЛИ да го гледат. Не мога да го оспорвам, а и не виждам защо. За него това беше много важен отговор на жестокото: 'Не са ли ме харесвали?." Времето ще покаже...

Иначе за коремчета и пр. никога не сме си говорили в тази връзка, някак си се разбираше от само себе си, а на тази възраст нещата се преместват към практиката на контрацепцията по-скоро  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт